Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 203 и следващи от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. С. Ч., уточнена с допълнителни молби от 03.04.2024 г., 17.04.2024 г. и в съдебно заседание, проведено на 17.06.2024 г., с която срещу ДФ „Земеделие“ са предявени два обективно съединени иска, както следва: 1. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 977, 70 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху недължимо платена от ищеца сума от 166 809, 71 лева за периода 11.04.2021 г. (датата на доброволно плащане) до 16.01.2024 г. (датата на възстановяване на недължимо платената сума от ДФЗ), причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед № 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; 2. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1355, 97 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху одобрена на ищеца субсидия по СПП за кампания 2020 в размер на 4392, 52 лева за периода 23.03.2021 г. – 19.01.2024 г., причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед № 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и незаконосъобразни действия на администрацията на ДФ „Земеделие“ по прихващане на публичното държавно вземане по отменения АУПДВ с оторизираната за плащане помощ по СПП за кампания 2020.

В исковата молба и в уточняващите молби и изявления в съдебно заседание се излагат твърдения, че на 29.02.2016 г. между „Рай-Мег-Агро“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ е сключен Договор № 08/04/1/0/02225/29.02.2016 г. за отпускане на БФП по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По силата на този договор на дружеството е изплатена финансова помощ в размер на 338 596, 71 лева. В резултат на извършени административни проверки е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 (АУПДВ) с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 169 298, 36 лева. На 11.04.2021 г. ищецът е възстановил доброволно по сметката на ДФ „Земеделие“ част от преведената му по договора помощ в размер на 166 809, 71 лева. В същото време на дружеството е одобрена субсидия по СПП за кампания 2020 в размер на 4392, 52 лева, която не му е изплатена, тъй като е прихваната с остатъка от публичното държавно вземане по акта съгласно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-080-2600/3023 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. АУПДВ е обжалван по съдебен ред и с решение на ВАС от 15.12.2022 г. по адм. дело № 2537/2022 г. е отменен като незаконосъобразен. В началото на февруари 2023 г. „Рай-Мег-Агро“ ЕООД е уведомено за започване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на същата сума от 169 298, 36 лева. През януари 2024 г. дружеството е получило Заповед № 03-Рд/6062 от 18.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което това производство е прекратено. По повод на тази заповед ищецът е поискал от ДФ „Земеделие“ да му възстанови двете суми – върнатата финансова помощ от 166 809, 71 лева и прихванатата субсидия по СПП за кампания 2020 от 4392, 52 лева. На 16.01.2024 г. и 19.01.2024 г. процесните суми са преведени по банковата сметка на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, но без поисканите от дружеството законни лихви за времето, през което са били секвестирани от ДФ „Земеделие“. През този период ищецът не е разполагал с паричните средства. Те не са му носили граждански плодове, поради което е претърпял имуществени вреди (пропуснати ползи), равняващи се на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Поради това иска ответникът да бъде осъден да ги обезщети на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват доказателства за реално претърпени от ищеца имуществени вреди и за причинна връзка между отменения АУПДВ и претендираните вреди. Сочи, че актът е отменен на формално основание поради неспазване на съответния ред за неговото издаване. С оглед на това въпросът относно спазване на изискването за изпълнение на заложените в бизнес плана финансови и количествени показатели не е решен със сила на пресъдено нещо. Към момента на издаване на АУПДВ е било налице неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството и едва в хода на развилото се съдебно производство са установени обстоятелства, водещи до приложението на чл. 15, ал. 2 от административния договор, в резултат на което е издадена и заповед за прекратяване на производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция. По отношение на втория иск оспорва наличието и на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. Твърди, че прихващането на одобрената субсидия от 4392, 52 лева е извършено с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-080-2600/3023 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което не е оспорено от ищеца и е влязло в законна сила, пораждайки съответните последици. Излага доводи и за неприложимост на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е налице забавено изпълнение на парично задължение, уговорено между страни по гражданскоправна сделка. В условията на евентуалност изразява становище за частична неоснователност на исковете. Счита, че дори и да са причинени вреди от отменения АУПДВ, то обезщетението за тях следва да се дължи от момента на отмяната на административния акт от съда, а не от претендирания в исковата молба момент, като се позовава на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Претендира за цялостно или евентуално за частично отхвърляне на исковете чрез присъждане на обезщетение за имуществени вреди само за периода от 15.12.2022 г. до 16.01.2024 г. – по първия иск, съответно за периода 15.12.2022 г. – 18.01.2022 г. (датата, на която сумата от 4 392, 52 лева е преведена по банков път от ДФЗ) – по втория иск. Претендира и присъждане на разноски по делото, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на ОП - Добрич дава заключение за пълна неоснователност на предявените искове, а в условията на евентуалност – за тяхната частична неоснователност. Счита, че дори и съдът да прецени, че се дължи обезщетение за вреди, то следва да се присъди от датата на влизане в сила на отменителния съдебен акт.

Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца „Рай-Мег-Агро“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ е сключен Договор № 08/04/1/0/02225/29.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ о подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от ЕЗФРСР. Въз основа на този договор на дружеството е предоставено финансово подпомагане от 338 596, 71 лева за осъществяването на одобрен проект „Създаване на трайни насаждения – орехи и закупуване на земеделска техника и инвентар“. Изплащането на помощта е извършено на 23.06.2017 г.

След извършен последващ контрол относно изпълнението на договора е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 (АУПДВ) с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е определено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 169 298, 36 лева. Актът е мотивиран с неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 от договора, изразяващо се в непостигане на количествените показатели за втората година от бизнес плана по одобрения проект – 10.04.2018 г. – 10.04.2019 г. Прието е, че за това нарушение следва да се наложи санкция в размер на 50 % от размера на оторизираната финансова помощ. Административният орган е определил 14-дневен срок за доброволно плащане на дължимата сума, считано от връчването на акта, като е предупредил ползвателя, че след изтичането му започва да се начислява лихва. На 11.04.2021 г. ищецът е внесъл по банков път 166 809, 71 лева за погасяване на вземането по акта (главница и лихви). Преведената сума е постъпила по сметката на ответника на 12.04.2021 г.

АУПДВ е обжалван от дружеството по съдебен ред. С Решение № 21/03.02.2022 г. по адм. дело № 115/2021 г. Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата срещу него. С Решение № 11655/15.12.2022 г. по адм. дело № 2537/2022 г. Върховният административен съд е отменил това решение и е постановил друго по същество, с което е отменил АУПДВ. В мотивите към решението е прието, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а не с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.

След произнасянето на Върховния административен съд е образувано ново производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 169 298, 36 лева на основание чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Налагането на финансовата корекция е обосновано със същите фактически обстоятелства, въз основа на които е издаден отмененият АУПДВ. Производството е открито с уведомително писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. № 01-2600/2548≠14/30.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД е предоставен 14-дневен срок за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. По делото липсват данни за извършени допълнителни проверки относно изпълнението на административния договор. На 18.12.2023 г. е издадена Заповед № 03-РД/6062/18.12.2023 г., с която на основание чл. 56, ал. 1 от АПК заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е прекратил производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция. В акта е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на адресата. Като причина за постановяване на заповедта е посочено наличието на достатъчно данни за приложение на чл. 15, ал. 2 от договора за предоставяне на БФП, съгласно който не се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, ако ползвателят на помощта докаже пред ДФЗ, че - т. 1 непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положено дължими грижа; - т. 2 въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка 4.1. Изложени са мотиви, че въпреки липсата на изпълнение на условието по чл. 15, ал. 1 за втората година от бизнес плана, установеното по време на проверките няма да се счита за неизпълнение на основание чл. 15, ал. 2 от административния договор. Заповедта е съобщена на ищеца на 09.01.2024 г. и като необжалвана е влязла в законна сила.

Със заявление за подпомагане с УИН 08/100620/19437 „Рай-Мег-Агро“ ЕООД е кандидатствало за участие по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020. Съгласно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-080-2600/3023 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ дружеството е одобрено за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Възстановяване от ФД за кампания 2020. Оторизираната за плащане сума по СПП е била в размер на 4392, 52 лева. Тази сума не е преведена по сметка на ищеца, а е прихваната на 23.03.2021 г. с останалите дължими суми по АУПДВ (главница и лихви), видно от таблица 2 към уведомителното писмо и извлечение от оторизации на бенефициера, приложено на л. 93 от делото.

След прекратяване на производството по налагане на финансова корекция ДФЗ е възстановил двете суми (доброволно платената и прихванатата) чрез банкови преводи по сметка на ищеца. Сумата от 166 809, 71 лева е постъпила по сметката на дружеството на 16.01.2024 г., а сумата от 4392, 52 лева - на 19.01.2024 г.

Тези констатации се подкрепят и от заключението на вещото лице по първата изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза. Според тази експертиза законната лихва върху сумата от 166 809, 71 лева за периода 11.04.2021 г. – 16.01.2024 г. се равнява на 50 977, 70 лева, а върху сумата от 4392, 52 лева за периода 23.03.2021 г. – 19.01.2024 г. възлиза на 1370, 60 лева. От заключението по втората изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че размерът на законната лихва върху сумата от 166 809, 71 лева за периода 15.12.2022 г. – 16.01.2024 г. се равнява на 22 573, 71 лева, а върху сумата от 4392, 52 лева за периода 15.12.2022 г. – 18.01.2024 г. възлиза на 597, 79 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на държавата за причинени щети от незаконосъобразна административна дейност на нейни органи и длъжностни лица. Във фактическия състав на тази норма се включват следните елементи – 1. незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. претърпени имуществени или неимуществени вреди и 3. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя безвиновната отговорност на държавата съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая по отношение на първия иск е налице първата предпоставка. Издаден е АУПДВ, който е отменен като незаконосъобразен от съда. Вярно е, че този акт е отменен на процесуално основание, тъй като е прието, че приложимият ред за установяване на вземането е друг, но след отмяната му не е последвало ново произнасяне по същество, с което да е определена подлежаща на възстановяване помощ за нарушение на чл. 15, ал. 1 от административния договор. След постановяване на решението на ВАС административният орган е образувал производство по налагане на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, възстановявайки висящността на спора между страните - така решения на ВАС по адм. дела №№ 4503/2022 г. и 6147/2022 г. Това производство впоследствие е прекратено поради липса на неизпълнение на договорните задължения на основание чл. 15, ал. 2 от административния договор, с което на практика е разрешен окончателно въпросът относно дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 169 298, 36 лева. Неоснователни са възраженията на ответника, че прекратяването е резултат от настъпили след издаването на АУПДВ факти, изключващи обективната отговорност на държавата по ЗОДОВ. Нито в отговора на исковата молба, нито в заповедта за прекратяване е посочено кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е прието, че липсва неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от договора. Не е посочено и коя от двете хипотези на чл. 15, ал. 2 от договора е осъществена. Ако се съди от материалите по преписката и кратките мотиви към заповедта за прекратяване, в които няма позоваване на новонастъпили или новооткрити обстоятелства, следва да се приеме, че условията за приложение на чл. 15, ал. 2 от административния договор са съществували още към момента на издаване на самия АУПДВ (липса на виновно неизпълнение на бизнес плана и наличие на тенденция за подобряване на дейността на земеделското стопанство и постигане на една или повече цели на подмярка 4.1. за повече от две стопански години). С оглед на това административният орган не е имал никакви фактически и правни основания да открива производство по чл. 73 от ЗЕСУФСУ след отмяната на акта по съдебен ред, аргумент за което е и последващото възстановяване на сумата от 166 809, 71 лева от страна на самия ответник. Ето защо всички действия на администрацията на ДФЗ по налагане на финансова корекция на дружеството са изначално незаконосъобразни, а самото производство е цялостно опорочено.

Налице са и останалите две предпоставки на отговорността – засягане на патримониума на ищеца, тъй като за процесния период той не е разполагал с внесената сума по АУПДВ. Тази сума е недължимо възстановена по сметка на ДФ „Земеделие“ и дружеството не е могло да реализира доходи от нея не само до отмяната на акта от съда, но и след това в резултат на незаконосъобразно проведеното производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което впоследствие е прекратено. Пропуснатата полза, съставляваща неосъщественото увеличение на имуществото, е в пряка причинна връзка с незаконния АУПДВ и с незаконните действия по образуване и водене на производството по налагане на финансова корекция – ако не беше издаден този акт и не беше инициирано това производство, ищецът не би претърпял тези вреди. Предвид отмяната на акта и прекратяването на производството по чл. 73 от ЗУСЕФСУ паричната сума се явява платена без правно основание, а вредата се заключава в заплащане на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с оглед характера на задължението. В същия смисъл е и Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда презумпцията, че в този случай вредите са най-малко в размер на законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника, че дори и да са настъпили вреди, обезщетението за тях следва да се дължи едва след постановяване на решението на ВАС, с което е отменен АУПДВ. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, а за самото обезщетение, което се приравнява по размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото вредите са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, те следва да бъдат обезщетени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Пропуснатите ползи, изразяващи се в загуба на законната лихва, се дължат от датата на внасяне на недължимо платената сума по отменения АУПДВ до датата на нейното възстановяване от ответника. Неправомерно ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства и да получава приходи от тях за това време, понасяйки имуществени вреди, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване – така решения на ВАС по адм. д. № 3202/2023 г.; адм. д. № 5923/2024 г.; адм. д. № 7351/2023 г.; адм. д. № 7205/2023 г.; адм. д. № 6695/2020 г.; адм. д. № 2940/2019 г., адм.д. № 972/2017 и др.

По тези съображения съдът намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което за дружеството е възникнало субективното право да претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди, а за ответника е възникнало задължението за тяхната репариране. От заключението на вещото лице е видно, че законната лихва върху сумата от 166 809, 71 лева за исковия период от 11.04.2021 г. до 16.01.2024 г. възлиза на 50 977, 70 лева. С оглед на изложеното първият иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.

По отношение на втория иск не са изпълнени условията на обективната отговорност по ЗОДОВ. Безспорно е налице незаконосъобразен АУПДВ, който е отменен по съответния ред, както и незаконосъобразно образувано и проведено производство по налагане на финансова корекция, което впоследствие е прекратено от органа. Безспорно е и това, че одобрената на ищеца субсидия по СПП за кампания 2020 не е изплатена на датата на оторизация от ДФЗ – 23.03.2021 г., тъй като е прихваната с недължими суми по отменения АУПДВ, с което дружеството е претърпяло имуществена вреда – пропусната полза най-малко в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това прихващане обаче е извършено с уведомителното писмо за оторизирано и изплатено финансово подпомагане за кампания 2020, което има характеристиката на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на самостоятелно съдебно обжалване, а не на фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – така Решение № 7558/10.07.2023 г. по адм. дело № 4610/2022 г. по описа на ВАС. По делото липсват доказателства, а и твърдения този акт да е обжалван пред съда, поради което той е влязъл в законна сила и е породил своя правен ефект. В случая формалното наличие на отменен АУПДВ и настъпила вреда за ищеца не е достатъчно да обоснове основателността на иска, защото не е налице причинно-следствена връзка между тях по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Пропуснатите ползи от неизплатеното в срок финансово подпомагане не произтичат пряко и непосредствено от отменения АУПДВ, а от компенсационното изявление на административния орган. Действително прихващането е направено с цел погасяване на дължимите по акта суми, но това не обуславя наличието на причинна връзка като предпоставка за имуществено обезщетяване. Засягането на ищеца е закономерна последица единствено от уведомителното писмо, което не е отменено по съответния ред и изключва дължимостта на търсеното обезщетение за вреди.

След като не се установяват две от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на ответника, от което пряко да са настъпили имуществените вреди, исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Съобразно изхода от делото и на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса по първия иск в размер на 25 лева и разноските по производството в размер на 500 лева - платен депозит за вещо лице. Ищецът има право и на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ. Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерно и не подлежи на намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това на ищеца следва да се присъди сумата от 4383, 40 лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2, 59 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете. Платената от ищеца държавна такса по втория иск в размер на 25 лева и платеният от ДФЗ депозит за вещо лице в размер на 100 лева остават в тежест на страните. След извършена компенсация на дължимите суми на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4905, 81 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. С. Ч., обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 977, 70 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху недължимо платена от ищеца сума от 166 809, 71 лева за периода 11.04.2021 г. (датата на доброволно плащане) до 16.01.2024 г. (датата на възстановяване на недължимо платената сума от ДФЗ), причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед № 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. С. Ч., срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1355, 97 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху одобрена на ищеца субсидия по СПП за кампания 2020 в размер на 4392, 52 лева за периода 23.03.2021 г. – 19.01.2024 г., причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2548≠2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед № 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и незаконосъобразни действия на администрацията на ДФ „Земеделие“ по прихващане на публичното държавно вземане по отменения АУПДВ с оторизираната за плащане помощ по СПП за кампания 2020.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. С. Ч., сумата от 4905, 81 лева, съставляваща сторени разноски за първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.