Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от ... година, постановено по гр. дело № ... по описа на Великотърновски районен съд за ... година, уволнението на Я. Х. Я. по заповед № ...от ... година на изпълнителния директор на „В. С.–В. Т.”-, гр. В.Т. е признато за незаконно и отменено. Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник С.”. Присъдено е обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на сумата от 2 500 лв. за времето от 25.05.2009 год. до 05.11.2009 година, ведно със законна лихва върху вземането. За разликата до пълния претендиран размер от 2 520 лв. искът е отхвърлен. В тежест на ответното дружество са присъдени направените от ищеца разноски както и дължимата държавна такса върху уважените искове. Решението е обжалвано от„В. С.–В. Т.”-, гр. В.Т.. Претендира отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на необоснованост на атакуваното решение, на противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяването му. В разрез с установените по делото факти първостепенният съд намерил, че страните не са уговорили срок в трудовото правоотношение помежду им. ТÓзи клауза изрично била предвидена в трудовия договор с израза „до завършване на строителната програма” и позоваването на чл. 68, ал. 1, т.2 от КТ в текста на документа. Самият ищец бил изрично уведомен, че правоотношението е срочно и след завършване на обекта ще бъде уволнен. Той сам подал молба за сключване на срочен трудов договор. Тези уговорки по договора били установени и с разпитаните по делото свидетели. Естеството, обемът и характерът на възложената работа, както и срочния й характер, били изрично посочени и в подписана от ищеца длъжностна характеристика. Недоказано останало ищцовото твърдение да е останал без работа като последица от уволнението. В тази насока съдът изградил изводите си на базата на несвоевременно представени доказателства. Самата претенция за обезщетение почивала на нередовна искова молба – в нея ищецът не сочел период и размер на обезщетението, което претендира. Искът за незаконност на уволнението бил уважен, без да е предявяван. Ищецът претендирал отмяна на заповедта за уволнение. Не и признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. Ответникът по жалбата - Я. Х. Я. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - Я. Х. Я. - излага в исковата си молба, че със заповед № ...от ... година на Изпълнителния директор на ответното дружество е уволнен от длъжността „работник С.”. С доводи за неправомерност на постановеното уволнение – заповедта е издадена и връчена по време, когато е ползвал разрешен му отпуск по болест, соченото в заповедта прекратително основание е неприложимо към правоотношението между страните, защото последното не било срочно, самата заповед нямала мотиви – по реда на настоящото производство претендира признаването му за незаконно и отмяната му, възстановяване на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение в размер на сумата от 2 500 лв. за времето от 25.05.2009 год. до 05.11.2009 година, ведно със законна лихва върху вземането и направените по делото разноски. Ответната страна – „В. С.–В. Т.”-, гр. В.Т. - оспорва исковете с доводи за правомерност на атакуваното уволнение. Заповедта, с която е постановено, съдържала необходимите за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение реквизити - лицето, за което се отнася, длъжността, която е заемало, работодателят и причините, правното основание, за прекратяване на правоотношението. Обстоятелството, че ищецът бил в отпуск по болест, било недоказано. Представеният за този факт болничен лист съдържал редица недостатъци от външна страна: издател, дата и срок на определената временна нетрудоспособност, несъществуващ според действуващото законодателство режим на лечение. Заради това бил негодно доказателствено средство да установи ищцовото твърдение. Вън от това, дори в деня на връчване на атакуваната заповед, ищецът не уведомил своя работодател, че е в отпуск по болест. Налично било прекратителното основание, въз основа на което е предприето атакуваното уволнение – завършване на определената работа. Ищецът бил нает на работа до завършване на обекта „хидроснабдяване и реконструкция на канализацията на село А.”. Обектът бил завършен и срокът на трудовия договор – изтекъл. Ищецът е работил и на други обекти, извън този, за който е назначен, но при подписване на трудовия договор бил уведомен, че ще е на работа, докато бъде завършен обекта в село А.: изграждане и реконструкция на канализацията в селото. Промяната в местоработата, наложила се поради обективни причини, не било равнозначно на трансформиране на трудовия договор от срочен в безсрочен. Останалите възражения по съдържание съвпадат с оплакванията по жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения трудов договор, че до издаване на атакуваната заповед страните са били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското предприятие е изпълнявал длъжността „работник С.”. С атакуваната заповед, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 4 от КТ, считано от ... година. Самата заповед е връчена на ищеца на ... година. В сключения трудов договор страните са предвидили, че изпълнението на длъжността „работник С.” се отнася до завършване на строителната програма – т. 4 от трудов договор № ... от ... година. След уволнението за исковия период ищецът е останал без работа – служебна бележка № ... от ... година на Дирекция Бюро по труда, гр. В.Т.. Пресметнато по реда на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за отработения преди уволнението месец от ищеца възлиза на сумата от 444,78 лв. – приложения изплащателен фиш за месец март, 2009 година на лист 79 от досието на първоинстанционното производство. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения. По иска за незаконност на уволнението с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ: Уволнението е постановено въпреки липсата на конкретно уговорен срок. Употребеният от страните израз в т. 4 от трудовия договор „до завършване на строителната програма” е неконкретизиран откъм вид количество и срок на работата, за която ищеца е нает, няма правна стойност, заради това неконкретизиране и следва да се приеме, че страните не са формирали съгласие по този параметър. Уговорката в коментираната насока следва да се третира за неписана, а трудовото правоотношение – като безсрочно. Към безсрочните трудови договори соченото в заповедта прекратително основание е неприложимо. Това прави уволнението незаконно по смисъла на чл. 344, ал.1,т.1, предложение първо от КТ и онагледява доказаността и основателността на предявения иск. Доводите на ответника са неоснователни. Искането за отмяна на заповедта за уволнение запълва диспозицията на чл. 344, ал.1 от КТ и сочи че първостепенният съд правилно е квалифицирал спорното право и се е произнесъл в периметъра на сезирането по надлежно предявен иск. Изводът следва от обстоятелството, че именно въпросната заповед на Изпълнителния директор на ответното дружество е правният акт, който елиминира трудовото правоотношение. Затова отмяната на заповедта е равнозначна по съдържание – семантично и юридическо – на употребените в закона изрази „признаване на уволнението за незаконно и отмяната му”. В разрез със закона – чл. 68, т. 2 от КТ – е тезата, че трудовият договор съдържа валидна клауза за срок. Определен чрез „завършване на определена работа” срокът изисква конкретизация, включваща вида, обема и времето на тази работа. В създадената от страните документация подобно уточнение липсва. Не може да бъде изведено и чрез тълкуване на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД, заради липсата на каквито и да било индиции в застъпваната от ответното дружество посока. В разрез с приложената длъжностна характеристика е твърдението, че тя фиксирала вида и обема на възложената работа. Подобна информация длъжностната характеристика не съдържа. Простото цитиране на чл. 68, т. 2 от КТ в документа за договора е недостатъчно да го квалифицира като срочен по смисъла на този законов текст. Щом е уговорен срок, следва да е поне относително определен. Действуващото законодателство не познава фигура на „определяем” срок. Сроковете са относително и абсолютно определени. Уговорките в подобна насока следва да са изрично изявени. Без правна стойност е обстоятелството, че ищецът е ´оискал сключване на срочен трудов договор и че му е разяснено, че е нает на работа до завършване на даден обект. Трудовият договор е формален. Правна стойност имат документално обективираните изявления по него, не устно разясняване на съдържанието на бъдещото правоотношение. По иска за отмяна на уволнението – чл. 344, ал.1,т.1, предложение второ от КТ: Неправомерността на уволнението влече отмяната му. Това единственият правопораждащ разглежданото право юридически факт. Искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен, според заявеното. По иска за възстановяване на заеманата длъжност – чл. 344, ал.2 от КТ: Казаното за предходната претенция важи и за настоящата. Незаконността на уволнението има за последица възстановяването на ищеца на заеманата преди това длъжност. По иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ: Незаконността на уволнението и доказаната по делото принудителна безработица сочат доказаността на иска по основание. С цитираните по-горе доказателства е видна и основателността му за сумата, присъдена с атакуваното решение. Доводите и възраженията на ответното дружество не могат да бъдат споделени. При положение, че е посочил какво е брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и претендира сума, равняща на шестмесечния, визиран в чл. 225, ал.1 от КТ срок, исковата молба е редовна по смисъла на чл. 127 от КТ и въпрос за неспазване изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК не може да се говори. Законът изисква сочените в двата текста параметри на сезирането на съда да са спазени, но не предвижда методика за обективирането им в исковата молба. Щом е ясна волята на ищеца, исковата молба е редовна и следва по нея да има произнасяне по същество. Процедурната преклузия в соченето на доказателствени средства следва да отстъпи на обективната истина. Сроковете за посочване на доказателства са наистина крайни и преклузивни. Систематичното им место обаче и процедурна роля е да дисциплинират страните, не и на базата на буквалното им спазване на се стигне до постановяване на неправилно решение. Ако правилата, ограничаващи страните да сочат доказателства след определен процесуален момент са от организационно естество, нормата на чл. 10 от ГПК и от принципно естество. В разрез с основните начала на съдопроизводството би било да се постанови неправилно, в разрез с обективните факти решение, само защото определени доказателства са събрани след крайните срокове за посочването и представянето им. Изходът на спора и правилото на чл. 78 от ГПК сочат, че за второинстанционното производство ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 60 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от ... година, постановено по гр. дело № ... по описа на Великотърновски районен съд за ...година. Осъжда „В. С.–В. Т.”-, гр. В.Т. да заплати наЯ. Х. Я. от гр. В.Т., ул. „Д. Н.” № 127 „г”, сумата от 60 /шестдесет/ лв., разноски за второинстанционното производство. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |