№ 357
гр. Сливен , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230100868 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл.
422 от ГПК и цена на иска 21.62 лева..
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
В.Р.С., е образувано ч.гр.д. № 4391/2020 г. по описа на PC - Сливен.
Сочи се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16744753001 от дата 14.08.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер **********
при условията на тарифен план Smart S+ с месечен абонамент 11,99 лева. Срокът на
1
договора е бил за 24 месеца - до дата 14.08.2019 г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16744753001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017
г. до 21.12.2017 г. на стойност 78,15 лева, а именно: №№ **********/22.09.2017 г.,
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 78,15 лв.,
фактурирани за четири последователни месеца - м.09/2017 г., м.10/2017 г., м.11/2017 г. и
м.12/2017 г.
Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор е издал по клиентски номер № 16744753001 на дата 22.01.2018 г. крайна фактура
№ **********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 29,97 лева, от които в интерес на ищцовото
дружество представлява част от сумата до размер на 21,62 лева.
Твърди се, че между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 29.12.2017 г. и да претендира неустойка в размер на 95,94 лв.,
уговорена в т.2 от договора, като се излагат аргументи в тази насока.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника В.Р.С., че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 21,62 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16744753001 от дата 14.08.2017 г., сключен между ответника и
„БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК.
Претендират се направените разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, който счита исковата молба за редовна, а предявените с нея искове
за допустими, но неоснователни и недоказани, като оспорва същите. Сочи, че са недоказани
всички твърдения изложени в исковата молба, както и че в петитума на исковата молба се
твърди, че се претендира сумата от 21,62 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор и която представлява сбор от трикратния размер на месечните
2
такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, а видно от договора, цената на
месечния абонамент е 11,99 лева, като трикратният размер е сумата от 35,97 лева, така че
ищецът претендира без да се обоснове сумата от 21,62 лева.
Предвид изложеното се счита, че не са доказани съществени материалноправни
предпоставки за основателност на исковата претенция - наличие на валиден дълг и
действителното му прехвърляне по силата на договори за цесия, поради което се моли
предявеният иск срещу ответника да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител в с.з. Депозирана е
молба-становище от процесуалния му представител, в която поддържа предявения иск и
моли същия да бъде уважен изцяло. Претендира разноските по настоящото и заповедното
производство.
Ответникът В.Р.С., редовно призована, се представлява от назначения й особен
представител, който моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана по съображенията подробно изложени
в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16744753001 от дата 14.08.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart S+ с месечен абонамент 11,99 лева. Срокът на договора за
24 месеца - до дата 14.08.2019 г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16744753001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017
г. до 21.12.2017 г. на стойност 78,15 лева, а именно: №№ **********/22.09.2017 г.,
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.
Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника В.Р.С., е образувано ч.гр.д. №
4391/2020 г. по описа на PC – Сливен и е издадена заповед за изпълнение за изплащане на
претендираната от ищцовото дружество сума, ведно със законната лихва считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и направените разноски в
3
производството.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Предмет на иска пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
Между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16744753001 от
дата 14.08.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план Smart S+ с месечен абонамент 11,99 лева. Срокът на договора за 24 месеца - до
дата 14.08.2019 г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16744753001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017
г. до 21.12.2017 г. на стойност 78,15 лева, а именно: №№ **********/22.09.2017 г.,
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.
Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора . В излечение към приложение № 1 е вписано, че вземането
спрямо В.С. е в размер на 21.62 лева.
„ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
4
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че въпросът
кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не
се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва
да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно
прехвърлени в потримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в договора за цесия
като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената
цесия би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за
липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за
основателността на иска, при положение, че безспорно е установено непогасеното му
задължение към ищеца.
Ищецът претендира неустойка в размер на 21.62 лева за предсрочно прекратяване на
договора, представляващ сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната по договора страна, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
5
Съгласно чл. 2 от Договора, при прекратяване на споразумението преди изтичане на
срока по искане или по вина на абоната, включетелно и при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер месечни абонаментни такси.
Съдът счита, че няма пречка неустойката по настоящия казус да бъде определена
именно в размер на три месечни такси. Неустойка именно в такъв размер би била в
максимална степен справедлива и би отговаряла както на закона, така и на интересите на
потребителите, като се избягват неравноправни клаузи в договорите по смисъла на чл. 143,
т.5 от ЗЗП.
В случая, въпреки, че по фактура от № ********** е начислена неустойка в размер
на 29.97 лева, ищцовото дружество претендира неустойка в по нисък размер, а именно
сумата 21.62 лева, която не надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Предвид изложеното предявеният установетелен иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан.
Не се установи в производството ответницата да е изпълнила задълженията си по
договора за заплащане на дължимите по него суми, за да избегне предсрочно прекратяване
на договора и начисляване на неустойка за неизпълнението му.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 25 лева д.т., 150 лева – депозит за
особен представител и 180 лева адвокатско възнаграждение, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 180 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.С. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. „Стефан Султанов” № 15, че ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81 вх.В ет.8, както следва:
- сумата 21,62 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16744753001 от 14.08.2017 г., сключени
между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, представляващо сбор до трикратния
размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е
издадена фактура № **********/22.01.2018 г.,
6
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260846 от
08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 4391/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА В.Р.С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Стефан Султанов” № 15, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България” № 81 вх.В ет.8, разноски в производството в общ размер на сумата
355 лева и разноски по ч.гр.д. № 4391/2020 г. в размер на 205 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7