Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 08.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8194 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на П.Г.П. с
ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адвокат К., съдебен адрес: ***,
против Областна дирекция на МВР- Бургас, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 1 644 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънредене труд от 274 часа, вследствие на преизчисление на
положения от него нощен труд от 1 920 часа в дневен, в периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът излага, че е в служебно
правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността *в
04 РУ на МВР–Бургас, към Областна дирекция на МВР-Бургас, като вследствие на
трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 274
часа извънреден труд на стойност по 6 лева на част. Работното му време било
организирано на смени от по 12 часа, които били предварително определени и
отчитането им ставало с график всеки месец.
В съдебно заседание на 10.12.2019 г. ищецът е оттеглили
частично иска за сумата над 968. 64 лева до първоначалния заявен размер от
1 644 лева. Предявеният
иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във
връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
В срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с
който оспорва не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата
неоснователност, като в случая били
приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР. Заявява също така,
че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за
положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между
22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници, както и че същият е заплатен своевременно след неговото
отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда
за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно
цитираната по-горе нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния
труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в настоящото
производство сума, като дължимото допълнително възнаграждение в размер на 0.25
лева за положения от ищеца нощен труд също му било изплатено. Също търси
присъждане на разноски по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се
установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. е заемал длъжността *в 04 РУ-Бургас към Областна дирекция на
МВР-Бургас. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд
на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и
безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено
от страните, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на
смени от 12-часа, като е положил нощен труд са 971 часа. Преизчислен в дневен
труд с коефициент 1.143, нощният труд от 971 часа възлиза на 1 109. 85 часа
и води до положен извънреден труд от 138. 85 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 971 часа за процесия период, колкото са и отчетените
часове по протоколи, за което са му изплатени 242. 75 лева /0.25 лева на час/.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлизаща на
138. 85 часа е на стойност от 968. 64 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от
закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и
за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
– с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата
норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд
и през нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Относимите нормативни актове са Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от
министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в трите са идентични – при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период,
се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с
приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40
от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./
липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета
като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство
дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане
за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните
часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Следователно това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за
исковия период – общо 242. 75 лева.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание, като за времето от
01.03.2016 г. до 01.08.2016 г. е
приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно
– Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от заключението на вещото лице,
че нощният труд от 971 часа, преизчислен с коефициент 1.143, е 1 109. 85 часа.
Разликата от 138. 85 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в размер от 968. 64 лева, като няма
данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца.
При
това искът като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните
за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ответника
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 360 лв. с ДДС,
за изплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът също има право на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи част от направените по делото разноски
в размер на 61. 62 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид частичното
прекратяване на делото досежно част от първоначално заявена главница. Като база
за определянето съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес
и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се
осъди ответника да заплати държавна такса за производството в размер на 50 лева
и 180 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или
общо сумата от 230 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Р.С.С, да заплати на П.Г.П. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адвокат
К., сумата от 968. 64 лв. /деветстотин
шестдесет и осем лева и 64 ст./ - главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 138. 85 часа в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него нощен труд от 971 часа в
дневен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 360 лв. /триста и шестдесет
лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда П.Г.П.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адвокат К., да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от
директора Р.С.С, сумата от 61. 62 лв.
/шестдесет и едни лева и 62 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Р.С.С, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 230 лв. /двеста и тридесет
лева/, от които 50 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
С. Добрева