№ 26203
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110116251 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба на А. Л. К. с ЕГН:
********** и съд адрес: гр. София, ., срещу БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД с ЕИК: . и
адрес: гр. София, АЕРОГАРА СОФИЯ, общ. Столична, обл. София (столица),
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща главница за
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за
отмяна на полет FB319 от София до Берлин на 18.08.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 07.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,95 евро
(единадесет евро и 95 евроцентове), представляваща мораторна лихва за
период от 02.09.2024 г. до 07.01.2025 г., за които суми е издадена заповед от
21.01.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 869 / 2025 г. по описа
на СРС, 90 гр. с-в.
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е сключила договор за
въздушен превоз с ответника за редовен полет FB319 от София до Берлин,
определен за изпълнение по разписание на предвиден за изпълнение по
разписание на 18.8.2024 от 20:30 часа. В деня на полета се е явила на летището
за полета и е преминала всички процедури, като след продължително чакане в
20:47 е получила съобщение, че полетът е отменен и препланиран с нова дата
и час на излитане за 19.08.2024 г.
На 2.9.2024 г. ищцата подала жалба до ответното дружество, която
останала без реакция от превозвача, като и до момента не е получила
информация относно позицията на ответника по този иск. Счита, че при така
представената фактическа обстановка са налице условията по чл. 5 във връзка
с 7, параграф. 1, буква a) от Регламент 261/2004 за изплащане на обезщетение.
Съображенията за това са следните:
Наличие на предпоставките по чл. 7 от Регламент 261/2004. Ищцата
твърди, че е налице договор за въздушен превоз между летища на територията
на държави-членки на ЕС. Поради това този договор попада в приложното
поле на Регламент 261/2004, съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламента; налице
е закъснение на полета, довело до закъснение в крайния пункт на пристигане с
1
над 3 часа.
Съгласно практиката на Съда на Европейския Съюз, която е
задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента, по аргумент от
член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 261/2004, пътниците
на полети, закъснели с повече от три часа до крайния пункт на пристигане,
придобиват право на обезщетение по чл. 7 от Регламента (в този смисъл
изрично точки 55 и 61, както и диспозитив 2 на решение от 19 Ноември 2009
по съединени дела C-402/07 и C-432/07, потвърдено с Решение от 23
Октомври 2012 г. по съединени дела C-581/10 и C-629/10). По-конкретно,
диспозитив 2 на цитираното решение по дела C-402/07 и C-432/07 гласи, че:
Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този
регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя
краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Поради това и на основание закъснение от над 3 часа до крайния пункт на
пристигане за нея е възникнало право на обезщетение по чл. 7 от Регламента.
Разстоянието между София и Берлин е под 1500 км, което е
общоизвестен факт, поради което дължимото обезщетение на ищцата е
съгласно чл. 7, параграф. 1, буква а) от Регламент 261/2004 в размер на 250
евро.
На 2.9.2024 г. ищцата твърди, че подала до ответника покана за
доброволно изпълнение, с което го поставила в забава и има право на законна
лихва в размер 11,95 евро до датата на заявлението за издаване на заповед за
плащане.
Намира, че липса на обстоятелства, даващи основание за освобождаване
от отговорност Ответното дружество носи тежест да докаже наличие на
извънредни обстоятелства, ако иска да се освободи от отговорността си за
заплащане на обезщетение. Поради липса на такова позоваване и представени
доказателства за наличие на извънредно обстоятелство, ответното дружество е
задължено да й заплати установеното в Регламент 261/2004 обезщетение.
2
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, т. 1, б. «а» и чл. 5 от Регламент /ЕС/ №
261/2004 г., както и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът „България Еър“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1540, район Слатина, Аерогара София. . е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни, по следните съображения.
Претенциите на ищеца за заплащане на сумата в размер на 782.33 лева,
представляваща парично обезщетение на основание чл. 7, nap. 1, буква „б“ във
връзка с чл. 5, nap. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 („Регламент (ЕО) № 261/2004“) са неоснователни и недоказани поради
следните съображения: По отношение на „България Еър“ АД са налице
освобождаващи от отговорност предпоставки и основания (извънредни
обстоятелства) по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г.: „Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по
член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства. които не са могли да бъдат избегнати. дори да са били взети
всички необходими мерки.'" Съгласно Регламента, в случай на отказан достъп
на борда и отменени или дълго закъснели полети, форсмажорни обстоятелства
като рискове за сигурността освобождават въздушния превозвач от
задължението за изплащане на обезщетение.
В конкретния случай полет FB319 от 18.08.2024 г. по направление София -
Берлин е закъснял поради лоши метеорологични условия, засегнали Западна
Европа.Между настъпването на извънредно обстоятелство и закъснението на
полет FB319 от 18.08.2024 г. е налице пряка причинно-следствена връзка,
изразяваща се в късното пристигане на изпълняващото полета
въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-AMS на запасно
летище от предната отсечка. Поради закритието на летището в Берлин нямало
свободен самолет, който да изпълни полета така че да не повлияе на
програмата за следващия ден. Ответното дружество, в качеството му на
въздушен превозвач, не е ограничено да се позове на „извънредно
3
обстоятелство” само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия полет, като има възможност да се позове на такова обстоятелство,
което евентуално засяга предходен полет в рамките на предпоследната
ротация, опериран със същия самолет. Именно в тази насока е решението на
Съда на Европейския съюз по дело С-826/19 (WZ срещу Austrian Airlines
AG).С настоящия отговор прилагам справки от специализираната система за
планиране на „България Еър“ АД - NetLine, закупена и поддържана от
Lufthansa Systems. Предоставените разпечатки на техническата система
NetLine съдържа данни от полетите. Тези данни се нанасят в системата в
специален формат. Формата и обработката на тези данни е международно
контролирана и унифицирана от Международната асоциация за въздушен
транспорт. ИКАО и Световната митническа организация. В действителност
данните в системата NetLine касаещи резервациите на пътниците се въвеждат
от служители на компанията, но тяхната достоверност няма как да бъде
подправена. В справката за полет FB319 от 18.08.2024 г. с код е означена
причината за закъснението и продължителността на закъснението под влияние
на същата причина. Кодът е DL 93/0348 и DL 62/1502 тоест под код 93
закъснението е 3 часа и 48 минути, а под код 62 закъснението е 15 часа и 2
минути.
Кодовете са стандартизирани за авиацията от Международната асоциация
за въздушен транспорт - Стандартни кодове на IATA за закъснения. Като под
код номер 93 причината за закъснение е в раздел „Предизвикани закъснения“ -
СМЯНА (РОТАЦИЯ) НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНО СРЕДСТВО, късно
пристигане на въздухоплавателно средство от друг полет или от предишен
сектор. Под код 93 причината за закъснение е смяна (ротация) на
въздухоплавателно средство, късно пристигане на въздухоплавателно
средство от друг полет или от предходен сектор.
На следващо място, ответникът твърди, че видно от приложените справки
въздухоплавателното средство, изпълняващо двата полета е едно, с
регистрационен знак LZ-BVL. В тази връзка следва да има предвид, че
съображение 14 и 15 от Регламент (ЕО) 261/2004 не предполага изчерпателен
списък на извънредни обстоятелства, които могат да извинят превозвача дори
и при осъществено закъснение. Напротив, изразът „по-специално“ посочва, че
даденият списък от примери в четиринадесетото съображение не е
изчерпателен. Следователно, оперативен проблем, изцяло извън контрола и
4
дейността на авиопревозвача, не е автоматично изключен от понятието за
„извънредни обстоятелства“. Моля съдът да има предвид, че нито
европейският законодател, нито практиката на Съда на ЕС посочват, че
изброяването на извънредни обстоятелства в съображение 14 и 15 от
Регламента е изчерпателно. Напротив, в практиката си Съдът на ЕС
многократно е изтъквал, че изброяването на случаите е примерно (в този
смисъл е Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело С-12/11 на Съда на ЕС,
в което се посочва, че „...от съображения 14 и 15 от този регламент се извежда
неизчерпателен списък на тези обстоятелства. “). Съображение 14 от
Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. посочва, че извънредни
обстоятелства „може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.“ Изразът „по-специално“ посочва, че даденият списък
от примери в четиринадесетото съображение не е изчерпателен. Следователно
причината за закъснение на конкретен полет може да бъде съчетание от
няколко причини, действащи заедно, чийто резултат е именно закъснение на
полет от предвиденото разписание. Нито европейският законодател, нито
практиката на Съда на ЕС посочват, че изброяването на извънредни
обстоятелства в съображение 14 и 15 от Регламента е изчерпателно. Напротив,
в практиката си Съдът на ЕС многократно е изтъквал, че изброяването на
случаите е примерно (в този смисъл е Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по
дело С-12/11 на Съда на ЕС, в което се посочва, че „...от съображения 14 и 15
от този регламент се извежда неизчерпателен списък на тези обстоятелства.“).
А в Решение от 22 декември 2008 г. по дело С-549/07, СЕС посочва, че
технически проблем в самолета е извиним, „ако този проблем произтича от
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол“.
Европейският законодател и Съда на ЕС са преценили, че това събитие
има извънреден характер, защото при внезапното му настъпване, макар и да е
възможно и осъществимо в действителността, то настъпването му би
затруднило неочаквано дейността на авиопревозвача. който и при взимането
на всички възможни и подходящи мерки в конкретния случай, отново не би
5
могъл да го избегне и преодолее, не е и във времевите граници под 3-часови
закъснения, определени от съдебната практика като непопадащи в хипотезата
на чл. 7 от Регламента. Приравняването на всички събития на събития,
„присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния
превозвач", само защото е възможно тяхното осъществяване в
действителността, означава изкривяване смисъла и буквата на закона и по този
начин се стига до крайна степен на обезсмисляне на разпоредбите на
Регламента, които освобождават авиопревозвача от отговорност. При
развиването на тази логика следва изводът, че трябва да се преценява като
неприсъщо на дейността на превозвача само настъпването на събитие,
неочаквано и несвойствено за действителността, но не това е смисълът на
Регламента.
На още по-силно основание, по отношение на превозвача е изпълнена
хипотезата, уредена в съображение 15 от Регламент (ЕО) 261/2004. а именно:
„Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет
в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до
другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че
са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване
“
на закъснения или отменени полети.
Още повече, следва да се прецени и кой е най-важният фокус на
авиационната дейност в светлината и на приложението на Регламент (ЕО)
261/2004 и това най-добре бе изразено от Съда на ЕС в Решение от 04.05.2017
г. по дело С-315/15: „5 това отношение не е от значение дали действително
сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет. Всъщност целта за
гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, ползващи въздушен
транспорт, която Регламент № 261/2004 преследва съгласно съображение 1,
предполага въздушните превозвачи да не бъдат поощрявани да се въздържат
от вземане па необходимите при такъв инцидент мерки, предпочитайки
поддържането и точността на полетите си пред целта за гарантиране на
сигурност. “
Процесният полет е закъснял поради ограничения в управлението на
потока на въздушното движение, вследствие на лоши метеорологични
условия, като в настоящия случай не е имало възможност въздушния
6
превозвач да предприеме други мерки, за да предотврати закъснението.
Предвид гореизложеното, закъснението на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени или избегнати от страна на
въздушния превозвач. Поради краткия интервал между избраните от пътника
полети, същият е пропуснал връзката до крайната дестинация. С оглед на
това, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Възникването на
правото на обезщетение има определен фактически състав, уреден в
Регламент (ЕО) 261/2004 г., който в конкретния случай считам за
неосъществен, поради което не са настъпили и правните му последици -
възникване правото на обезщетение. Основен и най-важен елемент от
фактическия състав на правото на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004г. е
явяването на пътника навреме за регистрация, което се твърди в исковата
молба, но не е доказано от ищеца и за което по силата на правилата на ГПК и
Регламент (ЕО) 261/2004, на него следва да бъде разпределена
доказателствената тежест.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си
по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил на
време за същия, преминал е проверка, размера на обезщетението, а ответника
следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му. По иска за
заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да докаже падежа на
вземането, респ. поканата за плащане, периода на забавата, както и размера на
обезщетението.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на страните за приемане на писмените документи
като доказателства по делото, с оглед връзката им с предмета на доказване.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение. На
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.10.2025 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8