О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,23.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Г.Косева
С.Миланези
като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.ч.гр.д. № 287 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка
с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт Александрова, срещу разпореждане,
обективирано в заповед № 4562/ 11.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д.№ 1636/2018 г. на Габровски
районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за част от претендираните суми като дължими за възнаградителна
лихва, неустойка ,разходи за такси и мораторна лихва.
В
жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и
необоснован. Неправилно районният съд приел, че не са изпълнени указанията за
внасяне на ДТ. Такава била внесена в съответствие с изискванията на чл.12,т.1
от Тарифата. Съгласно установената съдебна практика правилото на чл.72,ал.1 ГПК
не намира приложение при изчисляване на държавните такси в заповедното
производство. Оспорва се и искането на заповедния съд заявителят да посочи
клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит,като жалбоподателят
счита,че това не е съобразено с целта на заповедното производство в хипотезата
на чл.410 ГПК ,в която не се проверява дали вземането съществува, а се
проверява само дали то е спорно. Излагат се доводи ,че ГЛП и ГПР са
конкретизирани в процесния договор и са
в размери ,които обосновават, че са в съответствие с действащото
законодателство към момента на сключване на договора.
Моли
да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за
изпълнение и за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК, за които е
постановен отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства ,прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413,
ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт ,предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.
д.№ 1636/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД /към настоящия момент е вписана
промяна в ТР, съгласно която дружеството е ЕООД/ срещу длъжника С.С.С. за
парични вземания по договор за кредит.
С
Разпореждане от 15.08.2018г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи договорните клаузи ,на които основава
искането си за присъждане на договорна лихва, а именно конкретните ГПР и
ГЛП по договора за потребителски кредит,
както и да внесе допълнителна държавна
такса от 100лв. - по 25 лева за всеки претендиран интерес /при общо дължима
държавна такса от 125лв. е внесена такса от 25лв./.
С
молба от 10.09.2018 г. ,във връзка с дадените указания, заявителят е посочил, че е внесъл
дължимата по чл.12,т.1 от Тарифата държавна такса и че е неприложимо правилото
на чл.72,ал.1 ГПК в заповедното
производство, позовавайки се и на съдебна практика.
Районният
съд е разпоредил с издадената на 11.09.2018г. заповед
по чл. 410 ГПК
длъжникът С.С. да заплати на заявителя
сумата 498,70 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и 75 лева разноски- 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, като е отхвърлил претенцията за сумите: 30.38 лева
възнаградителна лихва, 94.71 лева неустойка; 200 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране и 29,53 лева мораторна лихва, поради неизправяне
нередовността на заявлението в тези части в указания срок - невнасяне на необходимата ДТ върху тези
отделни интереси и непосочване на клаузите
за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, за преценка за съответствие
със закона и добрите нрави.
Разпореждането
в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Подаденото
по ч.гр.д.№1636/2018г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл.410,ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал
указания на заявителя за довнасяне на държавна такса от 100лв. и да посочи договорните клаузи ,на
които основава искането си за присъждане
на договорна лихва –конкретните ГЛП и ГПР,като с
неизпълнение на тези указания е мотивирал своя отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
От
приложения към заявлението платежен документ е видно,че е внесена за
заповедното производство държавна такса от 25лв.Размерът на внесената от
заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12,ал.1 от ТДТГПК,
съгласно която по заявлението за издаване на заповед се събира
държавна такса в размер на 2%
върху интереса ,но не по-малко от 25лв. В случая заявеният интерес, формиран от
сбора на отделните вземания ,обуславя
като дължим минималния размер на държавната такса по чл.12,ал.1 от
Тарифата.
Неправилно районният съд е приел,че дължимата
такса по заявлението следва да се
изчисли като по исково производство, по
правилата на чл.72,ал.1 ГПК, върху всеки претендиран интерес /общо пет/ и е
указал на заявителя да довнесе ДТ в
размер на 100лв. /по 25 лв. върху всеки интерес и при вече внесена
държавна такса от 25лв.с подаване на заявлението/.
По
въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е дал категоричен и непротиворечив
отговор / опр. 379/11.05.2010 г. по ч. т.д.№ 215/2010 г. І ТО ТК, ВКС/ в
следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска
издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за
парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху интереса, а не
върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на
всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви.
Предвид
изложеното по ч.гр.д.№1636/2018г. на ГРС заявителят не дължи довнасяне на
указаната от заповедния съд допълнителна
държавна такса от 100лв. и неправилно
обжалваното разпореждане по чл.413,ал.2 ГПК на ГРС е обосновано с невнасянето
на такава такса.
Като основание за отхвърляне на претенцията за
сумите: 30.38 лева възнаградителна лихва, 94.71 лева неустойка; 200 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране и 29,53 лева мораторна лихва районният
съд се е позовал и на непосочване от заявителя
в указания му срок на ГПР и ГЛП ,каквито
указания са били дадени с разпореждането от 15.08.2018г. във връзка с искането
за присъждане на договорна лихва.
Съгласно
приетото в т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението В заповедното
производство по чл. 410 от ГПК
съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени
такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД ,в т.9 в табличен вид
е посочен вида на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите
на акцесорните вземания за лихви и
неустойка. Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадени
правоотношения по договор за кредит
и за цесия,на основание на които се
претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви ,такси
,неустойка Изложените в т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и
дават основание да се приеме ,че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя
посочването на допълнителни данни за тях.
От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените
вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника ,като подаде пред
заповедния съд възражение и в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може
да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в
заявлението отговаря на клаузите в договорите.
На
основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена,като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед
за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
11.09.2018г. по ч. гр. д. № 1636/2018 г.
на Габровски районен съд , обективирано в заповед № 4562/11.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД/ към момента
с вписана промяна в ТР на дружеството като ЕООД/,ЕИК************ за издаване на заповед за
изпълнение против С.С.С. за сумите: 30.38 лева възнаградителна лихва, 94.71
лева неустойка; 200 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране и 29,53 лева
мораторна лихва,вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /
към момента с вписана промяна в ТР на дружеството като ЕООД/,ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр.София,*************, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника С.С.С.,ЕГН**********, с адрес *** , за сумите: : 30.38 лева
договорна лихва за периода 13.11.2017г. – 06.01.2018г., 94.71 лева неустойка за
периода 06.12.2017г. – 06.01.2018г.; 200 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране и 29,53 лева мораторна лихва за периода 07.01.2018г – 04.08.2018г. –
за неизпълнение на задължения по договор
за кредит №520795 от 03.11.2017г.,цедирано на заявителя на 11.05.2018г.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :