О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.12.2016 г.
Административен съд –Русе, ІV състав, в закрито съдебно
заседание на 20 декември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 424 по описа за
2016 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.166, ал.4 от АПК вр.с чл.160, ал.4 от ЗООС.
Постъпила е жалба от еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „Монтюпе“ ЕООД, срещу заповед
№471/10.11.2016 г. на директора на РИОСВ- Русе за налагане на принудителни
административни мерки – спиране на част от инсталация за каруселно
леене на алуминий чрез принудително извеждане от експлоатация на Карусел №7 и на Карусел №8 и
ограничаване достъпа до производствено
хале №3 чрез поставяне на плътна преграда на отворите към хале №2.
С жалбата е направено особено искане за спиране на
допуснато от закона предварително изпълнение на тази заповед. Искането е
обосновано с настъпване на значителни и трудно поправими вреди за дружеството, тъй
като ограничаване дейността на предприятието води до уронване на престижа на
дружеството по формирани фактически отношения, до значителни финансови загуби,
от които само преките биха възлизали на 5 500 000 лв. месечно.
Представя многобройни писмени доказателства в т.ч. справка от финансов
контрольор за натрупани разходи във връзка със затваряне на хале №3, която
справка съдържа данни и за разликата между средна печалба на дружеството за
периода м.януари 2016 – м. юни 2016 г. и реализираната през м.ноември 2016 г.,
изчислена на 2 045 000 лв. по-малко.
Ответната страна представя и документи –
л.162-л.248 от преписката в бял класьор, от които личи, че за времето след 21.11.2016
г. до 09.12.2016 г. , по поръчка на дружеството-жалбоподател, са били извършени
редица услуги по преместване на машини и съоръжения от хале №3, както и оборудване на Карусел
№7 и Карусел №8 към други каруселни
линнии. Извършването на услугите е установено с приемо-предавателни протоколи и те са заплатени на
изпълнителите съгласно издадени от тях фактури.
В изпълнение на указание на съда, ответната страна
представя в цялост преписка по издаване на оспорената заповед. В документите по
преписката се съдържа искане, вх.№АО 750 от 30.11.2016 г. (л.11-12 от
преписката) от страна на оспорващото дружество за преценяване на необходимостта
от извършване на ОВОС с оглед инвестиционно
предложение за реконструкция, модернизация и нови спомагателни дейности
в предприятието за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав.
В текста на приложената към искането информация, изготвена от дружеството –
л.33, гръб от преписката, става ясно, че инсталацията за леене на алуминий съдържа
повече от две каруселни линии, тъй като са упоменати Карусел 1, 3, 4 и 5. В самата заповед ясно е записано, че
като принудителна административна мярка се спира експлоатацията на част от инсталация за каруселно леене на алуминий.
Служебно е известно на съда, че друг състав
разглежда оспорването на предходна заповед №372/12.09.2016 г. на директора на
РИОСВ-Русе за налагане на друга принудителна мярка, чието допуснато от закона
предварително изпълнение не е спряно със
съдебен акт, като окончателният е постановен от състав на ВАС на 22.11.2016 г.
– О № 12588 по а.д.№12219/2016 г., V-то отд.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът съобразява следното:
Искането за спиране на допуснато по силата на
нормативен акт предварително изпълнение
на заповед с правно основание в чл.160, ал.1 ЗООС се явява процесуално допустимо, подадено от
надлежна страна, субект чиято правна сфера е засегната от принудителните мерки.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана правна
възможност по искане на оспорващия, да бъде спряно предварителното изпълнение
на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Нормата препраща към материалноправните
предпоставки на предходната ал.2 от същия нормативен текст. Съгласно правилото
на чл. 166, ал. 2 от АПК - при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
В случая, по
силата на чл. 160, ал. 5 от ЗООС, обжалването на принудителните административни
мерки не спира изпълнението им. Следователно основание за спиране на
предварителното изпълнение е възможността от настъпването на значителна или
трудно поправима вреда, но въз основа на настъпили нови обстоятелства. Тежестта
за доказване на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение са в
тежест на оспорващия.
Представените
до този момент писмени доказателства сочат наличието на нови обстоятелства –
оспорващото дружество е предприело действия за привеждане на дейността си в
съответствие с условията от комплексно разрешително, като е депозирало пред териториалния
орган по опазване на околната среда искане за преценка на необходимост от ОВОС
на инвестиционно му предложение за реконструкция, модернизация и нови
спомагателни дейности в предприятието. Това инвестиционно предложение може да
бъде прието като планиране на мерки за привеждане на дейността в съответствие с
четири условия от комплексно разрешително. В текста на оспорената заповед
№471/10.11.2016 г. административният орган е посочил срок на действие на
принудителните мерки, който е свързан не само с планирането, но и с
изпълнението на мерките за привеждане на дейността в съответствие с условията
от комплексно разрешително. Предвид това, новото обстоятелство за инвестиционно
предложение не сочи на променени последици от законосъобразното, предвидено от
законодателя предварително изпълнение на административния акт за налагане на
принудителни мерки.
Настоящият
състав счита, че следва да се съобрази и друго обстоятелство, настъпило след
издаване на заповедта на 10.11.2016 г. Оспорващото дружество е поръчало и заплатило извършените услуги по
преместване на машини и съоръжения от хале №3, където е разположена частта от
инсталацията за каруселно леене на алуминий със
спряна експлоатация, в две други халета, както и на оборудване от Карусел №7 и Карусел №8 към други
каруселни линнии. Т.е
дружеството-жалбоподател е съобразило поведението си с разпореденото от закона
предварително изпълнение и това му поведение не сочи на промяна в последиците
от предварителното изпълнение. Ако би било спряно допуснатото от закона такова
изпълнение, за привеждането на двата карусела в
експлоатация ще се наложи извършването на нови разходи и те биха били във вреда
на финансовото състояние на дружеството.
Предвид
обстоятелството, че в предприятието на дружеството-жалбоподател съществува и
работи друга част от инсталацията за каруселно леене,
сочи, че предварителното изпълнение на принудителните административни мерки –
спиране експлоатацията на карусели №7 и №8, не
препятства в пълен обем производствената дейност и то по начин да се отрази
негативно върху облигационни отношения на дружеството с купувачи на тяхна
продукция – налице са доказателства за осъществен износ на продукция за Швеция,
VOLVO CAR CORPORATION (л.102-105, л.113-118 от преписката
в бял класьор).
Предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира, че не е установено по несъмнен и безспорен
начин настъпването на значителна и трудно поправима вреда за
дружеството-жалбоподател именно от предварителното изпълнение на оспорената
заповед за налагане на принудителни административни мерки №471/10.11.2016 г.
При това
положение съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.
166, ал. 2 вр. ал.
4 от АПК, поради което искането е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран така
и на основание чл.166 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искане
на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Монтюпе“
ЕООД, седалище и адрес на управление София, за спиране на допуснатото по силата
закон предварително изпълнение на заповед №471/10.11.2016 г. на Директор на
РИОСВ-Русе.
Определението може
да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: