№ 1203
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110155957 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411 от Кодекса за застраховане (КЗ) за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2488,18 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.06.2022 г., до погасяването, представляваща
заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 02.11.2021 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г.
по ч.гр.д. № 34199/2022 г. на СРС, 140 с-в.
Ищецът – ЗЕАД „БВИг“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на
02.11.2021 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 2463,18 лв. на
застрахованото лице. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното
събитие има водачът на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на
25 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение,
поради което претендира сумата в размер на 2488,18 лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.06.2022 до погасяването. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – ЗАД „ДБЖЗ“ АД, оспорва иска. Не оспорва обстоятелството,
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2463,18 лв. за
щети по лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ххх, както и че между ответника
1
и водача на л.а. „Шкода“ с рег. № ххх е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“. Оспорва застрахователното
правоотношение между ищеца и собственика на л.а. „Киа Сеед“ с рег. № ххх.
Оспорва механизма на ПТП, фактът, че водачът на лек автомобил „Шкода“ с
рег. № ххх е виновен за ПТП, както и причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесното ПТП. Оспорва иска по размер. Ето защо, моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.411 КЗ, за сумата от 2488,18 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските
сторени в настоящото производство, както и в заповедното производство.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, като застраховано лице бил посочен водачът на лек автомобил
“Шкода” с рег.№ ххх. Страните не спорят относно размера на
застрахователното обезщетение, заплатено от ищцовото дружество /сумата от
2463,18лв. за причинени вреди на л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх, ведно с
ликвидационни разходи в размер на 25 лв., както и че ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените с исковата молба и приети като писмени
доказателства по делото, заверени копия от застрахователна полица,
пострадалият автомобил л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх, е бил застрахован при
ищцовото дружество със застраховка “Каско” със застрахователно покритие
от 29.08.2021г. до 29.08.2022г., т.к. към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 02.11.2021г. За настъпилото ПТП, бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочено, че същото е
настъпило по вина на водача на лек автомобил “Шкода” с рег.№ ххх,
застрахован с валидна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника. В същия протокол е посочено, че ПТП е
настъпило в резултат на удар в задната част на увреденото МПС, при
движение в една посока , в същата лента, както и че пострадалото МПС се е
намирало в “паркирало/спряло състояние “ при настъпване на удара.
2
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
графологическа експертиза, ведно с разясненията на вещото лице - графолог,
дадени при изслушването му в о.с.з. проведено на 04.10.2023г., се установява
по безспорен начин, че същият е подписан от св. Д. Д Н. - водач на лек
автомобил “Шкода” с рег.№ ххх, поради което настоящият съдебен състав не
дава вяра на показанията на същия свидетел, в частта им относно твърденията
му, че двустранния констативен протокол бил изготвен изцяло от водача на
другия /пострадалия/ автомобил, както и че не бил подписан собственоръчно
от св.Н..
По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а
именно механизмът, по който е настъпило ПТП, вината на водача на лек
автомобил “Шкода” с рег.№ ххх, за настъпване на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди
на л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх.
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като пълно и обективно, кореспондиращо с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на 02.11.2021г., в
гр. София, около 11:30 ч., лек автомобил “Шкода” с рег.№ ххх, движейки се
по бул.”Х” по посока бул. “П”, водачът управлявал лек автомобил “Шкода” с
рег.№ ххх, удря в задната му част, спрелия пред него л.а. “Киа Сеед” с рег.№
ххх, като в резултат на удара, последният се измества напред и настъпва
съприкосновение с контейнер /кофа за смет/. В резултат на така настъпилото
ПТП, на л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх, били причинени вредите, отразени в
съставения протокол за ПТП, както и в описа, изготвен от ищцовото
дружество. Вещото лице сочи още, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите, настъпили в резултат на ПТП, изчислена по
средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното
събитие, е в размер на 3261,91 лв. По отношение на механизма на настъпване
на ПТП, съдът кредитира показанията на св. А. /шофьор на пострадалия
автомобил/ , както и на св. Д. Н., в частта им относно посоченото от
последния свидетел, че автомобилът, който същият е управлявал /лек
автомобил “Шкода” с рег.№ ххх/ се е движил в същата посока, зад
пострадалия автомобил /л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх/, като ударил движещия
се пред него автомобил /пострадалия автомобил/. В тази тяхна част,
показанията на св. Н. кореспондират с показанията на св. А., както и с
писмените доказателства по делото, както и с констатациите на вещото лице
по назначената експертиза. Съдът не кредитира показанията на св. Н., в
частта им относно посоченото от свидетеля, че ударът между двата леки
автомобила настъпил, тъй като в задната част на управлявания от него лек
автомобил “Шкода” с рег.№ ххх, се врязал друг автомобил и в резултат на
този удар в задната част, св. Н. ударил пострадалия автомобил пред него. По
делото не се събраха други доказателства освен дадените свидетелски
показания, които да ги потвърждават. Липсват доказателства и относно
3
твърдяните като претърпени от св. Н., по управлявания от него лек автомобил
“Шкода” с рег.№ ххх, в задната част на същия, поради което настоящия
съдебен състав намира за неоснователни възраженията, въведени с отговора
на исковата молба, досежно механизма на настъпване на ПТП, както и по
отношение на липсата на причинно-следствена връзка между причинените на
л.а. “Киа Сеед” с рег.№ ххх и настъпилото по вина на водача на лек автомобил
“Шкода” с рег.№ ххх, св. Д. Н..
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения по -горе механизъм, по вина на водача на лек автомобил
“Шкода” с рег.№ ххх, св. Д. Н., застрахован при ответното дружество по
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като в резултат на настъпилото ПТП, на л.а. “Киа Сеед” с
рег.№ ххх, застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена
застраховка “Каско”, били причинени вреди в размер на 3261,91 лв., като
ищецът заплатил осъществения ремонт на увреденото МПС в размер на
2463,18лв., видно от представените с исковата молба, писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е
основателна, с оглед на диспозитивното начало, в размера посочен в исковата
молба, а именно на 2488,18 лв., включваща разходи за заплатен ремонт на
МПС и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства, както и разноските за заповедното производство,
а именно разноски в общ размер на 1675,32 лв., като възражението за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание
чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си представители,
4
дължи на ЗЕАД „БВИг” АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, представлявано от законните си представители, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, сумата от 2488,18лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена
имуществена застраховка /“Каско”/, както и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си
представители, да заплати на ЗЕАД „БВИг” АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си представители,
сумата от 1675,32 лв. за разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ЗЕАД „БВИг” АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си
представители, да заплати на ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си представители,
сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5