Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 355

 

                                  гр. Пловдив, 16.03.2020г.

 

                            В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение–осми граждански състав,  в  публично заседание на  двадесет и четвърти февруари,  през  две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                   НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова, като разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№79  по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството  е   по  чл.258  и сл. от  ГПК.

            Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№867/13.01.2020г. депозирана от И.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адв. К.К.,*** против Решение №4069 от 24.10.2019г. на ПРС, шести гр.с., постановено  по  гр.д.№18257/2018г., с  което е отхвърлен предявеният от И.Г.М., ЕГН ********** *** против К.М.Б., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че К.М.Б. дължи сумата от 350 лв. главница по устен договор за заем от 15.03.2015г., сумата от 6.22лв. лихва за забава от 30.04.2015г. до 15.08.2018г., законната лихва върху главницата от 15.08.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 7599 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2018г. по ч.гр.дело № 13366 по описа на ПРС за 2018г. С постановеният съдебен акт е осъден И.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Я.В.Я. ***, служебен адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по частно гр. дело № 13366 от 2018г. и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото дело. В жалбата се навеждат доводи незаконосъобразност на първоинстанционния акт, постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени във въззивната жалба. Моли  въззивният съд да  отмени обжалвания акт и постанови друг, с който да  уважи предявените искове, като основателни. Претендира  направени   разноски.

Въззиваемата  К.М.Б., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител  адв.Я.Я., със съдебен адрес:*** оспорва жалбата и наведените доводи, като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд  като правилно и законосъобразно.  Претендира разноски, присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер не по-малко от 300лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена  в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество  е  неоснователна.

Първоинстанционният съд  е  отхвърлил  предявените искове, като е приел, че доколкото от събраните по делото доказателства не се установява,  ищецът  да  е  предал  на  ответника  процесната сума от 350лв, то не би могло да се приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение, чийто  източник  е  договор за паричен заем. Отделно от това е посочил, че при наличие на различни хипотези относно факта на плащането, не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано,  постановено в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новооткрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, направи следните правни изводи.

Твърди   се, че   ответницата  дължи  на   ищеца  сумата в  размер на   350лв,  на   основание сключен  помежду  им  договор за заем.  Доколкото   ищецът   черпи  права   от  соченото  правоотношение, негова   е  тежестта  за   доказването му.  Съгласно    разпоредбата  на   чл.240 ал.1 от ЗЗД,  с   договорът за заем,  заемодателят   предава   в  собственост  на  заемателя  пари или  други  заместими   вещи, а    заемателят   се   задължава  да   върне  заетата сума  или   вещи  от  същия вид,  количество  и  качество. Договорът  за заем  е  от   категорията  на  реалните договори, което   означава, че  се  счита за   сключен  от    момента  на   предаване  на   договорената между страните  сума.  В   случая,  за  да се приеме, че  между страните  е  възникнало заемно  правоотношение, от  съществено значение   е   обстоятелството  дали   има   реално  предаване  от  страна на  заемодателя  на   заемателя  на   претендираната от  първият сума,  в   размер на  350лв..  

От разпитания по пред първата инстанция свидетел Т.Н.Д./ без родство със страните/, чийто показания съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, не би  могъл да се направи обоснован извод, нито че   ищецът е  предал на ответницата точно  сумата от  350лв, нито че между тях е  възниквало именно твърдяното  заемно правоотношение.

  При тези данни  по  делото настоящият съдебен състав,  приема, че  ищецът  не   установи в  производството по делото твърдението си за наличие  на  вземане в размер на  350лв, произтичащо от договор за заем  при условията на пълно доказване, поради което предявения иск, се явява неоснователен и  като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния   характер на иска  за  лихва за забава, при  този изход на спора, същият  следва да бъде отхвърлен, като  неоснователен и недоказан.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски. Пълномощник на К.Б. е  -  адв. Я.Я., който видно от данните по делото е оказал безплатна правна помощ на същата. Направено е  искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, предвид но което на последният следва да се присъди такова в размер на 300лв., съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

 

                             Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4069 от 24.10.2019г. на ПРС, шести гр.с., постановено  по  гр.д.№18257/2018г.

 

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Я.В.Я. ***, служебен адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.  

 

 

Решението   е окончателно.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: