Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Теодора Станчева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №1931 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище
и адрес на управление ***, срещу
„Щ.“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 174.87лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена за
периода от 18.03.2018г. до 17.09.2018г., за обект на потребление с адрес: гр. К., цех за дограма, АП 92, с ИТН: 2218459, с
клиентски № **********, както и сумата в размер на 5,73лв. - мораторна лихва за забава за периода от
12.05.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от подаването на заявлението в съда-28.11.2018г. до окончателно заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №8993/30.11.2018г. по ч.гр.д. №18010 по описа за
2018г. на ВРС, 14 с-в.
Твърди се в исковата молба, че на 28.11.2018г. „Е.Б.Е.“
ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията си
към „Щ.“ ЕООД. В определения от съда срок е постъпило възражение от длъжника.
Твърди се, че „Е.Б.Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
Твърди се, че на 10.11.10 „Щ.“ ЕООД подават документи за откриване на
партида в качеството на наематели на обекта на потребление: заявление
-декларация за започване продажба на електрическа енергия;декларация за достъп
до мрежата; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот;декларация на
наемодателя; удостоверение за пререгистрация; договор за наем;декларация
стопански клиенти. Сочи се, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и
подадените документи ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия следния обект на потребление на ответника: индивидуализиращ се с ИТН: 2218459, ГР. К., цех за дограма , АП.*92, като
за Щ. ЕООД е
открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по
общите условия Е.Б.Е. ЕАД е доставило на обектите на Щ. ЕООД за периода от
18.03.2018 г. до 17.09.2018 г. електроенергия на обща стойност 174.87 лв., за
която се твърди, че до този момент не е заплатена от ответника. Сочи се, че
поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна
лихва за периода от 12.05.2018 г. до 27.11.2018 г. в размер на 5.73 лв. Твърди
се, че до настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от ответника.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски, както и сторените
разноски по ч.гр.д.№ 18010/2018г. по описа на РС-Варна 14 състав. В открито
съдебно заседание с писмена молба ищецът поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседание се явява управителят на ответното дружество, който
оспорва предявените искове. Възразява, че електричеството му е спряно, а всеки
месец му изпращат фактури с различна стойност с твърдение от дружеството –
ищец, че това е такса за пренос. Твърди, че след гръм трафопостът се запалил,
останали без електричество, а ищецът е отказал да възстанови трафопоста.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. №18010 по описа за 2018г. на ВРС, 14 с-в,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение, като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Със заявление от
14.11.2011г. ответното дружество е заявило започване на продажба на ел. енергия
в процесния обект в качеството му на наемател по сключен договор със
собственика Албена Йовчева /л.16-22/.
Приобщени към
доказателствата са на л.6-9 Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Б.Е.” АД.
Приети на л.10-15 от делото са издадените от ищеца фактури за процесния период 18.03.2018г. до 17.09.2018г., за обект на потребление с адрес: гр. К., цех за дограма, АП 92, с ИТН: 2218459, с
клиентски № ********** на обща стойност 174.87лв.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
За успешното
провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи
наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата
на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на
твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за заплащане на
обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и
размер.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
претендираните суми, или направените правоизключващи възражения.
Не се оспори от ответника и се установи от ангажираните
от ищеца и неоспорени писмени доказателства, че „Щ.“ ЕООД, в качеството му на
наемател на процесния обект, има и качеството на потребител на ел. енергия по
смисъла на Закона за енергетиката и т.4 от Общите положения на Общиитре условия
на дружеството – ищец.
Ответникът по делото изрично оспори в процесния период да
е доставяна ел. енергия в заявения обект. Съгласно чл.18, ал.1 от Общите
условия на „Е.Б.Е.”, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота ел.енергия. Това е в съответствие и с общите правила
досежно договора за покупко-продажбата по ЗЗД, според които купувачът е длъжен
да заплати доставената стока, в случая това, което е потребил. Доказателства от
ищеца в тази посока не са ангажирани. Представените фактури като едностранни
документи, при наличие на оспорване на доставката на ел. енергия, не биха могли
пълно и главно да установят този факт. Въпреки допуснатото провеждане на
съдебно-техническа експертиза, ищецът не внесе дължимите за изготвянето й
разноски.
В светлината на
изложеното, настоящият състав намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на всички посочени по-горе положителни предпоставки за уважаване на
предявения иск за главница, представляваща стойност на ел. енергия, при което
искът за установяване съществуването на вземане, представляващо стойност на ел.
енергия, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и подлежи на
отхвърляне и акцесорната установителна претенция за начислено обезщетение за
забава върху стойността на издадените и приети по делото фактури.
От ответника по
делото не са претендирани разноски, поради
което и съдът не присъжда такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***, срещу „Щ.“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище ***,
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на
174.87лв. /сто седемдесет и четири
лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия, начислена за периода от 18.03.2018г. до 17.09.2018г.,
за обект на потребление с адрес: гр. К.,
цех за дограма, АП 92, с ИТН: 2218459, с клиентски № **********, както и
сумата в размер на 5.73лв. /пет лева и седемдесет и три стотинки/ мораторна лихва за периода от 12.05.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от подаването на заявлението в съда - 28.11.2018г. до окончателно заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №8993/30.11.2018г. по ч.гр.д. №18010 по описа за
2018г. на ВРС, 14 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: