П Р О Т О К О Л
№ 260375
26.03.2021г. град
ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Х наказателен състав
На двадесет и шести март, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. МИНКА ГАВРАИЛОВА
2. ЕЛКА ГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР: ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА
ПРОКУРОР при РП Пловдив ТО– Карлово: СВИЛЕН БРАТОЕВ
Сложи за разглеждане докладвано от СЪДИЯТА
НОХД № 4909 по описа за 2017 година.
На поименно повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ:
И.Н.П. - редовно
призован чрез защитника си, явява се лично и със защитника си от по-рано адв. Й.С..
За ТО Карлово
към РП Пловдив се явява прокурор Свилен Братоев.
Отделно е
призована РП Пловдив, не изпраща представител.
Във връзка с
разпореждане на Председателя на състава, удостоверено с протокол от 26.01.2021г.
е разпоредено определяне на нов съдебен състав с участие на друг съдебен
заседател, предвид невъзможността за провеждане на производството, поради многократно
неявяване на съдебен заседател, взел участие по делото след даване ход на
съдебното следствие и наличието на основанието по чл.258, ал.2 от НПК, като в
тази връзка за днес е насрочено ново разпоредително заседание, с оглед
започване на делото отначало с нов съдебен състав.
За това са
изпратени отново съобщения по чл.247б от НПК и на пострадалите по делото.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Х.Н.С. – редовно призована за разпоредителното заседание
и своевременно уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
И.Н.Ц. – редовно призован и своевременно уведомен за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
М.Н.Н. – редовно призована и
своевременно уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
За пострадалия Т.Х.Б.
е постъпила по делото информация, че същият е починал, в която връзка е
изискано удостоверение за наследници. Същото е постъпило по делото и се
установява, че наследници на лицето са:
М.К.Б. - редовно призована и своевременно уведомена за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
М.Т.Б. - редовно призована и своевременно уведомена за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
В.Т.Б.Х. - редовно призована и своевременно уведомена за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
Н.Х.Б. - редовно призован и своевременно уведомен за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
Х.Х.Б. – редовно призована и
своевременно уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
И.М.Б. – редовно призована и своевременно уведомена за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
Н.Х.Б. – редовно призован и своевременно уведомен за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
Наследниците на постр. Т.Н.Б.:
Т.Т.Ч. – редовно призована и
своевременно уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се явява.
Н.Т.С. - редовно
призована и своевременно уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, не се
явява.
За пострадалите Ч. и С. се явява адв. Г., с приложено
пълномощно по делото, представено още пред другия състав на съда.
По делото, по-рано е постъпила молба от Т.Т.Ч. и Н.Т.С., депозирана чрез адв. Г., упълномощен от същите, с която е даден
отговор на въпросите по чл.248 от НПК.
Докладва се също така и представената по делото при разглеждането му от друг състав на съда молба
от Т.Т.Ч. и Н.Т.С., в качеството им на наследници на Т.Н.Б., пострадал по делото, за конституиране като
частни обвинители и граждански ищци, която е постъпила към 25.09.2017 г., с
която молба е предявен граждански иск в размер на 3543 лева, определен като стойност
на идеални части от причинени имуществени вреди причинени от престъплението, за
което се води делото, която сума се претендира със законната лихва от извършване
на деянието до окончателното изплащане. В молбата се сочи, че гражданският иск е
предявен против подсъдимия, като са описани
фактическите основания на иска.
Докладва се, че в съдебно заседание от 16.11.2017г. устно
са били предявени граждански искове от пострадалия И.Н.Ц., като се претендира сумата
от 5314 лева като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, за което
се води делото и молба от пострадалия И.Н.Ц. да бъде конституиран като граждански
ищец и частен обвинител по делото. В същото
съдебно заседание, проведено на 16.11.2017г. устно е бил предявен граждански
иск от пострадалата М.Н.Н. за имуществени вреди в
размер на 5314 лева против подсъдими П. и е направено искане за конституиране
на пострадалата Н. като граждански ищец и частен обвинител. В същото съдебно
заседание от 16.11.2017г. устно е направено искане и от пострадалия Н.Х.Б. да
бъде конституиран като частен обвинител и като граждански ищец, като е предявен
устно граждански иск за 10 000 лева, включващ стойността на претендираните имуществени щети, пропуснати ползи и мораторни лихви. По повод на този иск,
който е бил частично приет за разглеждане при разглеждане на делото от друг съдебен
състав, в съдебно заседание от 18.03.2019г. Н.Б., който е бил конституиран като
граждански ищец, изрично е направил отказ от гражданския иск, като в тази
връзка производството частично е било прекратено в частта му относно приетия за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Н.Б. за сумата от 3000 лева,
съставляващи обезщетение за имуществени
вреди от престъплението, за което се води делото. В същото съдебно
заседание пострадалият Н.Х.Б. е заявил, че не желае да участва като частен
обвинител повече, в която връзка от предходния съдебен състав е било отменено определението,
с което същият е бил конституиран в това му качество.
ПРОКУРОР: Следва да се
даде ход на разпоредително заседание, тъй като няма пречка от процесуален характер
за това.
АДВ. Г.: Да се
даде ход на разпоредително заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредително
заседание. Не са налице процесуални пречки за това.
ПОДС. П.: Да се даде ход
на разпоредително заседание.
Съдът след
съвещание счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание в днешното съдебно заседание, предвид обстоятелството,
че всички лица са надлежно призовани и своевременно уведомени за въпросите по
чл.248 от НПК, като съгласно чл.247в, ал.2 от НПК неявяването на пострадалите,
респективно техни наследници, без уважителни причини, не е пречка за провеждане
на разпоредително заседание.
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
Сне се
самоличността на подсъдимия:
И.Н.П. – роден на ***г. в с. ***, живущ ***, ***,
български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, управител на
фирма „***“ ***, ЕГН: **********.
Разясниха се
правата на подсъдимия по чл.55 от НПК.
ПОДС. П.: Разбрах правата си. Още при разглеждане на делото от
другия съдебен състав съм получил съобщение за насрочване на делото и препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни, както и сега съм уведомен своевременно
за новото разпоредително заседание и въпросите.
ПРОКУРОР: Получили сме
съобщение за насрочване на разпоредително заседание и сме уведомени за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ. Г.: От името
на упълномощителите ми заявявам, че сме получили съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни, като в
тази връзка сме отговорили на въпросите с молбата от по-рано.
АДВ. С.: Получили сме съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на
съда и сме уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7
дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на съда,
прокурора, защитника и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам отводи.
АДВ. Г.: Нямам
отводи.
АДВ. С.: Нямам отводи.
ПОДС. П.: Нямам отводи.
СЪДЪТ след съвещание счита, че са налице условията да се започне обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като съдът уведоми
страните, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния
съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните
правила по ал.1, т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане
в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или
които са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: По въпросите,
делото е подсъдно на настоящия състав на
РС Пловдив. Няма основание за прекратяване на настоящото производство, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
лишаване от права на подсъдимия и на пострадалите лица.
По другите въпроси,
свързани с разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация, както и относно мярката за процесуална
принуда, няма основание да се отговаря положително.
Най-същественият
въпрос в разпоредителното заседание, е това дали Вие ще приемете, че е налице
юридическият факт за прекратяване на това
производство, поради това, че е изтекла не просто давността, а абсолютната
давност, с оглед предвиденото наказание за това престъпление. Съгласно разпоредбите
на закона, срокът, представляващ давност е 10 години плюс половината на тях,
т.е. е 15 години. Следва да се приеме, че е изтекла абсолютната давност, тъй
като за това престъпление моят анализ дава основание да се приеме, че с оглед
правната същност на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият,
което е продължавано такова, то е било прекъснато, като последно това е било на
10.02.2006г. и като се приложат разпоредбите на НК, независимо от спирането и прекъсването,
моето виждане е, че абсолютната давност е изтекла, считано от 11.02.2016г. и по
тази причина ние сме в хипотезата на чл.249,
ал.1, т.1 от НПК, поради което следва производството да се прекрати, поради
изтекла абсолютна давност при хипотезата на чл.24, т.2 от НПК, вр. чл. 248 от НПК.
По отношение на
докладваните искания за гражданските ищци и частни обвинители, намирам, че те са
основателно подадени, в срок и исканията са основателни.
Аз нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Г.: Ние
вече сме взели отношение по въпросите на чл. 248 от НПК с молбата. Аз предоставям
на преценката на съда дали е изтека абсолютната давност. Поддържам исканията за
конституиране на доверителите ми като страни - граждански ищци и частни
обвинители, направени по-рано.
АДВ. С.: Считам,
че по правилата на местната и родова подсъдност, делото е подсъдно на РС Пловдив.
По т.2 ще взема отношение, след като взема по другите
точки.
По т.3 считам,
че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите и техните наследници.
Не са налице основания
за разглеждане на делото по особените правила и не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
По т.5, взетата
мярка за неотклонение следва да бъде отменена. Искане за събиране на нови
доказателства нямам към настоящия момент, ако не се съобразите с искането,
което ще направя, ще направя исканията си по доказателства в съдебно заседание.
По т.2 от
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК вземам следното отношение:
Предмет на обвинението,
както е видно от обвинителния акт, по повод на който е образувано настоящото НОХД
№ 4909/2017г., е престъпление, визирано като престъпление по чл.235, ал.3, т.4
и т. 5 от НК, като се твърди, че същото е извършено в условията на продължавано
престъпление. Видно от обвинителния акт, същото престъпление е прекратено на 10.02.2006
г. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК давността за продължавано престъпление
започва от прекратяването му, т.е. от следващия ден, който е 11.02.2006 г. От тогава
до настоящия момент са изминали 15 години, 1 месец и 15 дни. За престъплението
по чл.235, ал.3 в НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 8
години и по този начин срокът за реализиране на наказателна отговорност по чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК е 15 години. Този давностен срок е изтекъл на
11.02.2021г. при висящо наказателно производство пред първа инстанция. С оглед
на това, което изложих, както и заявявайки желанието на подсъдимия, което и той
ще потвърди устно след мен, наказателното преследване следва да бъде прекратено,
като се позовем на института на изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване. Следва и моля, съдебният състав, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.79, ал.1, т.2, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.3 от НК да прекратите наказателното производство по делото, поради изтичане
на предвидената в закона абсолютна погасителна давност, предвидена за наказателно
преследване. Искам да взема отношение към казаното от прокурора с една корекция, че деянието не е прекъснато, а е прекратено
на 10.02.2006 г. според обвинителния акт.
По отношение на искането
за конституиране като граждански ищци и частни обвинители, считам, че същите са
в срок, но са недопустими, ако прекратите наказателното производство и следва
същите да бъдат оставени без уважение.
ПОДС. П.: Поддържам казаното от моя защитник по
отношение на въпросите.
Съдът след
съвещание, предвид заявленията на страните, направени днес с искане за прекратяване на производството,
ако съдът прецени, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване,
РАЗЯСНИ на подсъдимия И.Н.П., съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК, че наказателното производство не се прекратява,
ако същият направи искане то да продължи.
ПОДС. П.:
Разбрах правото си. Не искам производството по делото да продължава. Моля да
бъде прекратено, ако счете, че е изтекла давността.
Съдът след
съвещание, по повод направеното обсъждане на въпросите на чл.248, ал.1 от НПК намери
следното:
На първо място,
по въпроса на чл.248, ал.1, т.1 от НПК, е налице разрешение, дадено с изрично определение
на ВКС от 26.07.2017г., с което подсъдността е била променена и делото е предоставено
на основание чл.43, т.3 от НПК за разглеждане от РС Пловдив. Доколкото определението
на ВКС е задължително за изпълнение, то ще следва да се приеме, че делото е подсъдно
на настоящия съд.
По отношение на
чл.248, т.2 от НПК съдът счита, че не са налице основания за спиране на наказателното
производство.
Не се установят
и допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия,
пострадалите и техните наследници, като такова възражение не бе направено и днес
от участниците в разпоредителното заседание.
Не е налице основание
за произнасяне на съда за разглеждане на делото по реда на особените правила
или при условията, визирани в чл.248, ал.1, т. 5 от НПК.
По отношение на
подсъдимия, взетата мярка за неотклонение спрямо същия е била отменена, поради
изтичане на срока на действието й още в досъдебното производство и такава в
съдебна фаза не е била вземана.
По съществения
въпрос, който бе обсъден от страните, досежно наличие на основание за прекратяване
на наказателното производство, съдът след съвещание намери, че са налице основанията
за това по чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК и това е така, тъй
като действително се констатира, че към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна
давност за наказателно преследване. Спрямо подсъдимия И.Н.П. е внесен в съда обвинителен
акт, с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.235, ал.3, т.4 и т.5,
вр ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1
и чл.2 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание от 1 до
8 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“. В тази връзка и относителната давност
за наказателно преследване е 10 години, съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК. Според
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спиране и прекъсване на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора предвидените в чл.80 от НК срокове. Поради това, действително,
както правилно се посочи от страните, абсолютният давностен
срок за наказателно преследване в конкретния случай е 15 години и тъй като, съгласно
чл.80, ал.3 от НК, срокът се изчислява от датата на довършване на
престъплението, съответно за продължавано престъпление от прекратяването му, както
е посочено изрично в закона, то този
срок следва се изчисли, считано от 10.02.2006г., която дата е крайната дата на
периода, за който се твърди, че е осъществено престъпното деяние. Поради това
следва да се счита, че абсолютният давностен срок за
наказателно преследване е изтекъл в края на 10.02.2021г., което се явява основание
за прекратяване на производството, предвид и изричното изявление, направено от
страна на подсъдимия днес, че не желае производството по делото да продължи с
постановяване на присъда.
В тази връзка и
с оглед дължимото произнасяне на съда, след преценка на въпросите на чл.248, ал.1
от НПК, по исканията за конституиране на страни, съдебният състав счита, че докладваните
искания за конституиране като частен обвинител от пострадалите И.Н.Ц., М.Н.Н., наследниците на пострадалия Н.Т.С. и Т.Т.Ч., както и искането на пострадалия Н.Х.Б. са своевременно
направени преди провеждане на разпоредителното заседание по настоящото дело,
още преди провеждане на първото разпоредително
заседание по делото при разглеждането му от друг съдебен състав. Тъй като всички
тези лица имат качеството на пострадали, респективно наследници на пострадали,
то същите ще следва да бъдат конституирани в процесуално качество на частни
обвинители, като съответно Н.Т.С. и Т.Т.Ч. ще следва да
бъдат представлявани от упълномощения им адвокат Г., в качеството на повереник.
Що се касае до
предявените граждански искове, на първо място, досежно гражданският иск на Н.Х.Б., предявен
устно в съдебно заседание, както се докладва по-рано, е налице отказ от иска,
по който съдът вече постановил прекратяване на производството, което е влязло в
сила. Отказът от иска, както е известно, не заличава субективното право, но
заличава възможността неговият носител да реализира процесуалното си правото да
предяви искът отново, поради което искането на Н.Х.Б. да бъде конституиран като
граждански ищец не следва да бъде уважавано само на това основание.
Досежно гражданските
искове, предявени от И.Н.Ц., М.Н.Н., Н.Т.С. и Т.Т.Ч., то с оглед на обстоятелството, че се констатираха основания
за прекратяване на настоящото производство, поради изтекла абсолютна давност,
то макар и молбите да се своевременно предявени и да отговарят формално на изискванията
на закона, приемането им за съвместно
разглеждане съществено ще затрудни разглеждане на делото. Това е така на
първо място, предвид обема на доказателства, които ще подлежат на събиране и обсъждане,
фактическата и правна сложност на производството и предвид на обстоятелството, че
гражданската претенция се явява ацесорна спрямо наказателния процес. Ето защо и
според съда биха били налице основанията по чл.88, ал.2 от НПК, а именно гражданските
искове да станат причина за отлагане на производството по делото, защото, както
се каза, налице са основания за прекратяване на наказателното производство и
същото би следвало да остане за разглеждане отначало само в гражданската му
част, което с оглед посочената акцесорност на
гражданските претенции ще доведе до затрудняване на производството, което
следва да се води по НПК, а същевременно за разглеждане биха останали само
претенции по ГПК. Друг би бил въпросът, ако бяха налице основания за разглеждане
на основното наказателно производство, в което поначало щяха да подлежат на
разглеждане и установяване конкретните имуществени вреди, които се претендират от
страна на пострадалите. Ето защо съдебният състав счита, че следва да бъдат
оставени без уважение молбите на пострадалите лица, посочени по-горе за
конституиране в качеството им на граждански ищци и приемане за съвместно
разглеждане на гражданските искове, като следва да се уважат единствено исканията
за конституиране като частни обвинители по делото.
Във връзка с
наличие на основания за прекратяване на наказателното производство и обстоятелството,
че по делото са приложени веществени доказателства, съдът дължи произнасяне по реда
на чл.250, ал.2 от НПК и по отношение на тях, а също така и по отношение на направените
разноски по делото. В тази връзка приложената по делото като веществено доказателство
фактура, издадена с получател И.Н.Ц., ведно с фискален бон към нея, която е в оригинал,
следва да бъде върната на И.Н.Ц. след влизане в сила на прекратителното
определение. По отношение на представеният кочан с неизползвани превозни билети,
същите следва да бъдат изпратени за съхранение в Държавно лесничейство – гр. Карлово.
Всички, направени
по делото разноски, с оглед на обстоятелството, че наказателното производство по
делото се прекратява ще следва на основание чл.190, ал.1 от НПК да останат за
сметка на държавата.
Ето защо
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТАТИРА, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите
и техните наследници.
КОНСТИТУИРА в качеството на частни обвинители пострадалите И.Н.Ц., М.Н.Н., Н.Х.Б. и наследниците на Т.Н.Б. - Т.Т.Ч. и Н.Т.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
конституиране като граждански ищци и приемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на предявените граждански
искове с писмена молба от Н.Т.С. и Т. Т.Ч.
и устно от пострадалите И.Н.Ц., М.Н.Н. и Н.Х.Б..
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД №
4909/2017г. по описа на РС Пловдив, Х н.с. на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване.
На основание чл.250,
ал.2 от НПК вещественото доказателство,
съставляващо фактура в оригинал, ведно с
фискален бон, издадена на И.Н.Ц. на 16.01.2006 г. от Държавно лесничейство
– гр. Карлово, следва ДА СЕ ВЪРНЕ на
пострадалия И.Н.Ц., след влизане в сила на определението за прекратяване на
настоящото производство. Вещественото доказателство
– 1 брой кочан с непопълнени превозни билети от № 1135826 до № 1135850, ДА СЕ ИЗПРАТИ на Държавно лесничейство –
гр. Карлово, след влизане в сила на определението за прекратяване на настоящото
производство.
На основание чл.190,
ал.1 от НПК всички направени по делото разноски ОСТАВАТ за сметка на Държавата.
АДВ. С.: Моля, след
като се изготви протоколът да ми бъде издаден заверен препис.
Съдът ОПРЕДЕЛИ:
Препис от
протокола да се издаде на защитника.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието приключи в 10,55 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/
2. /п/
СЕКРЕТАР: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.