РЕШЕНИЕ
№ 2095
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20252120101960 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба
от 14.05.2025г., подадена от К. Ж. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника адв. К. – БАК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, с управители Р. И. М.-Т. и Т. И. В., с
която се претендира приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лева – част от главница, с
общ размер, към 04.04.2022г., от 4279,09 лв., представляващи част от вземане,
описано от ответното дружество, като задължение по Договор за кредит от
11.06.2007г., цедирано от „***“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за
цесия от 03.09.2008г., с размер на задължението към 04.04.2022г. - 6 873,85 лв.,
от които 4 279,09 лева главница и 2594,76 лева лихви, тъй като вземането е
погасено по давност. Претендира се присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищцата научила, че ответното дружество
има претенции към нея от справка в ЦКР при БНБ. Подала до дружеството
искане да уточни претенциите си по пера и основание, след което възразила,
че вземането е погасено по давност и поискала то да бъде заличено от
регистъра. Сочи се още, че получила писмо с изх. №00644/04.04.2022г., че
задължението е по Договор за кредит от 11.06.2007г., което е цедирано от
„***“ ЕАД на ответника с договор за цесия от 03.09.2008г., като към
1
04.04.2022г. задължението възлиза на стойност 6 873,85 лв., от които 4 279,09
лева главница и 2594,76 лева лихви. Твърди се, че ответникът не уважил
възражението, че вземането е погасено по давност и искането да бъде
заличено в ЦКР при БНБ.
Така предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен и се претендира прекратяване на производството или
отхвърляне на иска.
Твърди се, че вземането, чиято недължимост ищецът претендира да се
установи, е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 03.09.2008 г., съгласно
сключен договор за цесия между „***" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, за което
длъжникът е уведомен и което обстоятелство не се оспорва от насрещната
страна.
На първо място се излагат съображения за недопустимост на иска. Сочи
се, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит от
11.06.2007г. е инициирано заповедно производство и е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № *** г. по опис на PC Свиленград, въз основа на който е
образувано изпълнително производство № *** г. по описа на ЧСИ З. Г. З., с
peг. № *** при КЧСИ, по което длъжникът е получил заповед за изпълнение и
същата е влязла в законна сила.
Посочва се, че влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на
пресъдено нещо за съществуване на субективното право към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Твърди се още, че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1
ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, е недопустимо и поради липса на правен интерес, произтичаща
от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в
чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Цитирана е многобройна съдебна
практика на ВКС в този смисъл.
Твърди се, че в разглеждания случай, освен че спорът вече е разрешен и
като такъв повторното му повдигане пред съд е недопустимо, липсва и правен
интерес от страна на ищеца за воденето на производство по чл. 124 ГПК,
предвид съществуващите други начини на защита след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
На следващо място се излагат съображения за неоснователност на иска.
Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради
което не следва да се възлагат в негова тежест разноски.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В съдебно заседание страните не изпращат представители.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По искане на ответника е представена и приета като писмено
доказателство по делото Заповед №475/09.06.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.***г., по описа на РС
Свиленград, с която е разпоредено длъжникът К. П., да заплати на кредитора
„***“ АД, сумата от общо 3468 лв. - главница по договор за отпускане на
паричен заем № 42445/08.06.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 08.06.2011г. до изплащане
на вземането, както и разноските по делото в размер на 69,36 лв. – държавна
такса.
Представено е копие на ***г. по описа на ЧСИ З. Г. З., с район на
действие ОС – Хасково.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от
03.08.2011г., издаден въз основа на Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.***г., по описа на РС
Свиленград.
По изпълнителното дело е представен договор за цесия, сключен между
кредиторът по заповедта и настоящия ответник, с който вземането срещу
ищцата е прехвърлено.
По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото
състояние и трудовите договори на длъжника и са извършвани изпълнителни
действия.
На 13.02.2017г., с постановление на ЧСИ, изпълнителното дело е
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, за което ответникът е
уведомен на 15.02.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от
ГПК за недължимост на суми по договор за кредит от 11.06.2007г., сключен
между ищцата и „***“ ЕАД, вземането, по който договор впоследствие е
прехвърлено с договор за цесия на настоящия ответник.
На първо място съдът следва да се произнесе по въведеното от
ответника възражение за недопустимост на производството, поради
твърдението му, че ищецът разполага с друг ред за защита, тъй като
изпълнителното основание е заповед за изпълнение.
От ответника е цитирана съдебна практика за недопустимост на иска по
чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение поради липса на правен интерес, произтичаща
от съществуването на друг специален ред за защита. Същата обаче дава
отговор за допустимостта на иска в различна от настоящата хипотеза, а
именно - допустим ли е отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ал.1
ГПК, предявен от длъжника в заповедно производство, след подадено от
3
същия възражение по чл.414 ГПК, но преди предявяване на иска по чл.422
ГПК от кредитора, какъвто не е настоящия случай.
В настоящия случай, изпълнително основание, по смисъла на чл.404 от
ГПК, е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС - Свиленград. Въз основа на
нея е издаден ИЛ, въз основа, на който е образувано ИД №***г. по описа на
ЧСИ З. З., което изпълнително дело впоследствие е прекратено, с
постановление от 13.02.2017г.
Според настоящия състав, предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК в тази
хипотеза е допустим, като съображенията за това са следните:
Съдът служебно следи за допустимостта на съдебното решение, каквото
не би било решението по недопустим иск, предвид липсата на положителна
процесуална предпоставка за предявяването му, каквато е правният интерес,
Настоящият състав намира, че така заведения отрицателен
установителен иск е допустим, независимо от липсата на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на
предявяването му. „Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, независимо, че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и
обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.“. В този
смисъл е Определение №513/24.11.2016г., постановено по ч.т.д. №*** год. на І
т.о. на ВКС, по което е допуснато касационно обжалване с въпроса:
„Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по реда на
чл.124 ал.1 ГПК, за установяване недължимост на вземане, като погасено по
давност, изтекла след снабдяването на кредитора – ответник с изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 ГПК отм., при
липса на висящо изпълнително производство за събирането му, предвид
прекратяване на образуваното, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК?“.
От длъжника са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца-
длъжник погасителна давност.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно
право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи
възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя
4
представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност
се прекъсва само в предвидените в закона случай.
Спорният между страните въпрос в настоящото производство е дали е
изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли
ищецът процесните суми.
В настоящия случай, давността за изпълнение на вземането започва да
тече от издаване на изпълнителния лист – 03.08.2011г. и тя е петгодишна.
На 25.10.2011г. е образувано изпълнителното производство, което е
прекратено на 13.02.2017г., за което взискателят е уведомен на 15.02.2017г.,
като в постановлението за прекратяване е посочено, че същото е перемирано
на 20.11.2014г.
Няма никакви доказателства, нито твърдения, от страна на ответника,
след прекратяването му да е образувано ново изпълнително дело, да са
предприети изпълнителни действия, спиращи или прекъсващи давността.
От гореизложеното следва, че от възникване на задължението му, до
предявяване на иска е изтекъл период от време, по-дълъг от 5-годишния
давностен срок.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че задължението на
ищеца е погасено по давност, поради което предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищецът, искането за това е направено своевременно, ангажирани са
доказателства за реалното им извършване, поради което в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 650 лв., от които: 600 лв.-
адвокатски хонорар и 50 лв. – държавна такса, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Ж. И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с управители Р. И. М.-Т. и Т. И. В.,
сумата от 1250 лева – част от главница, с общ размер, към 04.04.2022г., от
4279,09 лв., представляващи част от вземане, претендирано от ответното
дружество, като задължение по Договор за кредит от 11.06.2007г., цедирано от
„***“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 03.09.2008г., с
размер на задължението към 04.04.2022г. - 6 873,85 лв., от които 4 279,09 лева
главница и 2594,76 лева лихви.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с управители Р. И. М.-Т. и Т. И. В., да заплати на К. Ж. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, сумата от 650 лв., представляваща
5
направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
6