РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Бургас, 04.01.2019
г.
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС,
XXI - наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
като разгледа НЧД № 5891 по описа на РС - Бургас за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
било образувано пред Районен съд - Тутракан по молба за съдебна реабилитация,
подадена от С.С.А., ЕГН **********.
С Определение от
05.12.2018 г. състав на Районен съд - Тутракан е прекратил производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Бургас.
След запознаване
със събраните доказателства и като съобрази закона, настоящият състава счита,
че компетентен да разгледа делото е Районен съд - Тутракан, а не Районен съд –
Бургас, като съображенията за това са следните:
Видно от справка за
съдимост на А., същият е бил осъждан многократно. В подадената молба за съдебна
реабилитация не е посочено, за кое осъждане се иска реабилитация, поради което
следва да се приеме, че се иска съдебна реабилитация по всички осъждания на
молителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 2 НПК когато лицето е осъдено с
няколко присъди от различни съдилища,
компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки
- съдът, който е постановил последната присъда. Състав на Районен съд – Тутракан е приел, че компетентен да разгледа
молбата е съдът, който е постановил последната присъда и по тази причина е
изпратил делото в РС – Бургас.
В действителност от
справка за съдимост на А. се установява, че последната присъда на молителя е
постановена по НОХД № 1382/2008 г. в сила от 08.07.2008 г. по описа на РС –
Бургас, като А. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца. От справка за съдимост на молителя обаче се установява, че с
Присъда в сила от 31.05.2006 г. по НОХД № 87/2006 г. по описа на РС – Тутракан
на А. е било наложено по-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 6 години, което видно от справката за съдимост се явява най-тежкото
наложено на молителя наказание. Следователно на основание чл. 433, ал. 2 НПК
компетентен да се произнесе по искането за съдебна реабилитация е РС –
Тутракан.
От доказателствата
по делото се установява, че с Определение в сила от 01.06.2009 г. по НЧД №
2265/2008 г. РС - Бургас е определил на А. общо най-тежко наказание по
правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, а
именно това, наложено по НОХД № 87/2006 г. по описа на РС – Тутракан („лишаване
от свобода“ за срок от 6 години), като на основание чл. 24 НК е увеличил
наказанието с 1 година и 6 месеца. При групиране на наказания съдът определя
общо най-тежко наказание между вече наложени, а не налага ново наказание, като
увеличаването на наказанието по смисъла на чл. 24 НК не променя този факт. Ето
защо РС – Тутракан като съд, наложил най-тежкото на А. наказание е компетентен
да разгледа подадената от него молба по чл. 87 НК.
Предвид обстоятелството,
че настоящият състав на РС – Бургас достигна до различен извод за компетентност
от този на Районен съд – Тутракан, е налице спор за подсъдност и съгласно чл.
44, ал. 1 НПК делото следва да бъде изпратено на ВКС, за да бъде решен
възникналият спор. На основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал.
1, т. 1 НПК настоящото съдебно производство
следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 5891 по описа на
РС - Бургас за 2018 година.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд - Тутракан и
Районен съд – Бургас.
ИЗПРАЩА делото на ВКС по компетентност.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: