МОТИВИ:Срещу подсъдимите М.Д.М.
*** и Ц.Г.П. *** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен, както
следва:срещу подсъдимия М.М. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 във
връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК, а срещу подсъдимия Ц.П. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.215 ал.1 предложение второ от НК.
Пострадалата от деянието Г.Й.Н. е предявила против подсъдимите
граждански иск за имуществени вреди, приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство по отношение на М. за сумата от 2250 лева, а по
отношение на М. и П. за сумата от 600 лева и същата е конституирана като
граждански ищец по делото.
Представителят на прокуратурата-районен
прокурор Николай Пончев подържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт срещу двамата подсъдими М. и П. и пледира за наказание лишаване
от свобода от 3 години с ефективно изтърпяване на същото по отношение на М. и
наказание от 2 години лишаване от свобода по отношение на П. също с ефективно
изтърпяване на същото, въпреки обстоятелството, че същият е реабилитиран, с
оглед индивидуалната и генерална превенция.
Гражданският ищец подържа предявения
граждански иск.
Подсъдимите М.М. и Ц.П. се явяват в
съдебно заседание лично и със служебно назначените им адвокати-защитници и дават
обяснения по повдигнатото им обвинение.Подсъдимият М. твърди, че на 27.10.2015
година е влязъл в двора на „докторката”, че не е имало никой, качил се на
терасата, взел лозарската ножица, която била на прозореца и с нея отворил
вратата.Твърди, че влязъл вътре, отворил чекмедже на нощното шкафче и намерил
портмоне и взел парите, които били в него, след което веднага избягал от
къщата.Твърди, че веднага отишъл при чичо си-подсъдимия П., в неговия дом и му
дал сумата от 600 лева, без да му казва откъде са парите.Твърди, че същия ден
отпътувал с автобус за гр.Бургас.Твърди, че е извършвал и други кражби и че
когато е отнемал пари е давал същите на подсъдимия П. и неговата съпруга, но не
си спомня колко пъти.Твърди, че дни преди кражбата е ходил в дома на
пострадалата, за да краде, но е бил изгонен.Твърди, че е преброил отнетите пари
и същите били 2250 лева и от тях е дал на подсъдимия П. сумата от 600 лева,
както и че не му е казвал откъде са парите.След огласяване на обясненията на
подсъдимия М. от досъдебното производство твърди в съдебно заседание, че
вярното е че в дома на пострадалата е намерил едно портмоне, че сумата е била
2250 лева и че е казал на досъдебното производство друго, защото го е било
страх да не влезе в затвора.Твърди, че се страхува от подсъдимия П..Подсъдимият
П. също дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че не разбира
обвинението и че не е виновен.Твърди, че не е участвал в кражбата и не е карал
подсъдимия М. да краде.Твърди, че се е прибрал в дома си, където е заварил
подсъдимия М., който му дал сумата от 600 лева.Твърди, че е взел парите и е
изхарчил същите, както и че веднага М. е заминал.Твърди, че не знае откъде са
парите, както и че когато М. му е дал парите е казал, че във връзка с тях ще
отиде в затвора.Твърди, че е дал от парите на децата си, а с другата част са
купували храна и са си откупила злато от заложната къща.Твърди, че полицията е
посетила дома му след около 7-8 дена, когато М. е бил задържан.Твърди, че не е
имал пари и „дава ми ги на ръка и аз ги взех”.Твърди, че със съпругата си са се
уплашили и затова не са върнали парите в полицията. Чрез служебно назначения му
адвокат-защитник М. моли да му бъде наложено наказание близко до предвидения от
закона минимум.Служебно назначения на П. адвокат-защитник моли да му бъде
наложено наказание в предвидения от закона минимум и изпълнението на същото да
бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК, а самият подсъдим П. твърди,
че „иска свобода”.
От събраните по делото доказателства-обясненията на двамата подсъдими М.
и П., огласените обяснения на подсъдимия М., дадени да досъдебното производство,
показанията на разпитаните свидетели-Г.Й.Н., В.М.В., И.П.М., Т.Д.П., Д.Г.П., Д.Ц. Д, заключението на дактилоскопната
експертиза, огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното
производство и предявеното по делото веществено доказателство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М. е сирак, като живеел в гр.Тетевен, Ловешка област в
дома на свидетелката Т.П.-негов настойник и сестра на покойната му майка.
Подсъдимият М. е криминално проявен и спрямо него са били вземани възпитателни
мерки по чл.13 от ЗБППМН, както е и осъждан четири пъти за престъпления от общ
характер, извършени от него като непълнолетен и са му налагани наказания
лишаване от свобода и по третата присъда е бил освободен от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода на основание чл.64 ал.1 от НК и е бил настанен
във ВУИ „Св.Св.Кирил и Методий” с.Керека до навършване на пълнолетие.Последното
му осъждане е също за престъпление кражба и му е наложено наказание пробация,
което е търпял до момента на задържането му под стража по настоящото
дело.Понастоящем живее в гр.Бургас.Подсъдимият Ц.П. ***, съпруг е на свид.Т.П.
и е чичо на подсъдимия М..Подсъдимият П. е осъждан трикратно-два пъти за
хулиганство по чл.325 от НК и един път за опит за убийство, като е търпял и
ефективно наказание лишаване от свобода и е бил условно предсрочно освободен на
07.05.1992 година, като към настоящия момент същият е реабилитиран по чл.88а от НК.
На 21.10.2015 година подсъдимият М. пристигнал в гр.Тетевен от гр.Бургас,
където твърди, че живеел към този момент и се настанил в дома на леля си-свид.Т.П.,
съпруга на подсъдимия Ц.П.,***. Пътуването коствало всичките пари на подсъдимия
М., с които разполагал и тъй като нямал средства за обратен път, решил да
извърши кражба.На 22.10.2015 година сутринта с тази цел отишъл в дома на
пострадалата-свид.Г.Н.,***.Влизайки във фоайето на първия етаж, където свид.Н.
има частен стоматологичен кабинет и където бил един от входовете към жилището
й, намиращо се на втория етаж на дома, подсъдимият М. бил забелязан от свид.И.П.М.,
който по това време редял дърва в двора, спрял работа и го запитал за какво е
там.Подсъдимият М. излъгал, че имал уговорка с пострадалата, но свидетелят го
задържал на място и извикал свид.Н., като се разбрало, че това не е така и
подсъдимият казал, че бил дошъл да иска храна.В последствие свид.М. научил от
съпругата си, че и предния ден тя видяла подсъдимия също така да влиза в двора
на свид.Н..
На 27.10.2015 година, около 09,20 часа подсъдимият М. отново влязъл в
двора и къщата на пострадалата Н., като този път никой не го спрял или
забелязал, но пък бил записан от камера за наблюдение и записващо устройство на
пострадалата.Качил се при тераса зад къщата на втория етаж отвън, където имало
портал към помещение в жилището и посредством лозарска ножица, която намерил на
местото успял, употребявайки натиск върху долната и горната част на вратата,
служейки си с ножицата в единия край да отвори вратата. При това върху
дограмата останали следи от въздействието на ножицата.Проникнал незабелязан от
никого в жилището и в спалня и от три портмонета, намиращи се в нощно шкафче
отнел общо сумата от 2850 лева, собственост на пострадалата, след това напуснал
имота.
Пострадалата установила липсата на парите около 11,00 часа и съобщила
на полицията. На место пристигнал свид.Д., служител на криминална полиция в РПУ
на МВР Тетевен и заварил, освен свидетелите Н. и И.М. и свид.В.В., също така
извикани от пострадалата.Свидетелят В. възпроизвел записа от камерите за наблюдение,
като всички присъстващи възприели влизането в имота и дома в 09,20 часа
сутринта на лице, което не е имало контакт с никого от дома и напускането на
имота от същото лице в 09,40 часа, като свидетелите М. и Д. непосредствено
разпознали, че лицето на записа е подсъдимият М., като свид.Д. съобщил за това
в управлението и било предприето издирването на подсъдимия на територията на
града.
Междувременно обаче, след 09,40 часа, когато напуснал дома на
пострадалата с отнетата сума пари, подсъдимият М. веднага отишъл, около 10,00
часа, в дома на чичо си подсъдимия Ц.П., когото намерил вкъщи.Подсъдимият М.
твърди, че му заявил, че е извършил кражба от дома на докторката, визирайки
пострадалата Н. и му дал сумата от 1500 лева, за да ги предаде, според обясненията
му на леля му-свид.Тота П., което обаче подсъдимият М. отрича в съдебно
заседание и твърди, че е отнел от дома на пострадалата само сумата от 2250 лева
и че от тях е дал на подсъдимия П. сумата от 600 лева, както и че не му е
казвал откъде са парите.Свидетелката П. твърди в съдебно заседание, че този ден
е била в гр.Ловеч и че когато се е прибрала подсъдимият П. и казал, че М. е
откраднал „много пари” и започнал да плаче, както и че М. му е предал сумата от
600 лева и че тя също е взела от тези пари и били изхарчени за нуждите на
всички от фамилията, в т. ч. за да се изплатят задължения по договори за залог
в заложна къща в гр.Тетевен, където в периода 27-31.10.15 година погасили
задълженията си по четири договора за залог, сключени от свид.П..Сумите били
платени от нейни деца и снаха, както и от подсъдимия Ц.П., видно от показанията
на свид.Д.П..
Подсъдимият М.М. успял да напусне града с автобус преди обяд, без да
бъде намерен от органите на МВР, а свид.П., както и нейни близки, включително и
П. заявили на свид.Д., който го издирвал, че от три дни М. ***, като укрили
факта, че до същата сутрин той бил при тях и респективно, което вече било
известно на свид.П., оставил на съпруга й откраднати пари.
От деня на престъплението до деня на задържането си на 02.11.2015
година подсъдимият М. успял да изхарчи остатъкът от сумата, като си купил дрехи
и други вещи за лична употреба.Бил издирван същевременно от органите на МВР, на
местно и национално ниво и задържан на 02.11.2015 година в гр.Бургас, с цел
конвоиране, доведен и задържан по реда на ЗМВР на 03.11.2015 година в РУП Тетевен
и на 04.11.15 година спрямо него е постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража” от Районен съд гр.Тетевен.
От заключението на дактилоскопната експертиза по делото, която съдът
изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че
девет от дактилоскопните следи, намерени и иззети при извършения оглед на
местопроизшествието на 27.10.2015 година са годни за изследване, че същите са
били оставени от подсъдимия М., че две от следите са били оставени от дясна
длан, по три от следите, иззети от стъкло на външната взломена врата са
оставени от десни малък и безименен пръсти на подсъдимия, а следата иззета от
повърхността на стъпало във вътрешността на къщата е оставена от десен малък
пръст на подсъдимия М..
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по
несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа
обстановка.От показанията на свидетелката Н. се установява, че е подложена на
неприятно, дълго и мъчително лечение, на скъпоструващи процедури, което я
принуждавало да работи, за да може да се лекува. Установява се, че подсъдимият М.
няколко пъти е посещавал дома и, че му е давала пари и нещо за ядене.Установява
се, че преди датата на деянието подсъдимият отново е посетил дома и и заедно
със свид.И.М., който се намирал в дома и са го изгонили.Установява се, че на
27.10.2015 година е работила в стоматологичния си кабинет и от куриерска фирма
дошли в дома и и трябвало да заплати определена сума пари.Установява се, че когато
се е качила в дома си е отворила намиращото се в чекмеджето портмоне и
установила, че там нямало никакви пари.Отворила и друго портмоне, в което
събирала пари за химиотерапия и отново установила, че няма никакви
пари.Установява се, че веднага е позвънила на свид.В.В., който и бил инсталирал
камери на наблюдение и на телефон 112.След като свид.В. видял на камерите лице,
тогава свид.Н. се обадила на свид.И.М., за да и помогне да разпознаят
лицето.Установява се, че Н. и останалите свидетели са разпознали подсъдимия М..Установява
се, че отнетата сума е била повече от 2850 лева. От показанията на свид.В. се
установява, че е монтирал в дома на свид.Н. камери и че е бил уведомен от
същата в деня на деянието, че и липсват пари-сумата от около 3000 лева.
Установява се, че е посетил дома на Н., че е намерил на записа как влиза човек
с качулка на главата в дома на Н., а на другата камера видял лицето вече без
качулка и е категоричен, че това е подсъдимият М..От показанията на свид.И.М.
също се установява, че в деня на деянието е посетил дома на Н., че на камерите
е разпознал подсъдимия М. и че тогава е разбрал, че липсва сумата от около 3000
лева.От показанията на свид.Д. се установява, че е посетил дома на свид.Н.,
където е заварил нея и свидетелите В. и М., че е разбрал от самата свидетелка,
че и е открадната сумата между 2000 и 3000 лева и че от записите е видял
извършителя на деянието, а именно подсъдимия М..Установява се също, че той и
негови колеги веднага са започнали издирване на подсъдимия, че е разговарял с
лица от семейството на свид.П. и същите са му заявили, че преди три дни
подсъдимият М. ***.Установява се също, че е разговарял и с подсъдимия П., който
също заявил, че преди три дни М. ***.От показанията на свид.Д.П., който работи
в заложна къща, като комисионер се установява, че ден преди деянието свид.Т.П.
го е посетила, за да му каже, че в момента няма възможност да заплати месечната
такса за заложените от нея вещи-златни накити и на следващия ден подсъдимият П.
го е посетил, за да заплати и съответно вземе от заложната къща вещите, като
обяснил, че си е продал коня и съответно заплатил според свидетеля около
300-400 лева, което се установява и от приложените по делото касови ордери и
заложни билети, предадени доброволно от свидетеля П..От показанията на свид.Т.П.
се установява, че същата е била в гр.Ловеч и когато се е прибрала е разбрала от
съпруга си-подсъдимия П., че „Марго открадна много пари”, че от тези пари е
оставил на П. сумата от 600 лева, както и че тя е взела от тези пари и че в
последствие са изхарчили всичките пари.Установява се също от показанията на
свид.П., че „много пъти е носил М. пари у нас, колкото е откраднал, толкова си
е похарчил.Сега донесе само тези, аз ако си бях у нас, щях да ги върна като
дойде полицията”.Съдът приема за обективни показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са в логическа последователност, правдоподобни и
взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът внимателно и критично обсъди дадените от подсъдимите М. и П.
обяснения в съдебно заседание и огласените обяснения на подсъдимия М., дадени
на досъдебното производство, като съобрази, че същите освен доказателствено
средство са и средство за защита.Безспорно е че на досъдебното производство М.
съвсем подробно, последователно и логично е обяснил, че се е прибрал в
гр.Тетевен на 21.10.2015 година, че на следващия ден 22.10.2015 година е влязъл
в двора на „докторката”-свид.Н. именно, за да извърши кражба, тъй като нямал
никакви пари и че е бил изгонен от свид.Н. и свид.М., когото нарича
„капитанчето”, както и че на следващия ден отново е направил опит да влезе в
двора на свид.Н., но тогава бил изгонен от жената на свид.М.. Подсъдимият М.
обяснява в съдебно заседание, което е казал и на досъдебното производство, че
на 27.10.2015 година е влязъл в двора на „докторката”, че не е имало никой,
качил се на терасата, взел лозарската ножица, която била на прозореца и с нея
отворил вратата.Обяснява, че е влязъл вътре, отворил чекмедже на нощното шкафче
и намерил портмоне и взел парите, които били в него, след което веднага избягал
от къщата.Дотук обясненията му в съдебно заседание и на досъдебното
производство изцяло се припокриват. Противоречието възниква в обясненията му в
съдебно заседание, където твърди, че е откраднал парите, че същите са били 2250
лева, че веднага отишъл при чичо си-подсъдимия П., в неговия дом и му дал
сумата от 600 лева, без да му казва откъде са парите, а за себе си оставил
сумата от 1400 лева и обясненията му от досъдебното производство, че заедно с
чичо си са преброили парите и че същите са били 2850 лева, че е казал на
подсъдимия П., че парите са откраднати от докторката и че е оставил на П. 1500
лева, след което веднага е напуснал с автобус града.Съдът приема, че
обясненията на подсъдимия М., дадени на досъдебното производство са
последователни, логични и правдоподобни изцяло, поради което дава вяра на
същите, а тези дадени в съдебно заседание са противоречиви и неубедителни
относно размера на отнетата сума и това, че е казал на подсъдимия П. откъде е
бил отнел парите и цели оневиняване на подсъдимия П., от когото е безспорно, че
подсъдимият М. се страхува, което твърди в съдебно заседание.В обясненията си
подсъдимият П. твърди, че е получил от подсъдимия М. сумата от 600 лева, както
и че подсъдимият М. му е казал, че за тези пари „ще отиде в затвора, но че ще
избяга, а те ако го хванат-хванат”.Твърди също, че не е имал пари и „дава ми ги
на ръка и аз ги взех”, както и че са се уплашили и затова не са върнали
парите.Твърди също, че органите на полицията са го потърсили 7-8 дни след
деянието.В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свид.П. твърди,
че е разбрала от съпруга си, че „Марго открадна много пари”, че от тези пари е
оставил на П. сумата от 600 лева, от което следва, че подсъдимият П. е знаел,
че дадената му сума пари от подсъдимия М. е била предмет на кражба.Това се
потвърждава и от обясненията на П., че М. му е казал, че за тези пари „ще отиде
в затвора, но че ще избяга, а те ако го хванат-хванат”.В тази връзка са и
показанията на свид.Д., който веднага след деянието е разговарял с лица от
семейството на подсъдимия П. и лично с него и че същите и самият П. са му
заявили, че преди три дни подсъдимият М. *** и по този начин са укрили факта,
че М. същата сутрин е бил в гр.Тетевен, а П. е укрил факта, че е получил от М.
определена сума пари.В случая, съдът приема че е очевидно, че подсъдимият П. е
знаел, че парите, дадени му от подсъдимия М. са предмет на кражба, не само с
оглед неговите обяснения, тези на М. и на свид.П., но и предвид факта, че няма
откъде подсъдимият М., който сутринта е излязъл от дома на П. без да има
никакви пари, да се върне 2-3 часа след това и да носи в себе си една крупна
сума пари и давайки от нея на П., последният да не се досети, че тези пари са
били откраднати, като в тази връзка са и показанията на свид.Д., пред който П.
е укрил факта, че е получил пари от М. и е заявил на Д., че преди 3 дни М. е
напуснал града.
Предвид изложеното, съдът приема, че описаното деяние на подсъдимия М.-проникването
в дома на свид.Н., използвайки техническо средство-в случая лозарска ножица, за
да отвори заключената врата, намирането и вземането на посочената сума пари, с
цел да ги присвои, която цел и реализирал съставлява квалифицирана
кражба.Другото престъпление-придобиване на част от сумата, предмет на кражбата
от подсъдимия П., със знанието, което безспорно се установява по делото, че това
имущество е придобито от М., непосредствено преди това чрез кражба и знанието
кое е пострадало лице, от което са отнети парите, с цел да набави лично за себе
си, за съпругата си и семейството си материална облага, която цел също е
реализирана е престъпление вещно укривателство.Единственото несъответствие
произтича от различните твърдения-на подсъдимия М., който заявява на
досъдебното производство, че дадената от него на подсъдимия П. сума е 1500 лева,
а в съдебно заседание, че сумата е била 600 лева, а подсъдимият П. и свид.П.
твърдят, че парите са били 600 лева, което противоречие не може да бъде
изяснено по несъмнен начин и тъй като внася съмнение в размера на предмета на
деянието, извършено от П., то това съмнение следва да се тълкува в полза на П.
и следва да бъде приет за доказан по-малкия размер от 600 лева, който размер се
посочва от двамата подсъдими и от свид.П..
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице квалифицирана кражба осъществена от обективна и
субективна страна от подсъдимия М.М., като
от обективна страна на 27.10.2015 година във
времето от 09,20 часа до 09,40 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, улица „И.
Туйков” №41, чрез използване на техническо средство-лозарска ножица, при
условията на повторност, тъй като е извършил деянието след като е бил
осъждан четири пъти с влезли в законна сила присъди за други такива деяния, без
да е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК, като деянието
не представлява маловажен случай е отнел чужди движими вещи-пари сумата от 2850 лева, собственост и от владението на Г.Й.Н. ***,
без нейно съгласие, като по този начин е лишил собственика от владението на вещите
и е установил свое собствено владение, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, с намерение противозаконно да присвои отнетото,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.4 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във
връзка с чл.28 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този
текст и във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от 3 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип, като на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК приспадна времето
от 02.11.2015 година до влизане в законна сила на присъдата, през което спрямо
подсъдимия М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия М. като взе предвид отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства-съдебното минало на подсъдимия,
упоритостта му при осъществяване на деянието, голямата сума отнети пари,
обстоятелството че парите са били отнети от лице, което страда от тежко
заболяване и същите са били предназначени за лечение, а от друга изразеното
съжаление за извършеното, признаване на вината си, тежкото му семейно и имотно
състояние, поради което наложи наказанието му при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно от 3 години лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като по този
начин М. ще бъде изолиран от обществото за по-дълъг период от време, през който
ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, за да му се
въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и
на останалите граждани.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице престъпление по чл.215 ал.1 предложение второ,
осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Ц.П., като от
обективна страна на 27.10.2015 година, около 10,00
часа в гр.Тетевен, Ловешка област, на улица „Алеко Константинов” №12, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е придобил чужди движими вещи-пари
сумата от 600 лева, за които е знаел, че са придобити от другиго-М.М. чрез
престъпление-кражба, а от субективна страна е осъществил деянието
умишлено, с цел да набави лично за себе си, за съпругата и семейството си
материална облага, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.215 ал.1 предложение второ от НК, поради което съдът го
призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от
1 година и 6 месеца лишаване от свобода при
общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия П. като взе предвид отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства-степента на обществена опасност на
деянието, размера на сумата, обстоятелството че парите са били отнети от лице,
което страда от тежко заболяване, за което П. е знаел, обстоятелството, че е
укрил от органите на полицията факта, че М. същата сутрин е бил в гр.Тетевен,
както и че е получил от него определена сума пари именно с цел да се
облагодетелства той и семейството му, а от друга обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието е реабилитиран по чл.88а от НК, че е
безработен, поради което наложи наказанието му при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно от 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като
по този начин П. ще бъде изолиран от обществото за този период от време, през
който ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления.В тази връзка
следва да се посочи, че за да се отложи изтърпяването на наказанието на
основание чл.66 от НК са необходими три кумулативно дадени предпоставки и
едната от тях е да се установи, „че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието”,
която предпоставка не е налице в случая.Безспорно е че, целите на наказанието,
посочени в разпоредбата на чл.36 от НК, са две-да въздейства върху личността на
осъдения /индивидуална превенция/ и да въздейства върху останалите членове на обществото
/генерална превенция/.Генералната превенция се постига посредством
справедливост на наказанието, т.е. съответствие на тежестта на престъплението,
а индивидуалната превенция изисква максимално съобразяване на наказанието с
личността на престъпника или наказанието трябва да съответства както на
деянието, така и на дееца.Основната цел на наказанието е общата превенция и тя
се постига посредством съобразяване на наказанието с тежестта на
престъплението, а личността на дееца е втори, допълнителен фактор, който се
отчита при избора на наказанието.В случая на условното осъждане законът поставя
ударението върху целта за индивидуална превенция-поправянето на осъдения.Това
обаче в никакъв случай не означава, че общо превантивното въздействие на
наказанието може да се пренебрегне. Безспорно е че разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК задължава съда да съобрази и двете цели на наказанието-индивидуалната и
генералната превенция и безспорно следва да се отчете и въздействието, което
наказанието ще окаже върху останалите граждани и по тази причина, съдът приема,
че в случая прилагането на условното осъждане е нецелесъобразно и не отговаря
на целта за генерална превенция.Поначало целите на наказанието се постигат
посредством изтърпяване на наказанието от осъдения, а условното освобождаване от
изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК е изключение от това правило.Целта за
генералната превенция в случая не може да се постигне чрез условно осъждане, поради
това, за да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите граждани
е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване
от свобода, а от друга страна, престъпното деяние е от такъв характер и е
извършено по такъв начин, че за да се предизвикат съответни наложителни промени
в психиката на извършителя, за да се поправи и превъзпита той е наложително да
изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно.
Като основателен и безспорно доказан, съдът
уважи предявените от пострадалата граждански искове в пълен размер, като осъди подсъдимия
М. да заплати на пострадалата Н. сумата от 2250 лева за причинените и
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и издължаване и осъди двамата подсъдими М. и П. да заплатят на Н. сумата от 600 лева за
причинените и имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното и издължаване.
С оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: