Решение по дело №15759/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/27.5.2019 г., град Варна

 

      

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14-ти състав  в открито  заседание  на  двадесет и трети  април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                  при участието на секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 15759  по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

   

 

         Предявен е иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД,  чл.86, вр.чл.84 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от ищец „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, действащ чрез пълномощник  адв. Виолета Герова  от АК София, със съдебен адрес ***  срещу  ответник Н.К.П. ЕГН ********** *** за установяване вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение  по чл.410 ГПК № 5331/10.07.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 10662/18 г. на РС Варна за сума в размер на 195.48 лева, представляваща задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги  по Договор за далекосъобщителни услуги от 12.08.2015 год. за аб. № ********* за периода от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението  09.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

          Предявен е и кумулативно съединен осъдителен иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.205 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сума в размер на 376.35 лева, представляваща задължение за незаплатени  лизингови вноски по договор за лизинг от 12.08.2015 г. за мобилен номер 0898/579323 за периода след м.07.2016 г. до м.08.2017 г. с абонатен № *********.

       Ищецът претендира заплащането от страна на ответника и на сторените от него разноски както за исковото, така и за заповедното производството, на осн.чл.78 ГПК. 

       Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

       Твърди се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 12.08.2015 г., за периода от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г.,  за което са издадени фактура № **********/18.03.2016 г., платима в срок до 02.04.2016 г.,  № **********/18.04.2016 г., платима в срок до 03.05.2016 г., № **********/18.05.2016 г., платима в срок до 02.06.2016 г. Абонатът е потребил услуга съгласно приложена към всяка фактура детайлизирана справка и не е  погасил задълженията си по три последователно издадени фактури. Същият е бил уведомен за настъпилия падеж на задълженията с кредитно известие  от 18.06.2016 г. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и договора за лизинг съгласно уговорения погасителен план. 

       В срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.  

       В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което поддържа молбата и моли за уважаване на иска. 

               Ответницата е представила писмено становище с което признава изцяло предявените срещу нея искове и моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като не е станала причина за завеждане на делото.

              Съдът, като съобрази становищата на страните,   събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа  страна следното:

                От приложеното ч.гр. д № 10662/2018 г. по описа РС Варна се установява, че по повод заявление, подадено от   „Т.Б.“ ЕАД  е издадена Заповед № 5331 от 10.7.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът  Н.К.П. ЕГН********** *** да заплати на кредитора  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6 сумите от 571.83лв. потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за времето от 18.02.2016г. до 17.07.2016г. по договор за далекосъобщителна услуга от 12.08.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-9.07.2018г. до окончателното й изплащане, 109.43лв. лихва за забава за времето от 3.08.2016г. до 22.06.2018г. и сторените по делото разноски в размер на 205лв. 

                 Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок,  като довнесе дължимата държавна такса.

               Видно е от  съобщението до кредитора, че същият  е упражнил правото си на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.

      За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства, а именно договор за мобилни услуги от 12.6.2015 г., декларация-съгласие,  допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 25.9.2015 г.,  договор за лизинг от 25.9.2015 г.,  запис на заповед от 25.9.2015 г.,  5 броя фактури,  Общи условия. Същите са допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК,  надлежно заверени са от ищеца по реда на чл. 183 ГПК и НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

                  В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.   

                 Ответникът не е оспорил по основание и по размер начислените във фактурите суми  за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на мобилни услуги ведно със  споразумение към него от 25.9.2015 г. и услуга по договор за лизинг от 25.09.2015 г. като абонат с  посочени клиентски номер и абонатни номера. Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са декларирани пред доставчика на услугата. С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта, че е ползвател на мобилната услуга, предоставена му от ищеца,  съдът намира за доказан факта, че същият има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и  Закона за електронните съобщения. Не се оспорват твърденията в молбата, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане използваните мобилни услуги  от абоната. 

                 Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани към датата на приключване на устните състезания, поради което предявеният иск  е изцяло основателен  при признание на иск в хипотезата на чл.237 ГПК и следва да се уважи.

                 При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски  за настоящото производство в размер на 205 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 255 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

                 Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.П. ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, действащ чрез пълномощник  адв. Виолета Герова  от АК София, със съдебен адрес ***  по  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5331/10.07.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 10662/18 г. на РС Варна за сума в размер на 195.48 /сто деветдесет и пет лева и 48 ст./ лева, представляваща задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги  по Договор за далекосъобщителни услуги от 12.08.2015 год. за аб. № ********* за периода от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението  09.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

         

 

               ОСЪЖДА Н.К.П. ЕГН ********** *** да заплати на  „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, действащ чрез пълномощник  адв. Виолета Герова  от АК София, със съдебен адрес *** сума в размер на 376.35 /триста седемдесет и шест лева и 35 ст./ лева, представляваща задължение за незаплатени  лизингови вноски по договор за лизинг от 12.08.2015 г. за мобилен номер 0898/579323 за периода след м.07.2016 г. до м.08.2017 г. с абонатен № *********,  на осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.205 ЗЗД.

 

             ОСЪЖДА Н.К.П. ЕГН ********** *** да заплати на  „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, действащ чрез пълномощник  адв. Виолета Герова  от АК София, със съдебен адрес *** разноски за исковото производство в размер на  205 /двеста и пет/ лева и за  заповедното производство в размер на 255 /двеста петдесет и пет/  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

              Решението  подлежи на обжалване  с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните. 

 

 

                                                      Районен съдия: