РЕШЕНИЕ №
258
гр. Троян, 13.08.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 21 по
описа на ТРС за 2018 год., за да се
произнесе - съобрази:
„Мост финанс мениджмънт
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Ситняково”
№ 23, представител Веселин Юлиянов Балджиев е предявило против И.Т.В. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл.
422 от ГПК общо за сумата общо за 2
866,87 лева, представляваща задължение по Договор за паричен
заем с номер PLUS –
01608994, сключен на
26.09.2011 г. между „БНП париба пърсънъл файненс” ЕАД и И.Т.В., което задължение е прехвърлено на ищцовото
дружество посредством договор за цесия.
В
подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не
се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло
предявения иск.
По реда на чл. 131 от ГПК на
ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в
предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з.
ответника се представлява от адв. Венелин Ангелов от
ЛАК, който излага възражение, че не е спазена процедурата по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и ответника не е уведомен от предния кредитор, че вземането е прехвърлено и
по този начин цесията не е породила действието си по отношение на
ответника.
От приложените към делото писмени
доказателства: заверено копие на Договор за цесия от 14.10.2105 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Мост Финанс
Мениджмънт” АД, заверено копие на Потвърждение за цесия, заверено копие на
Приложение № 1 към Договор за цесия от 14.10.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Мост Финанс
Мениджмънт” АД, заверено копие на договор за паричен заем № PLUS-01608994 от
26.09.2011 г., удостоверение за наличие на банкова сметка ***, сертификат за
застраховка Кардиф от 21.10.2012 г. и заверени копия
на уведомление до длъжника за извършената цесия и на известие за доставянето му
и ч.гр. д. № 1126 от
На 26.09.2011 г. в гр. Ловеч е сключен Договор за паричен заем № PLUS-01608994
между „БНП париба пърсънъл файненс" ЕАД и И.Т.В.,
по силата
на който е отпуснат паричен заем в размер на 8 768,00 лева.
Договора е приложен като доказателство по делото и видно от неговите клаузи е
бил договорен годишен лихвен процент, който е добавен към дължимата главница, в
размер на 11,88%. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на
16,19 %. Уговорена е такса за усвояване на кредита в размер на 280,00 лв.
Общата стойност на плащанията по кредита възлязло на 9 795,20 лева.
Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 24 месеца, като месечната
вноска е определена в размер на 408,13 лева всяка. От своя страна, кредитодателят в момента на подписването на договора за
заем е изплатил по банковата сметка на кредитополучателя
заемната сума, съгласно договора, което заемателят е
удостоверил с подписването му.
Не се оспорва от страните, че след получаване на сумата по заема,
ответникът е погасявал месечните си задължения на кредитора „БНП париба пърсънъл файненс" ЕАД, като общата погасена сума по кредита е в
размер на 7 754,47 лева. Последното плащане е извършено на 29.10.2013 г.
Съгласно чл. 5 от Договора за паричен заем настъпването на предсрочна изискуемост настъпва при непогасяване
на две последователни месечни вноски.
Чрез
договор за цесия „БНП париба пърсънъл
файненс" ЕАД
е продало на „Мост финанс мениджмънт" АД,
задължението на В. в общ размер на 2 866,87 лева,
от които
остатък от главница – 1
986,14 лева; 54,59 лева - лихва по Договор за паричен
заем № PLUS-01608994, начислена за периода от
04.11.2011 г.-04.10.2013 г.; 826,14
лева - неустойка за забава за периода 05.07.2013 г. (датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на заема)
до 08.11.2017 г. (датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК). Плащанията, извършени от длъжника по задължението,
към първоначалния кредитор са приспаднати и на „Мост финанс
мениджмънт" АД е цедиран непогасеният
остатък по задължението, видно от представеното приложение № 1 към договор за
цесия от 14.10.2015 г.
На 09.11.2017 г. дружество
„Мост финанс мениджмънт” АД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по делото
за процесната сума от 2866,87 лева.
В. е подал възражение
в законовия срок и съда е дал указание
на ищцовото дружество да предяви
иск за установяване
съществуване на претендираното вземане.
Съда е изслушал и приел експертизата
по назначената СИЕ. Вещото лице Н.Р. е извършила проверка на документите и е
предложила два варианта относно размера на дълга – към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК и към датата на изготвяне на заключението.
В случая
ответника намира предявения иск за неоснователен и недоказан на няколко
основания.
На
първо място твърди, че не е спазено задължителното условие на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и не е уведомен за извършената цесия между кредитора и ищцовото
дружество. По делото е представено като доказателство уведомление за цесия
съвместно от БНП Париба пъръсънл файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт” АД, съгласно договорните клаузи.
Представено е и известие за доставяне, в което
като получател се е подписала съпругата на ответника – Галина Велчевска, с дата на получаване 28.10.2015 г. В обратната
разписка е посочен номер, но не е посочено съдържание на документа, който се
намира в пощенската пратка. Не е ясно този номер от кой от двамата податели
изхожда. Най-важното в случая е, че обратната разписка не съдържа никакви данни
за съдържанието на плика. Тя само удостоверява пристигането до адресата на една
пощенска пратка. В случая липсва писмено потвърждение от ответника, че е
уведомен за извършената цесия. Ищецът не е доказал по безспорен начин, че е
връчено на ответника надлежно съобщение за извършената цесия, поради което
цесията не е валидна спрямо ответника. Договорът за цесия е консенсуален и действието по него настъпва след постигането
на съгласието между страните. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. Посочената разпоредба на закона е
императивна и не може да бъде дерогирана чрез
договорка между страните. Съобщаването на длъжника за прехвърлянето на
вземането е моментът, от който това задължение има действие спрямо него. Съда
приема, че в процеса остана недоказан факта на получаване на подобно
уведомление от длъжника И.В.. С оглед на изложеното съда не може да приеме за
доказано, че длъжника по договора за кредит е надлежно уведомен за настъпилата цесия между двете дружества. И
дори само на това основание главния иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ
- „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.”, която
разпоредба поражда задълженията на кредитополучателя,
следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход ще следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове по реда на чл. 86 от ЗЗД, касаещи претенциите за начислени законови лихви.
Останалите основания за отхвърлянето на иска, изложени от
пълномощника на ответника – адв. Ангелов, също са
правилни.
Ищовото
дружество не доказа твърдяната в исковата молба
предсрочна изискуемост на задължението. Твърди се в
исковата молба, че датата на предсрочната изискуемост
е 05.07.2013
г. Твърди се в петитума
на исковата молба, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 04.01.2013
г., от която дата се
претендира неустойка до 08.11.2017 г. Ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване настъпването на предсрочната изискуемост,
в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС, изразена в TP 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС - т. 18. За предсрочната изискуемост от значение
са разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, а не договорните
клаузи. В исковата молба се твърди настъпването на предсрочната изискуемост поради неплащане на
две вноски, но същата не може да настъпи автоматично, както е уговорено. За
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
следва да настъпят факти, включително и уведмоление
до длъжника, които в случая не са установени. Датата на предсрочната изискуемост е от съществено значение за изчисляване на
обезщетенията, доколкото такива са уговорени. Вещото лице заяви в съдебно
заседание, че е използвало твърдяната от ищеца дата
на предсрочна изискуемост 05.07.2013 г., но не е
изследвало този въпрос, тъй като самият въпрос за предсрочната изискуемост е правен.
Относно претенцията за лихва на стойност 54,59
лева: Не е посочено в исковата молба нито основанието, нито размера на тази
лихва. Претендира се остатък от лихва, начислена за периода от 04.11.2011 г. до
04.10.2013 г. Това е лихвата, за която ищецът претендира, че е дължима след
настъпването на предсрочната изискуемост и е
уговорена предварително.
Относно иска за неустойка за забава в
размер 826,14 лева. Неустойката, уредена в чл. 92 от ЗЗД се договоря. Няма
законово определена неустойка. Неустойката е винаги свързана с неизпълнение на
договорно задължение, като за паричното задължение това е забава в плащането.
Ищецът не е посочил правното основание за претендираната
неустойка, нито наличието на договорно задължение за плащане на такава. Видно
е, че претенцията за неустойка съвпада частично, за периода от 05.07.2013 г. до
04.10.2013 г. с претендираната от него лихва.
Следователно претенцията за неустойка не би следвало да е лихва, посочена
неправилно като неустойка.
При тези изводи съда мотивира своето
решение.
На основание чл. 78
ал. 3 от ГПК ще следва ищцовото дружество да заплати
на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева,
представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Ситняково” № 23, представител Веселин Юлиянов Балджиев, а именно, че И.Т.В., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 1986,14 - хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и четиринадесет
стотинки, представляваща главница по незаплатен остатък
от парично задължение по Договор
за паричен заем с номер PLUS –
01608994, сключен
на 26.09.2011 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и И.Т.В., ведно със законната
лихва, считано от 09.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 54,59 - петдесет
и четири лева и петдесет и девет стотинки, представляваща договорна лихва за периода
от 04.11.2011 г. до
04.10.2013 г., сумата 826,14 - осемстотин двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки,
представляваща неустойка за забава за
периода от 05.07.2013 г. до 08.11.2017 г.
ОСЪЖДА „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Ситняково” № 23, представител Веселин Юлиянов Балджиев да заплати на И.Т.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300,00 – триста
лева, съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Районен съдия: