№ 9067
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110139736 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу М. Н. З. и СТ. Н. Б. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания в общ размер на 3160,28 лева, представляващи
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2018 г. – 14.11.2019 г., 5,82 лева – главница за дялово разпределение за
периода 11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на
вземането и 0,40 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г. – 14.11.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл.
28, вх. А, ет. 3, ап. 9, аб. № 263420. Сумите се разпределят както следва: за М. Н. З. – 4/9 от
цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до
изплащане на вземането, 54,02 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 14.11.2019
г., 2,91 лева – главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 14.11.2019 г.; за СТ. Н.
Б. – 4/9 от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 14.11.2019 г., 2,91 лева – главница за дялово разпределение за периода
11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането
и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 14.11.2019 г.;
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не оспорват, че не са извършвани
плащания, както и размера на претендираните вземания, а единствено тяхната дължимост.
Оспорва се началната дата на претендираната лихва, т. е. датата на забавата, тъй като се
счита, че чл. 32 и чл. 33 от ОУ са нищожни, тъй като са неравноправни клаузи. Оспорват
правното основание, въз основа на което е начислена лихвата и сумата за дялово
разпределение. Оспорва се СТИ да са сертифицирани и да са преминали метрологична
проверка. Оспорват да са собственици, вещно-правни или облигационни ползватели на
имота. Оспорват и наличието на договор с фирмата за дялово разпределение за процесния
период, както и че процесният имот е бил топлоснабдяван. Оспорват наличието на
строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация, както и да е била
осъществявана реална доставка на топлинна енергия за процесния имот. Навеждат
възражение за погасяване по давност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Договор за продажба ма държавен недвижим имот от 09.05.1969 г., по
силата на който СТ. Н. Б. и .... Б.а са придобили собствеността върху недвижим имот в гр.
2
София, ул. „... ет. 3, ап. 9. С Договор за доброволна делба от 23.05.2018 г. П.Д. Б.а, М. Н. З. и
СТ. Н. Б. получават в общ дял недвижим имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл. 28, вх. А, ап.
9 (по документ за собственост гр. София, ул. „... ет. 3, ап. 9) при при квоти: 4/9 ид. части за
М. Н. З. и 4/9 ид. части за СТ. Н. Б.. В договора е посочено, че преди делбата М. Н. З. е била
собственик на 4/18 ид. части, а СТ. Н. Б. – на 4/18 ид. части. С оглед на това съдът намира,
че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 263420, без да е необходимо
изричното им приемане, при следните квоти и периоди: за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018
г. за всеки от ответниците за 4/18 ид. части, за периода 23.05.2018 г. – 30.04.2019 г. - за
всеки от ответниците за 4/9 ид. части.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване размерът на предявените
искове, неизвършването на плащане от страна на ответниците.
Неоснователно е възражението за неналичие на договора с фирмата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 -
дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ. Законът изрично постановява, че изборът на лицето, извършващо услугата
дялово разпределение в сгради – етажна собственост, се извършва от потребителите, с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата. За резултатите от избора потребителите уведомяват писмено топлопреносното
предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово
разпределение. От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
етажната собственост и топлинният счетоводител ЕТ „Аква билдинг“ е сключен валиден
договор от 15.10.2002 г., подписан за етажната собственост от представител, упълномощен
от проведено общо събрание на етажните собственици. Правата и задълженията по договора
са възникнали и в правната сфера на ответницата представлявана от етажната собственост,
определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.
Договорът е сключен за 3 годишен срок, като е предвидено автоматичното му подновяване
след изтичане на първоначално уговорения период. Липсват данни договорът да е бил
прекратяван. Видно от договор от 14.03.2005 г. „...“ ЕООД се е сляло с консорциум „....“ с
герент „...“ ООД. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период „...“ ООД е
извършвало дяловото разпределение на доставената топлинна енергия между потребителите
в сградата ЕС. По тези съображения съдът приема, че доставяната ТЕ е разпределяна
законосъобразно от третото лице – помагач.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
3
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства представени от ТЛП и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице установява, че поради липса
на достъп ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ за 1 брой потребител за
процесния период, а според ФДР потребителите са били 6 броя. Според главните отчети и
изравнителните сметки за процесния период в процесния имот има 3 броя радиатори с
ИРРО, за които поради липса на достъп за отчет се начислява служебна ТЕ по МСРС като за
отоплителни тела без уреди. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот до
процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 5404,86 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати, при отчитане на изготвените
от ФДР изравнителни сметки. Към тази сума следва да се включи и сумата от 5,82 лева за
извършваната услуга дялово разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на
чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от ОУ на договорите между „....” ЕАД
и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Поради това съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени в пълните си предявени размери, доколкото на
основание чл. 162 ГПК съдът изчислява, че дължимите от всеки от ответниците суми за
периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. за 4/18 ид. части са в размер на 637,23 лева, а за периода
23.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за 4/9 ид. части в размер на 1103,31 лева.
Ответниците с отговорите на исковата молба упражняват правата си по чл. 120 ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
4
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност. Предвид
нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на
иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 20.11.2019 г. В този смисъл и вземането на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните
вноски с падеж след 20.11.2016 г. или обхваща всички претендирани в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2019 г., поради
което и възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По отношение на възражението, че СТИ не е сертифицирано и не е преминало
метрологична проверка следва да се посочи, че според експертизата пропускането на 24-
месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение, но от
техническа гледна точка наличието на метрологична проверка макар и след изискуемия срок
със заключение „съответства“ дава основание да се заключи, че ОТ е бил годно СТИ.
Не е налице твърдяната нищожност на чл. 32 и чл. 33 от ОУ, доколкото по отношение
на същите не е налице някоя от визираните в чл. 143 ЗЗП хипотези и уговорката не е във
вреда на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът намира, че поради основателността на главните искове следва да бъдат уважени и
предявените акцесорни искове в пълен размер.
5
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е сторил следните разноски: 226,64 лева - държавни такси в исковото и
заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. Н. З., ЕГН ********** и СТ. Н. Б., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че М. Н. З. и СТ. Н. Б. дължат на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ вземания в общ размер на 3160,28 лева, представляващи главница за доставена
топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 14.11.2019 г., 5,82 лева – главница за дялово разпределение за периода
11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането
и 0,40 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 14.11.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл. 28, вх. А,
ет. 3, ап. 9, аб. № 263420, разпределени както следва: за М. Н. З. – 4/18 ид. части за периода
01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г. – 30.04.2019 г. от цялото
вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия
през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане
на вземането, 54,02 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 14.11.2019 г., 2,91 лева
– главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със законната
лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 14.11.2019 г.; за СТ. Н. Б. –
4/18 ид. части за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г.
– 30.04.2019 г. от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 14.11.2019 г., 2,91 лева – главница за дялово разпределение за периода
11.2018 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането
и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 14.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 66489/2019 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА М. Н. З., ЕГН ********** и СТ. Н. Б., ЕГН **********, да заплатят на
„....” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и
заповедното производства в общ размер на 476,64 лева.
Решението е постановено при участието на „...“ ООД като трето лице помагач на
6
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7