Р Е
Ш Е Н
И Е
№
417
гр.
Перник, 12.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК - Гражданска колегия, в открито заседание на 23.10.2019 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Ковачев
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия
Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00653 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по
жалба на „Стомана индъстри“ АД против Решение № 725 от 24.04.2019 г. по гр.д. №
8361 по описа на Районен съд – П. за 2018 г., с което са уважени искове по чл.
344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, предявени от В.В. срещу
жалбоподателя: за признаване за незаконно
и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 107 от *** г.; за възстановяване на предишната му работа „***“ и присъждане на обезщетение за разликата между
брутното трудово възнаграждение, получавано в ответното дружество и
получаваното към настоящия момент за шест месеца, считано от *** г. в размер на
585.90 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Иска се отмяна
на обжалваното решение, вместо което въззивният съд отхвърли исковете изцяло.
Оплакванията в жалбата се отнасят до необоснованост на първоинстанционното
решение и съществени процесуални нарушения.
Подадена е и
жалба от В.Т.В., с която последният е обжалвал решението в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция по чл. 225, ал. 2 КТ за разликата от 585,90 лв.
до предявения размер от 9038,76 лв., за периодите от 27.09.2018 г. до
31.10.2018 г. и от 01.12.2018г. до 26.03.2019 г.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответникът „Стомана
индъстри“ АД е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който по
подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, ищецът не е подал отговор на въззивната жалба на „Стомана индъстри“ АД.
Окръжен съд Перник,
след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната
жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установява
се от личното трудово досие на ищеца, че същият е работил по трудов договор за
неопределено време при ответника, по силата на който е изпълнявал длъжността „***“.
От приложената длъжностна характеристика се установява, че характерът на работа
за длъжността „***” е свързан доставката на необходимите суровини и материали
за производството на електростомана в Електростоманодобивен цех (ЕСДЦ). Не се
спори, че със заповед № 18 от *** г. поради производствена необходимост е
възложено на ищеца, считано от *** г. да работи в поделение „ЕСДЦ“ на длъжност
„***“. От приложената длъжностна характеристика се установява, че нейният
характер на работа се изразява в подготвянето, поддържането и ремонтирането на
пещните съоръжения.
Представена
е докладна записка, от която се установява, че Ч. Д. – *** уведомява директора
на отдел „Човешки ресурси“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в това, че около 11:20 часа на *** г. В.В.
не е носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ.
С
покана с изх. № 536/*** г. е поискано от ищеца да даде обяснения във връзка с
обстоятелството, че на *** г. не е носил предпазни очила. Поканата е получена
от ищеца в 14:35 часа на *** г. Същият се е възползвал от възможността да даде
обяснения, като пояснява, че е носил личните предпазни средства.
Със
заповед № 107/*** г. и на основание чл. 188, т. 3 КТ е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че на *** г. В.В.
не е носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ. Уволнителната
заповед е лично връчена на ищеца в 16:30 часа на *** г.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС
П. по предявените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е
съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че
Районният съд не е взел предвид мотивите
съдържащи се в уволнителната заповед. Напротив, именно въз основа на мотивите в
Заповедта и събраните в хода на процеса доказателства, Районният съд е
достигнал до извод, че наложеното наказание не съответства по тежест на
извършеното нарушение.
Въззивният състав напълно споделя
и извода в обжалваното решение за липсата на съотносимост
между извършеното нарушение и наложеното наказание. Независимо от това и във
връзка с оплакванията в жалбата следва да се добави и следното:
Посоченото в заповедта
нарушение на тр. дисциплина е по чл. 190, ал.
1, т. 7 КТ - други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Относно критериите при преценка тежестта на
нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал.
1 КТ, съдебната практика е уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК
с Решение по
гр. дело № 1417/2011 г., трето г. о., ВКС; Решение по гр. дело №
564/2011 г., четвърто г. о., ВКС, Решение по гр. дело №
1102/2012 г., четвърто г. о., ВКС, имащи задължителен характер.
Съгласно чл. 190, ал.
2 КТ и чл. 189, ал.
1 КТ при преценка съответствието на наложеното и оспорено пред съда
наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът следва да изследва, наред със
значимостта на неизпълненото задължение, обективните и субективни
характеристики на деянието, обстоятелствата при които е извършено и поведението
на работника, както и неговото дисциплинарно минало.
С оглед цитираната съдебна практика по приложението на
чл. 189, ал.
1 КТ, при определяне тежестта на извършеното нарушение от значение е
значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението – пълно или
частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя. В случая
нарушението принципно би застрашило здравето на ищеца и доброто име на
работодателя, но не е увредило реално нито работника, нито работодателя. До
този момент, ищецът не е имал провинения в работата, като преди нарушението
ищецът е бил лоялен работник на фирмата - обстоятелства поотделно и съвкупно
относими към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал.
1 КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание,
които не са били обсъдени от в Заповедта и обосновават извод, до който е достигнал
и Районният съд в обжалваното решение - че наложеното с оспорената заповед
дисциплинарно наказание „уволнение“ е несъответно и несъразмерно на извършеното
нарушение.
Основателността на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и това, че
ищецът е полагал труд по трудов договор за неопределено време, води до уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В обжалваното в тази му част решение първоинстанционния съд, като е достигнал до същия краен
резултат, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда
от пороците, посочени
във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърден.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск с
правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ, следва, че е налице и първата предпоставка за
уважаването на предявените искове с правни основания чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
1 и ал. 2, изреч.
1 от КТ, а именно – налице е незаконно уволнение на ищеца. От
констатацията по приетото с въззивната жалба копие от трудов договор № 13432 от
*** г. сключен между „Топлофикация Перник“ АД и ищеца В. се установява, че след
процесното му незаконно уволнение на *** г., през процесния период 27.09.2018
г. – 07.10.2018 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение при същия или
при друг работодател, а през процесния период 08.10.2018 г. – 26.03.2019 г.
ищецът е работил по трудово правоотношение с Топлофикация Перник“ АД, за което
е получил БТВ в размер 826 лв. или средно дневно БТВ в
размер 37.55 лв.
По изложените от Районния съд съображения, които
изцяло се подкрепят и от въззивната инстанция, като база по чл. 228, ал.
1 от КТ настоящият състав на съда приема месечното БТВ в ответното
дружество в размер 1411,90 лв., респ. средно дневно
БТВ в размер 64.18 лв.
С оглед горното, предявеният по делото иск с правно
основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ се явява доказан по основание за целия процесен период 27.09.2018
г. – 07.10.2018 г. (7 работни дни) и до размер 449.24 лв. (7х64.18 лв.), за
който той следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаването на исковата молба - 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Също предвид приетото по-горе, предявеният по делото
иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
2, изреч. 1 от КТ се явява доказан по основание за целия процесен
период 08.10.2018 г. – 26.03.2019 г. (5 месеца и 12 работни дни общо 122 р.д.)
и до размер 3247.86 лв., за който той следва да бъде уважен, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаването на исковата молба – 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата като в останалата му част – за разликата над
сумата 3697.10 лв. (449.24 лв. + 3247.86 лв.) до пълния му предявен размер от 9038.76
лв., този иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното
първоинстанционно решение, като неправилно следва да бъде отменено в частта му,
с която са отхвърлени предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ - за сумата 449.24 лв., и иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
2, изреч. 1 от КТ – за сумата 3247.86 лв., като вместо това следва
да се постанови уважаването на тези искове и присъждането на разноските по
делото - съобразно изложеното, като в останалата му част, с която последните
два иска са отхвърлени до пълните им предявени по делото размери, обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя „Стомана Индъстри“ АД не се
дължат разноски по въззивното производство, тъй като по делото липсват
доказателства за направени такива. Представените фактура и извлечение от
банкова сметка касаят други дела, а за посочения в списъка по чл. 80 от ГПК
адвокатски хонорар липсват доказателства да е платен или дори договорен.
Предвид изхода
на спора по същество на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК „Стомана Индъстри“ АД
дължи и следва да бъде осъден да заплати на В.В., претендираните и направени от
последния разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата
инстанция съразмерно с уважаваната част от предявените искове, изчислени
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно –
сумата 320 лв.
Предвид изхода
на спора по същество по делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК „Стомана Индъстри“ АД
дължи и следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси и
разноски, съразмерно с уважаваната част от предявените искове, за
производството пред ОС Перник – сумата 144.62 лв.
По отношение на
разноските възложени от Районния съд на жалбоподателя В. липсва жалба от негова
страна, поради което и обжалваното Решение в тази му част е влязло в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 725 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 8361
по описа на Районен съд – П. за 2018 г., в частта, с която е отхвърлена
претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2, изр. 1 от КТ
за сумата над 585.90 лв. до 3697.10 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД П., с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: ***, съдебен адрес:***, (чрез адв. Х.М.)
да заплати на В.Т.В., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** (чрез адв. А.А.), на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и 2, изр. 1 КТ,
сумата от още 3111.20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа,
поради незаконно уволнение за периода от 27.09.2018 г. до 26.03.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Стомана
индъстри“ АД, с ЕИК: *********, ***, съдебен адрес:*** (чрез адв. Х.М.), да
заплати на В.Т.В., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** (чрез адв. А.А.), сумата
320 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Стомана
индъстри“ АД, с ЕИК: *********, ***, съдебен адрес:*** (чрез адв. Х.М.), да
заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 144.62 лв. държавна такса
върху уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в 1-месечен срок от датата на връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.