Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ПЕТЪР МИТЕВ
СЕКРЕТАР: Г. ИВАНОВА
ПРОКУРОР: Д. КАЙРЯКОВ
Като
разгледа докладваното от съдия М. Атанасов ВНОХД№ 548 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 47
от 20.02.2019г. по НОХД № 2791/2018 год. по описа на ВРС , тридесет и
седми наказателен състав, образувано по жалба на подсъдимия.
Обжалвания
съдебен акт е осъдителен за подсъдимия Р.И.Н., който е признат за виновен в това че:
На
17.05.2017 г. в гр. Варна, пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна – мл. инспектор Д. В. Д., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – документ за завършено образование – Диплома за висше
образование серия ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г., на който е придаден вид, че е
издаден от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна на името на Р.И.Н., като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
На
основание чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр.
ал. 1 и. чл. 54 ал. 1 от НК му наложено наказание лишаване от свобода за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. Р.И.Н. е осъден да заплати направените разноски по делото в
размер на 66,48 (шестдесет и шест лева и 48 ст.) лева в полза на ОД на МВР -
Варна.
Във въззивната жалба подадена от адв. Г. Г. като
защитник на подсъдимия се иска отмяна на атакуваната присъда, като по същество не
се навеждат доводи във връзка с това. В допълнително писмено изложение
постъпило извън срока по чл. 319 НПК се развиват доводи за нарушения на материалния закон и
допуснати процесуалния нарушения при оценката на доказателствата. Акцент се
поставя, че в съдебния акт е прието , че са касае за представяне на копие на
неистински документ – диплом за завършено висше образование, без това
обстоятелство да бъде изследвано, като същевременно се приема и че
инкриминирания документ е такъв с невярно съдържание. Развиват се доводи, че е
възможна грешка по смисъла на наказателния закон, за която съдът не е изложил
правни съображения осъществява ли тя състава на умишленото престъпление по
чл.316 НК Съображения се излагат и срещу възприетото в съдебния акт становище
за неприложивмостта на чл.9,ал.2 от НК. Споменато, е че са допуснати съществени
процесиални нарушения, но такива не са развити.
В съдебните прения прокурорът от ВОП счита, че присъдата на ВРС е
обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия отхвърлена. Изразява
становище, че не са налице основания за за приложението на чл.9,ал.2 НК, за
което съдът е изложил достатъчно аргументи. Намира ,че неточностите в мотивите
на съдебният акт дали е ползван диплом за висше или средно образование е по
скоро техническа грешка, която е изправена и не пречи на подсъдимия да разбере
защо е осъден. Акцент се поставя и на обстоятелството, че е объркана
нормативната база изискваща представянето на документ за завършено образование
при издаването на свидетелство за правоуправление на МПС, но същото е
ирелевантно, тъй като нормата на чл.316 от НК не е бланкетна.
Защитата в лицето на адв.Г., поддържа
в цялост жалбата, по наведените в допълнителното писмено становище основания и
моли за отмяна присъдата като незаконосъобразна. Акцент се подставя на
обстоятелството, че не е изяснено по делото по надлежния безпротиворечив начин
дали
Подсъдимият, редовно не се явява и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 и ал.2 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество е основателна, макар и не на всички основания, посочени и поддържани с нея.
Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че не следва да разглежда по в подробности доводите
на въззивника за приложимостта на
материалния закон, тъй като е
необходимо да се изрази ясно становище по не изтъкван в хода на производството, довод за допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правата на страна в процеса, наред с категорични данни за липсата на мотиви при постановяване
на присъдата.
Следва да се припомни, че легалното понятие за съществено процесуално
нарушение е изводимо от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, в случая
по т. 1 и т.2, вр. ал. 4 от НПК, като то е основание за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане само, ако не е поправено и
е отстранимо по този начин. При това положение, когато се констатира наличието
на нарушение, което е довело до ограничаване на процесуални права в съдебната
фаза на процеса и поначало е непоправимо, то разумният процесуален подход е да
се търси механизъм за компенсиране на негативното му влияние, за да се покрие в
максимална степен критерия за ефективност на вътрешноправните средства за
защита на правата, обуславящи справедливост на процеса съобразно изискванията
по чл. 13, вр. чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека
(ЕКЗПЧ). ВРС е накърнил в значителна степен на правото
на защита на подсъдимия, а след това и
пренебрегвайки задълженията си по чл. 305, ал.3 НПК е постановил акт при липса
на мотиви.
Горното се обосновава от
следните обстоятелства:
1. Съдебното производство е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия с оглед престъпление по чл.316, ал.1 вр
с чл.308,ал.2 По отношение на престъплението е прието, в обвинителния акт е
отразено че подсъдимия е представил неистински документ. Съдът не е изпълнил
задължението си по чл.13 НПК да разкрие обективната истина със средствата на
НПК, което е довело до приеме, че легалното определение в чл.93, т.6 НК е
идентично с ползваното такова в специалната част на НК „документ с невярно
съдържание”.
2. При
изготвяне на съдебният акт са изложени мотиви, че възприетата „фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните”, съдът е приел за установена въз основа на гласните доказателства по
делото, сред които самопризнанията на подсъдимия Н., който изцяло е признал
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От съдебните протоколи е видно, че цялото
производство пред съда е проведено при отсъствието на подсъдимия, т.е при
условията на чл.269 НПК. Това е очевидна пречка подсъдимия да е признал каквото
и да е било, още по-малко фактите посочени в обвинителния акт- процедура
развиваща се по чл. 371 НПК. В делото не се съдържат и данни, съдът да е
приобщавал обясненията на обвиняемия по реда на чл.279 от НПК, тъй като тя е
различна от тази за приобщаване на материалите по делото посочена изрично от
съда – чл.283 НПК. Горните обстоятелства обяснимо са довели и до липса на
оценка на обясненията било то на подсъдим или на обвиняем.
3.Липсват
подробни мотиви от кое обстоятелство е изведено правното съдържание на това, че
ползвания инкриминиран документ е официален
по смисъла на НК.
Изложеното по горе обосновава
извода на настоящия състав на ВОС за необходимост присъдата да бъде отменена и
делото върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите от него
нарушения на съдопроизводствените правила.
Предвид изложените по-горе
съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 47 от 20.02.2019г.
по НОХД № 2791/2018
год. по описа на ВРС , тридесет и седми
наказателен състав
ВРЪЩА делото на първата инстанция – Районен съд, гр.Варна,
за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.