Мотиви към присъдата по НОХД № 194
по описа за 2015 год. на Окръжен съд гр. Търговище.
Пред настоящия съд делото е образувано с внесен от Окръжна прокуратура гр.
Шумен обвинителен акт срещу трима подсъдими:
М.А.А., с ЕГН **********,
е обвинен ЗА ТОВА, че на 16. 02. 2011
год. в ***, обл. Шумен, в съучастие като съизвършител с Р.И.А. /извършител/ и И.А.А., като помагач, направили опит да отнемат 17
/седемнадесет/ лева от владението на А.А.Р от ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят като за това употребили сила и деянието
е останало недовършено поради независещи от дееца причини – грабеж, придружен с
убийство на А.А.Р на 88 години, и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив
– престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1-во,
вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, чл. 20, ал.2, чл. 29, ал. 1,
б.”б” и чл. 18, ал. 1 от НК.
Р.И.А., с
ЕГН **********, е обвинен ЗА ТОВА,
че на 16. 02. 2011 год. в ***, обл. Шуменска, в
съучастие като съизвършител с М.А.А.
/извършител/ и И.А.А., като помагач, направили опит
да отнемат 17 /седемнадесет/ лева от владението на А.А.Р
от ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила
и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, грабеж
придружен с убийство на А.А.Р на 88 години – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1-во вр. чл.198, ал. 1, чл. 20, ал. 2
и чл. 18, ал. 1 от НК.
И.А.А., с ЕГН **********, е обвинен ЗА ТОВА, че на 16. 02. 2011 год. в ***,
обл. Шуменска, в съучастие като помагач с Р.И.А. и М.А.А., последните двама като извършители, умишлено улеснил Р.И.А.
и М.А.А., като ги превозил до *** и обратно с лек
автомобил Опел Омега с рег. № Н 40 47 АР, пазил ги докато извършват деянието,
които направили опит да отнемат 17 /седемнадесет/ лева от владението на А.А.Р от ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила
и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, грабеж
придружен с убийство на А.А.Р на 88 години, и деянието
е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр. 1-во, вр.
ал.1, т.4, вр.
с чл.198, ал.1 и вр. чл.20, ал.4, вр. чл.29, ал.1 б.”б” вр. чл.18,
ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен пледира за признаването на подс.
за виновни по предявените обвинения, и налагане на наказания, както
следва: На подс.
М.А.А. - наказание лишаване от свобода в размер на 16
години. На подс. Р.И.А. и подс.
И.А.А. от по 20 години за всеки един. Да бъде зачетено
времето, през което тримата подсъдими са били задържани под стража по
настоящото дело, и да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Подсъдимите
заявяват, че разбират в какво са обвинени, но не се признават за виновни, като
се възползват от правото си да не дават обяснения.
Защитникът
/назначен като такъв на ДП/ на подс. М. А. моли за
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се
предлага единствено за признаването му за виновен в опит за грабеж при условие
на „опасен рецидив“. Подс. М. А. признава, че е влязъл в къщата на пострадалата,
но твърди, че не е упражнявал насилие спрямо нея, и не би посегнал на човешки
живот.
Защитникът на подс. Р. А., /назначен служебно в настоящото производство/
счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин и моли да бъде признат за невинен и оправдан.
Алтернативно се моли за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален
размер. Подс. Р. А. се придържа към казаното от
защитника си, заявява, че е отишъл да краде, и не е извършил убийство.
Защитникът на подс. И. А. /служебен от ДП/ моли за оправдателна присъда.
Изтъкват се множество доводи за допуснати процесуални нарушения при събиране и
съхраняване на веществените доказателства, и липса на доказателства за участие
на подзащитния му в престъплението. Подс И. А., без да
е давал каквито и да е обяснения изобщо в процеса /единствено е участвал в
проведена очна ставка/, поддържа казаното от защитника си, заявява, че е
невинен, не е участвал в извършване на престъплението и моли да бъде оправдан.
От наследниците на пострадалата,
редовно призовани, се явява дъщерята Е.С.. Не желае конституиране в процеса,
единствено моли съдът да наложи на
виновните справедливо наказание. Не
предявява граждански иск.
Настоящото разглеждане на делото
пред ТОС е трето по ред като първа инстанция.
Първоначално то е образувано като НОХД № 151/2012 год. на Окръжен съд
гр. Шумен. Приключило с осъдителна присъда по отношение на подс.
М. А. и Р.А. за извършен от двамата в
съучастие опит за грабеж придружен с убийство, а спрямо подс.
И.А. била постановена оправдателна присъда. По протест срещу оправдателната
част на присъдата, и по жалби на служебните защитници на осъдените подсъдими, с
Решение № 140 от 21. 11. 2012 год. по ВНОХД № 255/2012 год. на Апелативен съд
гр. Варна е отменена изцяло присъдата по НОХД №151/2012 год. и делото върнато
на Окръжен съд гр. Шумен за ново разглеждане.
Образувано като НОХД № 515 по
описа на съда за 2012 год. същото е разгледано по общия ред и приключило с
нова, осъдителна присъда, спрямо тримата подсъдими. С Решение № 27 от 26. 02.
2014 год. по ВНОХД № 183/2013 год. на Апелативен съд гр. Варна, присъдата на
Окръжен съд гр. Шумен е потвърдена изцяло. С решение № 151 от 10. 09. 2015 год.
по НД № 77/2015 год. на Върховен Касационен съд присъдата на пъвноинстанционния съд и решението на въззивната
инстанция са отменени изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Образуваното пред Окръжен съд гр.
Шумен НОХД № 400/2015 год. е прекратено поради невъзможност за формиране на
състав. С Определение № 105 от 13. 10. 2015 год. по ЧНД № 1371/2015 год. на
ВКС делото е изпратено за разглеждане на
Окръжен съд гр. Търговище.
След като се запозна подробно с
материалите по делото, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на
вещите лица по множеството експертизи и приобщи по реда на 279, ал. 1 т. 4 от
НПК обясненията на подс. М. А. и Р. А. пред съдия, и
при предходни разглеждания на делото, прие за установено следното от фактическа
страна:
Айша Рахим, на 88 години от ***, обл. Шумен живеела сама в къщата си в селото, на ул.
„Кишинев” № 1. В *** живеела и св. Е.С., дъщеря на пострадалата, но в друг имот
на ул.”Стара планина” № 8. На 16. 02. 2011 год. св. С. била до около 18.00 ч. в
дома на майка си и след което се прибрала в нейната си къща.
Подсъдимите М. А., Р. А. и И. А. ***
пазар. Били безработни, осъждани за престъпления против собствеността, а подс. Р. А. – и за престъпление против личността. Подс. И. А. бил баща на
подс. Р. А., живеели заедно, в една къща. Подс. М. А. бил братовчед на подс.
И. А., живеел в друга къща в с. Преселка. Предвид липсата на работа, основните
им занимания, за препитание, било събирането на отпадъчно желязо и кражби от
домове в които не живеел никой, или живеели стари, беззащитни хора.
На 16. 02. 2011 год. привечер, в
тъмната част на деня, тримата отново решили да извършат кражба. Инициатор за
това бил подс. Р. А., който казал на подс. М. А.,***– *** – живеела стара жена, която имала
„много“ пари. В изпълнение на замисленото тримата, защото с тях тръгнал и подс. И. А., се отправили към ***.
Пътували с колата на подс. И. А. – „Опел Омега“ с
рег. № Н 40 47 АР, управлявал я той. Стигайки
в селото, минали с автомобила покрай къщата на Рахим, за да видят каква е
обстановката и разположението на имота. Отдалечили се на известно разстояние,
спрели автомобила и пеша се върнали до къщата.
Подс. М. А. и подс.
Р. А. си сложили на главите шапки с изрязани отвори за очите, с цел да не бъдат
евентуално разпознати. Подс. Р. А. носел на ръцете си
ръкавици, с ръкавици бил и подс. М. А.. Пътната врата
на имота била затворена, и подс. М. А. прескочил оградата и отворил вратата. В стая на приземния етаж светела електрическа
крушка, пердетата на прозореца били спуснати. През процеп между пердетата подс. М. А. видял, че старата жена е вътре. За да влязат в
стаята, подс. Р. А. извадил пирончетата на стъклото,
като в момента, в който го отстранявал, то се счупило. Тъй като Рахим разбрала
за присъствието им, започнала да вика. Това наказало подс.
Р. А. по най-бързия начин да влезе през прозореца в стаята и да я принуди да
мълчи, запушвайки устата и. Подс. М. А. го последвал
в стаята, а подс. И. А. останал до пътната врата да
охранява и да предупреди в случай на нужда, при евентуална поява на хора. Подс. Р. А. нанесъл множество силни удари по главата и
тялото на пострадалата, крещи и да каже къде са парите. През това време, подс. М. А. претърсвал стаята, търсейки пари и ценности. В
един момент подс. М. А. открил в закачена на
закачалка чанта, книга, написана на
арабски. Разбрал, че това е „коран“. Подс. М. А. накарал Рахим да целуне корана и да се закълне,
че няма пари. Когато тя направила това, подс. я оставили на мира и напуснали бързо къщата.
Тримата се отправили към колата, като по пътя минали покрай контейнер за
отпадъци, където подс. М. А. и подс.
Р. А. изхвърлили шапките и ръкавиците си. Потеглили обратно към село Преселка,
като по пътя им свършил бензина, оставили колата и се прибрали пеш.
Вследствие нанесения побой, постр. Рахим получила множество травми, в резултат на които
няколко часа по-късно починала. На следващия ден около 17.00 ч. свид. Е.С. изпратила сина си – св. С. С., да види баба си. Той се върнал изплашен и казал,
че при баба му е влизано, разхвърляно е, и баба му не
мърдала. Св. С. веднага отишла в къщата, намирайки майка си – пострадалата
Рахим на леглото лежаща по гръб, безжизнена. Били информирани органите на спешна помощ и
полиция, бил извършен оглен на местопроизшествието,
починалата Рахим било откарана за извършване на аутопсия. На следващия ден св. С.,
разчиствайки, намерила синя
престилка, в джоба на която имало носна кърпа вързана във форма на възел. Там
намерила пари общо 17 лева в книжни
банкноти и монети, това били парите на Рахим, които подсъдимите не
намерили.
От заключението на съдебно - медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп, е видно, че на пострадалата Айша Рахим,
на 88 години, са причинени следните
травматични увреждания: Съчетана травма на главата и шията, гръдния кош, корема
и крайниците. Черепно мозъчна травма, шийна травма,
гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците. Установените травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на
удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна сила,
достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество ребра. В
областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително краткотраен,
но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и щитовидния
хрущял. Причината за смъртта на Айша
Рахим била тежка съчетана черепно - мозъчна, гръдна и коремна травми довели до
развитие на дихателна и съчетана съдова недостатъчност, които са и
непосредствена причина за настъпването й. Експертизата сочи, че сама по себе си
и травмата на шията е била с характер да доведе до смърт. Според експертите
смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1 - 2 часа, и е в
пряка причинно - следствена връзка с получените увреждания.
От заключението на допълнителната
съдебно - медицинска експертиза е видно, че темпа на настъпване на смъртта е
преценена въз основата на тежестта и вида на нараняванията. Според
индивидуалните особености на пострадалата при констатираните травми е възможно
бързо настъпване на смърт - в рамките на 10 - 15 минути – време за развитие на
белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в рамките на
часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е настъпила
часове след нанесения побой – в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17. 02.
2011 год. На лице е пряка причинно-следствена връзка между получените
увреждания и смъртта на пострадалата.
Подсъдимите М. А. и Р. А. били
задържани на 18. 02.2011 год. около 17.00 ч.
На 19. 02. 2011 год. преди обяд подс. И. А., заедно със съпругата си – св. Ю. А. и св. Л. Х.
пътували с автомобила на подс. И. А. за гр. Нови
Пазар, за да получат полагащите им се помощи. На „черен“ път /тъй като подс. И. А. не притежавал СУМПС, се придвижвал по такива
пътища/ подс. И. А. бил спрян от патрул на РУ Нови
Пазар и всички били отведени в сградата на полицията. Подс.
И. А. бил въведен в управлението, а жените останали да чакат навън. В един
момент подс. И. А., под предлог, че обувките му
стискат, помолил да му бъде разрешено да
ги смени, с тези на св. Х.. В присъствие на полицай Х. му дала нейните галоши, а взела неговите
обувки. Вече пред сградата съпругата на подс. И. А. –
св. А., дала на Х. някакви чехли, а взетите от подс.
И. А. обувки св. Х. оставила до контейнер, намиращ се по полицейското
управление. По – късно, в 16,10 ч. с протокол за оглед на местопроизшествие /
л. 61 в том 1 от ДП № 37/2011 год. по описа на ОД на МВР Шумен/ извършен на 19. 02. 2011 год. тези обувки били
описани и иззети като ВД по делото. На
същия ден бил извършен оглед на казана,
в който били изхвърлени ръкавиците и шапките от двамата подсъдими – Р. А. и М. А..
/ л. 45 и сл. от ДП № 37/2011 год. на ОД на МВР Шумен/ В казана били намерени,
респ. иззети и приложени като ВД по делото два чифта ръкавици и два бр. шапки,
подробно описани в протокола. До този контейнер разследващите били заведени от подс. М. А..
Разпитан на 19. 02. 2011 год.
пред съдия от Окръжен съд гр. Шумен по реда на чл. 222 от НПК, в присъствие на
назначен служебен защитник – адв. С. Б. от ШАК– подс. М. А. описва извършеното от него и другите двама
подсъдими на 16. 02. 2011 год. Всъщност тези обяснения, дадени пред съдия и
защитник, са в основата на изградената в ОА фактология,
както и на възприетата от настоящия състав
фактическа обстановка. На
по-късен етап подс. М. А. / проведен на 09. 08. 2011
год. в присъствие на адв. Б./ е изменил част от
обясненията си, конкретно за това, че в осъществяване на деянието не е участвал
подс. И. А., а само той и подс.
Р. А.. В разпит, проведен отново в присъствие на адв.
Б., на 13. 12. 2011 год. подс. М. А. възпроизвежда отново казаното в разпита пред
съдия на 19. 02. 2011 год.
На 19. 02. 2011 год. пред съдия в
Окръжен съд гр. Шумен е разпитан и подс. Р. А., на
когото също бил назначен сл. защитник – адв. К.
Георгиев от ШАК. На този разпит подс. Р. А. подробно
разказва за извършеното на 16. 02. 2011 год. като обясненията му съвпадат като
цяло с тези на подс. М. А.. Разликата в тези
обяснения е в това, че подс. Р. А. сочи като
инициатор за извършване на деянието и като основен извършител, най – вече, че подс. М. А. е осъществил физическото насилие спрямо
пострадалата Рахим. Разпита на този
подсъдим бил проведен първи – от 17.10 ч. до 17.49 ч. а разпита на подс.
М. А. – от 18,36 ч. до 19,23 ч. Това, което прави впечатление е, че и двамата
подсъдими първоначално са посочили по един
роднина на другия като съучастници. Може само
да се предполага защо са постъпили така, по-нататък в мотивите съдът ще даде
отговор и на този въпрос. Всъщност по – важно е, че в последствие, след
цялостен анализ на доказателствата, а и от откъслечните обясненията на подс. М. А. /отделни реплики, изявления, последна дума/
става ясно, че това не е вярно – през цялото време подсъдимите са били трима,
така, както беше прието по- горе от съда.
Това е като цяло приетата от
настоящия състав фактическа обстановка, която беше установена въз основа анализ на събраните по делото
доказателства.
Безспорно е установено по делото, че на 16. 02. 2011 год.
тримата подсъдими са се опитали да отнемат намиращите се в дома на пострадалата пари, като за целта използвали физическа сила
спрямо нея и в следствие на употребената сила постр. Рахим е получила множество, несъвместими с
живота увреждания, вследствие на които по – късно починала. Въпреки
напредналата си възраст тя е била в добро здравословно състояние. По делото се
събраха данни, че тя сама е ходела до центъра на селото за пенсията си, и да
пазарува. Дори предния ден тя е била в магазина на св. А.. Възрастната жена е
била в добро, за възрастта си здраве, обслужвала се е сама, сама
се е грижела за себе си. В тази връзка, опитите на защитата и на подсъдимите да
наведат доводи за лошо здравословно състояние, имащо причинна връзка с
настъпилата смърт са абсолютно неоснователни. Защото заключението на съдебно - медицинската
експертиза ясно сочи, че на пострадалата
са причинени множество
травматични увреждания - съчетана травма
на глава и шия, гръден кош, корем и крайници,
черепно - мозъчна травма, шийна травма, гръдна
травма, коремна травма и травма на крайниците.
Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна
сила, достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество
ребра. В областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително
краткотраен, но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и
щитовидния хрущял. Причината за смъртта
на Рахим е тежка съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до развитие на дихателна и
съчетана съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за
настъпването й. При определени условия сама по себе си и травмата на шията е
можело да доведе до смърт. Според експертите смъртта на пострадалата Рахим е
настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1-2 часа и е в пряка
причинно следствена връзка с получените увреждания. Видно от заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза, темпа на настъпване на смъртта се
преценява на основата на тежестта и вида на нараняванията. Според
индивидуалните особености на пострадалата при така констатираните травми може
да доведе до бързо настъпване на смърт в рамките на 10-15 минути – време за
развитие на белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в
рамките на часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е
настъпила часове след нанесения побой – в периода между 08.00 ч. и 14.00 ч. на
17. 02. 2011 год. Съществува пряка причинно - следствена връзка между
получените увреждания и смъртта на пострадалата. От заключенията на тези експертизи и разпита на
вещите лица в съдебно заседание съдът прави извод, че на пострадалата Рахим е
нанесен брутален, жесток побой с висок
интензитет.
При извършване на първоначалния
оглед на местопроизшествие и на последващия оглед на
местопроизшествие от 18. 02. 2011 год. били намерени и иззети множество
веществени доказателства. За изследване на тези веществени доказателства са
изготвени и приложени по делото експертизи.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза на веществени доказателства е установено, че пострадалата
Рахим е кръвна група – 0, по системата “АБ 0”
с алфа бета глутиногени.
От намерените и иззети веществени доказателства се установява наличието на
човешка кръв по чифт ръкавици – зеленикаво - жълти и по един брой ръждиво - кафяв
обект – мазилка. От заключението на ДНК експертизата на веществени
доказателства става ясно, че по обектите 1 ”а” и 2 ”а” – ръкавици, от външната
страна има човешка кръв, чийто профил напълно съвпада с този на сравнителния
материал на постр. Рахим. Клетъчният материал по обекти
1 ”б” – ръкавица от вътрешната част има ДНК профил, който напълно съвпада със
сравнителния материал на подс. Р. А.. Върху обект № 7 – шапка е наблюдавана смес от
клетъчен материал на индивиди от мъжки пол и съвпадат напълно с ДНК профилите
на тримата подсъдими – М. А., Р. А. и И. А.. По тези съображения съдът
категорично приема, че човешката кръв по външната страна на ръкавиците е на постр. Рахим, а клетъчният материал от вътрешната страна на
ръкавиците - на подс.
Р. А.. Това води до извода, че побоя над
постр. Рахим е осъществен от подс. Р. А., тъй
като има следи от биологичен материал от пострадалата върху външната страна на
една от ръкавиците, намерени при огледа на казана за смет, и биологичен
материал върху вътрешната страна на същата ръкавица, които следи са установени
с ДНК - експертиза. Това води до единствен възможния извод, че тези ръкавици,
които на носени от подс. Р. А. са били употребени при
побоя над постр. Рахим на 16. 02. 2011 год., който е
довел до смъртта й. От огледа на местопроизшествие от 19. 02. 2011 год. в ***, на кръстовището на ул. “Витоша” с ул.
“Родопи”, на контейнер за битови отпадъци, проведен в присъствието на подс. М. А. се установява, че в него са намерени и иззети 2
броя ръкавици – жълти с пет пръста, машинно-плетени, една черна шапка с две
дупки, машинно плетена, една дясна ръкавица, една черна плетена шапка с два
отвора, с бял надпис “Найк”, една ръкавица от плат,
плетена в мръсно – бял цвят, с пет пръста, от другата страна гумирана, с латексово покритие в оранжево. Тези факти се установяват и
от фотоснимките в албума приобщен и приложен към огледа и от тях съдът приема,
че подс. М. А. е присъствал на това следствено
действие, сам е посочил контейнера на органите на досъдебното производство, т.
е. знаел е, че там са изхвърлили шапките
и ръкавиците, с които са били в дома на пострадалата - той и подс. Р. А., след като са напуснали дома й.
Въз основа на изложеното съдът
прие, че физическата сила върху пострадалата е била упражнена от подс. Р. А., а участието на подс.
М. А. в деянието се изразявало в претърсване на стаята с цел намиране на пари.
В тази насока са и резултатите от експертните изследвания върху шапката обект №
7, които са доказателство, че установения по нея клетъчен материал произхожда
от тримата подсъдими. Така направените заключения до момента изцяло
потвърждават и тезата на подс. М. А. във връзка с
механизма на извършване на деянието.
При повторното разглеждане на
делото пред Окръжен съд гр. Шумен, по НОХ№ 515/2012 год. е назначена
допълнителна ДНК – експертиза. Заключението на тази експертиза е, че върху
обект № 2 – лява обувка, в предната й част е установен биологичен материал от
две лица. Пред настоящия състав тази експертиза беше назначена отново, с оглед
възможността да бъде приобщена по делото. След като подписването на вече
изготвеното заключение, съдът я прие като доказателство по делото. Експертизата дава категорично заключение, че
биологичния материал по това веществено доказателство е от постр. Рахим, и от подс.
И. А.. Това обстоятелство е достатъчно
за съда да направи категоричния извод, че подс. И. А.
е бил обут с тези обувки, по външната част на тези обувки е оставен биологичен
материал от постр. Рахим, а за да се е случило това единственият
възможен начин е да е бил на местопрестъплението заедно с подс.
Р. А. и подс. М. А.. Това се потвърждава и от
показанията на св. Х., която сочи, че подс. И. А. и е предал тези обувки, а е обул нейните. Самият
факт, че е направил опит да се освободи от обувките, вече в управлението,
косвено навежда на този извод – знаейки, че вещите му ще бъдат щателно
изследвани е направил опит да ги отстрани от себе си.
Пред настоящия съд бяха поискани
от защитата на подс. И. А. и на подс.
М. А., респ. допусната експертизи.
Почерковата експертиза, приета и приложена
по делото е с категорично заключение, че ръкописния текст от документ, приложен
по ДП № 37/2011 год. на лист 69, не е изписан с почерка на подс.
М. А..
Заключението на съдебно – трасологичната експертиза, касаеща
отново коментираните по – горе обувки е,
че те отговарят по номерация на № 41. Двете стъпала на подс.
И. А. са с дължина – дясно стъпало – 264 мм. И ляво – 261 мм., и отговарят на
обувки с № 41 и № 41,5. На третата задача ВЛ е отговорило, че вътрешната част
на обувките е покрит с материал, който не е следовъзприемащ
не могат да се оставят годни за изследване деформации.
Следва да се отбележи, че съдът кредитира
всички доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК, включително оспорения
от защитата на подс. И. А. протокол за оглед на
местопроизшествие от 19. 02. 2011 год., независимо от обстоятелството, че на
него не е посочено по кое дело е извършен.
Безспорно е, че се касае за процесуално – следствено действие по
настоящото производство. Поставен в т. І,
л. 39-40 по мастилената номерация, по своето съдържание е относим
към процесното дело и съответства на приложения на л.
41-44 в т. І фотоалбум.
След обстоен анализ на всички
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че с горното
деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна вменените им
с обвинителния акт престъпления. Касае се за грабеж, придружен с убийство.
Доколкото подс. не са успели да намерят пари и не са
отнели други вещи от пострадалата, деянието е квалифицирано като опит, по см.
на чл. 18, ал. 1 НК, т. е. касае се за довършен опит за грабеж, придружен с
убийство. Подс. М. А. и подс.
Р. А., въз основа на приетата фактическа обстановка и наличните безспорни
доказателства, са действали като съизвършители по см.
на чл. 20, ал. 2 НК – единият е сломил съпротивата и е упражнил физическо
насилие над жертвата / Р. А./, другия е претърсвал стаята, за да намери парите
на Рахим.
Участието в изпълнителното деяние
за подс. И. А., съдът възприе като помагачество по см. на чл. 20, ал. 4 НК. Такова е било
поведението му по време на инкриминираното деяние – той е закарал с автомобила
си другите двама до къщата на Рахим, останал е да пази и наблюдава за поява на
хора, в последствие ги е върнал обратно в с. Преселка. Бил е обаче в достатъчна
близост до стаята в която се е разиграло събитието и е имал възможност,
възприел е, че вътре се осъществява насилие над възрастната жена. Затова съдът не
прие за основателна тезата на защитата, изтъкната в пледоариите, че се касае за
ексцес. Не е на лице ексцес, защото е безспорно доказано, че тримата тръгнали
съвсем целенасочено / за пари/ и в конкретно набелязана къща. Готови били на
всичко, за да осъществят целите си – нанесли побой над жертвата, жесток и
брутален. Разпределили ролите си предварително – кой ще пази, той ще търси, кой
ще малтретира жертвата.
В допълнение на казаното по –
горе, следва да бъде отбелязано, че в момента тримата подсъдими търпят влязла в
сила присъда с наказание от ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода за
всеки един. Тази присъда е за извършен грабеж, придружен с причиняване на
средна телесна повреда на възрастна жена – 80 годишна, от друго шуменско село.
От мотивите на приложеното по НОХД 515 / 2012 год. на ШОС решение № 148 от 28.
11. 2012 год. по ВНОХД № 190/2012 год. на АС Варна, е видно, че деянието е било
извършено по идентичен начин с настоящото. Отново подс.
Р. А. е осъществил насилието над жертвата, подс. М. А.
е претърсвал и намерил в случая пари и ценности, а подс.
И. А. стоял навън и пазел да не дойде някой. Най – малкото това показва, че
тримата имат установен начин на извършване на престъпните посегателства –
насочени срещу собствеността на самотно живеещи в малките села стари хора.
Според съда, в случая са събрани достатъчно - и преки, и
косвени доказателства, които напълно доказват виновното поведение на
подсъдимите. В допълнение към пледоариите на защитниците си по реда на чл. 291,
ал. 2 НПК подс. Р. А. буквално заяви „ Ами
съжалявам, че е станало тъй с бабата, че е умряла, ама не съм убиеца аз. Може
да съм крадец, ама не съм убиец.“ Подс. М. А.
заяви, също дословно : „Не съм извършил това убийство, съжалявам все пак се
е отнел човешки живот. Отговарям за постъпките си , да това което съм влязъл,
аз не отричам. Влязъл съм, но не съм убивал никого. Не съм тоз човек, дето да
отнеме хорския живот“. Въпреки ниският интелектуален потенциал / това ще се
коментира в последствие /, и двамата добре
разбират, че смъртта на постр. Рахим отегчава
изключително положението им.
Видно от приложените по делото
справки за съдимост, по отношение на подс. М. А. и подс. И. А. е налице
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК, предвид предишните им
осъждания с влезли в законна сила присъди, с които всеки от тях е осъждан
многократно на лишаване от свобода, включително и ефективно, извършили са настоящото
деяние след като са били осъждани повече от два пъти за тежки умишлени
престъпления на лишаване от свобода, като поне едно от тях не е отложено по чл.
66, ал. 1 НК.
Подс. М. А. е осъждан общо седем пъти,
като е изтърпявал многократно наказания лишаване от свобода ефективно, поради
което за него е налице квалификацията във връзка с чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК.
Същото се отнася и за подс. И. А. - осъждан
е общо петнадесет пъти, като е
изтърпявал многократно наказания лишаване от свобода ефективно, поради което за
него също е налице квалификацията във връзка с чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК.
След изложеното до тук съдът прие
за установено, че с деянията си подсъдимите са осъществили следното:
Подс. М. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 199, ал. 2,
т. 2, пр. 1-во, вр. ал. 1, т. 4, вр. с чл.198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК
Подс. Р. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,
пр. 1-во, вр.
с чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
Подс. И. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199,
ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198,
ал.1, вр. чл. 20 ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК.
Затова тримата бяха признати за
виновни по тези обвинения. Касае се за грабеж, придружен с убийство, и деянието
е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимите причини. Тримата
са действали виновно, при пряк умисъл на вината – съзнавали са обществено
опасния характер на деянието си, предвиждали са настъпване на обществено
опасните последици и са искали настъпването им.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на елементарни
човешки ценности, установените правови норми, чест, достойнство, живот и
здраве. Стремежа на подсъдимите към придобиване на облаги по неправомерен начин
и трайно антисоциално поведение, Многократните съдебни интервенции по никакъв
начин на са изиграли предполагаемото превъзпитание на подсъдимите.
Признавайки подсъдимите за
виновни, за да определи наказанията на всеки един, съдът прецени следните
обстоятелства:
Степента на обществена опасност
на деянието е изключително висока - и грабежа и лишаването от живот. Затова и
законодателят е предвидил възможно най-тежките наказания за този вид деяния но
наказателния закон – максимален срок лишаване от свобода, доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна.
Обществената опасност на дейците
също е изключително висока. И тримата са осъждани многократно, търпяли са ефективно наказания лишаване от свобода. С
изградена антисоциална нагласа, с нежелание за поправяне, извършване на
целенасочена престъпна дейност и груба демонстрация на незачитане на закон,
морал, човешки ценности.
Подс. Р. А. към момента е на 26
години, а към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил на 20
години. Въпреки младата му възраст, съдът счита, че този подсъдим е с
изключително висока степен на обществена опасност. Заключението на комплексната
съдебно - психиатрична и психологическа експертиза сочи, че при него е налице
гранично ниво на интелектуално развитие, личностен профил с антисоциални черти,
интелектуален дефицит, личностна дисхармония и посттравмена
характеропатия определят специфичния стил на
поведение, насочен към житейска реализация и задоволяване на потребностите по
социално неприемлив начин. Това обуславя занижена критичност към действията,
неспособност за преживяване на емпатия, липса на чувство за вина и недостатъчна
активност, за корекция на функционирането в обществото чрез оценяване, и използване на негативния опит. В семейството му липсва нужния родителски
капацитет за оказване на корективност и контрол, още
повече по отношение на въздействия за изграждане на морално - етична оценка на
действията. В личностния му профил присъстват още формална критичност в
поведенчески план, улеснена внушаемост и манипулируемост, и непоследователност във волевия акт. Това
е причината за проявявана импулсивност и приобщаване към антисоциални действия.
Вещите лица са категорични, че за ресоциализация на лицето и интеграцията му в обществото
липсва капацитет за корективност.
От изложеното до тук следва
извода, че спрямо подс. Р. А. практически липсва
възможност за превъзпитание и поправяне. Т. е. спрямо този подсъдим единствено
отстраняване за продължителен период от обществото ще му отнеме възможността да
върши престъпления.
Заключението на съдебно - психиатрична
и психологическа експертиза за подс. М. А. сочи, че той имал нормално за възрастта си интелектуално развитие, а въздействието на
семейната и социална среда върху личността му е довело до оформяне на девиантни черти. Способен
е на точна морална оценка на действията си, налице е ограничен потенциал за ресоциализация и интеграция в обществото, и липсват и
предпоставки за реализацията му. Тези черти определят склонност към антисоциално
поведение и обуславят извод за висока степен на обществена опасност на подс. М. А., и ограничена възможност за неговото
превъзпитание и поправяне.
Сходно е заключението на
комплексната съдебно - психиатрична и психологическа експертиза и за подс. И. А.. Поведението
му е видимо социално приспособимо, но са налице противоправни
деяния, личностния профил на подс. И А. е на първосигнална личност. В характеровото
структуриране влияние имат социалното обкръжение и социалният модел, налице са лесно възбудими
емоции, нисък афективен праг. Към момента на извършване на изследването
експертизата е констатирала повишена невротичност и
тревожност. При него е налице ниско ниво
на отговорност, нисък външен и вътрешен локус на
контрола, улесняващ проявите на асоциалност. Морално -
етичната оценка по отношение на действия
и поведение е формална. За неговата възраст и социален статус интеграцията и ресоциализацията са трудновъзможни.
Всичко казано за този подсъдим сочат за
висока склонност към антисоциално поведение у подсъдимия, а лесновъзбудимите
емоции и ниския афективен праг обуславят извод за
изключително висока степен на обществена опасност на подс.
И. А. и затруднена ресоциализация, и интеграция в
обществото.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подс.
М. А. тежкото семейно положение и частичното оказано съдействие на ДП. За подс. Р. А. единственото обстоятелство, което може да се
кредитира като смекчаващо и относително младата му възраст. За подс. И. А. липсват каквито и да е смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Отегчаващите вината обстоятелства за сметка на това са в изобилие и за тримата
подсъдими. На лице при тримата е богато съдебно минало, като това минало е
правопропорционално с възрастта на всеки. За своите 44 години /към момента на
извършване на инкриминираното деяние/ подс. И. А. е
осъждан с влезли в сила присъди цели седемнадесет пъти. За своите 34 години,
отново към датата на извършване на настоящото деяние, подс.
М. А. бил осъден седем пъти. Съдебното минало на подс.
Р. А. не отстъпва по нищо на другите двама, в справката му за съдимост са на
лице шест отделни осъждания.
С оглед горното, съдът счита, че целите
на наказанието съгл. чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
тримата подсъдими, като наказанието следва
да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
доколкото това е възможно.
За престъплението по чл. 199 ал. 2 от НК предвиденото наказание е - "лишаване от свобода"
от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Тъй като делото вече е разглеждано от други състави, четени са
осъдителни присъди, отменяни по повод протест и жалби, настоящия съд е поставен
в определени граници при определяне размера на наказанието за всеки един
подсъдим.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, съдействието на органите на
досъдебното производство, степента на участието му в опита за отнемане на вещи
и обществената му опасност, счита, че справедливо и съответно на извършеното от
подс.М.А. ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер близък до минималния предвиден от
закона за това престъпление, а именно 16 /шестнадесет/ години.
Високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществената опасност на подс.
Р. А., безспорно установеното, че именно той е осъществил принудата, нанесъл е
уврежданията от които е последвала смъртта на пострадалата, жестокостта му
при извършване на деянието, както и
заключението на вещите лица, че при установения от тях личностов
профил на дееца липсва капацитет за корективност и
за ресоциализация
на лицето и интеграцията му в обществото, счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подс. Р. А. ще бъде налагане на
наказание "лишаване от свобода" в размер на максималния предвиден от
закона за това престъпление, а именно 20 /двадесет/ години.
Характерно за подс.
И. А. е, че той съставлява изключително висока степен на обществена опасност
като деец. Безспорно е и се отбеляза многократно, че процесното
деяние е с възможно най – висока степен на обществена опасност, и така е
заложено в наказателния закон. Това което прави впечатление е, че този подсъдим
е изключително „твърд“ характер, отрича вината си, отказва да дава
обяснения. Предвид обстоятелството, че
той е осъждан най-много от тримата, както и обстоятелството, че при неговата
възраст и социален статус интеграцията и ресоциализацията
са трудно възможни, съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. И. А. ще бъде налагане на наказание "лишаване от
свобода" в размер на 18 /осемнадесет/ години. Следва все пак да се отчете продължителния
период от време, през което продължава съдебното производство по делото.
Предвид размера на постановеното с настоящата присъда наказание по
отношение на всеки един от подсъдимите, съдът на основание чл.60 ал.1 и чл. 61
т.2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП за всеки един от тях.
Съдът счита, че определени в този вид и размер, наказанията на тримата ще
осъществят целите си и в индивидуален и в генерален план, заложени в чл. 36,
ал. 1 НК. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
За да приобщи изготвените при повторното разглеждане на делото, назначени в
съдебна фаза експертизи бяха назначени отново от настоящия състав, и след като
бяха преподписани от експертите, бяха приети по
делото.
Неоснователно е и възражението на
защитата, че делото следваше да бъде разгледано, при вече допуснатото в предно
разглеждане на делото изменение на обвинението спрямо подс.
И. А.. И това е така, защото с отменителното решение
на ВКС всички извършени следствено – процесуални действия са отменени, т. е. не
съществуват в правния мир. А при настоящото разглеждане на делото такова искане
не беше направено от представителя на обвинението. Това е и причината настоящия
състав да не коментира е ли е, или не, една от предпоставките, или и двете, за
изменение на обвинението по см. на чл. 287, ал. 1 НК.
Съдът постанови, приложените по
делото веществени доказателства, след влизане на присъдата в сила, да бъдат
унищожени, като вещи без стойност, и това са: черно дамско портмоне, две
парчета от стъкло с неопределена форма, нишковидни обекти, триъгълна пила с
дървена дръжка, черни мъжки обувки без вързанки, 5
броя празни буркани тип “Омния”, ръкавици, гумени
обувки, жълти ръкавици, черна плетена шапка, черна дясна текстилна ръкавица,
черна плетена шапка с два прореза с надпис “Nike”, мръсно бяла ръкавица с пет пръста с гумирана част от оранжев латекс,
зелено маскировъчно яке /с кафяви черти/, тъмносиньо яке, тъмносиньо долнище на
анцунг с емблема “Карра”, изрезки от нокти от лява ръка на трупа на
Рахим, изрезки от нокти от дясна ръка на
трупа на Рахим, изсушена върху марля кръв от трупа на Рахим, слюнка и епителни
клетки от устната кухина на подс. Р. А., слюнка и
епителни клетки от устната кухина на подс. И. А.,
слюнка и епителни клетки от устната кухина на подс.
М. А., нокти от лява и дясна ръка на Р.Р.А нокти от
лява и дясна ръка на Я.А С., нокти от лява и дясна ръка на Я.А.Х, нокти от лява
и дясна ръка на И.П.Д, нокти от лява и дясна ръка на Б.Р.Р, нокти от лява и
дясна ръка на З.В С., нокти от лява и дясна ръка на М.С.А., нокти от лява и
дясна ръка на Р.И.А., изкуствена челюст с липсващи два зъба, нож с черна дръжка
27 см. дължина, нож с метална дръжка дълж.23 см., нож
с дървена дръжка 3,5 см ширина, 26 см дължина, косми от половата област, дактилоскопни
отпечатъци от труп и косми от главата, слюнка и епителни клетки от
устната кухина на Р.Р.А слюнка и епителни клетки от
устната кухина на Я.А С., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Я.А.Х,
слюнка и епителни клетки от устната кухина на И.П.Д, слюнка и епителни клетки
от устната кухина на З.В С., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Б.Р.Р,
кръгло прозрачно парченце, очила – бели прозрачни рамки, мъжки слип /боксери/
сини на цвят, фенерче с 2 големи кръгли
батерии, пластмасов настолен часовник, зелен със счупен корпус, част от мазилка
с петно с червено-кафява материя; след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Съдът възложи на тримата
подсъдими направените деловодни разноски – в хода на ДП, при предишните
разглеждания на делото пред ШОС и при настоящото съдебно производство, съгласно
чл.189 ал.3 от НПК по равно за всеки от тях, а именно по сметка на ОД на МВР –
Шумен сумата от 1288,79лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и 79 стотинки/
представляваща разноски по делото от досъдебното производство и сумата от
2190,79 лв. /две хиляди, сто и деветдесет лева и 79 стотинки/ разноски по
делото за съдебните производства по сметка на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател: Член съдия: