Р Е Ш Е Н И Е
№…4214….. 05.11.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
XI-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 143
по описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът
Р.Ю.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. А.М., със съд.
адрес:***, е предявил срещу “Алатлъ Транспорт” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Кукленско шосе” № 9ж,
представлявано от ***Х.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.
200 от КТ- за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните две
суми: сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
претърпяна на *** по
време на работа, която е призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ-
Пловдив № ***/ 10.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на трудовата злополука до окончателното плащане и сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди-
пропуснати ползи, представляващи разлика между дохода, който той би реализирал
за периода 07.07.2016 г.- 15.06.2018 г. на заеманата преди злополуката длъжност
и реално получения такъв от изплатени болнични и трудово възнаграждение след
назначаването му на длъжността „***“ за периода 07.07.2016 г.- 15.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане. В с протоколно
определение, постановено в о.с.з от 03.07.2019г. искът за заплащане на
имуществени вреди е намален от 15000 лева на 10243,15 лева, като производството
за разликата от 10243,15 лева до пълния предявен размер от 15000 лева е
прекратено.
В исковата
молба се твърди, че ищецът бил назначен на длъжността „***“ при ответника с
трудов договор ***При изпълнение на служебните си задължения на 07.07.2016 г.
при движение с товарен камион „***“, рег. № ***, теглейки полуремарке „***,
около 16.02 часа в района на кръговото кръстовище на 4- ти км. на
околовръстното шосе на гр. ***, управляваният от ищеца автомобил бил връхлетян
от друг товарен автомобил. От удара кабината била изхвърлена в полето, като се
наложило тя да бъде разрязана, за да извадят водача, който бил в безпомощно
състояние и откаран в болница, където установили състоянието му. На следващия
ден претърпял няколкочасова операция за наместване на фрактурата на десните му
бедрена кост и колянна капачка, което наложило използване на метални импланти
за тях. След няколко дни бил изписан от УМБАЛ „Св. Г.“*** по собствено желание,
защото лекарите там отказали да извършат нова операция на таза му. В тази
връзка той заминал за ***, където на 20.07.2016 г. му била извършена
съответната операция. С решение на ТЕЛК от 21.11.2017 г. му била определена 52
% трайно намалена работоспособност. Вече не отговарял на изискванията за ***,
като последващите прегледи при различни специалисти установили усложнения на
здравословното му състояние. С ново решение на ТЕЛК му била определена 50 %
намалена работоспособност. Във връзка с ПТП- то било образувано наказателно
производство, но то било прекратено поради смъртта на другия водач, виновен за
случая, като по досъдебното производство не се установило съпричиняване на
ищеца. След злополуката ищецът бил обслужван от съпругата си, не можел сам да
се движи, бил с катетър, като това му създавало сериозен дискомфорт. Прекарал
на легло около четири месеца, било нарушено интимното му общуване със
съпругата, загубил възможността да практикува хобито си- футбол, не можел да
пътува по света и да упражнява професията си, изгубил съня си, изпаднал в
тревожно психично състояние. Трудно ходел, походката му била променена, десният
му долен крайник бил скъсен, което неравномерно го натоварвало. Евентуална
операция би могла да възстанови бедрената му кост, но изходът й бил неясен.
След злополуката се върнал на работа и бил преназначен на длъжност „***“, но
бил използван обикновено като *** и в службата станал обект на съжаления, като
му било показано, че не бил полезен за работодателя. Управителят на ответника
изпитвал лична неприязън към него и ищецът бил склонен да подпише трудов
договор за изпитване на длъжността „***“, но той отказал. В следствие на
нетърпимата за него работна среда, ищецът сам подал молба за напускане на
15.06.2018 г. В последствие разбрал, че доходът, за който бил осигуряван, бил
значително занижен спрямо реално получавания от него. Предвид изложеното, моли
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
и имуществени вреди в следствие на трудовата злополука. Претендира и разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и
размер. Твърди се, че искът за обезщетение за неимуществени вреди бил в
свръхразмер, какъвто не се определял дори и при наличие на смърт. Според
решението на ТЕЛК от 2018 г. намалената работоспособност на ищеца била 50 %, с
което състоянието било подобрено в сравнение с предходното ЕР на ТЕЛК от 2017
г., с което му били определени 52 % намалена трудоспособност. След по- малко от
половин година след злополуката ищецът се върнал на работа и боил преназначен
на друга длъжност за период от около една година и половина, след което подал
молба за освобождаването си по взаимно съгласие. Това означавало, че той бил в
състояние да работи въпросната длъжност „***“, а и според медицинските
предписания това било така. Лечението на лицето било изцяло поето от ответника,
който заплатил за него сумата от 8 997, 24 лева. Недоказани били твърденията
му, че след злополуката претъпял болки и страдания, че не можел да играе
футбол, да обикаля света пътувайки и т.н., защото не се знаело преди
злополуката с какъв интензитет били въпросните му билки и страдания. Моли за
отхвърляне на исковете или за уважаването им в справедлив размер. Също
претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За да се уважат предявените искове с
правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото
му правоотношение ищецът е претърпял злополука,която е призната за
трудова, че злополуката е довела до трайна неработоспособност, а вследствие на
нея ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, като докаже и в
какво се изразяват същите, а освен това - и че е претърпял твърдените
имуществени вреди и техния размер.
Не се спори по делото, а от събраните
по делото доказателства – препис от трудова книжка на Р.Ю.Х., справка на ТД на
НАП гр. Пловдив за актуално състояние на всички трудови договори на Р.Ю.Х., ***
към трудов договор ***., удостоверения изх. № 36/11.12.2017г. и изх. №
37/11.12.2017 г. на „Алатль Транспорт“ ООД, се установява, че ищецът е бил в
трудови правоотношения с ответния работодател в периода от 03.04.2014г. до
31.10.2017г. на длъжност „***“ На 01.11.2017г. с цитираното допълнително
споразумение е настъпило изменение в изпълняваната от ищеца длъжност, като е
преназначен на длъжността „***“. С
допълнително споразумение от 25.04.2018г., ищецът е преназначен на длъжност
„***“ в отдел „Алатль Транспорт“ ООД. Представена е молба от работника по чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответния работодател, която молба е уважена, като и съобразно подписаното между споразумение за прекратяване на
трудовия договор и заповед № 006 от 15.06.2018г. на работодателя, трудовото
правоотношение между тях е окончателно прекратено, считано от 18.06.2018г.
Безспорно по делото е, а и от
представеното разпореждане № 5104-15-238 от 10.08.2016г. на длъжностно лице на
ТП на НОИ, протокол № 32 от 09.08.2016г. за резултати от извършено разследване
на злополука, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.07.2016 г. №
532 на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, се установява, че на 07.07.2016 г.
около 16:30 ч. е възникнало ПТП на път II-86, км. 14690 /Околовръстен път
на гр. Пловдив, в района на изхода от ул. „***/ между управлявания от Р.Х.
товарен автомобил- влекач марка „***“, рег. № *** и ремарке марка „КГЬОГЕЛ“
рег. № ***, собственост на ответното дружество и товарен автомобил марка
„Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от собственика му К.Х.Г.. Товарният автомобил товарен автомобил марка
„Мерцедес“, с рег. № *** навлязъл частично в лентата за насрещно движение и се
сблъскал челно с движещия се срещу него товарен автомобил, управляван от ищеца.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие ищецът претърпял тежки внезапни
травматични увреждани на здравето, цитирани в разпореждане № 5104-15-238 от
10.08.2016г. на длъжностно лице на ТП на НОИ, като злополуката е призната за
трудова.
По делото е изготвено и прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което въз основа на представените по делото
медицински документи: Фиш за оказана
спешна медицинска помощ Карта № *** издадена на 07.07.2016 г., лист за преглед
на пациент в СО на УМБАЛ „Св. Г.“*** издаден на 07.07.2016 г.,
допълнителен лист към лист
за преглед на пациент в СО на УМБАЛ „Св. Г.“***/11987, Резултат от
образно-диагностично изследване от УМБАЛ „Св. Г.“*** от 07.07.2016 г., Резултат
от образно-диагностично изследване от УМБАЛ „Св. Г.“*** от 07.07.2016 г.,
Епикриза на клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Г.“***,
медицинска бележка № *** издадена от болница *** на Р. В., постъпил в болницата
на 19.07.2016г., Епикриза издадена от болница *** на Р. В. постъпил на
19.06.2016 год. и изписан на 25.07.2016 год, Епикриза издадена от частна болница
*** от *** на Р. В. прегледан на 03.08.2016 год, Епикриза издадена от частна
болница „***“ на Р. В. прегледан на 20.10.2016 год., амбулаторен лист № ***
издаден на 23.04.2018 год, в 13,30 часа от д-р П.П.. специалист *** 23.04.2018
год, на Р.Ю.Х., амбулаторен лист № *** издаден на 17.05.2018 год, в 14,30 часа
от д-р Б.Д., специалист ***, протокол на изследването извършено на 17.05.2018
год, в 14,23 часа в ДКЦ *** ***, медицинска бележка издадена от ДКЦ „***“ ООД
за проведено рентгеново изследване на Р.Ю.Х., Епикриза издадена от болница ***
в *** на Р. В., Епикриза издадена от Държавна болница „*** на Р. В., е
достигнала до следното заключение:
Съгласно съдебно-медицинската експертиза при
осъщественото ПТП на 07.07.2016г на ищеца било причинено: счупване на тялото на
дясната бедрена кост, счупване на дясната капачка, счупвания на левите лъчева и
лакътна кости в долната им част, счупване на костите, изграждащи таза вляво,
разкъсвания на разгъвните сухожилия на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка,
счупвания на 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво, травматично отслояване на тъканите
в областта на ляво бедро, разкъсно- контузни рани в областта на главата,
счупване на носна кост вляво, наличие на кръв в дясна колянна става, охлузвания
по тялото. На по-късен етап били настъпили: дълбока венозна тромбоза на лява
обща бедрена вена, скъсяването на десния долен крайник с 2,5 см. В заключението
е посочено, че през януари 2019 год. на пострадалият била извършена операция и
било премахнато металната фиксация на дясната бедрена кост и почистване на
псевдо ставните повърхности. Било налице скъсяване на десен долен крайник с 2
см, както и ограничени и болезнени движения в дясната колянна става. Посочено
е, че ако пострадалият се подложи на нови оперативни интервенции е възможно да
настъпят възстановявания в обема на движения и в дължината на десния долен
крайник.
Според заключението на вещото лице непосредствено
след инцидента пострадалия е изпитвал -значителни до нетърпими по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителният процес. Лицето все още търпи болки и страдания при придвижване,
като най-вероятно придвижването се осъществявало все още с помощни средства,
поради незавършил напълно оздравителен процес и скъсен десен долен крайник и болезнени
и ограничени движения в дясната колянна става. Последната интервенция,
претърпяна от ищеца на 02 и 03.01.2019 год. била с цел отстраняване на
металният имплант в дясното бедро и възстановяване на псевдоставата в дясното
бедро посредством костен шпан. Всички тези настъпили усложнения били във връзка
с претърпяната трудова злополука на 07.07.2016 год. Тази операция била
необходима с цел зарастване на дясната бедрена кост и възстановяване на
дължината на десния крак и подобряване на състоянието на пострадалият.
Съдът кредитира изготвеното по делото
заключение на съдебно-медицинската експертиза като обективно, компетентно, а и
неоспорено от страните.
В о.с.з. от 29.05.2019 г. по делото е
разпитана З.А.Х. - съпруга на ищеца, която заяви пред съда, че след процесното
ПТП съпругът й не можел да си служи краката и ръцете. Битовите потребности и
нуждите му били посрещани от свидетелката. Съпругът бил на легло шест месеца, в
посещавал банята с помощ на близките. Поставяли стол в банята, на който
пострадалият сядал, като близките му го придържали и му помагали. *** Имал
болки денонощно. На ръката имал поставено приспособление, а на бедрото –
планка. След шестия месец ходил с проходилка, след това ходел с две патерици, а
понастоящем с една. Преди това спортувал футбол, а сега трудно се придвижвал.
Не можел да помага в семейството. Имали деца, които учат. Това много му
подействало на психиката. В момента съпругата се лекувала от последиците на
преживяното. Ищецът трудно изпълнявал съпружеските си задължения. Впоследствие
това се отразило и на финансовото състояние на семейството. Съпругата и децата
им живеели в ***. Разходите за лечението на ищеца след инцидента в ***, а след
това и в *** ги поел работодателят на ищеца. Работодателят му плащал и наема,
докато той работил в ***. През м. януари следващата година, ищецът пак започнал
работа в същата фирма.
В същото о.с.з. е разпитана и
свидетелката Ф.Р.А., която заяви, че работили с ищеца от 2014 г. до 2017 година
при ответния работодател. Известно й било, че ищецът претърпял ПТП през 2016г.
Мисълта за инцидента още стресирал свидетелката, защото помнила образа на Р.
след катастрофата. Той бил транспортиран до болницата и като отишли да го
видят, той бил в тежко състояние, не бил на себе си и имал счупвания. В
периода, през който ищецът е бил в болницата свидетелката наблюдавала през
какво преминава. Свидетелката за пръв път видяла мъж да плаче и да се моли на
лекарите да спрат болките му. Известно време той бил в град ***, но впоследствие
бил транспортиран до клиника в ***, където да се осъществи по-тежката операция.
Там ищецът претърпял няколко операции. Свидетелката имала ангажимент да
организира частна линейка. Ищецът се върнал на работа през 2017 година като
***. Към онзи период бил трудно подвижен и се движел с патерици.
Продължителното стоене на крака го изморявало. Свидетелката го била виждала как
и се измъчва. Ищецът се опитвал всячески да работи, но се виждало физическото
усилие, което полагал. Всички разходи за болницата, частната линейка,
свидетелката организирала от името на дружеството- работодател.
В същото о.с.з. е разпитан и
свидетелят Е.С., който заяви, че е съдружник в „Алатлъ Транспорт“. Задължението му било да наблюдава и да контролира
работния процес. Преди да свидетелят да стане съдружник, Р.Х. работил във
фирмата. Свидетелят бил първият, който посетил мястото на процесното ПТП.
Оказана била материална и морална подкрепа на ищеца от страна на работодателя.
След злополуката ищецът се върнал на работа при ответника. Семейството на ищеца
живеело в *** в гр. ***, а разходите за наем, електричество и водоснабдяване на
ищеца били заплащани от работодателя. След злополуката ищецът се върнал на
работа при ответника, като отговарял за ***. Работил и в ***. Заедно с него
работил и свидетелят, като ищецът бил получавал и допълнително възнаграждение
за извършените ***. По принцип имали и
***, но когато стоката била повече се включвали ищецът и свидетелят. Доколкото
свидетелят знаел, ищецът заявил, че не иска да работи. След това поискал
отпуск, а след като се завърнал казал, че напуска. Свидетелят заявява, че
притежава един процент дял от ответното дружество.
Разпитана е и свидетелката А.Г., която
заяви, че работи в „Алатлъ Транспорт” от месец ноември 2015 година в *** на фирмата.
През 2016г. ищецът претърпял злополука с камиона, с който работил. На следващия
ден собственикът на дружеството пристигнал и всички разходи били поети от
работодателя. След катастрофата ищецът се върнал на работа при работодателя –.
в началото на 2017г. Ищецът започнал да работи като *** в офиса на фирмата,
находящ се до ***. След това работодателят наел помещение със склад на бул.
„*** където се преместили. Ищецът *** Офисът на свидетелката бил в съседната
сграда. Свидетелката заявява, че ищецът е напуснал фирмата по собствено
желание. След катастрофата той куцал, бил с бастун или с патерици, когато се
върнал на работа след операцията. След това започнал да се опитва и хвърлил
помощното средство, с което си помагал при ходене.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като обективни, логични и безпротиворечиви по
отношение на относимите към релевантните за спора обстоятелства.
Представени са от ответника писмени
доказателства- 22бр. фактури, 3бр.
разписки, 12 бр. касови бонове във връзка с направени разходи от страна на
работодателя, свързани с лечението на пострадалия от злополуката.
