РЕШЕНИЕ 867/7.5.2019г.

 

Номер.................                   Година 2019                            Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На  шести март                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  5857  по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „Е.С.“ООД, представлявано от управителя си М.В.П. чрез адв. И.З. при ВАК, против НП № 03-007753/31.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500  /две хиляди и петстотин / лева.

            В подадената до съда жалба се излагат твърдения за допуснато нарушение на материалния закон в хода на административно-наказателното производство, обективна и субективна несъставомерност на осъщественото деяние и необоснованост на НП. Иска се същото да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът редовно уведомен, се представлява от адв. З., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед допуснато нарушение на процесуалния закон , поради начина по който е съставен акта, а именно в отсъствие на представляващ дружеството-жалбоподател, съотв. поради обстоятелството, че същият не е надлежно връчен. Оспорва се обстоятелството, че протокола, съдържащ неизпълненото указание е е надлежно връчен.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк о., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Излага становище, че в хода на съдебното производство, от разпита на св. М. е установено, че поводът за извършените две проверки в процесния обект са постъпили сигнали на работници и служители на дружеството-жалбоподател, като в хода на първата проверка се е явил в ДИТ-в. управителя на дружеството, който е представил част от необходимите документи във връзка с административното производство и  негово присъствие е съставен протокола, в който се съдържа процесното указание, но след като същият напуска сградата на ДИТ преди протоколът да му бъде връчен, документът е обявен по реда на АПК. Сочи се, че актовете за установяване на административно нарушение в хода на проверката са връчени по реда на специалната разпоредба на чл. 416 ал.3 от КТ. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

 

В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел св. С.М. - актосъставител. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 21.12.2016 г. св. С.М. в качеството на началник отдел АИПО в „Инспекция по труда“-в., съвместно с п.е. – гл.инспектор в ДИТ-в. извършила проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – офис, за софтуерни услуги, находящ се в гр. в., ул. П. № **, стопанисван от „Е.С.“ ООД с адрес ***, представлявано от М.В.П., с предмет на дейност: „Консултантска дейност по информационни технологии“.

В хода на проверката е установено, че инструктажа на работниците  и служителите се провежда от управителя М.В.П. с ЕГН: **********, за който не е представено удостоверение за проведено обучение по безопасност и здраве при работа, с което е нарушен чл. 6 ал.1 т.1 във вр. с чл. 7 ал.5 т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите  по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ДВ, бр. 102 от 2009 г./ Съставен е протокол за проверка № ПР1700034/09.01.2017 г., като в пункт 3 на същия е дадено предписание инструктажът на работниците да се провежда от лице, на което е проведено обучение по съответния ред. Посочен е срок за изпълнение на предписанието 23.01.2017 г.  Протоколът е съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, в сградата на ДИТ-в., който отказал да го получи и напуснал учреждението. Посоченият протокол е изпратен на адреса на управление на дружеството, с препоръчано писмо с обратна разписка, върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Впоследствие, на основание чл. 61 ал.3 от АПК, протоколът е обявен чрез поставянето му на таблото за съобщения в Дирекция „Инспекция по труда“- в. на 31.01.2017 г.

През мес.март 2017 г.  е извършена последваща проверка,  като с призовка № 404/08.03.2017 г.  на основание чл. 45 ал. 1 от АПК, адресирана до „Е.С.“ООД  са изискани документи, свързани с изпълнение на предписанията, дадени с Протокол № ПР1700034/09.01.2017 г., като е посочен срок за предоставянето им – 15.03.2017 г. Призовката е изпратена на адреса на управление на дружеството, връчена на лице - служител в обекта, на длъжност „мениджър уеб сайтове“ – В. Б. И., който се е задължил да предаде призовката на представляващо дружеството лице.

На 11.04.2017 г. , в 9.49 ч. на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН от св. М.  е извършила уведомяване на телефонен номер 0888 321 300 на  лицето М.В.П., в качеството му на управител на „Е.С.“ООД , като към същия е отправена покана да се яви на  13.04.2017 г. в 11.30 ч. в  ДИТ-в. за съставяне на АУАН. Лицето е уведомено, че при неявяване, ще бъдат съставени актове в негово отсъствие и същите ще бъдат изпратени по пощата с обратна разписка.

След като на посочената дата представител на дружеството-жалбоподател не се е явило в сградата на ДИТ-в., на 18.04.2017 г., св. М. съставила на юридическото лице АУАН за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, за това, че на 24.01.2017 г. в гр. в. не е изпълнил предписание , посочено в т.3 на цитирания по-горе протокол, а именно – инструктажът на работниците и служителите да се провежда от лице, на което е проведено обучение по безопасност и здраве при работа съгласно чл. 6 ал.1 т.1,във вр. с чл. 7 ал.5  т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр. 102/2009 г./

На 20.04.2017 г. съставеният акт е изпратен на адреса на управление на дружеството с препоръчано писмо с обратна разписка. Последната е върната с отбелязване, че пратката е непотърсена. Впоследствие на основание чл. 416 ал.3 и ал.4 от КТ актът е обявен, чрез излагане на информация за неговото съставяне на таблото в сградата на ДИТ-в. в периода от 17.05.2017 г. до 26.05.2017 г.

На 31.05.2017 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.  

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала копия на: протокол № ПР 1700034/09.01.2017 г. за извършена проверка на „Е.С.“ ООД и писмо изх. № 17001916/09.01.2017 г.

 Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-007753/31.05.2017 г. е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., видно от заверено копие на заповед № 3-071/12.01.2010 г. на Изпълнителния директор на „Главна дирекция по труда“.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед начина на обявяване на акта, а именно- неприсъствено. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ал.3 от КТ, която се явява специална такава по отношение на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Според посочената норма, ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

Видно от събраните по делото доказателства, след като е поканен надлежно за съставяне на процесния акт, управителят на дружеството-жалбоподател не се е явил пред контролните органи, поради което актът е съставен в негово отсъствие. При невъзможност за лично връчване, законосъобразно контролните органи са предприели действия чрез връчване по пощата на единствения известен адрес, който се явява и постоянен такъв на управителя, и адрес на управление на дружеството. Доколкото не е било възможно връчване на посочения адрес, обосновано  е предприет следващия законов вариант за обявяване на акта, а именно – неприсъствено, чрез поставяне на съобщение за изготвяне на таблото за уведомления в ДИТ-в., като по този начин е изпълнено изискването на чл. 416 ал.3 от КТ. Поради изложените съображения, съдът намира, че е направено необходимото , за да се гарантират правата на въззивника в административно-наказателното производство и по конкретно – да се запознае същия със съдържанието на съставения срещу него АУАН.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

За да е съставомерно осъщественото бездействие, съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ, следва да са издадени задължителни предписания от контролните органи, които да са сведени до знанието на надлежните лица - в случая до знанието на представляващо дружеството-жалбоподател лице, а именно – неговия управител. От приложеното по делото известие за доставяне е видно, че същото се отнася за документ с изходящ № АR/17001916, с изходящия номер на писмото, адресирано до М.П., в което е цитиран протокола, съдържащ процесното предписание, като придружаващ писмото документ. Видно от обратната разписка, не е било възможно връчване на адреса на документа, поради отсъствие и пасивно поведение на представляващо дружеството лице. С оглед на изложеното, законосъобразно според настоящия състав, посочения протокол е обявен по реда на чл. 61 ал.3 от АПК, чрез поставянето му на таблото за съобщения на Дирекция „Инспекция по труда“ – в.. Посочената разпоредба е предвидена с оглед гарантиране бързината и ефективността на административното производство, в случаите, когато адресатът на конкретно изявление на административен орган не е направил необходимото, за да е възможно при необходимост посоченото изявление да бъде лично получено от него.

Съдът намира, че с разпоредбите на чл. 61 ал.3 от АПК и чл. 416 ал.3 от КТ законодателят има за цел да предотврати възможните злоупотреби с права на съответните лица в хода на административното и административно-наказателното производство. Преценката дали е осъществена злоупотреба с право следва да се извършва във всеки конкретен случай, но същата би била налице всякога, ако адресатът на властническото волеизявление не обяви по подходящ начин своето местонахождение, така че да е възможно същото да достигне до него.

Анализът на събраните по делото доказателства, сочи именно на такава злоупотреба с права, от която въззивникът не следва да черпи изгода, поради което и следва да намерят приложение в пълния си обхват нормите на чл. 61 ал.3 от АПК и чл. 416 ал.3 от КТ, касаещи неприсъствено връчване респ. обявяване на съответните властнически изявления, съотв. с осъществяването на конкретните действия по обявяване на актовете при изпълнение на посочените в нормите предпоставки, законът е предвидил необорима презумция , че същите са сведени до знанието на конкретните лица и по посочения начин е гарантирано тяхното право на защита.

Съдът обаче намери, че в хода на съдебното производство бе установена фактическа обстановка, различна от посочената в НП. Видно от показанията на св. М., отговорността на дружеството е ангажирана въз основа на осъществено бездействие, изразяващо се в  непредставяне на изискани с призовка № 404/08.03.2017 г. документи, установяващи изпълнение на дадени на дружеството задължителни указания,  докато според съдържанието на НП санкционирането на въззивника е с оглед неизпълнението на задължителното предписание по пункт 3 от съставения на 09.01.2017 г. протокол, указващо не представяне на документи, а обезпечаване провеждането на инструктажа на работниците и служителите от лице, обучено по съответния ред.  С оглед на изложеното, съдът намира, че необосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за неизпълнение на предписание, с различно съдържание. Това е така, доколкото в първата хипотеза се касае за два отделни акта на изпълнителното деяние, а именно – неизпълнение на изискването на чл. 6 ал.1 т.1 във вр. с чл. 7 ал.5 т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , както и непредставяне на документи, удостоверяващи спазване на изискването на цитираната норма, а във втората хипотеза – само за осъществяването на първия акт.

С оглед на изложеното, издаденото НП се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 03-007753/31.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ на Е.С.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500  /две хиляди и петстотин / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: