МОТИВИ: Срещу подсъдимите З.И. ***; И.З.И. *** и Б.З.И. *** е подадена
тъжба от Н.С. ***, в която се тъжи за извършено от подсъдимите спрямо тъжителката
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимите З.С., И.И. и Б.И.,
с който се претендира обезщетение за причинени от деянието им на Н.М.
неимуществени вреди в размер на сумата от 9000,00 лева.
От показанията на разпитаните
свидетели и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Тъжителката живее в гр. Севлиево на улица „***“ № 22. На 27.11.2018 година
около 18:00 часа тя била в дома си, където били и свидетелите А.С., С.А.С., С.К.А.
и К.А.Н..
В един момент се позвънило на входната врата на дворното място, при което
тъжителката погледнала през терасата и видяла пет човека. Когато слязла по
стълбата, трима от тези хора – подсъдимите З.С., И.И. и Б.И. влезли в двора,
като всеки един от тях имал бухалка /тояга/ в ръцете си. Пред портата останали
двамата синове на подсъдимия З.С., доведени от втората му жена.
Н.М. им казала да напуснат двора на къщата и да излязат навън, но И.И. й
нанесъл удар по дясното рамо с бухалката. След това и другите двама подсъдими
започнали да ѝ нанасят удари с носените от тях дървени предмети, които
удари попадали в главата, раменете и тялото. Получила и удар в тила на главата,
в следствие на което паднала по очи на земята и си ожулила лицето. Докато била
на земята получила още няколко удара. В това време А., С. и К.се намесили, като
се развикали. В един момент се обадили се на телефон 112, след което тримата
подсъдими избягали. По – късно на място дошли полицейски служители.
В следствие на нанесения ѝ побой тъжителката получила травми на торса
и двете раменни стави, екскориации на лицето и хематом в дясната окципитална
област, които наранявания били съпроводени с болки, които продължили близо
месец. Наложило се да пие обезболяващи лекарства, за да мине болката. Освен
това тъжителката започнала да получава паник атаки и да изпитва чувство на
страх от тримата подсъдими. Изпаднала в депресивни състояния и започнала да
посещава консултации при психиатър – д-р С.С.. Това лечение продължило до 05.04.2019
година, когато вече ѝ било издадено медицинско свидетелство.
И тримата подсъдими дават обяснения по повдигнатото им обвинение.
Подсъдимият И.И. обясни, че на 27.11.2018 година около 15:00 часа му се обадил
брат му – подс. Б.И., който му казал, че съпругът на тъжителката – свид. З.А.,
му се заканвал да го бие и го плашел. Тогава И. се обадил на баща си – подс. З.С.,
който се обадил на телефон 112 и подал сигнал срещу А.. Дежурните му казали, че
са изпратили полицейски екип в дома му, за да го предупредят да не се „закача“
с тях.
Около 18:00 часа И.И. бил в дома си, който е съседен на този на
тъжителката, когато чул, че пред дома ѝ дошли баща му и брат му Б..
Тогава и той излязъл навън. В това време Н. излязла пред дома си и ги попитала
защо са дошли пред вратата на къщата ѝ. Те ѝ отговорили, че търсят
съпруга ѝ З., за да го питат защо иска да бие Б.. Свидетелката А.С. също
била излязла и се обадила на телефон 112. Подсъдимият И.И. заяви, че само Н. и А.
били пред къщата ѝ. Други хора нямало. Нямало и деца.Когато дошли
полицаите те вече си били отишли, но дошли отново. При разговора с тях
полицейските служители им казали да не се занимават с глупости и не написали
никакви протоколи. И. отрича тримата да са носили дървени бухалки със себе си,
да са влизали в двора на къщата на пострадалата, и да са ѝ нанасяли побой. И. каза също,
че въпросната вечер свидетелката С.А. също е била в дома на тъжителката, но не
е излизала отвън. За свидетеля С.А., И. заяви, че той не е бил там.
Подсъдимият З.С. обясни, че след обяд на 27.11.2018, докато е бил на
работа, по телефона му се обадил малкия му син Б., който му казал, че З. го е
плашил и заканвал да го бие, поради което той се обадил на телефон 112. Като се
върнал от работа С. каза, че отишъл в дома на тъжителката, за да търси съпруга
й З.. До дома му отишъл заедно със синовете си И. и Б. – другите двама
подсъдими по делото, както и с доведените си синове А.и Й.. С. отрича също да
са носели дървени бухалки и да са влизали в двора на къщата на Н..
Подсъдимият Б.И. каза, че след обяд на 27.11.2018 година излязъл пред
къщата си, защото чул силни гласове. Когато направил това, видял З., който го
псувал и обвинявал, че го бил следил и предал за лихварството, за което бил
осъден в последствие. Подсъдимият се уплашил и се прибрал в дома си. От там се
обадил на баща си З. и му казал, че З. го псувал и заплашвал. Баща му казал, че
ще се обади на тел. 112. След като баща му се върнал от работа, му предложил да
отидат до З. да се разберат, тъй като били първи братовчеди. С отиването си
пред дома на Н. и З., излязла стринка му А., която започнала да вика. Н. също
излязла, но нищо не казала. Когато дошли полицаите те вече си били тръгнали, но
се върнали. Н. разговаряла с полицейските служители, но не им била казала, че е
бита. Б.И. също заяви, че никой от тях тримата – той, баща му и брат му, не е
носил дървени предмети, както и че никой от тях не е влизал в двора на къщата
на Н..
По искане на тъжителката съдът допусна до разпит свидетелката А.С.. Тя
обясни пред съда, че на 27.11.2018 година вечерта била на гости на сина си З. и
съпругата му Н., като З. не бил в дома си, тъй като бил отишъл да дава
лекарства на баща си – бившия съпруг на свидетелката. В къщата били и С., С. и К..
Когато чули, че звъни звънеца на входната врата, Н. погледнала през терасата и
излязла на двора. След нея излязла и свидетелката, след което и С., С. и К..
Когато излезли на двора, тримата подсъдими влезли през вратата, като носели
„палки“. Другите двама синове на З. останали пред портата на улицата. С
влизането си в двора подсъдимите попитали къде е З.. Н. им отговорила, че го
няма, след което ѝ казали, че ще му счупят краката и ще го бият. След
като Н. им казала да се махат и „да не правят беля на нейния“, подсъдимият И.И.
ударил с палката по дясната ръка Н., след което и другите двама подсъдими
започнали да я удрят с носените от тях палки. След един от ударите Н. паднала
на земята по очи. Когато видели, че свидетелката започнала да звъни на тел.
112, тримата подсъдими си тръгнали, като преди това подс. З.С. ѝ казал:
„Няма да излизаш. ***.“, за която обида в Севлиевски районен съд било
образувано НЧХД № 451/2018 година, приключило с влязла в сила присъда, с която З.И.С.
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание Глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК спрямо А. А.С.. В показанията си пред съда
А.С. поясни, че докато Н. излизала на двора, тримата подсъдими вече били влезли
вътре. Тя стояла на вратата заедно със С. и С. и когато решила да излезе на
двора З. ѝ казал обидните думи, посочени по – горе. След като Н. паднала
на земята в вследствие на нанесените ѝ удари от тримата подсъдими,
свидетелката К.А.ѝ помогнала да се изправи и да влезе вътре в къщата.
Според показанията на А.С. Н. имала обелена кожа по бузата и наранени ръце и
крака. Тъй като синът ѝ З. щял „да се нервира“ ако разбере за случилото
се, двете с тъжителката решили да не му казват нищо вечерта, след като се
прибере в дома си.
На пристигналите малко по – късно полицейски служители свидетелката
обяснила, че подсъдимите искали да „чупят краката“ на сина ѝ и че
подсъдимият З.С. я бил обиждал. Тогава полицейските служители ѝ казали да
отиде да подаде жалба в полицията, което същата направила на следващия ден.
Според показанията на А.С. тъжителката отишла на лекар на следващия ден,
защото имала болки. Н. ѝ казала и че е ходила и на психиатър.
Свидетелката К.А.Н. заяви, че на 27.11.2018 година отишла на гости на Н.,
където вече били А. и С.. Десетина – петнадесет минути след това на входната
врата позвънили тримата подсъдими. Н. се показала от терасата и ги питала какво
искат. Те ѝ казали, че търсят мъжа ѝ, за да го убият и да му счупят
краката. След това тримата влезли в двора на къщата, а И.И. ударил Н. с носения
от него дървен предмет. След това започнали да я удрят и другите двама
подсъдими. По едно време тя паднала на земята по лице и те продължили да я
удрят. Тогава свидетелката Симеонова казала: „Ще викна 112“ и тримата си
тръгнали. На улицата през цялото време стояли двамата доведени синове на подс. З.С..
След като си тръгнали свидетелката К.Н.помогнала на Н. да влезе вътре в
къщата. Същата имала охлузване по лицето, а от ударите синини по тялото – от
дясната страна на рамото и по гърба също. К.Н.заяви пред съда, че не знае дали Н.
е ходила на лекар, но на другия ден като я видяла, тъжителката ѝ се
оплакала, че има болки навсякъде, където са я удряли. Оплаквала се и от главоболие,
тъй като я били удряли и в главата.
К.Н.каза, че е стояла в дома на тъжителката до момента, в който се върнал
съпругът ѝ З., който видял охлузването по бузата ѝ, по което нямало
кръв.
Свидетелят С.А. обясни, че на инкриминираната дата бил в дома на Н., когато
пристигнали тримата подсъдими и двамата доведени сина на подс. З.С.. Тримата
подсъдими влезли в двора и като излязла Н. започнали да я удрят с дървените
палки, които всеки един от тях носел. Първо И. ударил Н. по рамото, след това и
останалите двама започнали да я бият. Тъй като малките деца започнали да
плачат, С. и С. ги прибрали вътре, а А. и К.излезли навън, за да помогнат на Н.
да се изправи, за да влезе вътре.
В такъв смисъл бяха и показанията на С.С., която каза, че вечерта била на
гости на Н., където били и А., С. и К.. След идването на тримата подсъдими,
които носели дървени „коли“ в ръцете си, Н. излязла на двора да ги пита какво
търсят, при което И. я ударил в дясното рамо и тя паднала на земята. Тогава
малките деца започнали да пищят и да плачат и тя и С. ги прибрали вътре. Когато
Н. се прибрала, свидетелката видяла, че лявата ѝ буза била подута, но
нямало кръв по нея.
Свидетелят З.И. – тогава съпруг на тъжителката, а сега вече бивш такъв,
каза, че след като се прибрал вечерта на 27.11.2018 година в дома си, видял, че
жена му е охлузена, ударена, и я попитал какво е станало. Тя тогава му казала,
че се спънала на двора и паднала. На другия ден, като се събудил, видял, че е
подута повече и тя му казала вече, че вечерта в дома им идвали тримата
подсъдими, които я нападнали и били. Н. му казала, че първо я ударил И., след
което и останалите двама подсъдими започнали да я удрят с носените от тях
дървени колове. Ударили я няколко пъти, в следствие на което тя паднала на
земята, ожулила се и имала болки в рамото и лицето. След като му разказала
какво се е случило, тъжителката му казала, че ще отиде на преглед при д-р У.. В
следствие на преживяния стрес Н. не можела да спи и изпитвала страх да стои
вкъщи. Наложило се да посещава психиатър няколко пъти. З.И. поясни, че лявата
буза на Н. била ожулена и в дясната част на тялото си ударена, при което
изпитвала болки. Такива изпитвала и в главата. И. каза, че не е питал съпругата
си дали има синини по тялото, „за да не си правят проблеми“.
По искане на подсъдимите съдът допусна до разпит и свидетелите А.А., И.М., Г.П.
и З.С.. Свидетелят А.А. обясни, че когато се прибирал от работа към 18 часа на
27.11.2018 година видял З., И. и Б. да отиват към къщата на З.. Тогава той
тръгнал след тях, за да види какво ще правят. Брат му Й. също бил там. А.
обясни, че никой от тримата подсъдими не е влизал в двора на къщата на З. и че
на вратата звъннал З., след което Н. се показала на терасата, а малко по –
късно излязла пред портата заедно със свекърва си – свид. А.С., която започнала
да крещи и да се кара със З.. В къщата на Н. А.видял и С., която според
неговите думи, звъннала на телефон 112. А.заяви пред съда, че въпросната вечер
никой не се е бил и никой не е носел бухалки. Н. също не била падала на земята.
Тя само прибрала свекърва си, за да не крещи.
Двамата полицейски служители обясниха, че са отишли на подаден от телефон
112 сигнал за „нападение“ с бухалки пред дома на тъжителката. Когато отишли
там, пред дома била само свидетелката А.С.. След това дошли тримата подсъдими и
между четиримата възникнал спор, при който говорели на турски език. Само от
време на време говорели на български. От казаното от А.С. полицейските
служители разбрали, че малко преди да дойдат, тримата подсъдими заплашвали пред
вратата с бухалки, като търсели саморазправа със сина ѝ. Подсъдимите
отрекли това. При разразилия се между четиримата спор тъжителката излязла от
къщата си, за да прибере свекърва си, при което и двамата полицейски служители
обясниха, че тя не се е жалвала да е бита от подсъдимите. По нея, вкл. и по
бузата ѝ, нямало видими следи от наранявания. Въобще сигналът не бил за
нанесен побой над някое лице, по – скоро за нападение с бухалки.
Свидетелката З.С., която е съпруга на подс. И.И., заяви, че въпросната
вечер не е имало инцидент, при който да е нанасян побой на Н.. Тя е била
свидетелка на разговора на полицейските служители с подсъдимите и А.С., при
който З. и тя спорели.
По искане на тъжителката съдът допусна изготвянето на медицинска
експертиза. Според заключението на същата, което не бе оспорено от страните и
съдът прие за правилно и мотивирано, се установява, че при станалия на
27.11.2018 година инцидент на Н.М. са причинени пресни дълбоки охлузвания в
лявата половина на лицето и подкожни наранявания в дясната тилна област. В
експертизата си вещото лице е посочило, че в амбулаторния лист № 627/28.11.2018
година /14:00 часа/, приложен по делото след първото по делото заседание, са
описани и ограничени и болезнени движения в шийния и поясния отдели на гръбнака
и двете раменни стави. В Етапната епикриза, издадена по – късно, в раздела
„Обективно състояние“ били описани вторично заздравяващи екскориации в лявата
половина на лицето, както и подкожни хематоми в стадий на резорбация в дясната
окципитална област, състояние след множество травми на главата, торса и двете
раменни стави. Според изложеното в заключението на експертизата дълбоките охлузвания
в лявата половина на лицето са довели до значително нарушаване на анатомичната
цялост на кожата и до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от около 10 дена. Кръвонасядането /хематомът/ в дясната тилна област е
довел до болка и страдание за срок от около 10 дена. Относно механизма на
получаване на охлузването в лявата лицева половина вещото лице е на становище,
че същото може да се получи при допирателно действие на твърд тъп предмет с
неравна повърхност, като е възможно да се получи и при падане по лице върху
подлежащ неравен терен. По отношение на кръвонасядането в дясната тилна област
на главата, описано в медицинските документи, вещото лице е на становище, че
същото може да се причини при удар с твърд тъп предмет – дървена тояга, палка
или бухалка. За описаните болезнености в шийния и поясния отдел на гръбнака и
двете раменни стави, както и за механизма на причиняването им, така и досежно
медикобиолологичната квалификация,
вещото лице е посочило в експертизата, че те не следва да бъдат
коментирани, тъй като няма оформен морфологичен субстрат под формата на травми
на меките тъкани. В съдебно заседание вещото лице посочи, че поддържа
експертизата си. Според изложеното от него описаните в амбулаторния лист
увреждания са пресни и за тях може да се каже, че са причинени или на 27 – ми
или на 26 – ти ноември 2018 година. Що се касае до липсата на следи от ударите,
нанесени по тялото на тъжителката и описани от нея в тъжбата, вещото лице
посочи, че е възможно по тялото ѝ да не останат никакви следи, ако е била
с по – дебело облекло и ударите не са били с голяма сила. По отношение на
охлузването вещото лице посочи, че според него може да има кървене, което да не
е обилно, но при всички случаи трябва да има кръв на мястото на охлузването.
Тъй като защитниците на подсъдимите изразиха становище за последващо
съставяне на амбулаторния лист, а не на датата 28.11.2018 година, съдът изиска
от МЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Севлиево заверени копия на всички документи,
съставени във връзка с посещението на тъжителката на 28.11.2018, в това число и
на издадения амбулаторен лист от тази дата и на страницата на регистъра
/журнала/, воден в медицинския център за издадените амбулаторни листове, в
който същият е отразен. В отговор на искането по делото бяха представени
заверени копия на Амбулаторен лист № 627 от 28.11.2018 година и Етапна епикриза
за периода 07.12.2017 – 07.12.2018 година /налични по делото и представени от
тъжителката/. В писмото, придружаващо документите, е посочено, че тъжителката е
прегледана на 28.11.2018 година и ѝ е предписана терапия, което
обстоятелство е отразено в електронния амбулаторен журнал, който се поддържа
онлайн според изискванията на НЗОК и Министерството на здравеопазването. В
писмото е отразено още, че на 07.12.2018 година г-жа С. е пожелала издаването
на Етапна епикриза за състоянието си, която ѝ е била издадена на базата
на прегледа от 28.11.2018 година. След получаване на писмото, съдът задължи
управителя на МЦ „Св. Иван Рилски“ да представи заверено копие от страниците на
електронния амбулаторен журнал, воден в центъра, за издадените амбулаторни
листи на 28.11.2018 година. В отговор на това искане в Районен съд – Севлиево
постъпи писмо, с което съдът бе уведомен, че от 2012 година не се води
амбулаторен журнал на хартиен носител поради изискванията за постоянен онлайн
достъп на НЗОК. В писмото е посочено още, че през месец март 2019 година,
поради повреда в сървъра на медицинския център, била унищожена цялата налична
информация до този момент. В тази връзка от месец април 2019 година бил
монтиран нов сървър и е започнало издаването на нова медицинска документация и
нейното съхранение, поради което е невъзможно да се съставят електронни справки
за периода преди месец април 2019 година.
Във връзка с представените от медицинския център амбулаторен лист № 627 от
28.11.2018 година и Етапна епикриза за периода 07.12.2017 година – 07.12.2018
година, които бяха представени и от тъжителката и приети по делото, и въз
основа на които е изготвената и медицинската експертиза по делото, защитниците
на подсъдимите направиха възражение относно несъответствие на данните в двете
епикризи в частта за посочената възраст на тъжителката. В представената от нея
епикриза е посочено, че същата е на възраст 41 година, а в представената в
последствие от медицинския център е посочена възраст на тъжителката 42 година.
Съдът намира за несъстоятелно направеното възражение в тази насока, с което се
цели да се приеме, че етапната епикриза и амбулаторният лист са антидатирани,
тъй като електронната система автоматично генерира възрастта на пациента и е
напълно нормално към датата на изготвяне на епикризата, представена от
тъжителката с тъжбата, нейната възраст да е била 41 години, тъй като е родена
на *** година, а възрастта ѝ, посочена в представената в последствие от
медицинския център епикриза, да е 42 години. Това още веднъж доказва, че
етапната епикриза е издадена на 07.12.2018 година. Що се касае до амбулаторния
лист съдът намира, че няма съмнение, че същият е издаден на 28.11.2018 година в
14:00 часа, когато е прегледана тъжителката, тъй като амбулаторните листи се
издават при всеки преглед на пациент с пореден номер, който също се генерира
автоматично от системата. При това положение следва да се приеме, че тъжителката
е била прегледана от д-р У.на 28.11.2018 година и че отразените в амбулаторния
лист данни от прегледа съответстват на констатираните от лекаря такива – пресни
дълбоки екскориации в лявата половина на лицето, подкожни хематоми в дясната
окципитална област и ограничени и болезнени движения в шийния и поясния отдели
на гръбнака и двете раменни стави.
Съобразявайки фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в
приетите по делото писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Безспорен е според съда факта, че на инкриминираната дата Н.М. е получила
описаните по – горе травматични увреждания, които са довели до временно
разстройство на здравето ѝ, неопасно за живота. Безспорен е според съда и
факта, че тези телесни увреждания са причинени от подсъдимите З.С., И.И. и Б.И..
В потвърждение на това становище на съда са показанията на свидетелите А.С., С.А.,
К.Н., С.С. и З.И., съпоставени с писмените доказателства по делото и изложеното
в тъжбата. Съдът кредитира напълно с доверието си показанията на посочените по
– горе свидетели, тъй като същите са последователни, категорични,
безпротиворечиви и логични. Свидетелите А.С., С.А., К.Н.и С.С. са били очевидци
на инцидента и в показанията на четиримата не се съдържат никакви противоречия
относно часа, времето, мястото и факта за нанесения побой на тъжителката и от
тримата подсъдими. Четиримата свидетели бяха категорични, че З.С., И.И. и Б.И.
са влезли в двора на къщата на тъжителката. Категорични са техните показания и
по отношение на обстоятелството, че и тримата са държали в ръцете си дървени
колове или палки, както и че първият удар е бил нанесен в рамото на тъжителката
от подс. И.И., след което и останалите двама подсъдими са започнали да я удрят.
Няма съмнение и относно падането на тъжителката на земята, при което са
получени дълбоките охлузвания в лявата половина на лицето. Свидетелката А.С.
заяви, че след побоя Н. имала синини по краката и ръцете, а свидетелката К.Н.каза,
че в резултат на нанесения й побой тъжителката имала синини по тялото, по
дясното рамо и по гърба. Вярно е, че такива травматичин увреждания не са
описани от лекаря при прегледа на тъжителката на 28.11.2018 година, но в
издадения амбулаторен лист изрично е посочено, че тъжителката имала ограничени
и болезнени движения в шийния и поясния отдели на гръбнака и двете раменни
стави. Като взе предвид тези констатации на д-р У., както и посоченото от
вещото лице, че при удари с твърди предмети по тялото, когато пострадалият е
облечен с по - дебели дрехи, могат да не останат следи по тялото, и предвид
обстоятелството, че деянието е извършено в края на месец ноември, съдът намира,
че на тъжителката са били нанесени удари от тримата подсъдими в областта на
торса и двете раменни стави, при което същата е получила болезнени травми, от
които не са останали следи.
В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на бившия съпруг на
тъжителката – свид. З.А., който не е бил очевидец на деянието, но е видял
тъжителката веднага след инцидента. В показанията си пред съда същият заяви, че
Н. била ожулена по лицето и че на следващия ден вече по – подута. Освен това
същата изпитвала болки в главата и в рамото, което наложило да отиде на преглед
при д-р У..
Както бе посочено по – горе, съдът кредитира напълно с доверието си
показанията на тези свидетели, тъй като същите кореспондират изцяло с
твърденията на тъжителката в тъжбата й до съда, с представените по делото
медицински документи и с изготвената по делото експертиза. В заключението на
изготвената по делото медицинска експертиза вещото лице е описало подробно
нараняванията, които е получила Н.М., както и механизма на причиняването им,
който съвпада напълно с твърденията на самата тъжителка и с показанията на
посочените по – горе свидетели.
В подкрепа на защитната теза на подсъдимите, че не са нанасяли побой на
тъжителката, същите ангажираха показанията на двамата полицейски служители И.М.
и Г.П.. И двамата бяха категорични, че вечерта, когато са отишли пред дома на
тъжителката по повод подадения сигнал на телефон 112, същите са разговаряли с
тримата подсъдими и свидетелката А.С. по повод възникналия конфликт по – рано.
От разговора, който е бил проведен на доста висок тон и предимно на турски
език, полицейските служители разбрали, че А.С. е била обидена от З.С., поради
което са я посъветвали да подаде жалба на следващия ден в полицейското
управление в гр. Севлиево. Служителите на реда бяха категорични, че никой от
присъстващите там, включително и тъжителката и А.С., не са ги уведомили, че на Н.
е бил нанесен побой от тримата подсъдими. Освен това същите заявиха, че не са
забелязали видими белези по лицето на тъжителката.
Тези показания на полицейските служители кореспондират и със сигнала,
подаден от свид. С.С. на телефон 112. От приложеното към диска писмо е видно,
че в 18:10 часа е получено обаждане от нея, в което заявява, че пред дома на
тъжителката са дошли пет човека, които искали да влязат в двора. Същите дошли
на вратата, псували, викали и се заканвали да ги бият. С. обяснила, че са само
жени с малки деца и че се страхували от заканите. При прослушването на
разговора ясно се чува, че в 42 втората секунда от началото на записа към С. се е присъединила и свид. А.С., която
казала, че комшиите са дошли да се бият и помолила по – бързо да се изпрати
полицейски екип, „за да не стане убийство“. На втората минута от разговора,
когато служителката от тел. 112 предавала сигнала в полицейското управление, А.С.
отново помолила за бърза намеса на полицията, тъй като петимата човека, които
били отишли пред къщата на сина ѝ З., се заканвали да го убият и искали
да влязат в двора. Четири минути след първия разговор свид. С.С. се обадила
отново и попитала дали е приет първия сигнал. Докато служителката проверявала, С.
помолила да предадат на полицаите да дойдат по – бързо, тъй като хората щели да
счупят вратата и да влязат в двора.
От приложената по делото Информационна карта за наряда е отразено, че
сигналът до полицията е подаден на телефон 112 в 18:10 часа. Видно от записа в
18:14 часа същите още не са отишли на адреса. По делото липсват данни в колко
часа адресът е посетен, за да може да се потвърди защитната теза на
подсъдимите, че до идването на полицаите същите няма как да са влезли в двора
на къщата и да са нанесли побой на тъжителката, тъй като това е могло да стане
във времето от последния разговор със служител на телефон 112 до идването на
полицейските служители.
Във връзка с проверка на твърдението, че тримата подсъдими били влезли в
двора на къщата, защитата им поиска съдът да присъедини към доказателствата по
делото свидетелките показания на тъжителката и част от свидетелите, дадени от
тях по време на съдебното следствие по НЧХД № 451/2018 година по описа на
севлиевски районен съд. Съдът отхвърли това искане, тъй като тези показания са
дадени по друго дело и не могат да бъдат ползвани от съда в настоящото
наказателно производство. Ето защо в тази връзка съдът приема за безспорни
показанията на свидетелите очевидци, които безпротиворечиво заявиха, че побоят
на тъжителката е бил нанесен от тримата подсъдими в двора на къщата ѝ.
Показанията на свидетеля А.А., разпитан по искане на защитата на
подсъдимите, са в коренно противоречие с показанията на свидетелите очевидци.
Същият е единия от доведените синове на подсъдимия З.С., за които се събраха
данни, че са били заедно с тримата подсъдими пред портата на къщата на
тъжителката, но не са влизали в двора ѝ и не са нанасяли удари на тъжителката.
Този свидетел отрече баща му и доведените му братя – останалите двама
подсъдими, да са носели въпросната вечер дървени колове, да са влизали в двора
на къщата на тъжителката и да са ѝ нанасяли побой. Съдът не кредитира с
доверието си тези свидетелски показания, тъй като същите са изолирани от
останалите доказателства по делото и дадени с цел подкрепа на защитната теза на
подсъдимите.
По делото бе разпитана и свидетелката З.С.– съпругата на подс. И.И., но в
нейните показания не се съдържат факти и обстоятелства, оборващи обвинителната
теза. Тя свидетелства единствено за последващите събития – разговора между
полицейските служители, тримата подсъдими и свид. А.С..
Преценката на изложените по – горе
фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дадоха
на съда основание да приеме за установено и доказано по един несъмнен и
безспорен начин, че тримата подсъдими, след като на 27.11.2018 година, около
18:00 часа, на улица „***“ № 22 в гр. Севлиево, в съучастие, като извършители
помежду си, чрез нанасяне на удари с дървен предмет, са причинили на Н.С. ***
травми на торса и двете раменни стави, екскориации на лицето и хематом в
дясната окципитална област, довели до временно разстройство на здравето
ѝ, неоспасно за живота /разстройство на здравето звън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК/, както от обективна, така и от субективна страна всеки един от
тях е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК. Деянието е осъществено в съучастие, като съдът намира за
несъстоятелно твърдението на защитата на подс. И. от страна на адвокат И., че
съдът се е произнесъл по обвинение, което не е повдигнато на подсъдимите, тъй
като с тъжбата спрямо тях е предявено обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, а не
такова по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът следва да
отбележи, че квалификацията на обвинението следва да се извлече от описаните в
тъжбата обстоятелства, без да е необходимо изричното посочване на текстовете на
обвинението. От изложеното в тъжбата безспорно става ясно, че тримата подсъдими
са действали в съучастие, а и освен това на стр. 2 от същата, в абзац 4 изрично
е посочено следното: „Считам, че с деянието си подсъдимите извършиха
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК в съучастие, като съизвършители.“.
Деянието е извършено от подсъдимите З.И.С., И.И. и Б.И. при форма на вина пряк
умисъл.
За подсъдимия З.С.:
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК
не е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият З.С. не е осъждан. На същия е наложено административно
наказание по реда на чл. 78А от НК, но с присъда, влязла в законна сила на
07.01.2019 година, което води до извода, че към датата на извършване на
настоящото деяние същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност. От
деянието няма причинени имуществени вреди, поради което и предвид императивната
разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимия З.С. от наказателна отговорност и му определи
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид вида и тежестта на телесните увреждания на пострадалата и
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
За подсъдимия И.И.:
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК
не е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият И.И. е осъждан за престъпление по чл. 316 във връзка с
чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК с Определение за одобряване на
споразумение № 25 от 27.03.2019 година по НОХД № 115/2019 година по описа на
Севлиевски районен съд. Тъй като определението е влязло в сила на 27.03.2019
година, а настоящото деяние е извършено на 27.11.2018 година, следва да се
приеме, че към датата на извършване на
настоящото деяние подсъдимият И. не е бил осъждан. Същият не е освобождаван и
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От
деянието няма причинени имуществени вреди, поради което и предвид императивната
разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимия И.И. от наказателна отговорност и му определи
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид вида и тежестта на телесните увреждания на пострадалата и
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
За подсъдимия Б.И.:
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК
не е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият Б.И. не е осъждан. Същият не е бил освобождаван и от
наказателна отговорност. От деянието няма причинени имуществени вреди,
поради което и предвид императивната разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи
подсъдимия Б.И. от наказателна отговорност и му определи административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид вида и тежестта на телесните увреждания на пострадалата и
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От тъжителката Н.М. ***, е
предявен граждански иск против подсъдимите З.С., И.И. и Б.И., с който тя
претендира обезщетение за причинените ѝ от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 9000,00 лева.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в следствие на
неправомерното действия на тримата подсъдими, на Н.М. са били нанесени множество телесни увреждания
с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От изнесеното
в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в следствие на
случилото се М. е търпяла болки и страдания в продължение на няколко дни. По
делото са налице данни, че в резултат на нанесения ѝ побой Н.М. преживяла
остър стрес – физически и психически. В медицинския документ, издаден от
психиатъра д-р С.С., е посочено, че след инцидента М. разгърнала депресивна
симптоматика, не можела да спи, изпитвала страх да излиза навън, била
неспокойна, изпитвала напрежение, изпаднала в отчаяние и продължавала да
преработва заканите, отправени към нея и съпруга ѝ. След проведеното
лечение с антидепресанти и към 08.04.2019 година същата имала все още страхови
неврози, липса на концентрация и колебания в настроените. Обективното състояние
на пострадалата, отразено в представения по делото медицински документ /стр.
4/, е описано по следния начин: „видимо напрегната, емоционално нестабилна с
хиподистимен тон на настроението, въпреки проведената апсихотична терапия,
остатъчни натрапчиви страхове и дисконфорт, чувство на несигурност и
потиснатост и неврозоподобни симптоми.“.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че Н.М. следва да бъде обезщетена за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимите З.С., И.И. и Б.И. по чл. 130, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, със сумата от 1500,00лв. /хиляда и петстотин/
лева, платима солидарно от тримата подсъдими, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 27.11.2018 година, до окончателното й изплащане. Предявеният
граждански иск до размер на сумата от 9000 лева съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимите следва да заплатят
солидарно на тъжителката и направените от нея разноски по делото в размер на
607,00лв. /шестстотин и седем/ лева, както и по сметка на районен съд гр.
Севлиево д.т. върху уважената част на гражданския иск в размер на 60,00лв.
/шестдесет/ лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: