Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Русе, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд - СЕДМИ наказателен състав, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Мирослав
Йорданов
при
секретаря Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 765 /
2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.С. против Наказателно
постановление № 19-1085-001341 / 31.05.2019 г. издадено от началника на група в
Сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., а на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец, съответно за
нарушение на чл. 40, ал.1 и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. В нея се изразява
становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се
иска от съда изцяло да го отмени. В съдебно заседание процесуалният му
представител поддържа депозираната жалба.
Ответникът, редовно призован, не изпраща свой
процесуален представител.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и
от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На 21.02.2019 г. в гр.Русе на ул.”Ангел Кънчев” до № 25
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Р 15-59 РК, като извършил
маневра – движение назад. При осъществяването ѝ не се убедил дали пътят
зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъснал паркиран лек
автомобил “Тойота” с рег.№ Р 29-11 ВС. В резултат на това били причинени
материални щети на последния автомобил. Действията му били възприети лично от
свид.В.С. и свид.И.А.. Въпреки възникналото произшествие и отправените сигнали
от С., които жалбоподателя възприел, той напуснал мястото на произшествието. Впоследствие
за случая били уведомени органите на МВР и след извършената проверка, срещу него
бил съставен АУАН за нарушение на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, а по късно било постановено и
обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на настоящото произвоставо доказателства.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяната на крайния
санкционен акт на наказващия орган. Действително на жалбоподателя не е връчен
препис от акта, но това е станало поради неговия отказ, надлежно удостоверен с
подпис на свидетел.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства
по безспорен начин се установи, че жалбоподателя С. е нарушил разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Според първата разпоредба, преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Съгласно втората разпоредба, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяването им.
Жалбоподателя не спазил тези задължения и като водач
причинил ПТП, а след това го напуснал. Тези нарушения и авторството им се
установяват по категоричен начин от показания на свид.В.С. и свид.И.А.. Двамата
са преки очевидци на извършената от жалб.С. маневра, последвалия удар в другото превозно средство и
напускането на мястото на произшествието. Показанията им са дадени под
наказателната отговорност по чл.290 от НК, последователни са, кореспондират
помежду си и не си противоречат, поради което съдът изцяло ги кредитира.
Изложеното налага извода, че административнонаказващият
орган правилно е ангажирал отговорността му за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, но неправилно е приел, че второто деяние е нарушение на чл. 123, ал.1,
т.3, б. „в” от ЗДвП, според която
разпоредба, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. Затова деяние е налице неправилна цифрова
квалификация, тъй като друг участник в произшествието не е имало, съответно е
липсвал и спор за възникването му. Тази нередовност обаче е несъществена, тъй
като описаната обстановка в НП съответства на безспорно установената в хода на
съдебното производство, жалбоподателят действително е нарушил задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие и е приложена правилната
санкционна норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
При налагане на наказанията са отчетени целите им
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН и същите правилно
са били определени.
С оглед горните съображения, наказателното
постановление се явява обосновано и законосъобразно издадено, поради което
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-001341
/ 31.05.2019 г. издадено от началника на група в Сектор ПП към ОДМВР-Русе.
Решението може да се обжалва в 14-днесвен срок от деня
на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе.
Районен
съдия: