РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330108922 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Ж. М. твърди, че е страна по договор за кредит, сключен на **** с
дружеството ответник. В договора имало уговорена клауза за неустойка в размер на
563,50лв., дължима за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2019г. Поддържа се, че с
решение по гр.д. №***/*** на Пловдивския районен съд клаузата за неустойка по
договора е била обявена за нищожна. Предвид това, че ищецът бил заплатил сумата за
неустойка се претендира осъждане на ответника да върне сумата от 563,50 лв. като
дадена без основание.
Ответникът „Макроадванс“ АД не оспорва твърденията за сключване на
договора, както и за наличието на влязло в сила решение, с което клаузата за неустойка
е обявена за нищожна. Поддържа обаче, че още преди влизане в сила на решението за
нищожност на неустойката той е заплатил нейната равностойност по банковата сметка
на ищеца, което станало с платежно нареждане от ***. Във връзка с това счита, че не
дължи сумата поради нейното плащане. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
По делото не е спорно и се установява от приложеното гр. д. ***/*** по описа на
Пловдивския районен съд, че на **** между ищеца и дружеството ответник бил
сключен договор за потребителски кредит № **** за сумата 1000 лв. при годишен
лихвен процент от 41 пункта и годишен процент на разходите от 49,65 пункта /лист 12
1
на приложеното дело ***/***/. Било уговорено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение ищецът дължи неустойка в размер на 6,90 лв. плюс 0,23%
от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,23% от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен / чл.10 на договора/.
От представената по приложеното дело справка се установява, че ищецът М. е
погасил всички задължения по договора за кредит, сред които и сумата 563,50 лв.
представляваща начислена съгласно чл.10 от договора неустойка. Плащанията са
извършени в периода от 12.07.2018г. до 20.02.2019г. / лист 56 на приложеното дело/.
С решение № *** от ***, постановено по приложеното гр. д. № ***/*** по описа
на Пловдивския районен съд, клаузата уговаряща неустойката по чл.10 от договора
била призната за нищожна. Решението е влязло в законна сила на ****г.
Преди влизане в сила на това решение с преводно нареждане от ****
дружеството ответник изплатило по банкова сметка на М. сумата 563,50 лв. с посочено
основание "възстановяване на неустойка по договор" / лист 72/. Съдът постановил
цитираното по-горе решение относно нищожността за клаузата уговаряща неустойка е
изпратил уведомление до процесуалния представител на ищеца което е било връчено
на ***.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Между страните по делото със сила на пресъдено нещо е установено, че
клаузата на договора за потребителски кредит №****/**** уговаряща неустойката е
нищожна. Това означава, че даденото от ищеца в изпълнение на това задължение е
платено при начална липса на основание и подлежи на връщане. Не се спори по
размера на дадената сума за неустойка - 563,50 лв. Самата тя е била върната на ищеца,
което е видно от представеното платежно нареждане приложено по гр. дело ***/*** на
ПРС. Факта на плащането не се оспорва по настоящото дело. Плащането е факт
настъпил след завеждане на настоящото производство, който има погасителен ефект и
следва да бъде взет предвид при постановяване на настоящото решение.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата 563,50 лв.
следва да се отхвърли като погасен поради плащане.
По разноските:
Настоящата искова молба е заведена в съда на 31.05.2021г., като плащането е
извършено на *** тоест след завеждане на иска. Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът е предявил настоящия иск преждевременно, преди да влезе в
сила решението за прогласяване на нищожността. Това е така, защото изискуемостта
на вземането за връщане на сума получена без основание не възниква от момента на
2
установяването на нищожността на правоотношението по съдебен ред. Нищожността е
изначална, поради което вземането е изискуемо от момента на получаването на
престацията в този смисъл – т. 7 от ППВС 1/1979 г. Предвид това следва да се приеме,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да заплати на ищеца
разноските.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 300 лв. представляваща адв. хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ж. М. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ***** №***
против „Макроадванс“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Г.С. Раковски №147, ап.14 за заплащане, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на сумата
563,50 лв. /петстотин шестдесет и три лева и 50 ст./ платена без основание от ищцата
по недействителна клауза за неустойка №***/***, като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД да заплати на М. Ж. М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 50 лв. /петдесет лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД ЕООД да заплати на адв. Е. Г. И. личен номер
********** с адрес: гр.***, ул. *** №**, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3