Р Е
Ш Е Н
И Е №348
гр.Русе,
15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 8 октомври две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 564 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С.С.Ж. е обжалвал Решението на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№6222/18г., с което е отхвърлен предявеният от него против
„ И****„ ООД иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му, по подробно развити
в жалбата съображения.
Ответникът
по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
Недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор **** по КККР с адрес на имота: гр.Р****, ул. ****, представляващ
- жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с площ от 63.80 кв. м, ведно с прилежащата изба №2 и 0.8071 % от
сградата, е
придобит от съпругата на
ищеца – Р.К.Ж.,
на 31.05.1994г. / Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том 13, дело
№ 3689/1994 г. на русенски нотариус
/. Придобиването
е станало по време на брака, от съпругата, в полза на съпруга й.
На
04.05.2018г. след извършена публична продан, с Постановление на ЧСИ В.М. по
изп.дело № 414/2017г., с длъжник Р.Ж., 1/2 ид.части
от имота били възложени на „ И****„ ООД.
При
тези установени по делото факти правилно районният съд е приел, че Р. Ж. е придобила имота в полза на трето лице –
съпруга си С.С.Ж., не с дарствено
намерение съгласно чл. 22 ал.1 от СК, тъй като не е обективирала
такива намерения. Следователно, посочената
разпоредба, регламентираща личното имущество на съпрузите, е неприложима. Този извод
е обусловен от обстоятелството, че Р.Ж. *** данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирала придобиването на недвижимия имот общо от двамата съпрузи, при права по ½ ид.части за всеки от тях, както и че
впоследствие, с Нотариален
акт за договорна ипотека, вписан в Съдия по вписване – гр.Русе на 26.08.2009 г., акт. №
173, том IV, дело № 5877/2009 г., двамата
съпрузи, като съсобственици, са учредили в
полза на КСК „Русенска популярна
каса"договорна ипотека
върху процесния имот .
Ето защо, законосъобразно и
правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.21
ал.1 от СК (обн.,
ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила
от 1.10.2009 г.) вр. §4 ал.1 от ПЗР от СК и чл. 19
ал.1 от СК (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г. -
отм.) недвижимият
имот, като придобит по време на брака, към момента на извършената публична продан е бил в режим на съпружеска имуществена общност,
а не изключителна собственост на С.С.Ж., съответно е отхвърлил предявения от последния иск по
чл. 124 от ГПК.
Не се констатират от въззивната инстанция
твърдените в жалбата процесуални нарушения при разглеждането на делото от
районния съд- по делото е изготвен доклад по чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, и
страните не са имали възражения, видно от съдебния протокол.
Доводите във въззивната жалба, че Р.Ж.
никога не е притежавала собственост в имота, тъй като го е закупила в полза
на съпруга си с дарствено
намерение, са били наведени и пред първата инстанция, обсъдени в атакуваното
решение, съответно отхвърлени като неоснователни, към който извод се присъединява и Окръжният съд.
По
тези съображения и изложените в мотивите на
обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание
чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като правилно следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото в тежест
на жалбоподателя
са разноските, направени във въззивното
производство от „И****“
ООД, в размер на 1600 лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1149/27.06.2019г., постановено по гр.д.№ 6222/2018 г.
по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С.С.Ж., ЕГН
**********, съдебен адрес *** - адв. К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ И****„ ООД, ЕИК ****,с управител
К. В., седалище и адрес на управление : Р****, ****, сумата от 1600 лева – разноски
във въззивното производство за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: