№……….…./23.12.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 2054 по описа за
2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Д**Д***, в качеството си на особен представител на С.А.П. с
ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу Решение: №4506 от 24.10.2019г., постановено
по гр. д. №18240/2018 ВРС, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните по делото, че С.А.П., ЕГН**********, дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК175074752, сумата
1842.38лв. – главница по договор за кредит №50003473862/22.02.2013г., ведно със
законната лихва върху сумата от заявлението – 28.08.2018г. до пълното й
изплащане, като ответника е осъден да заплати на ищеца 136.50лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС и 48.97лв. – разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от интереса, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение противоречи на разпоредбите на ЗЗД и на ЗЗП, както и че съдът
неправилно е толерирал ищцовото дружество, което било
изгубило качество на кредитор по отношение на ищеца, като незаконосъобразно
оценил приложения анекс като самостоятелен юридически факт, който поражда нова
облигационна връзка между страните. С отговора на исковата молба са релевирани възражения, че характерът на последния не
позволява да се разглежда, нито като последващ
идентичен потребителски договор между страните, нито като новация
или като друг институт на правото, което да даде възможност за поддържане на
облигационната връзка между страните и запазване на качествата им на
„кредитор" и „длъжник" във връзка с процесния
договор за револвиращ заем (ДРЗ). Ответникът обосновава
становището си, че договорът за потребителски кредит бил прекратен на
04.06.2016г. въз основа на клаузата на
чл. 10.3.1 от Общите условия към договора за револвиращ
заем, съгласно който автоматичното прекратяване на договора настъпва след
изтичането на 30-те календарни дни на забава, а не на произволно избрана от
страна на ответника дата след това. От приложените по делото доказателства
ставало ясно, че единственото плащане по кредита било на 16.04.2013г. в размер
на 155 лв, а последващото
следвало да бъде извършено на 05.05.2013г., като от
тази дата течал 30-дневният срок за автоматично прекратяване на ДРЗ, от което
следвало, че договорът е прекратен считано от 04.06.2013г., а процесният анекс бил сключен след това - на
27.06.2013г. Въззивникът
излага становище, че в нарушение на разпоредбите на ЗЗД било приетото, че анекс
сключен след преустановяване на договорните отношения между страните
представлява признание на дълг или по някакъв друг начин да възобновява
прекратените договорни отношения. Намерението на страните за новиране не можело да се предполага, а трябвало да се
изрази изрично, като в тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС, в
която било прието, че „реструктурирането" (предоговарянето) на дълга по
съществуващ банков кредит не води до подновяване на задължението, ако страните
изрично не са заявили такава воля.
Сочи за най-съществено в спора, че още с исковата си
молба ищцовото дружество е навело аргументи за
автоматичното прекратяване на договора за заем. След като договорът е бил
прекратен на 04.06.2016г., както въззивникът
обосновава по-горе, до подаване на заявлението на 28.08.2018г., е била изтекла
5 - годишната погасителна давност по отношение на дълга. Възражение в посочения
смисъл било своевременно наведено от страната в отговора на исковата молба и се
поддържа и с въззивната жалба, с което обосновава
извода си за неправилност на съдебния акт и отправя искане за неговата отмяна с
отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с което се моли за отхвърляне
на въззивната жалба и потвърждаване на решението в
обжалваната част по съображения за неговата правилност. Оспорват се твърденията
на въззивника, че решението се основава на сключен
между страните анекс. Сочи се, че към датата на подписване на допълнителното
споразумение договорните отношения между тях не били преустановени, поради
което то не представлявало новиране на дълга, а
отлагане на определен брой погасителни вноски по желание на длъжника поради
затрудненото му финансово състояние.
Жалбата е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК.Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 2054/2019г. на 15.01.2020г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.