Р Е
Ш Е Н
И Е
№502
15.12.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 715 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с
ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Ф.И., ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адвокат Анелия С. от АК- Стара Загора, против решение
№2153-23-90 от 20.09.2022 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора /ТП на НОИ - гр. Стара
Загора/, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Н.И.
жалба срещу разпореждане №********** от 20.07.2022 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ - гр. Стара Загора, като оспореното разпореждане било изцяло потвърдено.
В жалбата се съдържат съображения за
неправилност и необоснованост на оспореното решение, като се изтъкват доводи за
постановяване на същото в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че решаващият
административен орган в лицето на директора на ТП на НОИ-Стара Загора, погрешно
е приел, че периодът от 28.09.1974 г. до 31.10.1976 г., през който
жалбоподателят бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, не
следвал да бъде вземан предвид при преценка на правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като този му
стаж, по аргумент от разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не
представлявал „действителен стаж“ и не можел да бъде зачетен, като такъв с
оглед изричното изискване на чл. 68, ал. 3 от КСО. Според И., от нормата на §9,
ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите /ППЗП, отм./, се обуславяла неприложимостта в случая на
определителната норма, съдържаща се в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, ангажирана
от страна на ответника по делото. В този смисъл
жалбоподателят счита, че периодът от 28.09.1974 г. до 31.10.1976 г., с
продължителност от 2 г., 1 месец и 3 дни, следвал да бъде зачетен като
действителен стаж и в тази връзка да бъдел взет предвид при преценка на правото
му на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. От съда се иска отмяна на
оспореното решение №2153-23-90 от 20.09.2022 г. на директора на ТП
на НОИ-Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане №********** от 20.07.2022
г.
Оспорващият, редовно призован в с.
з. не се явява, като се представлява от пълномощника си – адвокат С., която
поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Претендират се сторените по
делото разноски – заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява, като
се представлява от старши юрисконсулт К., която оспорва жалбата като
неоснователна, излагайки съображения за законосъобразност на оспореното пред
съда решение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност относно размера, на поисканото за
присъждане възнаграждение за един адвокат.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът
приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят
е подал до директора на ТП на НОИ - Стара Загора заявление с вх. №2113-23-1522
от 12.07.2022 г. /л. 12-13/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/, като изрично е посочил и вида й – такава по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдът приема, че към заявлението си, жалбоподателят е приложил трудова
книжка №301, издадена от КХИ „Хидравлика“, гр. Казанлък /л. 19 и сл./,
удостоверение Обр. УП-3 с №93-03-34 от 12.07.2022 г. /л. 16/, издадено от
„Капрони“ АД, гр. Казанлък и военна книжка №079143 /л. 25/, от която е видно,
че същият е отбил наборната си военна служба в частите на Българската армия за
периода от 28.09.1974 г. до 31.10.1976 г.
Взимайки предвид информацията от съдържащите се по така образуваната пенсионна
преписка документи, удостоверяващи наличния за жалбоподателя осигурителен стаж,
била извършена преценка на правото на ЛПОСВ за лицето, като в резултат и на
основание чл. 98, ал. 1 от КСО, началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ -
гр. Стара Загора издал разпореждане №********** от 20.07.2022 г. /л. 8/, с което отказал отпускане на заявената
от И. ЛПОСВ. В изложените от пенсионния
орган съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани
законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3, като при
тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на заявяване на
пенсията осигурителен стаж и навършената от него възраст, бил обоснован краен
извод за липса на материалните предпоставки, за отпускане на ЛПОСВ. В
разпореждането е посочено, че към 12.07.2022 г. жалбоподателят имал навършена
възраст от 66 години, 10 месеца и 11 дни и зачетен осигурителен стаж от трета
категория в размер на 15 г., 2 месеца и 7 дни. Съответно, общият осигурителен
стаж, превърнат към III категория, съгласно
чл. 104, ал. 2 от КСО бил отново бил равен на 15 г., 2 месеца и 7 дни, предвид
липсата на стаж от I и II категория труд. В
разпореждането изрично е посочено, че осигурителният стаж за времето на наборна
военна служба не се зачитало за действителен осигурителен стаж, съобразно
разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като в този смисъл притежаваният
от И. действителен осигурителен стаж бил изчислен в размер на 13 години, 1
месец и 4 дни при изискуеми от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - 15
години. Срещу разпореждането била депозирана жалба от Н.И. /л. 9/ в която били
изложени съображения за незаконосъобразност на акта, като в частност
жалбоподателят считал, че времето, през което отбивал наборната си военна
служба неправилно не било зачетено за действителен осигурителен стаж от
пенсионния орган.
По повод подадената жалба и на основание чл. 117, ал.
1-3 от КСО директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, издал оспореното
понастоящем решение №2153-23-90 от 20.09.2022 г. /л. 5-6/. С изложени подробни мотиви, идентични в голямата си част с тези, съдържащи
се в разпореждане №********** от 20.07.2022 г., горестоящият административен орган потвърдил изцяло първоначалния индивидуален административен
акт, съответно отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението са разгледани
детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на
правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Направен е подробен анализ на
зачетения осигурителен стаж за жалбоподателя, като съобразно събраните в хода
на административното производство доказателства е формиран извод за отричане
правото му на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Посочено е каква била
изискуемата се от закона възраст, като предпоставка за придобиване правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2022 г., както и необходимият размер на
действителен осигурителен стаж. Календарно събран, общият стаж от трета категория
бил в размер на 15 години, 2 месеца и 7 дни, от които следвало да се извади
недействителният според органа стаж в размер на 2 г., 1 месец и 3 дни /наборна военна служба/, поради което в крайна
сметка действителният стаж на И. бил определен в размер на 13 г., 1 месец и 4
дни при изискуем от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО 15 г. действителен
стаж. Изрично било подчертано, че времето, през което мъжете отбивали наборната
си военна служба се зачитало за стаж при пенсиониране, като такъв от трета
категория, но за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО и по смисъла на §1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО същият не се зачитал, като действителен осигурителен стаж. Решението
било връчено на жалбоподателя на 11.10.2022 г., чрез пощенска пратка с обратна
разписка /л. 11/, като жалбата срещу него била депозирана при решаващия орган
на 17.10.2022 г.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-23-90 от 20.09.2022
г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него
разпореждане №********** от 20.07.2022 г. на
началник на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Стара Загора.
Съдът,
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, въз основа на установеното от фактическа страна и на
основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна
следното:
По допустимостта: оспорването, като
направено от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол
административен акт /след проведено задължително административно производство/,
в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустимо.
Разгледана жалбата по същество, съдът я намира за основателна:
Процесното
решение №2153-23-90 от 20.09.2022 г.
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган -
директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Решението е постановено в
предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание,
доколкото в него са изложени конкретни фактически съображения, обусловили
формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка
доказателствата от административната преписка, като е подвел установените чрез
тях факти и обстоятелствата под хипотезата на конкретни правни норми.
Съдът не установи допуснати в
хода на административното производство по издаване на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото, както административният
орган в лицето на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, така и решаващият
орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал.
3 от КСО са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички
относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за
случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на
законово предоставените им правомощия.
Страните
по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите
на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен единствено се явява въпросът
относно наличието/липсата на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1
– 2 от КСО,
като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените
по-горе правни основания /т.е. по общия ред/ да сторят това при по-облекчени
условия, но отново при наличието на конкретни законови предпоставки. За да
придобият право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО към 2022 г., лицата,
без значение мъже или жени, следва да са навършили възраст от 66 години и 10
месеца и съответно да притежават 15 години действителен осигурителен стаж.
Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата възраст за г-н
И. се признава от ответника и това обстоятелство не е спорно между страните. Спорен
между страните е въпросът, дали времето от
28.09.1974 г. до 31.10.1976 г., когато И. е отбивал наборна /редовна/
военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен стаж" по
смисъла на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в
стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. В тази връзка следва да се отбележи, че спор относно
обстоятелството дали жалбоподателят действително е бил на наборна военна служба
за визирания период също няма, доколкото по делото е налична военна книжка,
данните от която потвърждават този факт, вкл. и периода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба, като е доуточнено, че за този
период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", за
сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане
на пенсията. Според чл. 44 от НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно
правилото, съдържащо се в чл. 81 от
отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/,
която норма е и относимата към периода на полагане на редовната наборна
военната служба от жалбоподателя, изслужената наборна военна служба след
навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория. От своя
страна нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО гласи, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
В
конкретния случай следва да се обърне внимание и на разпоредбите от действалия
и в периода от 28.09.1974 г. до 31.10.1976
г. Закон за всеобщата военна служба в Народна република България /отм.
Д. В., бр. 112 от 27.12.1995 г. в сила от 27.02.1996 г./, съгласно който военната служба е задължителна за всички граждани и същата
тази служба във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на НРБ.
Съгласно чл. 3 от този закон, всички мъже - граждани на НРБ - без разлика на
раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и
положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили.
В чл. 24 /редакция към 1959 г./ е записано, че срокът на редовната военна
служба във всички родове и видове войски, и трудовата повинност е две години, а
за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана-
три години. Т.е., отбиването на наборна военна служба в процесния период
е било правно регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата
дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в
съответствие с трудовото законодателство. Напротив, при получаване на
повиквателна, работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен
отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си
правоотношение. В този смисъл описаното задължение е представлявало обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да
представлява основание за неговото осигуряване и съответно, за придобиването на
осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство, като
законодателят изрично го е обвързал с нормативно признатото зачитане на
съответния период за трудов стаж от III категория – чл. 81 от ППЗП
/отм/. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово
задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взима предвид при
преценка правото на пенсия. В тази
връзка, след като стажът на редовна военна служба, положен от И. за процесния
период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период
разпоредби и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при
действието на нормата на чл. 81 от ППЗП
/отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал. 1 от КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла и на
§1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Легална
дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се
признава действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Редовната военна служба не създава трудово
правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е
предвидил да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка
специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет. От своя страна нормата на чл.
