О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Несебър, 27.10.2016г.
Несебърски районен съд, трети
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
П. Петров
като се запозна с
докладваното от районния съдия гр.д.№
819/2016г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Е.А.Г. с ЕГН **********,***, против Х.Д.Г. с ЕГН **********,***,
адрес на призоваване: град Ахелой, улица Искър № 18, община Поморие. В
обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че с ответницата са
сключили граждански брак на 29.09.2007г. в град Несебър, който е първи и за
двамата, и че от брака си имат родени две непълнолетни деца: малолетните Атанас
Християнов Г., роден на ***г., и Стелиан
Християнов Г., роден на ***г. След сключването на
брака им, съпрузите се установили да живеят в дома на родителите на съпругата,
находящ се в село Равда. Около година след раждането на първото им дете,
отношенията между съпрузите започнали да се влошават, като причина за това била
честата употреба на алкохол от страна на ответника, който станал груб и
раздразнителен, често предизвиквал скандали. В резултат на настъпило през
2011г. ПТП, ответникът е пострадал, което е наложило лечение. Влошеното му
здравословно състояние са довели до изпадане в депресия, ответникът постоянно
се е чувствал изморен, не е имал желание да върши каквото и да било, но
продължил да употребява алкохол, често пъти скришно. След като ищцата е
започнала отново да работи след като е била в отпуск по майчинство, ответникът
започнал да проявява необоснована ревност. Отсъствието на ищцата поради факта,
че същата работи на две места, и желанието да прекарва част от свободното си
време като излиза с приятелки, имало за последствия предизвиквани от ответника
скандали и обвинения от негова страна към съпругата си в изневяра, при които я
е обиждал, случвало се е да й посяга. През лятото на 2016г. ответникът е
напуснал семейното жилище, като се е установил да живее на квартира в к.к.
Слънчев бряг. Оттогава срещите между ответника и децата са се осъществявали
когато той е бил в нетрезво състояние. Ищцата счита, че бракът й с ответника е
само формален и напълно изпразнен от съдържание, поради което моли съдът да
постанови решение с което гражданският им брак да бъде прекратен с развод
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, и да бъде признато, че вината
за това разстройство е изключително на ответника. Като последица от
прекратяването на брака претендира да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на двете родени от брака малолетни деца, а на
ответника да бъде определен подходящ режим на лични отношения с тях, както и да
бъде осъден да им заплаща ежемесечна издръжка, съответно за детето Атанас
сумата в размер на 200 лева, а за детето Стелиан
сумата в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението; претендира
семейното жилище, собственост на родителите й, да бъде предоставено на ищцата,
както и да й бъде възстановено предбрачното фамилно
име Олчева. Претендира разноски. Към молбата си
прилага писмени документи. Отделно прави искане да допускане на двама
свидетели, при режим на довеждане, с които да установи факти, имащи значение за
твърденията й свързани с дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
причините за това разстройство.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е взел становище по исковете и не е
направил възражения и оспорвания.
Несебърският районен съд в
решаващия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 от ГПК, намира
следното:
С оглед искането на ищцата за
прекратяване на брака с развод, правната претенция е с правно основание чл.49
от СК.
При изложеното и с оглед
наведените твърдения от ищцовата страна, съдът
приема, че предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че приложените към
исковата молба писмени документи са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети като доказателства.
Съдът счита, че следва да даде
възможност на ищцата да докаже твърденията си за разстройството на брака и за
това, че тя е по-пригодния родител по отношение на родените от брака деца, като
допусне до разпит поисканите двама свидетели при режим на довеждане, като бъде
задължена да осигури присъствието им в съдебно заседание.
Съдът напътва страните към процедура
по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното по-горе и на
посочените основания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема като доказателства по делото
представените от ищцата с исковата молба: Удостоверение за раждане от ***г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0739 от 06.08.2010г. на град Бургас,
Удостоверение за раждане от 25.03.1008г., издадено въз основа на Акт за раждане
№ ІІ-0396 от 25.03.208г., Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на Акт за граждански брак № 0090 / 29.09.2007г. на град Несебър;
Удостоверение № 13/16.08.2016г., издадено от „Кейбълтел
прима” АД, Удостоверение изх.№ 032 / 01.08.2016г., издадено от „ДИДЕСОЦ” ЕООД,
Експертно решение на ТЕЛК № 0270 от 30.01.2014г., Епикризи,
издадени от „Университетска детска СБАЛ” ЕАД – 3 броя.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане двама
свидетели от ищцата за доказване твърденията й.
На основание чл.146 от ГПК съдът
обявява на страните проекто-доклада по делото, както
следва:
1.
От ищцовата страна се поддържа,
че заради крайно влошените съпружески отношенията, довела до фактическа раздяла
между съпрузите, е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което
от своя страна е основание за прекратяване на брака с развод, като ищцата е
направила искане съдът да се произнесе и по въпроса за наличие на брачна вина. Претендира
и да й бъдат предоставени родителските права по отношение на родените от брака
малолетни деца, а ответникът да бъде осъден да им заплаща издръжка и да му бъде
определен режим на лични отношения. Ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
2.
При наведените в исковата молба обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се квалифицира
по чл.49, ал.3 от СК – прекратяване на брак с развод с произнасяне и относно
вината за разстройството на брака.
3.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните
както следва: Ищцата следва да докаже наличието на сключен граждански брак с ответника,
неговото дълбоко е непоправимо разстройство, че вина за разстройството на брака
има единствено ответника, че тя е по-пригодния родител по отношение
отглеждането и възпитанието на децата, следва да докаже нуждите на децата от
издръжка, както и възможността на ответника да заплаща издръжките в претендираните размери. Ответникът следва да обори
твърденията на ищцата, че неговото виновно поведение е причина за
разстройството на брака.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните
процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда
в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване
на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали
обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят
доказателства за тях.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 13.12.2016г.
от 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Да се изготви и представи по делото
социален доклад от Заинтересованата страна Отдел „Закрила на детето” към АСП –
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: