№ 121
гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. К.а
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600114 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по:
= ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Н. С. Д., ЕГН ********** , от гр. Д.
= ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец К. К. К.,
ЕГН **********,
подадени срещу Присъда № 260071/15.12.2021 г. на ДнРС, постановена
по НОХД № 702/2020 г. по описа на съда , с която подсъдимия Н. Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с
ал.2 във вр. с чл.63 ал.1т.3 НК и му е наложено наказание “лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, с отлагане на изтърпяването му на осн.чл.69 ал.1
НК за изпитателен срок от 2 години, както и е уважен гражданския иск за
неимуществени вреди за сумата от 4000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 1203 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане и е осъден да заплати разноските по делото в общ
размер на 180 лв. и д.т. 208,123 лв. За разликата над 4000 лв. до
претендираните 10 000 лв. гражданския иск за неимуществени вреди е
1
отхвърлен като неоснователен.
В жалбата на подсъдимия Д. се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на присъдата в осъдителната й част
поради неправилно възприемане от съда на фактическата обстановка по
делото вследствие цялостно кредитиране показанията на свидетелите К., П.,
З., Н., В., Б., Н. и Ч.. Присъствието на В. и Б. като“очевидци“ обаче не се
твърди дори и от гражданския ищец К. К., а св.Р. Н. и М. Н. също не са
очевидци. Неправилно са игнорирани според защитата показанията на
свидетеля В., както и обясненията на подсъдимия. Моли се по тези подробни
съображения за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова
оправдателна присъда. Направено е доказателствено искане в жалбата за
допускане до разпит на св.Г. К., което беше уважено от съда.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се атакува
присъдата в наказателната осъдителна част и в отхвърлителната гражданска
част, с изложени оплаквания за заниженост на наложеното наказание по
размер поради завишена обществена опасност на дееца, който е ММбоец и
заниженост на уважения граждански иск за неимуществени вреди. Моли се за
изменение на присъдата в тези части, като размера на наказанието ЛС се
увеличи на 1 година и иска за неимуществени вреди се уважи изцяло за
претендираните 10 000 лв.
В изпълнение на служебното начало в наказателния процес и по искане
на защитата с цел изясняване на обективната истина до разпит беше допуснат
и разпитан св.Г. К. и до допълнителен разпит във въззивното производство
бяха допуснати и свидетелите П. В. и Р. Н..
В о.с.з. прокурорът изрази становище за неоснователност на жалбата на
подсъдимия, тъй като присъдата е постановена при пълна изясненост на
фактическата обстановка и съдържа дължимия доказателствен анализ, както
и за уважаване жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Повереникът на частния обвнинител и граждански ищец К. К. – адв.А. П.
изрази становище за безспорна установеност от всички събрани в двете
съдебни инстанции доказателства на виновното поведение на подсъдимия и
опровергаване на защитната версия на подсъдимия относно авторството на
деянието, която версия се е афиширала след изготвяне заключението на СМЕ.
СМЕ категорично и ясно сочи вида и механизма на причиненото на частния
2
обвинител увреждане и това кореспондира с показанията на свидетелите-
очевидци, че друг извършител на деянието, различен от подсъдимия, няма.
Наложеното наказание ЛС за срок от 6 месеца повереникът намира за
изключително ниско за деянието, извършено от подсъдимия, който тренира
бойни изкуства, а деянието е извършено на прага на пълнолетието му и с
оглед поведението му след деянието, изразено в предизвикателство към
свидетелите, свидетелствали срещу него, вкл. и към частния обвинител.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди адв.П. намира за ниско с
оглед претърпените болки и страдания от гражданския ищец и моли за
изменение на присъдата в очертаните от нея насоки.
Защитникът на подсъдимия адв. Р. пледира за уважаване жалбата на
подсъдимия по посочените в нея и в допълнението към нея съображения и
необходимост от сериозен преглед на обжалвания съдебен акт. Според адв.Р.
осъдителната присъда е постановена при липса на категорични и ясни
доказателства, събрани по установения ред, които да сочат първо на наличие
на средна телесна повреда, по какъв механизъм тя е причинена и трето кой я е
причинил. При наличните две групи противоречиви свидетелски показания
адв.Р. отправи апел към окръжния съд да игнорира негативните отношения
към явилия се свидетел К. и да прецени комплексно неговите показания с
другите такива и това ще доведе до извод, че ДнРС е сбъркал при
произнасяне на осъдителната си присъда спрямо подсъдимия Д.. Поддържа се
за осъществен физически досег между подсъдимия и пострадалия единствено
на стълбището на дискотеката и наличната СМЕ, която не е толкова
категорична според адв. Р. за механизма на увреждането, не изключва
телесната повреда да е причинена при търкалянето на пострадалия по
стълбите. При даване вяра на показанията на свидетелите на пострадалия,
след дадените пред въззивния съд показания от св. К., може да се получи
съдебна грешка относно авторството на деянието от подсъдимия, което би
дало негативен лош старт на неговия живот. По тези съображения адв.Р. моли
съда да отмени изцяло присъдата на ДнРС и в наказателната и гражданската й
части.