Като писмено доказателство по делото е
приета декларация за идентичност на имена изх. № *** на Общинска управа ***,
съгласно която в ***. Представено е решение № 1032 от 17.10.2005г. на ***,
съгласно което ищецът, който към посочения период ищецът- Р.Я.М. възстановил
името си по реда на чл. 19а от ЗГР на Р.Ю.Х.. Приложено по делото е и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 0012/25.08.2017г.
на с. ***, от което е видно че Р.Ю.Х. и Р.Я.М. са едно и също лице.
Представена е карта за оценка на
физическата годност на водач на МПС, издадена от *** на 13.02.2018г., от която
е видно, че водачът Р.Ю.Х. отговаря на изискванията за физическа годност ***,
като не отговаря на изискванията за физическа годност за останалите категории.
Прието е по делото експертно решение №
***, с което на ищеца е определена 52% трайно намалена работоспособност, поради
водеща диагноза: счупване на бедрената кост, със срок на действие на оценката –
1 година. С експертно решение на ТЕЛК № *** от 160/17.10.2018г. на ищеца е
определена 50% ТНР въз основа на водеща диагноза: ***, за срок от една година.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за периода от м.
07.2016 год. до 18.06.2018 год. датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на ищеца е начислявана и изплащана заплата в общ
размер на 11291,74 лева – брутен доход или 9026,61 лева – нетна сума. След
претърпяната катастрофа ищецът не бил пътувал и не бил командирован. Последната
командировъчна заповед № 56/24.06.2016 г. била за 9 дни от *** и била изплатена
командировка в размер на 480,15 лева. При такава командировка при 9 дни пътуване
общо за целия период ищецът би получил 10 243,15 лева. Разликата между
ползваните болнични и заплатата, която би получил била в размер на 183,45 лева.
След претърпяната злополука на ищеца били изплащани суми за лекарства, за
помощни средства, операции в болници в *** в размер на 32 551, 35 лева.
Съдът кредитира приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установените факти от
значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му причинени
вреди от злополуката, която е обявена за трудова по надлежния ред. Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 %
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Съобразно чл. 200, ал. 3 работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
По отношение
на иска за присъждане на неимуществени вреди съдът намира следното:
Неимуществената отговорност на
работодателя се определя от съда по справедливост съобразно нормата на чл. 52
от ЗЗД, в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което
работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи. От събраните
по делото доказателства се установява, че вследствие на настъпилата трудова
злополука на ищеца били причинени множество травматични увреждания, изразяващи
се в счупване на тялото на дясната бедрена кост, счупване на дясната капачка,
счупвания на левите лъчева и лакътна кости в долната им част, счупване на
костите, изграждащи таза вляво, разкъсвания на разгъвните сухожилия на 3-ти и
4-ти пръст на дясната ръка, счупвания на 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво,
травматично отслояване на тъканите в областта на ляво бедро, разкъсно- контузни
рани в областта на главата, счупване на носна кост вляво, наличие на кръв в
дясна колянна става, охлузвания по тялото. Непосредствено след инцидента ищецът
изпитвал значителни- до нетърпими по сила и интензитет болки и страдания. В
тази връзка са приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията
на св. Ф.Р.А., която е пряк свидетел на състоянието на ищеца непосредствено
след злополуката. След инцидента ищецът е претърпял няколко оперативни
интервенции, които неминуемо са свързани с допълнителни усилени страдания от
страна на работника. По отношение на възстановителния период- същия се
характеризира с дълга продължителност, през който ищецът търпял болки денонощно
и разчитал изцяло на близките си, които му помагали в ежедневното битово
обслужване, доколкото ищецът бил в невъзможност да извършва сам елементарни
хигиенни действия. Тези факти се установяват от показанията на св. З.А.Х. –
съпруга на ищеца, която заедно с близките му поела грижите за пострадалия след злополуката
и неминуемо са довели до емоционален дискомфорт. След завръщането си на работа
ищецът продължава да търпи значителни по интензитет болки и страдания, които го
възпрепятствали да извършва пълноценно трудовата си дейност /показ. на св.
Ф.Р.А./. През този период на ищеца е била определена ТНР в размер на 52% и 50
%. Впоследствие се проявили и други увреждания на ищеца в причинно-следствена
връзка с претърпяната от ищеца трудова злополука- дълбока венозна тромбоза на
лява обща бедрена вена, скъсяването на десния долен крайник с 2,5 см. През
месец януари 2019г. на пострадалия била извършена нова оперативна интервенция.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че било
налице скъсяване на десен долен крайник на ищеца с 2 см, както и ограничени и
болезнени движения в дясната колянна става. Вследствие на настъпилите
увреждания ищецът е лишен от ***, което се установява от ***. Съдът намира, с
оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на причинените на
ищеца болки и страдания следва да се определи обезщетение в размер на 100 000 лева, с оглед
спецификите на причинените травматични увреждания, тяхното лечение,
продължителността на възстановителния период, обстоятелството, че към настоящия
момент ищецът не се е възстановил напълно от травмите си, претърпените от ищеца
негативни емоционални преживявания непосредствено след инцидента, както и през
периода след него, включително и по повод извършването на необходимите
оперативни интервенции и създадените неудобства в битовото му обслужване и в
отношенията му с членовете на неговото семейство. Следва да се отбележи, че по
делото се установява едно позитивно поведение на работодателя, изразяващо се в
поемането на значителна част от реализираните разходи свързани с лечението на пострадалия
работник, което обаче не би могло да бъде отнесено към претърпените от ищеца
негативни преживявания и няма как да бъде приспаднато от размера по чл. 52 ЗЗД.
Освен това имуществените вреди, претърпени от пострадалия поради трудовата
злополука, следва да се поемат от работодателя по арг. от чл. 200 КТ.
По отношение
на иска за присъждане на имуществени вреди съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът претендира заплащането на
сумата от 10 243,15 лева- разликата между дохода, който ищецът би реализирал за
периода от 07.07.2016 г. до 15.06.2018 г. на заеманата преди злополуката
длъжност при същия работодател и реално получения такъв от изплатени болнични и
трудови възнаграждения след преназначаването му на длъжност „***“ до
прекратяване на трудовото му правоотношение. Посочените от ищеца имуществени
вреди, чието обезщетяване се иска имат характер на пропуснати ползи, като
претендираните от ищеца вреди могат да бъдат разделени на два вида – нереализиран доход от командировъчни пари и
разликата между ползваните болнични и заплатата, която би получавал за
съответния период. Ангажирана е съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа
на командировъчна заповед на ищеца от 24.06.2016 г за 9 дни и изплатената сума
от 480,15 лева за командировъчни пари е изготвила заключение, че при такава
командировка ищецът би получил 10,243 лева през исковия период. Освен това
според заключението на ССчЕ разликата между ползваните болнични и заплатата,
която би получил през исковия период била в размер на 183,45 лева.
За разлика от претърпените загуби,
които намират израз в засягането на налични блага, пропуснатите ползи
представляват неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото лице. За
да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на увредения. Установяването й се основава на предположение за
състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни
действия. Съгласно даденото в ТР №3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. В конкретния случай и с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал настъпването на твърдяната
пропусната полза- очакван приход от командировъчни пари. На основание чл. 154 ГПК, в тежест на увреденото лице е да докаже, че е съществувала възможност за
сигурно увеличение на имуществото му т. е., че при липса на увреждане със
сигурност би се увеличил неговият актив в посочения размер. В конкретния случай
и съобразно изложеното по-горе съдът намира, че ищецът не доказва при условията
на пълно и главно доказване сигурност за увеличаване на имуществото му
изразяващо се в очакван приход от командировъчни пари в размер от 10 243,15
лева за претендирания период, доколкото е налице единствено логическо
предположение за закономерно настъпване на увеличаването, без по делото да се
установяват обективни данни в този смисъл. В действителност може да се направи
предположение в тази насока въз основа на житейската логика, но то не е
достатъчно да се приеме наличието на такъв тип вреди. По делото липсват
обективни факти, от които да се направи предположение за бъдещи командировки на
ищеца, техният период и съответно дължимите командировъчни пари за
осъществяването им.
По отношение на втория тип
претендирани пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получените
средства от изплатени болнични и трудови възнаграждения след преназначаването
му на длъжност „***“ до прекратяване на трудовото му правоотношение съдът
намира иска за доказан до установения от заключението на съдебно-счетоводната
размер от 183,45 лева. Съгласно
трайно установената съдебна практика имуществената вреда /пропусната полза/,
която се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия, тъй като между тези
величини има причинно-следствена връзка /в
този смисъл реш. № 548/06.12.2010 г. по
гр. д. №1119/2009 г. ВКС, III г.о./ Предвид изложеното предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен
за сумата от 183,45 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 10243,15
лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД когато задължението
произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана,
т.е. лихвата като обезщетение за забава се дължи от момента на настъпване на
увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за вреди, причинени на работника/служителя
вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на
препращащата разпоредба на чл.212 КТ, поради което законна лихва върху
дължимите обезщетения следва да бъде присъдена от датата на увреждането - 07.07.2016 г.
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат и на двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който претендира разноски в размер на 2500 лева за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, 2500 лева за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнително дело №***ие на предявения иск, 102
лева – такси по ТТР към ЗЧСИ, като са представени и доказателства в тази насока
– 2бр. ДПЗС и удостоверение от ЧСИ *** – ***.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в
изпълнителното производство разноски във връзка с обезпечението. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по
ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо при определяне на дължимите в
полза на ищеца разноски съдът следва да вземе предвид само направените разноски
по настоящото дело в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2271,87 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
Ответникът е реализирал разноски в
размер на 3500 лева – платено адвокатско възнаграждение по ДПЗС /л. 76 д./ и
100 лева- депозит за съдебно-счетоводна експертиза 30 лева – възнаграждение за
преводач на ***. При определянето на дължимите в полза на ответника разноски
съдът взе предвид както отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
така и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК частта, в която производството е прекратено
поради отказ от иска от страна на ищеца.
Предвид изложеното на ответника следва да бъдат заплатени разноски в общ
размер на 467,68 лева по съразмерност.
Ответникът следва да заплати по сметка
на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в общ размер от 4352,64 лева,
включваща: 4007,34 лева – държавна такса, 227,17 за съдебно-медицинска
експертиза, 90,87 лева за съдебно-счетоводна експертиза, 27,26 лева за преводач
на *** език, които са изчислени по съразмерност съобразно уважената част от
исковете.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Алатлъ Транспорт” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Кукленско шосе” № 9ж, представлявано от ***Х.Т. да заплати на Р.Ю.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му
адв. А.М., със съд. адрес:***, следните суми:
- сумата
от 100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение на осн. чл.
200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 07.07.2016г., по време на извършвана
работа, възложена му от “Алатлъ Транспорт” ООД, която злополука е призната за
трудова с Разпореждане на ТП на НОИ- Пловдив № ***/10.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2016 г. до окончателно изплащане
на вземането.
- сумата от 183,45 лева (сто осемдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 3 от КТ за
претърпени имуществени вреди -
пропуснати ползи, вследствие на трудовата
злополука, претърпяна на 07.07.2016г, представляващи разлика между дохода,
който той би реализирал за периода 07.07.2016 г.- 15.06.2018 г. и реално
получения такъв от обезщетение за временна нетрудоспособност, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2016 г. до окончателно изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на имуществени вреди- пропуснати ползи за разликата на
присъдената сума от 183,45 лева до пълния предявен размер от 10243,15 лева като
недоказан.
- сумата от 2271,87 лева (две хиляди двеста седемдесет и един лева и осемдесет
и седем стотинки) представляваща разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Ю.Х., ЕГН:
**********,***, чрез пълномощника му адв. А.М., със съд. адрес:*** да заплати на “Алатлъ Транспорт” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Кукленско шосе” № 9ж, представлявано от ***Х.Т., сумата от 467,68 лева (четиристотин шестдесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки) разноски по съразмерност на осн. чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА “Алатлъ Транспорт” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Кукленско шосе” № 9ж, представлявано от ***Х.Т., да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата общо 4352,64
лева /четири хиляди триста петдесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки/ съразмерно с уважената
част от исковете, включваща: 4007,34 лева за държавна такса, 227,17 лева за
съдебно-медицинска експертиза, 90,87 лева за съдебно-счетоводна експертиза,
27,26 лева за преводач.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
В.С.