РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септе***и през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Търговско дело №
20215300900331 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 562, ал. 5 от КЗ,
вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът В. А. А., ЕГН **********, от ***, е предявил срещу ответника
Гаранционен фонд – София иск за обезщетяване на неимуществени вреди от
ПТП, за което има влязла в сила присъда, в размер на общо 65 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от *** до окончателното плащане.
Твърди, че на *** около 16:10 часа на км.6+500 на пътя ***-*** водачът
на *** автомобил „***“ с рег.№ *** – П. И. И., в който пътувал и ищеца, не
успял да вземе десен завой преди ***, при което излязъл от пътното платно и
катастрофирал в намиращия се в близост отводнителен канал. С Присъда №
46/22.06.2020 г. по н.о.х.д.№ 448/2020 г., ПОС, влязла в сила на 06.04.2021 г.,
П. И. И. е признат за виновен за причиняване на смъртта при процесното ПТП
на другия пътник в *** автомобил, както за причинените на ищеца средни
телесни повреди, а именно: контузия на бял дроб; наличие на кръв и въздух в
дясна гръдна половина с поставяне на активна аспирация; наличие на въздух в
средностението; счупване на 5-то и 6-то ребро по мишечната линия и
счупване на 5 ребра – от 7-мо до 11-то отдясно по мишечната и лопатъчна
1
линия, както и открито счупване на долната челюст.
В резултат на нанесените му телесни увреждания ищецът претърпял
значителни по интензивност и продължителност болки и страдания. Бил
откаран в *** и хоспитализиран в КАРИТ, където му поставили
торакоцентезен дрен и фиксирали долната му челюст. След проведено
интензивно лечение бил изписан от клиниката на *** и преместен в Клиника
по лицево-челюстна хирургия, където на *** бил опериран с направена
репозиция и поставяне на стандартни метални шини на горна и долна челюст,
както и осъществена между челюстна фиксация с меко-еластична тяга. През
периода *** – *** ищецът ползвал отпуск за временна нетрудоспособност,
като търпял значителни болки и страдания, които не са отшумели и до сега –
например т. нар. гръден капак и падналия зъб от счупената челюст, който не
може да се възстанови в първоначалния си вид. Шокът от ПТП и тежките
физически наранявания довели до необратими последици в ежедневието на
ищеца, който ограничил силно физическата си активност; продължава да
изпитва страх и притеснение при пътуване и трудно преодолява натрапчивия
спомен от преживения ужас от ПТП и последвалите медицински
интервенции.
При направена електронна справка в регистъра на ГФ е установено, че
към датата на ПТП – *** за процесния *** автомобил „***“ с рег.№ ***, рама
№ ***, няма активна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
ищецът предявил претенцията си за обезщетение пред ответника с
Уведомление вх.№ 24-01-292/14.05.2019 г., но на 14.08.2019 г. е получил
отказ.
Ето защо, моли съда да осъди ответника Гаранционен фонд да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени при процесното ПТП на ***, в размер на общо 65 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от *** до окончателното плащане.
Подробни съображения за това излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Гаранционен фонд – София, ул. Граф Игнатиев 2, е подал
чрез *** К.Я. отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй
като ГФ не е пасивно легитимиран.
2
Твърди, че към датата на ПТП е съществувала валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул Инс“
АД, обективирана в застрахователен договор рег.№ ***, сключен с Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности на ***“, поради което
моли да се прекрати настоящото производство.
Ако искът се приеме за допустим, счита същия за недоказан и
неоснователен по същество. Претенцията на ищеца е изключително завишена
по размер и не отговаря на съществуващите в страна икономически условия и
стандарт на живот към датата на ПТП, на съдебната практика и наличието на
значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от
поне 30 %, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че не е налице
забава, тъй ГФ се е произнесъл с отказ преди изтичане на законоустановения
срок за това, а причина за отказа е непредставянето на необходимите писмени
доказателства във връзка с ПТП от страна на ищеца, който е подал бланкетно
искане с цел бърз отказ и завеждане на съдебно дело. Ето защо, счита, че
лихви се дължат от предявяване на иска пред съда, тъй като поради
бездействието на ищеца, ГФ е бил поставен в обективна невъзможност да
удовлетвори искането за обезщетение.
Предвид гореизложеното моли иска да се отхвърли изцяло като
неоснователен, ведно с присъждане на разноски и ***ско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства и експертиза.
Ищецът е подал Допълнителна искова молба, в която заявява, че ако
действително е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС към датата на ПТП, то искът е
неоснователен, а не недопустим.
Отделно от това твърди, че от цитирания от ответника застрахователен
договор не може да се направи извод за сключена застраховка „ГО“ за
процесното МПС, тъй като в раздел VII „Специфични задължения“ на
договора е посочено, че той се сключва „без посочване на регистрационните
номера, рама и двигател на транспортната техника“, а в приложенията към
договора нито едно МПС не е посочено с тези задължителни
3
индивидуализиращи белези, съгласно чл. 4, т. 7 от Наредба № 49/16.10.2014 г.
за съдържанието на договор за застраховка „ГО“, поради което не се
установява, че процесният автомобил е бил включен в обхвата на цитирания
застрахователен договор, в който смисъл е и справката в информационната
система на ответника Гаранционен Фонд.
По същество счита възраженията на ответника за неоснователни, тъй
като ГФ е могъл да се произнесе по представения от ищеца Протокол за ПТП
и медицинска документация или да извърши собствени проучвания. Оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен
предпазен колан, като твърди, че по време на ПТП е екипажът на автомобила
е участвал в спасителна акция със съответното техническо оборудване и
лични предпазни средства, а за възможността за поставяне на предпазен
колан в конкретната ситуация и в конкретния автомобил моли да му се даде
възможност да води за разпит още 1 свидетел.
С допълнителната искова молба ангажира писмени доказателства
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че
поддържа всички твърдения, оспорвания и възражения, направени в отговора,
както и всички доказателствени искания, с изключение на поисканата
комплексна експертиза.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на страната на
ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, чрез адв. М.Г., което е подало отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло иска по основание и по размер.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за процесния автомобил, като счита за показателно
становището на ответника, че би обезщетил вредите при представяне на
всички необходими документи от страна на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищец, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва претърпените от ищеца вреди по вид и степен, както и всички негови
твърдения в тази насока. Оспорва предявения иск и по размер, като счита, че
същият е прекомерно завишен и не отговаря на принципа на справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата.
4
Оспорва и претенцията за лихви, като твърди, че непредставянето на
данни за банковата сметка на пострадалото лице, съгласно чл. 380, ал. 3 от
КЗ, води до забава на кредитора, поради което застрахователят, респ. ГФ не
дължи лихви за забава.
Ето защо, моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция или
евентуално да намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед направените възражения.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираните от ищеца или от ответника възнаграждения за процесуален
представител, ако е в размер над минималния.
Съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на
твърденията си ангажира гласни доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приложеното н.о.х.д.№ 448/2020 г., ПОС,
се установява, че с влязла в сила на 06.04.2021 г. Присъда № 46/22.06.2020 г.
по същото дело, П. И. И. е признат за виновен в това, че на *** на пътя от ***
към *** при управление на МПС – *** автомобил „***“, рег.№ ***, е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.И.П. и общо 5 бр. средни телесни
повреди на В. А. А., изразяващи се в контузия на бял дроб, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наличие на кръв и
въздух в дясна гръдна половина, наложило поставяне на активна аспирация,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; наличие на
въздух в средностението, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на 5 – 6 десни ребра по мишнична линия и
счупване на 7 – 11 десни ребра по мишнична и лопатъчна линия, довело до
трайно затрудняване движението на снагата, и открито счупване на долната
челюст, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б.“г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 и б.“в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
От приложената по делото медицинска документация на ищеца както и
5
от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р М. К.
Б., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание на 27.01.2022 г., се установява, че при процесното ПТП на *** на
ищеца В. А. А., ***, са били причинени: политравма; контузия на гръден кош;
контузия на бял дроб; наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина;
активна аспирация на дясна гръдна половина; наличие на въздух в
средностението; счупване на 5 – 6 десни ребра по мишнична линия и счупване
на 7 – 11 десни ребра по мишнична и лопатъчна линия; открито счупване на
долната челюст вляво с изпадане на 33 зъб; счупване на напречния израстък
вляво на втори поясен прешлен. След ПТП ищецът е постъпил в *** – ***,
където му е поставен торакоцентезен дрен в дясна гръдна половина,
извършени са редица лабораторни и образни изследвания и консултации. На
*** е постъпил в Клиниката по лицево - челюстна хирургия, където е
извършено оперативно наместване и фиксация на челюстта по метода „В.ев“,
а на 02.10.*** – нова операция за премахване на фиксиращото устройство.
Нормалните възстановителни периоди за тези увреждания, при благоприятен
ход на развитие без усложнения, е съответно: контузия на гръден кош – 10–15
дни; контузия на бял дроб – 3-4 месеца; наличие на кръв и въздух в дясна
гръдна половина и наличие на въздух в средностението – 2-3 месеца;
счупване на 5 – 6 десни ребра по мишнична линия и счупване на 7 – 11 десни
ребра по мишнична и лопатъчна линия – 4-5 месеца; открито счупване на
долната челюст вляво с изпадане на 33 зъб – 3-4 месеца, като падналият зъб
не подлежи на възстановяване, а е необходимо да се постави имплант или
мостова конструкция; счупване на напречния израстък вляво на втори поясен
прешлен – 3-4 седмици. Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал
от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и
страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след неговото приключване. При ищеца се е получил
гръден капак при двустранното счупване на ребрата. Това е тежко ***, което
води до неефективно дишане и до по-дълъг оздравителен процес, тъй като
ребрата се движат при всяко вземане на въздух и не може да се
имобилизират, за да зараснат по-бързо. Затова оздравителният процес е по-
дълъг и с по-големи болки, като след зарастване на ребрата дишането се
възстановява, но може да останат болки при физическо усилие. Описаните
6
по-горе травматични увреждания на ищеца са причинени от действието на
твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв. В
представената по делото медицинска документация на ищеца липсват
характерните белези, оставени по тялото му от поставен предпазен колан.
По делото е приета и комплексна съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза с вещи лица д-р М. К. Б. и инж. В. Г. С., която съдът
възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от
страните. От нея се установява, че при процесното ПТП ищецът В. А. е бил
пътник вдясно на втори ред седалки на специализирания *** автомобил, като
настъпилите травматични увреждания, съпоставени с динамиката на удара,
еднозначно и категорично показват, че към момента на сблъсъка той е бил без
поставен предпазен колан. При удара под действието на инерционната сила,
тялото му се е отделило от седалката и се е придвижило напред, като са
налице данни за свободно инерционно движение на тялото му вътре в купето
на автомобила.
Ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан и с обичайно
разположение на място на втори ред седалки вдясно, то захватът на
предпазния колан би го задържал да не се придвижи напред и да се удари по
направлението си в интериорни предмети, но вследствие на деформацията на
купето на автомобила от удара долните му крайници биха били притиснати
между долната част на седалката и *** основа на купето. Това притискане би
било високо енергийно и е било възможно да настъпи травма – счупване на
кости и необходимост от ампутация. Наред с това, предвид високо
енергийния удар, довел до отделянето на апаратите за въздух, е възможно при
поставен предпазен колан да настъпят травми в задната част (гърба) на ищеца
или дори летален изход от съприкосновението с тези апарати. Също така е
възможно при падането на автомобила на колелата му в ската, пътник с
поставен предпазен колан да получи по механизъм на притискане аксиално
увреда на гръбначните прешлени.
Към датата на ПТП процесния специален автомобил „***“ („***“) с рег.
№ ***, е бил оборудван с предпазни колани за водача и за пътниците,
захванати за купето. Седалката от втори ред е съставена от долна седалищна
част, разположена хоризонтално, а облегалката й е част от основната стойка
на бутилката с въздух, захваната вертикално чрез метална платформа, която
7
от своя страна е захваната към лаМ.та на купето, а в горната част на
металната платформа е прикрепен подглавник.
По делото са разпитани свидетелите П. И. И., Н. РА. Г., В.Д.Г. и А.В.
А., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на
последния свидетел, предвид близката му родствена връзка с ищеца и
възможната му заинтересованост от изхода на спора. От показанията на свид.
П. И. – участник в процесното ПТП, се установява, че „Въпросният инцидент
настъпи по време на движение към *** в ***. Возихме се в *** автомобил
„***“ аз и още двама колеги. Това беше през *** Колегата В. А. беше отзад
на задната седалка. Автомобилът е оборудван с предпазни колани, които
обаче практически са неизползваеми, защото има поставени въздушни
апарати на задните седалки и на предна дясна седалка. Само на ***ската
седалка няма такива апарати. Практически коланите са неизползваеми,
защото самата седалката става много висока и при процесния инцидент
тези апарати излетяха през кабината. В. А. стоеше на задна седалка от
десният й край. …Пътувахме трима човека - аз бях водач и още двама.
Отзад на задната седалка нямаше друг пътник, освен В.. …
…Когато съм пътувал на задната седалка на *** автомобил, аз не съм
слагал предпазен колан, поради причините които
изтъкнах. Към момента също съм ***, но не мога да шофирам. И до
момента използваме същия тип камиони и не е възможно поставяне на
предпазен колан на пътниците на задната седалка. Не мога да отговоря
защо фирмата, провела обществената поръчка, е закупила тези камиони,
които не са годни да изпълняват функции в такава среда и защо тези
камиони се предоставят за ползване от нас при дежурства. …Считам, че
ако бяхме с поставени предпазни колани, и аз, и В. нямаше да бъдем живи,
защото камионът беше смазан и задните седалките изобщо липсваха. В.
беше паднал между мен и другия колега, който беше с нас в кабината. Ако
бяхме останали на местата, на които седяхме, най-вероятно сега нямаше
да ни има. На ***ското място кормилната уредба беше пробила
облегалката на седалката на ***а така, че ако бях превързан с колан към
нея, сега най-вероятно нямаше да съм жив“.
От показанията на свид. Н. Г. – зет на ищеца, се установява, че „ В. е
8
много отзивчив добър човек, добър характер. Беше много работлив,
занимаваше се със ***, със *** през свободното време, когато не е на
работа. Последните 5 години В. работеше в *** на *** като ***-****.
Преди катастрофата В. спортуваше често, играеше ***, ***, ходехме
често на ***, а и от доста години е и ***. Пред катастрофата ходеше
редовно на ***, не е пропускал мероприятия с ***ната ***. В. сам си
вършеше *** работа, не е ползвал други работници… Сега вече му е по-
трудно да се справя с тези неща, защото напълня, затова не може дори на
стълба да се качи, ако се налага нещо - смяна на керемида или на улук. Сега
не може да ги прави, защото изпитва и болки, заради счупените ребра.
Изпитва физически болки и те вече му пречат да върши тези неща,
ограничават движенията му.
След катастрофата В. реши и продаде единият от двата парцела, а
другият сега пустее. Продаде го, защото вече не е в *** да се грижи за
земята, затова реши да го продаде. В. мислеше, че след време ще се
възстанови, затова продаде само единия имот, но се оказа, че
възстановяването му е много трудно и не може са справя със земеделската
работа. Той беше много уравновесен характер, но напоследък забелязвам
някаква нервност у него, самосъжаление. Виждал съм как му се налага да
отиде и да пазарува от магазина, но това нещо го тормози, защото преди
всичко сам се е доставял, като е отработвал земята. Сега не може и на ***
да ходи, само си чисти ***, но не може да ходи с ***, както преди. Споделял
е с мен, че до преди катастрофата е можел сам да се снабдява с всички
продукти и е раздавал дори на близки и на познати, но сега вече нищо не
може да прави и му се налага да си купува всичко наготово. В. вече не
шофира дори и в ***, а идва с едно колено. Избягва шофирането, защото
считам, че е стресиран от инцидента, и затова не желае да шофира, а ходи
с колелото, но повече го бута, когато трябва да отиде до магазина…. той
преди много ходеше пеша до Главна, до Гребната база, винаги ходеше пеш на
големи *** и това му доставяше удоволствие, а сега вече не може да ходи.
Канил съм го да ходим заедно, да се разходим на по-близки *** до „***“, но
той отказва. Напълнял е много и не може да ходи по-дълго. Тези физически
движения, които по-рано е вършил, сега му се отразиха, защото вече не
може да ги извършва, и затова качи килограми. Считам, че не по малко от
25 кг. е качил В. след катастрофата.
9
От първият ден през август месец ***, когато ми се обадиха, че В. е в
Спешното, съм го виждал всеки ден, но не ни пускаха в ОАИЛ, само за
сведения ходехме. Когато го преместиха в Клиника по лицево-челюстна
хирургия, тогава се виждахме с него всеки ден. Тежко преживяваше
травмите, бяха му зашили устата, заради счупванията и се хранеше с една
сламка, с тръбичка, през която приемаше само течности. Това със сламката
продължи месец и половина, защото В. изобщо не можеше да си отваря
устата. Минаха четири-пет месеца, докато В. се посъвземе малко от
травмите и да слезе малко поне долу до пейката, когато е хубаво времето.
Напоследък забелязвам, че В., когато говори, започва да ми повтаря едно и
също нещо и когато му кажа, че вече го е казал, става му неприятно, започва
да нервничи. Той беше преди това много организиран и дисциплиниран човек
и се стараеше на всеки да помогне. Такъв беше и в работа си в ***ната. В.
се върна на работа в ***ната, но понеже вече не можеше да шофира,
колегите му решиха да го оставят да работи като ***, докато дойде време
да се пенсионира. Това също го притесняваше много, чувстваше се
потиснат, защото всичките му колеги знаеха какво е вършил до тогава, а
сега вече не е в ***. В. се гордееше с професията си и това, което правеше
като **** преди катастрофата. В. си изпълняваше задълженията като ***,
но вече се пенсионира и от една канара, каквато беше преди, сега е една
развалина. Не по-рано от половин година В. се върна на работа като *** в
***ната.
В. членува в *** на ***. Продължава да членува и сега, но вече няма
възможност да ходи с *** на ***. След катастрофата В. повече не е
шофирал *** автомобил, само *** беше. Горе-долу пак половин година след
катастрофата започна да се храни В. нормално. След като махнаха
сламката, започнаха да го захранват и така постепенно премина на обща
храна, но дори и сега твърди храни не може да яде. Не може например да
гризе ябълка“.
От показанията на свид. А. А. – син на ищеца, се установява, че „Преди
катастрофата си спомням баща ми като човек, който рядко се е задържал
в къщи. Когато съм се прибирал в къщи, него почти винаги го няма, или е
някъде с приятели да се видят, или да помага на приятели за ремонт на
апартамент, на кола, на каквото има нужда. Той винаги беше готов да
10
помогне. Винаги беше усмихнат, интересуваше и гледаше с интерес
новините, но след катастрофата се афектира много, когато гледа новини за
катастрофи и разни неуредици, кара се с телевизора и е много по-
раздразнителен и по-нервен. Лично към мен не е, но виждам какво изпитва
като слуша информацията. Когато не е на работа на смяна, баща ми много
често ходеше на село, в ***, където живееха баба ви и дядо ми, а сега е само
баба ми, за да се грижи за тях. Към къщата там има парцел, но има и друг
празен парцел, общо бяха 3,5 дка, които сме обработвали… Ходил съм там
при нужда, когато е трябвало да помагам на баща ми, защото най-напред
ходих на училище, после започнах и работа, а и си имах и свой живот. Баща
ми не е викал работници, винаги сам се е справял с всичко, дори когато е
трябвало да се ремонтира къщата, сам се качваше по покрива и правеше
каквото трябва. Помагаше на съседите за каквото имат нужда, за „ВиК“
например; помогна на съседа да си монтира телевизора на стената; по
колите, ако някой имаше нужда на също помагаше. Цялата ***, която баща
ми изкарваше от тези 3,5 дка никога не е била продавана, тя беше за нас и
за раздаване на съседи, на приятели, на познати. Тате ходеше на *** всеки
почивен ден, плюс националните празници, когато беше свободен. Имало е
случай да отива на *** в 6-6:30 сутринта и да се прибира в 16-17:00 часа
следобед. Аз също съм ходил в него, а това са много часове активно ходене.
Теренът по принцип не е планински, но не е и равен и има прескачане на
канали, на неравности. Били сме уморени, казвали сме си „Абе, защо не
спрем...“, но не спираме и продължаваме да ходим. За *** сме ходили по-
рядко, имахме *** и ходехме за ***, докато не ни ги откраднаха. Баща ми
винаги се гордееше с работата си на ****, изтъкваше го навсякъде и се
гордееше. Харесваше му и работата, харесваше му и работното време, дори
и неговите колеги са казвали, че баща ми е един от най-добрите ***и на ***
автомобил, за който той отговаряше.
Пред катастрофата баща ми беше горе-долу около 80 кг. През ***,
когато беше катастрофата, не сме ходили изобщо с баща ми на ***, а след
това ходенето на *** се свежда до там да кача баща ми и кучето в колата
и отиваме на полето. Аз правя някаква обиколка сам, а той стои в колата и
ме чака. След катастрофата сме ходили може би около пет пъти на ***ни
излети, но все път ние заявяваме предварително и си плащаме опцията, че
можем да излезем на такъв излет, но не винаги излизаме, а просто то имаме
11
като възможност. През повечето време когато ходим на излет, баща ми
стои до колата, говори по телефона най-вече с майка ми. Имам чувството,
че той идва с мен повече, за да ми угоди на мене, повече като *** да ми бъде,
защото не може да измине 2-3 км. поне, а само стои до колата. Преди
катастрофата баща ми се движеше изцяло пеша, обичаше да ходи, а в
момента си стои основно в къщи, напълня и не мърда от дивана. В момента
мисля, че е около 110 кг. и единственото му ходене е само до село.
Беше много меланхолично настроен, изпитва някаква апатия и не му се
занимава вече с нищо. Единственото му разнообразие е ходенето му до село.
От човек, който всичко правеше и се справяше, сега за всичко казва „Абе, ще
видим…“. Сега, когато ходи на село, вече не работи по двора, няма никаква
***, единствено ходи да помага на баба ми - да й зареди печката или нещо из
къщи дребно - да смени пердетата, да пие кафе и да гледа кучето. Когато се
случи да отидем до някой по-далечен магазин в махалата, правим поне една
спирка, за да си почине, не може да носи много тежко. От счупените ребра
има болки, казва че не може да спи, защото според него ребрата му щракат.
Не може да спи на дясната страна най-вече, защото там са му болежките.
Друг проблем е, че той живее на осмия етаж и ако асансьорът се развали,
той не може да се качи по никакъв начин, стои и чака да го оправят.
Видях за първи път баща ми след катастрофата в отделението КАИЛ
в *** - беше неподвижен, беше на системи, имаше дрен от дясната страна
на ребрата. Когато го видях, погледът му беше на човек, който се е предал,
беше уплашен много и от травмите, и от катастрофата. Повече от 30 г.
той ми е бил подкрепа на мене и когато го видях, аз самият се почувствах
много зле, а си представям как се е чувствал той. Беше 3 седмици в
отделението и след това го взеха за четири седмици в Лицево-челюстна
хирургия, защото имаше счупване на челюстта. Беше 40 дни с вързани
челюсти с тел, нещо като метален намордник, вързан към самите зъби,
като през цялото това време се хранеше единствено с пасирани храни през
сламка. Можеше единствено през зъби да казва някои неща.
Болничният на баща ми беше около 6 месеца, но аз в него виждах едно
нежелание да се върне на работа, защото се страхуваше дали колегите му
ще го приемат отново. Притесняваше се, че на тази възраст ще си загуби
работа и не може друго да работи, още повече, че не можеше да вдига и
12
тежко. От тогава баща ми спря да шофира, но се върна на работа и
работеше като *** - приема ***. Считам, че баща ми вече не е същия човек,
липсва му предишната нагласа, липсва му силата. Баща ми все още не може
да се възстанови напълно, не може са спи на дясната страна и считам, че
не може да си поеме напълно въздух. Спомням си в тази връзка, че когато
ходихме в болницата, лекарят ни каза, че при него няма вече напълно
разгъване вече на белия дроб.
Считам, че баща ми се промени и психически. Старае се да се грижи за
баба ми, прави различни неща дребни, но по-плахо, не смее както преди. Той
вече е един рухнал човек, който е загубил силата и уравновесеността си.
Преди правеха планове за почивки с майка ми, сега няма желание, само казва
„Ще видим, ще видим, …“. Ходиха често и на море, и на почивка във ***,
обикаляха и с колата за по един ден преди катастрофата, а сега вече не иска
да шофира толкова много, чувства се неуверен. След катастрофата си
спомням, че веднъж ходеха на почивка миналата година. Считам, че това
нежелание е от страна на баща ми.
От м.09.2020 г. не живея с родителите си. Баща ми преди отглеждаше
на село ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, имахме три овощни
дръвчета - *** и ***, гледаше около един декар ***, гледаше и ***, ***. Баща
ми не беше регистриран като земеделски производител, той отглеждаше
малки количества - два реда ***, два реда *** например. Само веднъж сме
ходили извън територията на нашето село за *** на ***, а през другото
време само на територията на нашето село. Равнинен е терена и няма
много ***, но трябва много ходене. Сега баща ми ходи с колата само до село,
защо няма как иначе, или евентуално да отидем до Кауфланд, за да пазари
нещо. Всяка седмица поне веднъж се налага да ходи при баба ми, за да й
помогне с нещо.
Баща ми харесваше, че след дежурство имаше три почивни дни, но
никога не е работил на втора работа през това време и преди
катастрофата, и след това. Преди катастрофата се занимаваше активно
със *** работа, а сега стои повече в къщи. Баща ми е висок около 1,71 см.
Баща ми след катастрофата, когато можеше вече да се храни, имаше
апетит, но и досега не може да се храни с твърди храни, например ябълката
трябва да е нарязана на малки парченца, а ядки не може да яде“.
13
От показанията на свид. В.Г. – колега на ищеца, се установява, че
„Преди катастрофата В. беше весел, сърцат човек, приятен за общуване.
Беше напълно нормален, физически активен мъж. Катастрофата беше ***
В. се върна на работа около 6 месеца след това. Той се върна на същата
работа и на същата длъжност, на която беше и преди катастрофата –
***. Аз съм *** на тази смяна и след като В. се върна на работа, го
използвахме предимно като ***. Това се наложи, поради ***то, в което беше
той, когато бе върна. Беше видимо напълнял. Видимо не беше вече същият
човек. Тази катастрофа се отрази на всички нас, а си представям на него
какво му е било, като конкретен участник. Ползвали сме го като ***
единствено, когато не е имало друг *** на смяна. В нашето щатно
разписание няма такава длъжност ***, но така или иначе някой от нас на
практика изпълнява тази функция и понеже няма физическо и психическо
натоварване на тази длъжност, решихме негласно да използваме В. за тази
дейност, без да има официална заповед за това.
В. се оплакваше от болки в ребрата, от тази страна, където е бил
ударен, но не съм сигурен коя страна; оплакваше се от болки в челюстта,
казваше, че не може да се храни нормално. Тези физически оплаквания водят
до някакъв дискомфорт, раздразнение при него. Безспорно тези събития се
отразиха върху психиката на В.. Не мога да кажа, че е станал неприятен за
общуване или недружелюбен, но се виждаше, че има отражение. Имаше
промяна в него, не беше вече същият човек.
Тази функция на *** я изпълняваше всеки един от нас от смяната по
график преди инцидента, тъй като е необходимо да има
един човек, който да приема обажданията. След инцидента дежурството
като *** се поемаше изцяло от В., а при нужда, когато нямаше друг водач и
се налага, се качваше и на автомобил.
След като се върна на работа след процесното ПТП, след тези 6
месеца, В. претърпя и друг инцидент, при който си счупи ръката. Не си
спомням конкретно какво точно е станало, защото бях в отпуска през този
момент. Това второ произшествие е било по време на работа при *** на
някакви ***, в което *** В. е участвал, но е бил и водач. След инцидента,
когато се налагаше В. да шофира, караше изключително внимателно
въпреки, че колата е със *** на движение, дори бих казал, че за нашите
14
стандарти, той караше по-бавно“.
От представените писмени доказателства (л. 377 – 390) се установява,
че ищецът В. А. притежава билет за ***, издаден на *** и заверен за *** на
***, като в периода *** – м.*** са издадени 13 разрешителни за
индивидуален ***, осъществяван на посочените в разрешителните дати.
Няма спор, че ищецът е заявил пред ответника Гаранционен фонд –
София претенция за обезщетяване на неимуществени вреди на 14.05.2019 г.,
но с писмо изх.№ 24-01-292/14.08.2019 г. по щета № 210004-02/14.05.2019 г. е
получил отказ, видно от приложената преписка.
От представените писмени доказателства (л. 50, л. 225–280) се
установява, че специален автомобил „***“ с рег.№ ***, се експлоатира от
структурите на *** и е включен в Договор за застраховка „ГО“ на МПС, ***и
*** с рег.№ ***, сключен между Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ (ДУССД) на *** и третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“
АД, като същият е посочен в Приложение № 2 към договора, т. 3 от раздел
„Автомобили за ***“ - „***“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответника Гаранционен фонд – София с правно
основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 562, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД е
процесуално допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл.
496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и ответника и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от
сезирането му по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията.
По същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че по повод на процесното ПТП на *** на пътя от *** към *** е
налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК, влязлата в сила на 06.04.2021 г. Присъда № 46/22.06.2020 г. по
н.о.х.д.№ 448/2020 г., ПОС, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат на
неправомерното поведение на прекия причинител на деликта - водача на ***
автомобил „***“, рег.№ *** - П. И. И., който е нарушил правилата за
15
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, на ищеца В. А. А. са били
причинени по непредпазливост общо 5 средни телесни повреди - контузия на
бял дроб; наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина, наложило
поставяне на активна аспирация; наличие на въздух в средностението;
счупване на 5 – 6 десни ребра по мишнична линия и счупване на 7 – 11 десни
ребра по мишнична и лопатъчна линия и открито счупване на долната
челюст, като първите три от тях са му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Според наличната по делото медицинска
документация и заключенията на СМЕ, тези травматични увреждания са
причинили на пострадалия ищец непосредствено след ПТП умерени и на
моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които в хода
на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване
след неговото приключване. При ищеца се е получил гръден капак - тежко
***, което води до неефективно дишане и до по-дълъг оздравителен процес с
по-големи болки, като след зарастване на ребрата дишането се възстановява,
но при физическо усилие може да останат болки. Предвид гореизложеното и
след като прецени продължителността, характера и интензитета на
причинените на ищеца В. А. неимуществени вреди, причинени при
процесното ПТП на ***, и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира, че сумата от общо 45 000 лв. би репарирала претърпените от
него психически и физически болки и страдания, като до пълния предявен
размер от 65 000 лв. искът се явява прекомерно завишен и неоснователен,
поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелствата, че пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст, като
след ПТП е ограничил поеманите от него трудови ангажименти; претърпял е
оперативна интервенция и други инвазивни манипулации, причиняващи
значителни болки и неудобства; продължил е да се лекува в домашни условия
сравнително продължителен период от време, предвид вида на травмите;
претърпял е и значителни последици в емоционалното и психическото си ***,
но без да е търсил специализирана психиатрична помощ.
Направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия В. А., поради непоставен предпазен колан, съдът
намира за неоснователни. От събраните гласни доказателства и от
извършените експертизи се установява, че ищецът В. А., който е пътувал на
втори ред седалки вдясно на процесния специален автомобил „***“ („***“) с
рег.№ ***, действително не е бил с поставен предпазен колан при процесното
ПТП, но в конкретния казус предвид спецификата на дейността, която са
извършвали ищеца и спътниците му - ***им и наличното оборудване за ***
вътре в автомобила, то поставянето на предпазен колан в случая би
причинило на ищеца много по-сериозни травми и дори летален изход. Според
неоспорените експертизи, захватът на предпазния колан би задържал тялото
16
на ищеца да не се придвижи напред и да се удари в интериорни предмети, но
вследствие на деформацията на купето на автомобила от удара долните му
крайници биха били притиснати между долната част на седалката и ***
основа на купето, като това високо енергийно притискане би довело до
счупване на кости и необходимост от ампутация, както и до отделяне на ***,
което при поставен предпазен колан би довело до травми в задната част
(гърба) или до летален изход от съприкосновението с тези апарати. Наред с
това, в конкретния случай при падането на автомобила на колелата му в ската,
пътник с поставен предпазен колан би могъл да получи по механизъм на
притискане аксиално и увреда на гръбначните прешлени. Ето защо, с оглед
спецификата на конкретния казус и преценка на ползата и вредата от
поставяне на предпазен колан съдът намира, че в случая липсата на поставен
предпазен колан при ищеца не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, а напротив – ограничила е възможните вреди.
В хода на делото е установено, че за процесния специален автомобил
марка „***“, модел „***“ („***“) с рег.№ ***, управляван на *** на пътя от
*** към *** от виновния водач П. И. И., е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с третото лице – помагач ЗД „Бул
Инс“ АД, обективирана в Договор за застраховка „ГО“ на МПС, ***и *** с
рег.№ ***, сключена от дружеството с Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ (ДУССД) на ***, в който процесния
автомобил е посочен в т. 3 на Раздел „Автомобили за ***о***“ от
Приложение № 2 към договора, тъй като се експлоатира от структурите на
***. Предмет на договора, според чл. 1 от него, са МПС, ***и ***, подробно
описани в Приложение № 1, както и придобитата по време на действие на
договора транспортна техника – новопридобита, предоставена за временно
ползване на ***, допълнителна окомплектовка и др., която не е включена в
приложението.
Видно и от талона за регистрация № ***на процесния специален
автомобил, същият е идентичен със специалния автомобил, управляван от
виновния водач П. И. при процесното ПТП, като индивидуализиращите
характеристики на автомобила, освен ДК №, са изчерпателно посочени на
стр. 3 от мотивите на Присъда № 46/22.06.2020 г. по н.о.х.д.№ 448/2020 г.,
ПОС.
17
По делото няма спор, че процесният специален автомобил „***“, рег.№
***, е с особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 от КЗ, тъй като е
предоставен в управление на Министерството на вътрешните работи и
данните за който съставляват класифицирана информация. Съгласно чл. 562,
ал. 5 от КЗ, при разкриване на информация за МПС на особен режим пред
трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния
фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани. Претенция за
обезщетения за вреди, причинени от МПС на особен режим, се завежда пред
Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство – в случая ***, е
указало на Гаранционния фонд друго, каквато хипотеза по делото не е налице.
Ето защо, независимо от наличието на сключен договор за застраховка
„ГО“ с третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД, за обезщетяване на вредите,
причинени при управлението на процесния специален автомобил „***“, рег.
№ ***, по смисъла на чл. 562, ал. 5 от КЗ следва да отговаря ответника ГФ –
София, а когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има право
да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за
забава от датата на писменото поискване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 562, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен на основание чл. 52
от ЗЗД до размер от 45 000 лв.
Тъй като главният иск е основателен, основателна е и акцесорната
претенция за лихви, като сумата на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се присъди ведно с обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изтичане на 3-месечния срок
за произнасяне на застрахователя на 14.08.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът следва да заплати на ответника ГФ на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК направените от последния разноски по съдебното производство в размер
на общо 415 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК (л. 392), но
съразмерно с отхвърлената част от иска или 128 лв.
Ответникът следва да заплати на държавата по сметка на ОС – *** на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса в размер
на 1 800 лв. и общо 400 лв. – разноски за експертизи.
18
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул. Граф Игнатиев 2, да заплати
на В. А. А., ЕГН **********, от ***, на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл.
562, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД сумата 45 000 лв. (четиридесет и пет
хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни по интензивност и продължителност болки и страдания в резултат
на 5 средни телесни повреди - контузия на бял дроб; наличие на кръв и въздух
в дясна гръдна половина, наложило поставяне на активна аспирация; наличие
на въздух в средностението; счупване на 5 – 6 десни ребра по мишнична
линия и счупване на 7 – 11 десни ребра по мишнична и лопатъчна линия,
както и открито счупване на долната челюст, причинени при ПТП на *** на
пътя от *** към *** при от виновния водач П. И. И. при управление на
специален автомобил „***“, рег.№ ***, за което има влязла в сила Присъда №
46/22.06.2020 г. по н.о.х.д.№ 448/2020 г., ПОС, ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2019 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен
размер от 65 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на В. А.
А. в „***“ с IBAN: ***.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на Гаранционен
фонд – София, ул. Граф Игнатиев 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
128 лв. (сто двадесет и осем лева) – съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул. Граф Игнатиев 2, да заплати
да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса и съдебни разноски в
размер на общо 2 200 лв. (две хиляди и двеста лева).
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, 1407,
район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, чрез адв. М.Г., и подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
19
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20