Защитникът на подсъдимия адв. Г. изцяло се присъедини към изложеното
от адв. Р., с насочване към няколко акцента. Нови свидетели и на пострадалия
се появяват на по-късен етап – напр.св.Е. В. и св. Й. Б., които в І-
3
инстанционното производство било установено, че не са присъствали на
случая. Според адв. Г. са налице три групи свидетели: тези на пострадалия,
които“уж“ присъствали на случая, свидетелите на подсъдимия и независими
свидетели, като към последната група принадлежи св. П. В., допълнително
разпитан пред въззивния съд. Следва да се обърне внимание на показанията
на св.М. Н., който е заявил, че не е присъствал, а е разбрал за сбиването
между К. и Н. от приятеля му С. З.. Налице са 4 очни ставки, като единият от
свидетелите на тях е заявил, че не е бил там, а е чул от приятеля си К., т.е. от
пострадалия, за случилото се. Какво се е случило във въпросната вечер и кой
е авторът на деянието според адв. Г. се е установило в хода на въззивното
производство от показанията на самия свидетел Г. К.. По тези съображения и
адв. Г. моли за цялостна отмяна на присъдата на ДнРС и за постановяване на
съдебен акт, с който подсъдимия Д. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение и за цялостно отхвърляне на гражданските
искове.
Подсъдимият Д. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитниците му. Като последна дума поиска да бъде оневинен заради
бъдещето му и заради това, че не е извършил това деяние и е налице, че не е
удрял К..
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото в двете съдебни инстанции доказателства,
в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери
жалбите за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни
и ще ги разгледа по същество, като прие от фактическа и правна страна
следното:
С атакуваната присъда подсъдимия Н. С. Д. е признат за виновен в това,
че на 14.12.2018 г. срещу 15.12.2018 г., около полунощ, в гр. Д. пред клуб-
дискотека“***“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, е
причинил средна телесна повреда на К. К. К., от с.гр., изразяваща се в
счупване на долната му челюст- двустранна фрактура на долната челюст - в
областта на ъгъла /при 8 зъб/ вляво и в областта на брадата/при 3-ти зъб/
вдясно, както и мекотъканни контузии по лицето – кръвонасядане и оток в
областта на скулата и устата вдясно и оток в долночелюстния ъгъл вляво,
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия, като макар
4
и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си и на основание чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 вр. с
чл.63 ал.1 т.3 НК и чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 НК е отложено
за изпитателен срок от 2 години. С присъдата са уважени и гражданските
искове: за имуществени вреди от престъплението - в размер на 1203 лв.,
представляващи разходите за лечението на пострадалия, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и за
неимуществени вреди от престъплението, изразили се в претърпени болки и
страдания - в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
4000 лв. до претендираните 10 000 лв. иска за неимуществени вреди е
отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати
и разноските по делото, както следва: по сметка на ДнРС – сумата от 208,12
лв., представляваща дължимата държавнса такса съразмерно уважените
граждански искове и сумата от 40 лв. за възнаграждение на вещо лице и по
сметка на ОД МВР – Кюстендил – сумата от 140 лв., представляваща
разноските за ДП.
ДнРС с присъдата си е установил правилно фактическата обстановка по
делото, която в настоящото решение на основание разпоредбата на чл.316
НПК ще се разшири и допълни с отделни детайли, които не водят до нейно
качествено изменение и които се отнасят най-вече до посочване очевидците
на случая, до подробнисти при възстановяването на пострадалия след
причинената травма и допълване на механизма на причиненото увреждане с
непълно посочени в мотивите на присъдата констатации от СМЕ.
Правилно е прието от І-инстанционния съд, че частният обвинител и гр.
ищец К. К. заедно със свои приятели – свидетелите А. П., С. З., Р. Н., М. Н., Е.
В. и Й. Б. на 14.12.2018 г. късно вечерта отишли на дискотека в клуб“***“ в
гр. Д.. Тъй като заведението било много пълно, компанията на частния
обвинител стояли прави около маса близо до входната врата на заведението и
консумирали различни напитки, вкл. и алкохол.
По същото време в заведението бил и подсъдимият Н. Д. заедно с приятеля
си св. Д. С.. В дискотеката по това време били също и свидетелите, Д. К., Р.
К. и С. П. – приятели на подсъдимия и свидетелите П. В., Р. Д. и И. Г.. На
5
посочената дата на работа като касиер-портиер на входа на дискотеката бил
св. Р. М..
Около полунощ заведението се препълнило, като част от посетителите
излизали да пушат навън и затова постоянно имало движение на хора в
дискотеката отвътре – навън и обратно. Подсъдимият Д. излизал няколко
пъти навън и тъй като частният обвинител К. и компанията му стояли близо
до входната врата, подс. Д. и ЧО К. при едно от излизанията на подсъдимия
се сблъскали. Това станало причина за размяна на реплики между двамата и
поради силната музика решили да излязат навън да се разберат. Свидетелките
Е. В. и Й. Б. също излезли навън да пушат. Малко след излизането на Б. и В.
заедно с частния обвинител и подсъдимия навън излезли и компаниите им -
свидетелите А. П., С. З., Р. Н., Р. Д., П. В., Д. К., С. П.. Отвън е бил и
свидетелят М. Н..
Подсъдимият и частният обвинител застанали един срещу друг в близост
до входа на заведението и си поговорили, като се разбрали да няма проблеми
и дори се прегърнали. След това частният обвинител К. се обърнал и тръгнал
да влиза вътре в дискотеката, при което подсъдимият Д. внезапно отстъпил
крачка назад и два пъти ударил К. в лицето, в областта на челюстта, с юмрук.
Нанесените удари от подсъдимия Д. на частния обвинител К. били видяни
от свидетелите А. П., С. З., Р. Н., Е. В., Й. Б.. От нанесените удари частният
обвинител К. залитнал и се опрял в близката витрина на кафето, но не
паднал, тъй като бил задържан от свидетеля З.. След нанесените удари от
подсъдимия на частния обвинител му потекла кръв от устата и му била
увиснала челюстта.
Св. А. П. повикал такси и изпратил частния обвинител до дома му. След
като частният обвинител К. се прибрал в дома си, събудил майка си – св. А.
Ч.- и я помоли да види дали не му се клати зъб, като К. изпитвал много силни
болки. Св.Ч. попитала сина си какво е станало, и той, въпреки че говорел
говорел трудно, й казал, че Н. Д. го е ударил в лицето два пъти. Малко по-
късно се прибрал от банкет и бащата на частния обвинител – св.К. Ч. и на
него частният обвинител също разказал, че бил на дискотека и с Н. се
сдърпали, след което Н. му предложил да излязат навън да се разберат и след
като К. К. се обръща да влиза в дискотеката , подсъдимият Н. Д. му е нанесъл
два удара в лицето. Св. Ч. се обадил на тел.112 , откъдето му казали да отидат
6
в ЦСМП - Д. където отишли в ранните часове на деня.
На 15.12.2018 г. пострадалият К. К. е подал заявление до РУ-Д., входирано
с № УРИ 348000/17.12.2018 г., с кратко искане за оказване на съдействие за
нанесен му побой/ приложено на л.17 от том 1 на ДП/.
След направена снимка на челюстта на пострадалия било установено
счупване на челюстта, заради което пострадалият и родителите му потърсили
стоматологична помощ от д-р К. в гр. Д.. Той, след като видял снимката,
казал, че челюстта е счупена на две места и понеже имал много работа, им
казал да отидат след няколко часа. Но свидетелите Ч. решили да заведат сина
си в спешната болница“П.“ в гр. С.. На следващия ден пострадалият бил
приет в болницата и след като му били направени необходимите изследвания,
на 17.12.2018 г. бил опериран.
След операцията частният обвинител К. К. в продължение на 1 месец се
хранел със сламка, тъй като челюстите му през този период били захванати с
болтове и ластик и изобщо не можел да ги отваря. Най-трудният период бил
около 2 месеца след операцията. В следващите месеци пострадалият също се
хранел трудно, като имал болки при хранене и говорене. Лекуващият лекар в
„П.“ им казал, че възстановителният период е около 8 месеца, за да заздравее
костта напълно, като през това време трябва да внимава какво яде. През
възстановителния период частният обвинител К., който бил студент 3-ти курс
в Техническия университет, не можел да ходи на лекции и да се явява на
изпити. Поради това пропуснал две дати за сесията, а до унивесритета били
подадени молби, че К. не може да се явява на лекции и на изпити, което му
създало неприятности с учебното заведение.
СМЕ на в.л. д-р Н. от ДП установява вида и механизма на причинените на
пострадалия увреждания и продължителността на възстановителния период.
СМЕ сочи, че на частния обвинител К. К. са причинени следните
увреждания: двустранна фрактура на долната челюст - в областта на ъгъла
/при 8 зъб/ вляво и в областта на брадата/при 3-ти зъб/ вдясно, както и
мекотъканни контузии по лицето – кръвонасядане и оток в областта на
скулата и устата вдясно и оток в долночелюстния ъгъл вляво, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия. Тези увреждания са
причинени според вещото лице от силни/възможно и един силен/удари с или
върху тъп/твърд предмет. Тези увреждания са причинени по механизма на
7
удари със сравнително по-голяма сила с или върху тъп/твърд предмет и
отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от пострадалия и част
от свидетелите/посочени по-горе/ - нанесени му два юмручни удара в
областта на лява и дясна част на лицето. Другият механизъм на увреждането –
съобщеното от другата част от свидетелите/посочени по-горе/ падане по
стълбите на пострадалия - е изключен от СМЕ поради липса на установено
охлузване на кожата отвън и по съседни изпъкващи части на лицето – нос,
чело, ушна мида, каквито, ако е имало падане, неминуемо биха се получили.
Посочените увреждания са довели до значително затруднение на
дъвченето и говоренето за по-дълъг период от месец, като възстановяването е
отнело време между 4 и 6 месеца при благоприятно протичащ
възстановителен период.
На 3.01.2019 е подадена, чрез св.А. Ч., пространна жалба от пострадалия К.
К. до ДнРП с описание на случая / приложена на л.33 от том 1 на ДП/. По
случая е работил инспекторът ДПС свидетелят Н. Методиев И., който е
изготвил Справка от 11.01.2019 г./ вж л.15 от том 1 на ДП/ за извършените
разпити на свидетели и посоченото в техните показания по входираното на
17.12.2018 г. заявление от пострадалия с вх.№ 348000-10311.
На л.47 от том 3 на ДП е приложена справка-характеристика на подс. Н. С.
Д.. Тя сочи, че той е известен на инспектор ДПС – РУ Д. и е воден на отчет за
нанасяне на телесна повреда. Завършил е ПГ по облекло и стопанско
управление в гр. Д., в училището и квартала се ползва с добро име. Общува с
приятели на по-голяма възраст от неговата, като част от тях членуват в клуб
по спорт ММА.Тренира във фитнес залите и практикува вдигане на тежести.
ДнРС е изложил съображения въз основа на какви доказателства и
основанията за това е установил възприетата фактическа обстановка.
Настоящият състав споделя правния извод на ДнРС, че фактическата
обстановка се установява от кредитираните показания на частния обвинител и
гр.ищец К. К. и свидетелите П., З., Н., В., Б., Н. и Ч., които е приел за
непротиворечиви и установяващи събитията в тяхната последователност и
които се подкрепят от писмените доказателства и СМЕ, както и в една част от
от другите гласни доказателства и от останалите писмеин доказателства. По
същите съображения следва според въззивния съд да се кредитират изцяло и
показанията на свидетелите А. Ч. и К. Ч.. Показанията на свидетелите Ч.,
8
родители на пострадалия, се кредитират въпреки това им качество като
обективни освен поради цялостното им подкрепяне от горепосочените
кредитирани доказателствени средства, но и поради това, че непосредствено
след случая - броени часове след него- частният обвинител най-напред на
тях е разказал за случилото се и за това, че подсъдимият Д. го е ударил и че те
са първите/след преките очевидци/, установили състоянието на пострадалия
след случая и са преки свидетели на цялостното му лечение и възстановяване.
Правилно ДнРС е приел за достоверни показанията на пострадалия – частен
обвинител и гр.ищец К. К., защото показанията му за авторството на деянието
и механизма на причиняване на увреждането му се подкрепят от показанията
на посочените свидетели-преки очевидци на случая и изцяло от СМЕ.
Правилен е и извода на този съд за частично кредитиране показанията на
свидетелите К., С., К. и П. само в частите им, в които се подкрепят от
кредитираните показания на горепосочените свидетели П., З., Н., В., Б., Н., Ч.
и Ч. – че е имало сбутване в заведението между подсъдимия и пострадалия,
след което двамата са излезли навън да се разберат.
Споделят се и съображенията за некредитиране показанията на свидетелите
В., Г. и Д. относно заявеното от тях ,че при излизането от заведението К.
викал и псувал и „едър мъж с гола глава“ – св. Г. К., го ударил по
съображения, че така заявеното е в противоречие с кредитираните гласни
доказателства и СМЕ.
Настоящият състав изразява несъгласие единстевно с посоченото от ДнРС,
че не следва да се обсъжда като неотносимо към фактическата обстановка
изнесеното в част от свидетелските показания за падане на пострадалия и
подсъдимия по стълбите на заведението. Да, този факт действително не
променя фактическата обстановка, но следва задължително да бъде обсъден.
Защото този факт – имало ли е падане по стълбите на пострадалия - е
коментиран в заключението на СМЕ при посочване механизма на
увреждането именно предвид наличните свидетелски показания и защото на
него изключително много се позовава защитата. Според въззивния съд не
следва да се кредитират всички свидетелски показания, съдържащи данни за
падане на подсъдимия и пострадалия по стълбите. Не се кредитират от
въззивния съд и се приемат за неверни показанията на свидетелите, заявили
за падане по стълбите на подсъдимия и пострадалия, на които защитата се
9
позовава и поддържа, че уврежданията на пострадалия са причинени от това
падане по стълбите, поради опровергаването им в тази част от заключението
на СМЕ. Това са свидетелите Д. С., С. П., И. Г., Р. Д., Д. К., Р. М..
Показанията на тези свидетели се приемат за необективни не защото тези
свидетели са приятели на подсъдимия и познати на негови приятели, а
защото: Първо, такова падане категорично се отрича от пострадалия и от
свидетелите-очевидци, на чиито показания съдът се позовава с пълно
доверие. Второ, не е логично заявеното от всички тези свидетели, че най-
напред пострадалият хванал подсъдимия за врата и го съборил на земята,
подсъдимият паднал и след това двамата паднали по стълбите. Защото ако
пострадалият е съборил подсъдимия, тези свидетели не сочат по какви
причини пострадалият е паднал по стълбите надолу. Трето, възззивният съд
не кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като този механизъм
на причиняване увреждането на пострадалия се изключва категорично от
СМЕ. На л. 4 от заключението си вещото лице изрично е посочил:“ Според
вида и разположението им уврежданията не съответстват да са получени по
начина, за който съобщават свидетелите Д., М., Г. и В. – падане по стълби.
Такава фрактура по принцип може да се получи и при падане, но в този
случай/ падане и удари с по-голяма сила в областта на лицето - левия
долночелюстен ъгъл и дясна скула и уста, върху по-твърда и по-широка
плоскост-стълби/ в областите на ударите би следвало да се получи и поне
охлузване на кожата отвън, а и неминуемо биха се получили и
увреждания по съседни изпъквакщи части на лицето – нос, чело, ушна
мида, каквито в случая не са установени“. Именно по посочените три групи
съображения и най-вече въз основа на така посочените специални знания в
СМЕ и изключване на падането по стълби като възможен механизъм на
причиняване на увреждането на пострадалия въззивният съд приема, че
показанията на посочените свидетели относно заявеното падане по стълбите и
следва да се възприемат като необективни и целящи оневиняването на
подсъдимия и не следва да се кредитират.
Доказателственият анализ на ДнРС следва да бъде допълнен от въззивния
съд със собствени съображения относно основанията си за гореизложената
фактическа обстановка, още повече, че св. К. за първи път беше разпитан
именно във въззивното производство, както се допусна в него и допълнителен
разпит на свидетелите Н. и В..
10
Относно авторството на деянието именно от подсъдимия Н. Н. следва да
се посочи, че то е устаноевно по несъмнен и категоричен начин, както
изисква разпоредбата на чл. 303 НПК от кредитираните показания на
свидетелите-очевидци П., З., Н., В., Б., Н. и Ч., и то не защото те са приятели,
познати и роднини на пострадалия, а защото показанията на пострадалия се
потвърждават от показанията на свидетелите-очевидци П., З., Н., В., Б., Н. и
от показанията на родителите на пострадалия – свидетелите А. и К. Ч., както
и от посочения в СМЕ механизъм на причиняване на увреждането.
Депозираните пред въззивния съд показания на свидетеля Г. К. по никакъв
начин не променят безапелационния извод, чe автор на деянието е именно
подсъдимият Н. Д.. Тези показания съдът не кредитира, тъй като ги намира
за опровергани от показанията на пострадалия и на останалите свидетели-
очевидци, посочени в предния абзац и на сочения механизъм на причиненото
на пострадалия увреждане, възприет от СМЕ. Съображенията на въззивния
съд за това са следните:
На първо място показанията на пострадалия при всичките му разпити са
абсолютно еднозначни – че именно подсъдимият Д. го е ударил два пъти,
което е заявил, че това е видяно от приятелите му – свидетелите С. и А., които
са били най-близко и освен тях от пушещите наблизо свидетелките Е. и Й..
Той при разпитите си в ДП и СП е заявил:“Г. К. не е бил , не го познавам“.
Няма причина да не бъдат кредитирани изцяло показанията на пострадалия,
тъй като те се подкрепят изцяло от заключението на СМЕ относно
възприетия от вещото лице механизъм на причиняване на увреждането и след
това – и от показанията на свидетелите П., З., Н., В., Б..
На второ място, при извършената във въззивното производство очна ставка
между свидетелите Г. К., пострадалия К. К. и св.Р. Н. пострадалият К. за
пореден път недвусмислено заяви: “Н. Д. ме удари два пъти в главата. Г. К.
въобще не беше тази вечер, категоричен съм. Този човек – Г. К. не съм го
виждал никога“. На тази очна ставка пострадалият К. К. и св.Р. Н. са заявили,
че не познават Г. К.. Докато св. Г. К. пърноначално заяви, че не познава
другите две момчета, т.е. пострадалия и св. Н., след което се поправи и заяви,
че познава пострадалия К. от т.нар.“побой“ и преди това не го е познавал. Св.
Н. заяви, че е бил на разстояние 2-3 м и е видял Н. да удря К. и че не е видял
св. Г. К. да е бил там. Единствено св. Г. К. заяви, че освен него не е видял друг
11
да удря К.. И в тази връзка на зададения от съда въпрос как си обяснява това,
че лицето, което твърди да е ударил, не го е виждал и не го познава, св.Г. К.
отговори, че не си го обяснява и че трябва да бъде попитан пострадалият. И
на финалния въпрос от очната ставка кой казва истината всеки един от
тримата свидетели заяви, че казва истината.
След проведената във въззивното производство очна ставка въззивният съд
кредитира показанията на св.Р. Н. от тази очна ставка. В показанията си от
проведените в ДП очни ставки между св.Р. Н. поотделно със свидетелите Д.
С. и Д. К. св.Н. е заявил, че на него лично са му казали, че Н. е ударил К..
Причината за заявеното на тези очни ставки в ДП св. Н. при разпита му във
въззивното производство обясни с това, че по време на тях е бил притеснен.
Но и в тези си показания той отново сочи, че подсъдимият Д. е автор на
деянието, с единствената разлика, че не е видял това лично, а че така са му
казали. Докато във всички негови останали показания като свидетел и на ДП,
и на СП е заявил, че е видял лично Н. Д. да удря К. К.. Затова според
въззивиня съд следва да се кредитират като обективни показанията на св.Н. от
ДП и СП, както и от проведената във въззивното производство очна ставка
между него, пострадалия и св. Г. К., които показания го сочат като пряк
очевидец на случилото се.
Съдът освен че не кредитира показанията на св.Г. К. от проведената във
въззивното производство очна ставка с негово участие, не кридитира и
показанията му, дадени във въззивното производство и ги намира за
категорично опровергани от кредитираните показания на свидетелите-
очевидци и затова ги приема за изолирани, неистински и целящи
оневиняване на подсъдимия. В необяснимото за съда желание на този
свидетел да услужи на подсъдимия той даде противоречви показания. В
началото на разпита си той заяви, че е стоял отвън, чул разправия и викове и
видял да излиза Н., след него – другото момче, което по-късно разбрал ,че е
К., което момче било видимо агресивно и се разправяло. И след това
свидетелят заяви: “При което застанах между тях, за да няма разправия, беше
видимо пиян, както казах държеше се агресивно и посегна да ме удари, обаче
не успя, защото го изпреварих и му нанесох няколко удара в областта на
главата – два или три пъти съм го ударил. Падна на земята и това беше,
повече не съм го закачал“. По-нататък, при отговор на въпроси на
12
повереника на пострадалия св. К. заяви:“Аз нанесох и с двете ръце удари по
главата на пострадалия. Не съм нанасял ударите едновременно. Той беше
пред мен и с юмруци ог ударих от двете страни на главата. Като му нанесох
ударите, падна пред едни витрини“. В желанието си да услужи на
подсъдимия св. К. изнесе противоречиви факти относно мястото на падането
на пострадалия –най-напред паднал на земята, а след това пред едни
витрини. В кредитираните показания обаче свидетелите-очевидци – в
частност св.П. и З.- заявяват еднозначно, че пострадалият изобщо не е падал,
а се е занесъл към витрините, но не е паднал, понеже св.З. го задържал.
При разпитите си на ДП и СП свидетелите-очевидци абсолютно
безпротиворечиво са заявили, че именно подсъдимият е ударил пострадалия,
като дори са посочили броя и мястото на нанесените удари. Св.А. П. е заявил:
“К. си тръгва и Н. го удря два пъти в челюстта. К. се завъртя да си влезе
навътре и Н. го удари“. Св.С. З. е заявил: “Убеден съм, че Н. точно нанесе
ударите на К.…. Г. К. не го познавам. …Той тръгна да си тръгва К., обърна се
с гръб към Н. и полуобърнат, почти с гръб, и тогава Н. го удари“. Св.Р. Н. е
заявил:“Сигурен съм, че Н. точно удари К..1-2 удара му нанесе. К. не помня
точно, но всичко беше в кръв….видях Н. като удари К.. Видях, не ми е е
казвал никой“. Св.Е. В. е казала:“ Те говореха и К. се обърна, Н. направи
крачка назад и го удари….К. се обърна и при самото обръщане Н. го удари
странично в областта на челюстта.…..В разправията не се е намесвал 40-
годишен мъж. Разправията беше между К. и Н., никой не се е намесвал“.
Св.Й. Б. е заявила: “К. и Н. се прегърнаха. След това Н. се върна една крачка
назад и удари К. с една плесница по главата….Не се е намесвал непознат
голям човек, около 40-годишен мъж и не е удрял К..Убедена съм, че точно Н.
удари К.“.
Авторството на деянието се установява и от опосредените показания на
родителите на подсъдимия – свидетелите Ч./анализирани по-горе/, както и от
свидетелите М. Н. и Н. И.. Дори в предпазливите си показания св. М. Н. е
заявил, че подсъдимият е ударил пострадалия. Инспекторът от ДПС – св.Н.
И., работил по подадената от пострадалия жалба в полицията и изготвил
справка за извършените действия, е заявил при разпита си:“Спомням си, че в
дискотека“***“на пълнолетон или непълнолетно лице е нанесен побой от
непълнолетния Н. Д.“. Дори и св.Р. М. е заявил, че между дветге момчета Н.
13
и К. е имало проблем и че не знае кой е Г. К..
По така изложените съображения не се кредитират показанията на групата
свидетели Д. С., Р. К., С. П., Р. Д., И. Г., че висок мъж с гола глава и с
прякор“Били“/както е казал св. Г./, т.е. св.Г. К., е ударил пострадалия. Не се
кредитират и показанията на св.П. В., разпитан допълнително пред въззивния
съд, който заяви, че „едрото момче удари пострадалия“, но че това не е
подсъдимият. Показаниятка на тези свидетели за авторството на деянието от
св. Г. К. са категорично опровергани най-напред от показанията на самия
пострадал и след това – от всички изброени показания на свидетелите-
очевидци и от опосредените показания на родителите на пострадалия, както и
на свидетелите Н. и И. и поради това въззивният съд ги приема за неверни,
целящи оневиняването на подсъдимия .
При тези показания на свидетелите-очевидци и при изнесеното с
показанията на родителите на пострадалия, които факти се подкрепят и от
заключението на СМЕ относно вида и механизма на причиненото увреждане
съдът намира показанията на св.К. за неверни, тенденциозни и
противоречиви, целящи единствено да оневинят подсъдимия и цялостно не ги
кредитира като компрометирани от кредитираните доказателстквени
средства.
Обясненията на подсъдимия/ на л.127-128 от делото на ДнРС/ следва да се
възприемат в осонвната им част като негова защитна теза поради
оправергаване на изнесеното с тях от кредитираните доказателстевни
средства.Принципно обясненията на подсъдим освен че имат функция на
защитна теза биха могли да бъдат и годно доказателствено средство. Но
втората им функция е налична само тогава, когато изнесеното с тях се
потвърждава от креидтираните доказателства. В случая достоверно е само
посоченото в тези обяснения, че подсъдимият е бил на дискотека, че при едно
от излизанията си от дискотеката се е сблъскал с пострадалия и че малко след
това и двамата са излезли навън да се разберат, което се установи безспорно и
от кредитираните доказателствени средства, посочени по-горе. В останалата
им част – че пострадалият го хванал за гърба и подсъдимият паднал по
стълбите и че и двамата се изтърколили по стълбите, както и че по-късно
отвън пострадалият почнал да обижда подсъдимия и се намесил Г./ т.е. св.К./,
а подсъдимият слязъл обратно в дискотеката и по-късно разбрал, че Г. е
14
напляскал пострадалия – обясненията на подсъдимия се възприемат
единствено като защитна теза. Това е така, защото те са категорично
опровергани както от заключението на СМЕ – че липсва падане на
пострадалия оп стълбите, така и от показанията на самия пострадал К. и от
показанията на свидетелите П., З., Н.,Б. и В. за лично възприетото от тях
авторство на деянието.
При така установеното от фактическа страна въз основа на извършения
доказателствен анализ, допълнен в настоящото решение, обоснован и
законосъобразен е изводът на І-инстанционния съд за обективна и субективна
съставомерност на обвинението.
Правилно е прието в обжалваната присъда, че от обективна страна
именно подсъдимият Д. е извършителят на инкриминираното деяние.
Правилно е прието също, че от обективна страна подс.Д. е осъществил
елементите от фактическия състав на престъплението по чл.129 ал.2 НК , като
е причинил на ЧО К. К. средна телесна повреда. Безспорно е установеното
причиненото увреждане на пострадалия, описано в СМЕ: двустранна
фрактура на долната челюст- в областта на ъгъла /при 8 зъб/ вляво и в
областта на брадата/при 3-ти зъб/ вдясно, какот и мекотъканни контузии по
лицето – кръвонасядане и оток в областта ан скулата и устата вдясно и оток в
долночелюстния ъгъл вляво. Тази фрактура се отнася към медико-
биологичния признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, при което се затруднява
дъвченето и говоренето на пострадалия за период, по-продължителен от
месец. Този период за фрактурата е до около 4-6 месеца при благоприятно
протичащ възстановителен процес, а за останалите увреждания – 15-20 дни.
Описаните увреждания са причинени по механизма на удари със
сравнително по-голяма сила с или върху тъп/твърд предмет и отговарят да са
получени по времето и начина, съобщен от пострадалия и част от
свидетелите/посочени по-горе/ - нанесени му дав юмручни удара в областта
на лява и дясна част на лицето и отговарят да са причинени по начина,
съобщен от пострадалия. Друг механизъм на увреждането – съобщено от част
от свидетелите/посочени по-горе/падане по стълбите на пострадалия - е
изключен от СМЕ поради липса на установено охлузване на кожата отвън и
по съседни изпъкващи части на лицето – нос, чело, ушна мида, каквито, ако
ие имало падане, неминуемо биха се получили у пострадалия.
15
От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването на
престъплението подсъдимият Д. е бил непълнолетен, но макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на вредните общественоопасни последици от
него. Този извод е основан на начина на извършаване на деянието.
Нанесените два силни удари с юмрук в областта на жизненоважен орган –
главата, в частност челюстта от подсъдимия, който тренира бойни изкуства,
обективират умисъл у него да причини именно такова увреждане на
опстрадалия, което да увреди здравето му .
По посочените правни съображения за съставомерност на обвинението
законосъобразно подсъдимия Д. е признат за виновен по обвинението и му е
наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 2 години на основание чл.69 ал.1 НК.
Така наложеното наказание по размер настоящият състав намира за явно
несправедливо поради неговата заниженост. Правилно ДнРС при
определянето му е отчел завишената степен на обществена опасност на
деянието и сравнително високата степен на обществена опасност на дееца
поради друго посегателство срещу здравето, видно от характеристичната му
справка. И при така констатираните висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца необосновано се явява наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 месеца. Това наказание не би могло да изпълни
визираните в чл.36 НК цели на наказанието – да въздейства превъзпитателно
и предупредително-възпиращо върху дееца и върху другите членове на
обществото.
Поради това настоящият състав намира, че в хипотезата на чл.337 ал.2
предл.ІІ т.1 НПК наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде
увеличено по размер, като се увеличи от 6 месеца на 1 година, по следните
правни съображения: Чл.63 ал.1 НК предвижда редукция на наказанията,
предвидени в особената част на НК, налагани на непълнолетни. За
престъплението по чл.129 ал.1 НК, се предвижда наказание“лишаване от
свобода“ до 6 години. Съгласно чл.63 ал.1 т.3 НК лишаването от свобода
повече от 5 години се заменя с „лишаване от свобода“ до 3 години.
16
Съобразявайки тази редукция и приемайки степента на обществена опасност
на деянието за висока предвид увредените обществени отношения –
сериозното увреждане здравето на пострадалия вследствие причинената му
средна телесна повреда : фрактура на челюстта на две места и степента на
обществена опасност на непълнолетния подсъдим също за сравнително
висока предвид наличието на регистрация и отчет в ДПС за предходно
идентично деяние като непълнолетен, въпреки липса на осъждане, въззивният
състав приема, че най-съответно на тежестта на престъплението е наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 1 година. При определяне на този размер се
отчете и наличието на смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало
на подсъдимия, завършеното средно образование. Отчете се също и
наличието на отегчаващи обстоятелства – наличие на отчет в ДПС за
аналогично престъпление, както и начинът на извършване на
инкриминираното деяние – нанесените силни удари на пострадалия в
жизненоважен орган, без доказано съпричиняващо поведение от пострадалия,
което е станало на обществено място и в присъствието на много хора. Така
размерът на наказанието се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Следва да се посочи, че в случая не са налице основания за
определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като липсват както
многобройни, така и изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Размерът на определения с обжалваната присъда изпитателен срок от 2
години настоящият състав намира за правилно и законосъобразно определен в
рамките на чл.69 ал.1 НК и приема, че той би бил достатъчен за изпълнение
целите на наказанието по чл.36 НК по отношение на подсъдимия.
По горните съображения съдът приема за неоснователно на възраженията
на защитата за оправдаване на подсъдимия. Относно основното възражение
на защитата за неустановеност авторството на деянието, основавайки се на
показанията на св.Г. К., съдът подробно обоснова убеждението си за
некредитиране показанията на този свидетел и кредитиране на посочените
свидетелски показания и подкрепящите ги останали доказателствени средства
–СМЕ и писмените доказателства по делото. И в мотивите на присъдата, и в
настоящото решение съдът подробно обоснова убеждението си защо не
приема за достоверни показанията на групата свидетели: Д. С., Р. К., С. П., Р.
Д., И. Г., които са приятели на подсъдимия и че некредитиране на
17
показанията им не е опради приятелството им с подсъдимия, а поради
опровергаване на изнесеното от тях за авторството на престъплението.
Изложиха се подробни съображения и защо не се кредитират показанията на
свидетелите Д. С., С. П., И. Г., Р. Д., Д. К., Р. М. относно соченото от тях
падане по стълбите на пострадалия заедно с подксъдимия като механизъм за
причиненото на пострадалия увреждане, което е категорично опровергано
като механизъм от СМЕ.
При обсъждане на доказателствата в мотивите на присъдата, както и в
настоящото решение са изложени подробни съображения кои свидетелски
показания се кредитират и кои са основанията за това, както и кои
свидетелски показания не се кредитират и също кои са основанията за това,
както изисква разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Предвид извършения в
мотивите на обжалваната присъда и допълнен в настоящото решение
доказателствен анализ и изложените правни съображения настоящият състав
приема, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл.303 НПК както откъм неговото авторство, така и откъм
неговата обективна и субективна страна. Събраните във въззивното
производство допълнителни доказателства затвърдиха този извод, а
обосноваването му подоробно се посочи в настоящото решение при анализа
на доказателствата.
При така събраните и анализирани доказателства е категорично изключено
допускането на съдебна грешка с осъждането на подсъдимия, каквато
възможност сочи защитата. А относно твърдението на защитата за лош старт
в живота на подсъдимия с налична осъдителна присъда съдът намира за
необходимо да посочи, че добрият или лошият старт в живота на всеки човек
се определят от него самия. Позоваването на показанията на св.М. Н., който
не бил очевидец, а разбрал за случилото се от приятели на пострадалия и от
самия него, не променя правилността на горепосоченото – достоверността на
показанията на този свидетел също се обсъдиха в доказателствения анализ.
Ще се посочи отново, че преценените в съвкупност преките доказателствени
средства - кредитираните показания на свидетелите-очевидци П., З., Н., Б. и
В., както и на самия пострадал и косвените гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите А. и К. Ч., М. Н. и Н. И. – по несъмнен и
категоричен начин установяват авторството на деянието от подсъдимия Н. Д..
18
За доказателствената стойност на показанията на разпитания пред
въззивния съд за първи път в съдебното прозиводство свидетел Г. К.
подробните си съображения съдът изложи пи-горе в решението. А кой
свидетел на какъв етап от разследването е разпитан е без значение. По тези
допълнителни съображения съдът приема, че няма никакви основания за
оправдаване на подсъдимия.
При доказаност на обвинението по изискващия се от разпоредбата на
чл.303 НПК начин законосъобразно ДнРС е приел, че гражданският иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за претърпените от престъплението
неимуществени вреди е доказан по основание. В допълнение ще се посочи
само, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД: наличие на причинена вреда – причиненото на
тъжителя телесно увреждане, квалифицирано като средна телесна повреда;
виновно причиняване на увреждането при доказаната форма на вина – пряк
умисъл; причинно-следствена връзка между причинената вреда и виновното
противоправно поведение на дееца. І-инстанционният съд е посочил, че при
определяне на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на
пострадалия от 4000 лв. е отчел степента на уврежданията, времето на
възстановяване и претърпените болки и страдания.
Този размер настоящият състав намира за занижен. Установи се безспорно,
че на пострадалия е извършена на 17.12.2018 г. оперативна интервенция, след
която в устата му са били поставени болтове и ластици. Той не е могъл да
говори, не е могъл да отваря устата си първия месец след операцията и през
това време се е хранил със сламка. Всички тези обстоятелства са му
причинили значителни болки и страдания. След първия месец болките са
намалели по интинзитет, но са продължили по време на хранене и говорене и
през следващите месеци на възстановителния период, който според СМЕ е
между 4 и 6 месеца. Отделно от посоченото, пострадалият е бил към момента
на увреждането студент в Техническия университет и оперативното лечение
и дългият възстановителен период са го лишили от възможността да
присъства на лекции и да се явява на изпити, като дори е пропуснал изпитни
дати поради здравословното си състояние, за което са подавани молби в
учебното заведение. Тези обстоятелства са внесли допълнителен дискомфорт,
който прибавен към съпътстващите през възстановителния период болки и
19
страдания, са влошили изключително много качеството му на живот.
По тези съображения въззивният състав намира, че най-справедливо
възмездяване на причинените на пострадалия неимуществени вреди от
престъплението, изразили се в преживените и продължителни болки и
страдания и лишаване от нормалния му живот на студент и в съответствие с
принципа на справедливотои им възмездяване, прогласен в чл.52 ЗЗД, би била
една сума от 8 000 лв.
По така изложените съображения и на основание чл.334 т.3 НПК ще измени
присъдата, както следва:
= в наказателната част - относно размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, като то се увеличи от 6 месеца на 1 година
= и в гражданската част – в отхвърлителната част на иска за неимуществени
вреди за разликата над 4000 лв. до 8000 лв., като ще се уважи този
граждански иск за още 4000 лв.
В останалата част присъдата ще се потвърди като правилна и
законосъобразна. Присъдата ще се потвърди в частта, в която подсъдимия е
признат за виновен по предявеното му обвинение и относно размера на
изпитателния срок по чл.69 ал.1 НК.
Относно гражданския иск за имуществени вреди, който е уважен изцяло за
претендираната сума от 1203 лв. присъдата е правилна и законосъобразна и
ще се потвърди в тази част, както и в отхвърлителната част на гражданския
иск за неимущестевни вреди за разликата над 8000 лв. до претендираните
10 000 лв.
При служебната проверка на присъдата съдът не намери други основания,
различни от сочените от защитата, за изменение или отмяна на присъдата в
частта й извън горепосоченото изменение.
Подсъдимият следва да заплати държавна такса по сметка на КнОС в
размер на 200 лв. съразмерно уважената част на гражданския иск за
неимущестевни. На основание чл.189 ал.3 НПК поради неоснователността на
въззивната жалба на подсъдимия той следва да заплати и разноските на ЧО и
граждански ищец К. К., поискаин от повереника му, за въззивното
производство, които са в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.3 и т.6 и във връзка с
20
чл.337 ал.2 предл.ІІ т.1 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260071/15.12.2021 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НОХД № 702/2020 г. по описа на този съд в наказателната и
гражданската й части, като:
= увеличава размера на наложеното с нея на подсъдимия Н. С. Д., ЕГН
**********, от гр. Д., ж.к.“Б.“ бл. *** наказание“лишаване от свобода“ от
6 месеца на 1 година.
= увеличава размера на гражданския иск за неимуществени вреди от
4000 лв. на 8000 лв., като ОСЪЖДА подсъдимия Н. С. Д., с посочени лични
данни, да заплати още 4 000/четири хиляди/ лв., или общо 8000 лв., на
граждански ищец К. К. К., от гр.Д., представляващи представляващи
обезщетение за претърпените от претърпените от него болки и страдания от
престъплението по чл.129 ал.1 НК.
В останалата част потвърждава присъдата на ДнРС.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. С. Д., с посочени лични данни, да заплати д.т.
по сметка на Кюстендилския окръжен съд в размер на 200/двеста/ лв., както и
на частния обвинител и граждански ищец К. К. К. - разноските му за
въззивното производство в размер на 300/триста/ лв.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21