О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 11.10.2018
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 1872 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените
искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта
за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба документи.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 08.11.2018 год., от 14.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266,
ал.1 ЗЗД, който е кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД /с
предишно наименование „Космо
България Мобайл” ЕАД/ твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д №6096/2017г., 2-ри състав по описа на PC Стара Загора, срещу ответницата К.Б.М., била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 358,33 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Постъпило
възраженне от длъжника по чл.414 ГПК, което
обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за
сумата от 58,25лв., представляваща цена на потребени
и незаплатени мобилни услуги. Установило се,
че от общата претенция по ч.гр.д. №6096/2017г., 2-ри
с-в по описа на PC Стара Загора за незаплатени далекосъобщителни
услуги, длъжникът дължал сума в размер на 58.25лв., като частта до пълния размер на претенцията
представлявала начислена договорна неустойка в размер на 300,08лв., поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за дължимата
неустойка в размер на 300,08лв.
Ищецът сочи, че между „Космо България Мобайл”
ЕАД /по настоящем „Теленор
България” ЕАД/ и ответника К.Б.М., с абонатен номер при Оператора №*********, бил сключен и валидно действал Договор за
мобилни услуги от дата 16.07.2013г., сключен за мобилен номер 0894/432282 по програма Globul Max 10.99 лв. Във
връзка със сключения договор абонатът се възползвал
от преференциални условия на Оператора и на дата 10.01.2014г. сключил с
Оператора договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0898/234977 по програма
Clobul
Universe 10.99 лв. На 17.03.2014г. се възползвал от
възможността да ползва повече от два номера към Оператора, поради което сключил договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0899/838190 по програма Go Web Stan 5.90 лв. Посредством подписан между страните на 17.03.2014г.
Сертификат за пакетни услуги страните новирали отношенията по повод сключените договори, като при
възползване от преференциална бонус-схема на оператора абонатът обединил в обща
пакетна услуга Globul Combo+ номерата, както слсдва:
1.
титулярния
мобилен номер 0894/432282 по програма Globul Мах 10.99лв.;
2.
мобилен
номер 0898/234977 по програма Globul Universe 10.99 лв.;
3. мобилен номер 0899/838190 но програма Go Web Start 5.90 лв.
Въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни/фиксирани услуги за
клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор ,,при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми”.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера 0894/432282, 0898/234977 и 0899/838190, за
периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2015 г., ищецът издал:
-
фактура №**********/15.08.2015 г., за отчетения
период на потребление 15.07.2015 г. -
14.08.2015 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 34,44 лева, платима в срок 30.08.2015 г.. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;
-
фактура № **********/15.09.2015 г. за отчетния
период на потребление 15.08.2015 г. до 14.09.2015 г., с начислена за периода
сума за плащане в размер на 34,79 лева, и 34,44 лева – незаплатен баланс
по предходна фактура
№**********/15.08.2015 г., като общо дължимата
сума възлизала на стойност 69,23 лева,
платима в срок 30.09.20015 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни
номера.
След извършена корекция по дълга било
останало незаплатено задължение на абоната-ответник в размер на 58,25 лева. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 58,25 лева на основание чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от
ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответницата за ползваните абонаменти и издал на 15.11.2015 г. крайна фактура
№********** с начислена обща сума за плащане в размер на 358,33 лева.
Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник
остатък в размер на 58,25 лева за задълженията по предходните фактурирани
периоди, начислена неустойка в размер на 358,33 лева за предсрочно прекратяване абонамента за мобилни номера 0894/432282, 0898/234977 и
0899/838190.
Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза в т. 11 от индивидуалните договори. Изричната договорна
клауза предвиждала, че в случай на прекратяване
на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да било СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок. В
случай, че неизпълнението е било по отношение
на номер с програма за пренос на данни, неустойката била с фиксиран размер от
200 лева. Като абонат на обществена телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Космо България Мобайл” ЕАД / понастоящем „Теленор България” ЕАД/,
ответницата се била съгласила и приела ОУ на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ, ищецът имал
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71: „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й.” Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответницата „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него”. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника К.Б.М. съществуването на изискуемо вземане на ищеца „Теленор
България” ЕАД, в размер на 58,25лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли ответницата К.Б.М., да бъде осъдена да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД, сума в размер на 300,08лв., начислена договорна неустойка по договор с
абонатен номер
№*********.
Претендира за разноските по делото.
|
в |
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът К.Б.М.
не е подала отговор на исковата молба.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това
означава, че по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД
изпълнителят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги (договорът
за услуга се подчинява на правилата, уредени в чл. 258 и следващи ЗЗД ) срещу заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на
това правоотношение и че е предоставил
услугите за претендирания период
съобразно уговореното. А по осъдителния иск с правно основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка, че самият той е изпълнил
задълженията си по договора, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.
Ответникът следва да
докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/
срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и
отговора заверени преписи от: договор за мобилни услуги от 16.07.2013
г., договор за мобилни услуги от 10.01.2014 г., договор за мобилни услуги от
17.03.2014 г., приложение- ценова листа за частни клиенти от дата 12.03.2014
г., сертификат за пакетни услуги Globul, Combo+ от 17.03.2014 г., приложение-ценова листа за частни
клиенти от дата 12.03.2014 г., фактура №**********/15.08.2015 г.с приложения
към нея, фактура №**********/15.09.2015
г.с приложения към нея, фактура №*********/15.11.2015 г., Общи условия на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.
НАПЪТВА
страните към медиация, като се обърнат към медиатор, вписан в Единния
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието, който да ги подпомогне
за доброволно уреждане на спора помежду им, в съответствие и само изцяло
техните желания и воля. НАПЪТВА страните
и към съдебна спогодба. РАЗЯСНЯВА им, че
в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а
постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: