РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20215300101618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от
незаконното обвинение на ищеца Т. П. Б. ,ЕГН ********** в престъпление, по отношение
на което е признат за невинен и оправдан.
Цената на предявения иск е 26 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
се законната лихва върху посочената сума, считано от 13.04.2021г.- когато е влязла в сила
оправдателната присъда, до окончателното му изплащане.
Искът е предявен против Прокуратурата на Република България и се основава на
твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 234,ал.1,във вр. с чл.
63,ал.1,т.3,във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Посочва,че по случая е образувано
досъдебно производство №63/2017г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на
МВР гр. Пловдив, образувано по прокурорска преписка №3948/2017г. по описа на Районна
прокуратура гр. Пловдив. Повдигнатото му обвинение е за това,че на **.**.****г. в гр.
***** като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие П. Т. Б., ЕГН **********, - също
като извършител, в немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи
изделия, както следва:
тютюн за водна лула с общо нето тегло 9.250 кг. - на обща стойност 305.25 лв. и акциз /при
1
цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв.;
тютюн за водна лула с общо нето тегло 1.357 кг. - на обща стойност 44.78 лв. и акциз
/при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв.;
тютюн за водна лула с общо нето тегло 15.600 кг. - на обща стойност
80. лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на
20. лв.;
тютюн за водна лула с общо нето тегло 15.800 кг. - на обща стойност 521.40 лв. и
акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв.;
тютюн за водна лула с общо нето тегло 11.500 кг. - на обща стойност 379.50 лв. и
акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1748 лв.;
тютюн за водна лула с общо нето тегло 9.400 кг. - на обща стойност
20. лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на
80. лв.;
-тютюн за водна лула с общо нето тегло 13.400 кг. – на обща стойност
20. лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на
80. лв.,или всичко с общо нето тегло - 76.307 кг. Тютюн за пушене /за лула и цигари/ на
обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66
лв., или всичко общо в размер на 14116.79 лв.,когато такъв се изисква по закон.
Ищецът твърди,че повдигнатото срещу него обвинение е за извършено тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,а именно: престъпление по чл.234,
ал.1, вр.с чл.63, ал.1, т.З, вр.с чл.20, ал.2, вр.с ал.1 от НК.С внесения в РС Пловдив
обвинителен акт е образувано НОХД №4050/2018г. ,по което са проведени множество
открити съдебни заседания, по време на които ищецът е бил изправен пред всички
присъстващи в съдебната зала хора в качеството на подсъдим.С Присъда №174 от
20.06.2019г., постановена по посоченото делото,ищецът е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление чл.234, ал.1, вр.с чл.63, ап.1,
т.З, вр.с чл.20, ал.2, вр.с ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода ” в
размер на една година.На основание чл.66, ал.1, вр.с чл.69, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода ” в размер на една година е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал от така определеното му наказание времето, през
което е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на **.**.****г., като единият ден
задържане се счита за един ден лишаване от свобода.Присъдата е обжалвана пред Окръжен
съд Пловдив, като с Решение№260046 от 12.02.2021г., постановено по ВНОХД
2
№1288/2020г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив първоинстанционната присъда изцяло е
потвърдена.
Ищецът посочва,че на 10.03.2021г. чрез Районен съд Пловдив е подал молба за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №4050/2018г. по описа на XVII
нак. състав на Районен съд гр. Пловдив,въз основа на която е образувано НД /В/
№131/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, Наказателна колегия.По това дело с
Решение №260068 от 13.04.2021г Апелативен съд гр. Пловдив е отменил Решение№260046
от 12.02.2021г., постановено по ВНОХД №1288/2020г. по описа на Окръжен съд гр.
Пловдив и Присъда №174 от 20.06.2019г., постановена по НОХД №4050/2018г. по описа на
XVII нак. състав на Районен съд гр. Пловдив,и е признал подсъдимите – настоящ ищец и П.
Т. Б. за невиновни по повдигнатото им обвинение.
Ищецът твърди,че с този съдебен акт е сложен край на един мъчителен процес проточил се
четири години в който е доказал, че не е извършил вмененото му тежко умишлено
престъпление. През целия процес е търпял несгоди и унижение, че на него невинния
гражданин е повдигнато обвинение и вследствие на същото незаконно обвинение е изправен
като подсъдим пред съда. Бил е подложен на силен стрес, породен от страха, че това дело
може да завърши и с осъдителна присъда постановена при съдебна грешка,на младата му
неукрепнала психика са нанесени били поражения, в старта на живота си е изгубил вяра в
справедливостта, размити са били възприятията му за правда и справедливост,отнето било
исконното му човешко право - правото на свобода и свободно придвижване на **.**.****г.
Претърпените неимуществени вреди ищецът ги оценява на стойност 26 000,00 лева и
формулира искането тази сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва за периода
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, считано от 13.04.2021г. до
окончателното изплащане на цялото задължение.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Прокуратурата
на Република България, от чието име е постъпил писмен отговор в законния срок. Отговорът
е подписан и подаден от прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, за когото няма
спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн.
10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна на ответника
следва да се счита за надлежно упражнено.
Ответникът оспорва основателността на изложеното в исковата молба. Твърди,че
ангажираните от ищеца доказателства не установят действително търпени вреди като пряк
резултат от воденото срещу него наказателно производство, респ. повдигнатото и предявено
обвинение, които са основни елементи от фактическия състав по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ.
Посочва,че воденото срещу Т. П. Б. наказателно производство е продължило 4 - години, в
които е включен първоначалният момент на ангажиране на наказателната му отговорност -
31.08.2017 год., до съдебният акт от протеклото производство по реда на глава 33 от НПК,
13.04.2021 год.като този срок е напълно разумен, съобразен и с актуалната европейска
съдебна практика по въпроса, още повече, че и взетата спрямо ищеца мярка за процесуална
принуда е била най - леката възможна такава.Относно възражението на ищеца за
3
задържането му на **.**.**** год., от органите на Трето РУ - ОДМВР - гр.Пловдив,
ответникът посочва, че Прокуратурата не следва да отговаря за действията на длъжностни
лица от друг държавен орган, още повече, че за разлика от задържането, извършвано от
органите на МВР, процесуалното такова по реда на НПК, е под съдебен контрол в рамките
на досъдебното и съдебно производство, гаранции, обезпечаващи законността и
продължителността му. Твърди,че не следва да бъде игнориран и фактът, че
първоинстанционното производство е приключило с осъдителна присъда за ищеца Т. П. Б.,
потвърдена от въззивната инстанция,като в този смисъл следвало да се има предвид,че
законността и обосноваността на формулираното обвинение се решава единствено от съда.
Съдебното наказателно преследване е невъзможно да се осъществи без предварително
формулирано обвинение в хода на разследването и изготвяне, и внасяне от прокурора на
обвинителен акт в съда, за същото престъпление, срещу същото лице. Искането е
претенцията като недоказана по размер да бъде отхвърлена.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за
установено по делото следното:
Приложени по делото са писмени доказателства,установяващи образуването и движението
на нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2018 г.,както следва:
-на **.**.**** г. в 22.30 ч. ищецът е задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 Закон за
Министерството на вътрешните работи;
-с постановление от 31.08.2017 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив Т. Б. е
привлечен като обвиняем по ДП № 63 по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив за
2017 г. за престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК и
спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“;
-с постановление от 21.11.2017 г. ищецът в настоящото производство е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК;
- въз основа на обвинителен акт по пр. пр. № 3948 по описа на Районна прокуратура –
Пловдив за 2017 г. е образувано нохд № 4050/2018г. по описа на ПРС ,с което ищецът е
обвинен за това ,че на **.**.**** г. в гр. ******, като непълнолетен извършител, но като е
могъл да разбира свойството и значенето на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие с П.Т. Б.,в немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи
изделия както следва : - тютюн за водна лула с общо нетно тегло 9.250 кг. на обща стойност
305.25 лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв. -
тютюн за водна лула с нето тегло 1.357 кг. на стойност 44.78 лв. и акциз /при цена от 152 лв.
за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв. - тютюн за водна лула с нето тегло 15.600 кг.
на стойност 514.80 лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на
2371.20 лв. - тютюн за водна лула с нето тегло 15.800 кг. на стойност 521.40 лв. и акциз /при
цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв. - тютюн за водна лула с нето
тегло 11.500 кг. на стойност 379.50 лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него
в размер на 1748 лв. - тютюн за водна лула с нето тегло 9.400 кг. на стойност 310.20 лв. и
4
акциз /при цена от 152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1428.80 лв. - тютюн за водна
лула с нето тегло 13.400 кг. на стойност 442.20 лв. и акциз /при цена от 152 лв. за 1 кг.
тютюн/ към него в размер на 2036.80 лв. или всичко с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за
пушене /за лула и цигари/ на обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз
възлиза на 11598.66 лв. или всичко общо в размер на 14116.79 лв., когато такъв се изисква
по закон, а именно : съгласно чл. 2, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове – „На
облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“ и съгласно чл. 12, ал. 1 Закон за акциза и
данъчните складове : „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е : т. 1 тютюн, който е нарязан
или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка; т. 3. Фино нарязан тютюн за свиване на цигари,
отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от
тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм“; съгласно чл. 12, ал. 2
от Закон за акцизите и данъчните складове : „За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия,
съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1“, както и съгласно чл. 28, ал. 1 Закон
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия : „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за
акцизите и данъчните складове.“ – престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 НК.
Пред първоинстанционният съд са насрочени седем съдебни заседания,като две от тях не са
проведени поради неявяване на защитата на подсъдимите;
-С Присъда от 20.06.2019 г., подсъдимият Т.Б. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 54 НК и е осъден с наказание лишаване от свобода в срок от една година,като
изпълнението на наказанието на основание чл. 66,ал.1 от НПК е отложено с изпитателен
срок от три години,считано от влизане в сила на присъдата. Приспаднато е времето от един
ден,когато е бил задържан по реда на ЗМВР.
-С решение № 260046 постановено на 12.02.2021г. по внохд № 1288/2020г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик присъдата на РС е потвърдена.
-въз основа на молба от Т.Б. за възобновяване на наказателното производство е образувано
нд /В/ № 131 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2021 г., по което на 13.04.2021 г. е
постановено окончателно решение № 260068 по реда на Глава ХХХІІІ НПК, с което е
възобновено внохд № 1288 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г., отменени са
изцяло решение № 260046/12.02.2021 г. по внохд № 1288/20 г. на Окръжен съд – Пловдив и
Присъда № 174/20.06.2019 г. по нохд № 4050 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
и подсъдимият Т.Б. е признат за невиновен в това, че на **.**.**** г. в гр. ****** като
съизвършители с П.Б. ,в немаловажен случай да са държали акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон, а именно тютюневи изделия 76.307 кг. тютюн за пушене
/за лула и цигари/, на обща стойност 2518.13 лв., със стойност на дължим акциз общо в
5
размер на 11598.66 лв. или всичко в общ размер на 14116.79 лв. и на основание чл. 304,
предложение 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е оправдан по обвинението по чл. 234, ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.
Събрани са гласни доказателства: показанията на свидетелите М. М. и Р.М.. Св.М..
посочва,че воденото срещу ищеца дело много лошо психически му повлияло,както му е
повлияло и на успеха в училище. Преустановил е да излиза с приятелите си,не отговарял на
обаждания,стоял си е в къщи, притеснявал се е ,че ще го осъдят,въпреки че е бил невинен.
Изложеното се потвърждава и от показанията на св. М.,която твърди,че ищецът
изключително много се е променил докато срещу него се водело наказателното
производство. Преустановил е да ходи на училище, въпреки че преди образуване на делото е
желаел да продължи оброзованието си като студент, успехът му се занижил, неискал вече да
учи. Притеснявал се е за баща си :“ вечер дори да си поплаква“.
От заключението на съдебно психологическата експертиза, прието по делото се
установява,че психологичното и емоционално състояние на ищеца преди образуване на
наказателното производство против него е било в рамките на
нормалпсихологичното,полученото възпитание, придобитите познания и умения,свързани
както с образователния ценз,така и с особеностите на средата, в която е функционирал и в
която е бил адаптиран. Вещото лице посочва,че в процесния период от време ищецът е
функционирал съобразно условията на средата, която обитава, с добра адаптивност,а
посочените от него състояния не са били в степен, която да препятства ежедневието му.
Към момента ищецът е целенасочен в динамика да отстоява интересите и позицията си,
която има в процеса.
Вещото лице заключава,че се допуска за период от време да е било нарушено обичайното
ежедневно функциониране на ищеца поради мисловното ангажиране със случилото се,
повишена тревожност, доминиращи принудени,нежелани и неприятни емоции, но което
понастоящем е възстановено и ежедневието е продължило своя обичаен ход. Не са
установени данни за епизод на посттравматично разстройство като последица от
състоянието стрес, нито за прераснало в разстройство на адаптацията. Случилото се е
повлияло върху емоционалното му състояние съобразно капацитета на личността на ищеца
и неговия интелект. Вещото лице е категорично,че към момента не са установени
автентични видими белези на извънредни преживявания или болестна обусловеност.
От така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема,че са
изпълнени визираните в нормата на чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране
на отговорността на държавата за вреди от дейността на нейни правозащитни органи и
предявения против Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на
неимуществени вреди е доказан по своето основание.Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
6
Обезщетение се дължи за действително претърпени от ищеца вреди, при наличието на
пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпления от общ
характер, като размерът се определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ето защо
следва да се обсъдят всички онези допуснати доказателства, на които страните се позоват за
установяване или опровергаване /с оглед възраженията на ответника/ настъпването на
неимуществените вреди, причинната връзка с обвинението, по което лицето е било
оправдано, както и отнасящите се до интензитета и продължителността на търпяните
негативни последици от увреденото лице.
Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни
преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и чувство за
несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво доказателство или ако е
бил осъден без достатъчно доказателства или при допуснати нарушения в хода на
наказателното производство. Във всички случаи от момента на привличането му като
обвиняем и предявяване на обвинението на 31.05.2018г. до влизане в сила на
решението на АС Пловдив- 13.04.2021г. ищецът Б. е търпял тези вреди, за които не
необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства. Става дума за обичайни,
предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на психиката и
личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът
приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за престъплението, за
което се е водело наказателно производство.
Ищецът не успя обаче да докаже в настоящия процес да е преживял болки и страдания,
които да са по-големи, по-интензивни или да е понесъл някакви други конкретни вреди, по-
различни от обичайните, които едно лице понася, ако е било незаконно обвинено. Събраните
гласни доказателства-показанията на свидетелката М. и свидетелят М. не установяват
ищецът да е понесъл по-големи вреди от обичайните в тази хипотеза. Разбира се периода от
време- от момента на повдигане на обвинението до влизането в сила на решението на АС
/малко повече от три години-от момента на вземане на мярката за неотклонение „ подписка“
/ следва да се вземе в предвид при определяне размера на обезщетението.
Незаконосъобразно повдигнатото му обвинение не е довело до влошаване на
здравословното му състояние, а само до негативни психични преживявания, които съобразно
заключението на вещо лице Д.-клиничен психолог, не са били в степен, която да препятства
ежедневието му. Това разбира се, не омаловажава незаконосъобразните действия на
Прокуратурата по процесното наказателно производство, поради което отчитайки
обичайният интензитет и не особено дългата продължителност на страданията, липсата на
влошаване на здравословното състояние на ищеца, настъпилите промени в социалното му
функциониране, в начина му и в качеството му на живот и обичайното засягане на честта и
достойнството му, в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото
обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 7
000 лева.
Решението на АС е влязло в законна сила на 13.04.2021г.,поради което от следващия ден –
7
14.04.2021г. ответникът дължи и законната лихва върху обезщетението, което ще следва да
заплати за неимуществените вреди поради незаконното обвинение на ищеца Т. П. Б..
По-горе бе казано, че справедливия размер на обезщетението според настоящия състав на
съда е 7 000 лева следователно за разликата до 26 000 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен по размер.
По претенцията за разноски:
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати : на
ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса и 2.20 лв.
разноски за заплатена банкова такса за превод, а в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата
от 263,75 лева бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебно психологична
експертиза.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 385,44 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважения иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в
размер на 7 000 лева /седем хиляди/ лева на ищеца Т. П. Б. ,ЕГН **********,със съдебен
адрес : гр. ******, ул.******* за обвинение в престъпление, по отношение на което е
признат за невинен и оправдан с влязло в законна сила решение №260068 постановено
на 13.04.2021г. по нд /в/ №131/ 2021г. по описа на Апелативен съд Пловдив,ведно със
законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от
14.04.2021г. до окончателното му плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република
България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение за разликата от 7 000 лева до 26 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. П. Б. ,ЕГН **********,със съдебен адрес : гр. ******,
ул.“******* съдебно-деловодни разноски в размер на 397,64 / триста девет и седем и 0,64/
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 263,75 /двеста шестдесет и три
и 0,75/ бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебно- психологична експертиза.
8
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9