44, ал. 1 от НПОС
признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна
служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Така,
през периода на наборната военна служба лицето е осигурявано за рисковете,
изброени в §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд
"Пенсии" /чл. 2, ал. 2, т. 2
от КСО/, поради което времето на наборна военна служба следва
да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Понятието действителна военна служба и понятието
действителен осигурителен стаж не са идентични, но категорично може да се
направи изводът, че военната служба е само един вид, по характера на своята
дейност, начина на изпълнение, задълженията и отговорностите й, като към нея е
неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж,
а следва да бъде зачетена само и единствено, като действителен осигурителен
стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
При съобразяване въпросната нормативна уредба се следва, че към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателя Н.И. за отпускане на
ЛПОСВ – 12.07.2022 г., липсва правно основание за приложение на разпоредбата на
§1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО и наличието на тълкуване във връзка с последната,
подобно на това, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Стара Загора, се явява законово неиздържано, т.е.
материалноправно неправилно.
Със създаването на новата т. 12 от §1 на ал.
1 от ДР на КСО /ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, не
отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен
стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж, като в този смисъл е налице последователна и непротиворечива
съдебна практика на административните съдилища в страната, включително и такава
на Върховния административен съд /вж., решение №6611 от 02.06.2021 г.
на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; решение №14517 от 24.11.2020 г.
на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.; решение №12404 от 7.10.2020 г.
на ВАС по адм. дело №6255/2020 г., VI отд.; решение №8978 от 13.06.2019 г.
на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; решение №266 от 08.01.2019 г.
на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.; решение №15446 от 11.12.2018 г.
на ВАС по адм. дело №6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; решение №15587 от
13.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №13944/2017 г., VI отд.; решение №9933 от 01.10.2021 г.
на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд.; решение №6152 от 22.06.2022 г. на
ВАС по адм. дело №1422/2022 г. и много други/, която практика нито директорът
на ТП на НОИ – Стара Загора, нито пенсионният орган - ръководителят
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Стара Загора, са съобразили.
По изложените съображения
настоящият състав счита, че доводите, както на административния, така и на
решаващия орган, с които е прието, че времето на наборна военна служба на
жалбоподателя не следва да бъде зачетено за действителен стаж, са
незаконосъобразни поради противоречието им с материалния закон. Длъжностното
лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Стара Загора неправилно е
приложило относимите материалноправни норми по отношение преценката по
отпускане на ЛПОСВ на Н.И. и в частност неоснователно не е зачело периода, през
който жалбоподателят е бил на редовна военна служба, като действителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което издаденият отказ за отпускане на
пенсия, като краен резултат, представлява един материалноправно
незаконосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу този акт по идентични мотиви,
директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора също е постановил неправилно и
необосновано решение, което налага неговата отмяна, ведно с отмяна като
незаконосъобразно и на разпореждане №********** от 20.07.2022 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора.
При крайния правен извод на съда и след зачитане за действителен
осигурителен стаж за периода от 28.09.1974
г. до 31.10.1976 г., в размер на 2 години 1 месец и 3 дни, през който И. е бил на наборна военна служба в частите на
армията, прибавен към признатия за установен от административния орган
действителен осигурителен стаж от 13 г. 1 месец и 4 дни, се получава календарно
събран, съответно и действителен осигурителен стаж от 15 г., 2 месеца и 7 дни,
което сочи, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е доказал,
че има дори повече от изискуемия се 15 г. действителен осигурителен стаж за
придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, вкл. и притежава необходимата
от закона възраст от 66 г. и 10 м., поради което са налице условията за
отпускане на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО.
След
отмяната на процесния акт, делото като преписка следва да се върне на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
- гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление от 12.07.2022 г., при съобразяване на мотивите на настоящето решение,
доколкото спорът не може да се реши по същество от съда с оглед естеството на
административния акт и при спазване на даденото задължително тълкуване на
закона.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде
уважено, като в тежест на ТП на НОИ - гр. Стара Загора бъде възложено
заплащането на сумата от 420.00 лв. По отношение направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, не се явява необосновано завишен, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.Ф.И. ***53-23-90 от 20.09.2022 г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 20.07.2022 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител
„Пенсионно осигуряване“ - при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е отказано
на Н.И. отпускане на ЛПОСВ по подаденото от него заявление с вх.
№2113-23-1522 от 12.07.2022 г.
ИЗПРАЩА
делото, като административна
преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -
гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от Н.Ф.И. заявление с вх. №2113-23-1522 от 12.07.2022
г., съгласно задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
ТП
на НОИ, гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, представлявано от директора си Д. В.
Щ., да заплати на Н.Ф.И., ЕГН ********** ***
сумата от 420.00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: