№ 40206
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110129910 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от „С.К.“ ООД за изменение на решение № 7901 от
17.05.2023 г. в частта за разноските, като се изразява несъгласие с определения от съда
размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38
ЗАдв. – 960 лв. и се иска същото да бъде намалено на 400 лв. Изложени са аргументи, че
исковете се основават на един правопораждащ юридически факт – клауза, уговорена в
договор за кредит, материалният интерес е в размер на 105,79 лв., делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което се дължи възнаграждение в минимален размер.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв от ищеца,
чрез адвокат Д. М., с доводи за нейната неоснователност.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е
допустима.
Съдът намира искането на ответника за частично основателно.
С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е прогласена за нищожна
клаузата на чл. 6.2. от договор за паричен заем № 644426 от 04.03.2022 г., сключен между С.
С. И. и „Сити Кеш“ ООД, по предявения от С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........,
срещу „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал.
4 ЗПК; осъдено е „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. С..........., да заплати на С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 105,79 лв. (частичен иск от 123,75 лв.), представляваща недължимо
платена сума по договор за паричен заем № 644426 от 04.03.2022 г., представляваща
неустойка по чл. 6.2. от договора за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва върху сумата от 50 лв., считано от 06.06.2022 г. – датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху разликата над 50
1
лв. до пълния размер от 105,79 лв. (или за сумата от 55,79 лв.) – от подаването на молбата
по чл. 214 ГПК – 22.03.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 350 лв. – разноски за настоящото производство (100 лв. – държавна такса и
250 лв. – депозит за експертиза), както и е осъдено „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..........., да заплати на адвокат Д. М. М. - САК, ЕГН
**********, с адрес: гр. С................., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от общо 960 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца С. С. И. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. На първо място следва да се
отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато
едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва,
разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от
установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени
обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай.
Предявените обективно съединени установителен иск и осъдителен иск не налагат
несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от съотношението,
в което са съединени. По въпроса за неравноправността на клаузите от договора, водещи до
неговата нищожност, съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне до извод за
основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тоест, дори да няма изрично предявен
установителен иск. На следващо място, когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 480
лв. с ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените искове, свързания им
предмет, липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане
пред първоинстанционния съд без участие на процесуален представител на ищеца,
настоящият съдебен състав приема, че следва да отстъпи от приетото в решението си, като в
полза на адвокат Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
с ДДС.
В допълнение, в решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
2
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна и те трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са
пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които
спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е
уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим
в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.”
В този смисъл присъждането на отделни адвокатски възнаграждения по всеки иск би
надхвърлило принципите на разумност и пропорционалност при определянето на
разноските. Този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата,
като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Присъждането на адвокатско
възнаграждение по всеки иск би надхвърлило значително материалния интерес по делото,
като предоставянето на безплатна адвокатска помощ не следва да е с цел извличане на
икономическа облага, като в тази връзка съдът съобразява множеството еднотипни дела,
сходни на настоящото, по които се претендират отделни адвокатски възнаграждения.
Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за
страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на
загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на
правата на страните. При горепосочените особености на случая, съдът следва да определи
възнаграждение от 480 лв. с ДДС, поради което до тази сума искането по чл. 248 ГПК е
основателно. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 400 лв.
следва да се остави без уважение, като съдът препраща към изложените в решението мотиви
в тази връзка относно дължимостта на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение
съгласно § 2а от Наредбата.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба вх. № 152569/31.05.2023 г. на „С.К.“ ООД решение № 7901 от
17.05.2023 г. по гр. д. № 29910/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските,
като намалява присъдените в полза на адвокат Д. М. М. - САК, ЕГН **********, с адрес:
гр. С................., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
3
от общо 960 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца С. С. И.
безплатна правна помощ в производството пред СРС, на сумата от общо 480 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 152569/31.05.2023 г. на „С.К.“ ООД в останалата
част – за изменение на решението чрез намаляване на разноските, присъдени в полза на
адвокат Д. М. М. до сумата от 400 лв.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4