Р Е Ш Е Н И Е
№1135
гр.Пловдив, 16.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3246 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на „Б. 2 –“ ЕООД – Асеновград, ЕИК *********, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-372-0121827 от 23.11.2022 г.,
на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП, за
запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр.Асеновград, стопанисван
от дружеството, и забрана достъпа до
обекта за срок от 14 дни. В жалбата се
твърди, че заповедта е издадена в противоречие с принципа за съразмерност и в
нарушение на чл.59 от АПК, като се иска да бъде отменена. В СЗ и в писмени
бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
ПАМ е наложена на основание чл.186,
ал.3 от ЗДДС. Според доказателствата в административната преписка е извършена
контролна покупка /според ЗПАМ на стойност 21 лв., а според протокола за проверка
и записаното в АУАН и в представеното НП – на стойност 8, 15 лв./, за която не
е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта ФУ. Посочва се, че е
налице положителна касова разлика в размер на 18,78 лв., в която сума е
включена и контролната покупка /което е логически невъзможно според стойността,
посочена в ЗПАМ/, което било довело до неотразяване на приходи. В хода на съдебното производство е представено копие на
НП, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция в размерна 1000
лв. за извършеното според приходните органи нарушение.
При така изложеното съдът
намира обжалваната ЗПАМ незаконосъобразна по следните съображения:
На първо място е налице
сериозно разминаване между записаното в ЗПАМ от една страна и в протокола за
проверката и в АУАН и НП от друга, по отношение размера на извършената
контролна покупка /според ЗПАМ на стойност 21 лв., а според протокола за
проверка и записаното в АУАН и в НП – на стойност 8, 15 лв./, за която не е
издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта ФУ. Посочва се също, че
е налице положителна касова разлика в размер на18,78 лв., в която сума е
включена и контролната покупка, но както се каза това е логически невъзможно
според стойността, посочена в ЗПАМ.
От друга страна наличието на
нарушение не освобождава органа, налагащ ПАМ да изложи мотиви относно нейната
продължителност. Тези мотиви следва да бъдат конкретни и свързани с
установените в хода на административното производство факти. Липсата на мотиви
относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Макар административният
орган да действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ, същият следва да изложи съответни на установеното нарушение и
конкретния нарушител мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един
месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Т. нар. в заповедта "мотиви относно продължителността на срока" са
бланкетни и общи. Същите са крайно недостатъчни и се приравняват на липса на
мотиви. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства,
имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който
се налага мярката. В този смисъл наложената ПАМ за срок от 14 дни е и несъразмерна
на извършеното нарушение, а мотиви за нейната продължителност не могат да бъдат
извлечени и от останалите документи от административната преписка по издаването
й.
Изискването за извършване на
конкретна преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, както
и засягането на правната сфера на нарушителя е дължима във всеки конкретен случай,
както многократно е посочвал в практиката си и ВАС. Това разбиране, формирано в
съдебните актове, се подкрепя и от приетото в решение на СЕС по дело С-97/21,
относно дължима от административния орган преценка на тежестта на наложените
мерки и извършеното нарушение.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение,
с което да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) с № ФК-372-0121827 от 23.11.2022 г., на началника на Отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП.
При този изход на делото и
съобразно направеното искане следва да бъде осъдена НАП – гр.София да заплати на жалбодателя разноски в размер
на 450 лв., както са посочени в представения списък.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-372-0121827 от
23.11.2022 г., на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА НАП –
гр.София да заплати на „Б. 2 –“ ЕООД – Асеновград, ЕИК *********, разноски в
размер на 450 лв.
Решението може да се обжалва
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: