РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Т.а
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес град Велико
Търново, ул.“Рада Войвода“ № 5, вх.Б, ет.5, ап.15, чрез пълномощник – адвокат М.М.,
против Решение № 361/17.03.2021г. по гр.дело № 2012/2020г. по описа на Районен съд-
Велико Търново, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени
искове, предявени от Т. против „М...” ЕООД, ЕИК ..... С обжалваното решение съдът е
уважил частично исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ за залащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на настъпила на
26.02.2020г. трудова злополука и е осъдил ответника да му заплати сумата от 20 000 лв.,
както и е уважил изцяло иска за претърпени от същата злополука имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от посочената дата до окончателното
изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до размера на сумата
от 30 000 лв., е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон. Релевира
оплаквания, че присъденото от първоинстанионния съд обезщетение за неимуществени
вреди не кореспондира със събраните по делото доказателства, правилото на чл.52 ЗЗД и
трайната съдебна практика за подобен род наранявания. Прави искане за отмяна на
1
решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на дрго, с което предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие установената трудова
злополука бъде уважен за сумата над 20 000 лв. до размера от 30 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок за обжалване на първоинстанционноо решение е постъпила
въззивна жалба и от „М.....” ЕООД, чрез пълномощник – адвокат В. Н., с която се атакува
същото в частта, в която са уважени предявените искове. Излагат се доводи за неправилност
и необоснованост на изводите на районния съд за недоказаност на релевираното с писмения
отговор на ИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
работника поради проявена груба небрежност. Счита, че при определяне размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът е направил неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, както и че същото не съответства на действителната
тежест на получените наранявания и на относимата съдебна практика за такъв вид увреди.
Прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части и вместо него постановяване
на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално – да коригира
присъдените обезщетения чрез тяхното намаляване по размер. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК нито една от страните не е подала отговор на въззивната
жалба на насрещната страна.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители по пълномощие, поддържат изразените във въззивните жалби позиции по
спора, респ. направените с тях искания. Въззивникът М. Г. Т. поддържа претенцията си за
разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да
бъде намалено предвид действителната фактически и правна сложност на делото.
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259
ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си
по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства,
установи следното:
Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по ИМ на М.
Г. Т. срещу "М..“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ. В нея са били изложени твърдения
за наличието на ТПО между страните въз основа на трудов договор № 4824/22.01.2020г., по
силата на който ищецът заемал длъжността „общ работник, промишленост” с място на
работа Завод за пол.опаковки, цех „Конфекция” в град Велико Търново, при 8 – часов
работен ден и настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения в работна
смяна от 23.00 часа на 25.02.2020г. до 06.00 часа на 26.0.2020г. трудово злополука. Посочено
е, че извършвайки маневра с електрическа палетна количка, работникът подходил към палет
с руло, което трябвало да бъде преместено, но изведнъж изгубил равновесие, след което се
задействало управлението на количката, тя тръгнала напред и го ударила в областта на
левия крак. При този удар изпитал силна остра болка и се свлякъл на земята. Въз основа на
подадена от работодателя декларация за трудова злополука било издадено Разпореждане №
5104-04-15/18.03.2020г. на НОИ, ТП-Велико Търново, добило законна сила, с което на
основание чл.60 от КСО декларираната злополука била призната за трудова по смисъла на
чл.55 ал.1 от КСО. Ищецът посочил, че вследствие инцидента постъпил в болнично
2
заведение, където му била поставена диагноза открита фрактура на фибулата. Претърпял
оперативна интервенция с поставена метална остеосинтеза, като преди и след нея търпял
нечовешки болки, което наложло постоянното вливане на обезболяващи медикаменти.
Възстановяването било много трудно, не можел да спи, да се обслужва сам, да се облича без
чужда помощ, да свива увредения крак. Предприети били рехабилитационни процедури,
продължаващи и към момента на подаване на ИМ. Изложени са твърдения и за претърпени
вследствие злополуката имуществени вреди, изразяващи се в разходване на средства във
връзка с проведеното лечение, възлизащи на сумата от 569.10 лв. Направено е искане за
присъждане на обезщетение за претърпените вследствие претърпяната трудова злополука
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 569.10 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на
инцидента до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило предявените искове. Изложило
е твърдения, че при постъпване на работа на ищеца е бил проведен начален инструктаж за
безопасност и здраве при работа и че работодателят е осигурил всички условия за
здравословна и безопасна среда на труд. От своя страна, работникът отказал да получи
работното си облекло и скоро след постъпването си е предизвикал инцидент при управление
на електрическа палетна количка, повреждайки я, в резултат на което получил изрично
разпореждане от прекия си началник да не работи занапред с такава, което той не изпълнил.
Прави възражение за настъпване на процесната трудова злополука вследствие проявена от
ищеца груба небрежност поради липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при работа, както
и игнориране на изричните указания на работодателя за спазване на трудовата дисциплина,
с искане за намаляване на претендираното обезщетение на основание чл.201 ал.2 КТ.
Твърди, че електрическата палетна количка не може да се задейства сама без човешка
намеса, в какъвто смисъл е описания механизъм на злополуката от страна на ищеца, както
че последният сам е задействал управлението й в случая посредством натискане на копчето
за задвижване напред, с което е причинил травмата. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по размер.
По делото е представен трудов договор № 4824/22.01.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, видно от който първият заемал длъжността „общ работник,
промишленост” в Завод за пол.опаковки, цех „Конфекция” на ответника. Съгласно
приложената длъжностна характеристика, основните функции и задължения на ищеца се
изразявали в извършването на товаро-разтоварна дейност на територията на предприятието
и подреждането на рула кашони, чували на палети и транспортирането им посредством
транспалетна количка.
С разпореждане № 5104-04-15/18.03.2020г., влязло в законна сила от 04.06.2020г., на
основание чл.60 ал.1 от КСО декларираната от ответното дружество злополука е била
призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО при установените обстоятелства, а именно, че при
изпълнение на служебните си задължения на общ работник, в смяна от 23.00 часа на
25.02.2020г. до 06.00 часа на 26.02.2020г., в около 00.15 часа, извършвайки маневра с
електрическа палетна количка в цех „Конфекция”, за да подходи към палет с руло, което е
трябвало да бъде преместено, работникът губи равновесие, по невнимание задейства
управлението, количката тръгва напред и го удря, в резултат на което той получава фрактура
на фабулата на левия крак.
Представени са епикризи за болничния престой на ищеца в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов”
АД-Велико Търново, по време на който е изършена оперативна интервенция на увредения
крайник с поставянето на метална остеосинтеза и съответно при втория престой –
извършени рехабилитационни процедури. Представени са амбулаторни листи и болнични
листи за временна неработоспособност на ищеца за периода от 26.02.2020г. до 08.08.2020г. и
удостоверение, фактури и касови бонове за разходвани парични средства за заплащане на
болничен престой, титаниев еластичен пирон, потребителска такса и медикаменти.
По делото са представени писмени доказателства за проведен на 23.01.2020г. на ищеца
начален инструктаж и инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и преписка във
връзка с проведено в ответното предприятие разследване на процесната злополука.
3
От показанията на св. Е. Й., заемащ длъжността „организатор производство” при
ответника, е установено, че трудовите си задължения по транспортиране на готовата
продукция към складовите помещения ищецът следвало да извършва с транспалетна
количка – електрическа или ръчна. Тъй като около седмица-две преди злополуката ищецът
блъснал с електрическа количка развиващо устройство в цеха, свидетелят му казал да работи
само с ръчна такава, а не с електрическа, като уведомил за това и началник-смяната. Св. Й. е
установил, че са необходими от два до четири месеца на новопостъпил работник да се научи
да работи с електрическа количка. За работа с такава не се провеждал инструктаж в
предприятието, а само се обеснявало кое копче за какво е и колко време е необходимо за
зареждането й. Същият установява, че тези електрическите траспалетни колички се
задвижвали от бутон, който като освободиш, количката спира движението си. Идентични са
показанията на св.Й. П., експерт по безопасни и здравословни условия на труд в ответното
предприятие.
Св. А. М., фактически съжител с дъщерята на ищеца, е установил, че веднага след
инцидента последният изпитвал силни болки, превивал се и плачел от болка. След
операцията и поставяне на импланта, ищецът се прибрал в дома си, но раната започнала да
се инфектира, което наложило допълнителни манипулации и превръзки от медицинско лице,
както и прием на антибиотици. До три-четири месеца след инцидента пострадалият не
можел да се обслужва сам, не можел да стъпва и да върви, изпитвал болки. Проведени били
рехабилитационни процедури през м.юни 2020г., след което той започнал леко да се
раздвижва с помощта на бастун. Вследствие полученото увреждане не можел да носи тежки
предмети, да кляка, имал нестабилна походка.
За да уважи последния до присъдения размер и сътветно иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в пълния предявен размер, районният съд е приел за
безспорни по делото факта на наличието на трудово правоотношение между страните по
делото към релевантната за спора дата въз основа на сключен между тях и приложен по
делото трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността „общ работник,
промишленост” в ответното дружество, с място на работа Завод за пол.опаковки, цех
„Конфекция” в град Велико Търново и факта на настъпилата на 26.02.2020г. трудова
злополука, призната на основание чл.60 ал.1 от КСО с нарочно разореждане на НОИ, ТП-
Велико Търново. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително
заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, съдът е
достигнал до извода че в резултат на удар на палетната количка върху страничната част на
лявата подбедрица, където се е реализирал директен удар с голяма енергия върху
сравнително малка площ, ищецът е получил отворена фрактура на малкия пищял на тази
подбедрица на левия долен крайник. Съобразил е престоя в болнично заведение и
претърпяната оперативна интервенция, както и факта на провеждане на физиотерапевтични
процедури. Приел е, че пълното възстановяване на ищеца е станало за малко по-
продължителен период от време - от четири-пет месеца /при три-четири месеца в сучаите на
нормално протичане на оздравителния процес/ и че през м.септември 2020г. е бил със
завършено костно срастване. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства е
заключил, че направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на
ищеца поради проявена от негова страна груба небрежност е неоснователно и е отказал да
намали определеното обезщетение.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Елементите от фактическия състав на чл.200 от КТ са наличие на трудово
правоотношение, претърпяна трудова злополука и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той, негов
орган или друг негов работник е виновен за увреждането.
Не е било спорно между страните, че към 26.02.2020г. същите са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „общ работник,
промишленост” при ответника, с място на работа цех „Конфекция” в ответното дружество в
град Велико Търново.
4
Твърдяната от ищеца трудова злополука на 26.02.2020г. в около 00.15 часа, в резултат
на която е пострадал левия му долен крайник, като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност по чл.200 КТ, е установена по надлежния ред. Този ред е
определен в чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. След извършване на проверка, подробно регламентирана,
длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане
на злополуката за трудова по утвърден формуляр. Според чл.55 ал.1 от КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Безспорно е по делото, а
и видно от представеното по делото разпореждане от ТП на НОИ-Велико Търново,
процесната злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Налице е
влязъл в сила индивидуален административен акт, представляващ по своята същност и
официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила обвързва
съда относно факта на действителното съществяване на посочените в документа
обстоятелства. Последните се потвърждават и от показанията на св.Йорданова, на която
ищецът обяснил как се е развил инцидента и механизма на получаване на телесната увреда.
По делото е установено по категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства и експертно заключение на СМЕ, а и тези факти не са спорни между страните,
че на 26.02.2020г., изпълнявайки трудовите си задължения, по време на работна смяна в цех
„Конфекция” в завода на ответника, ищецът е претърпял трудова злополука, при която е
получил открита фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица, наложило извършването
на оперативна интервенция с поставянето на метална остеосинеза и съпроводено със силни
болки преди и след извършването й, както и с проведена болкоуспокояваща терапия.
Престоят в болничното заведение продължил около седмица. Възстановителният период
продължил около пет месеца, през по-голямата част от който ищецът не можел сам да се
грижи за себе си, да се движи сам, имал болки. След проведените рехабилитационни
процедури през м.юли същият започнал да се движи с помощта на бастун. Според вещото
лице е настъпило пълно възстановяване на пострадалия в рамките на четири-пет месеца,
който е с около месец по-дълъг от срока за възстановяване при нормално протичане на
оздравителния процес, дължащо се на забавеното вторично срастване на раната, на костното
срастване на фрактурата и на възстановяване функцията на съседната лява глезенна става.
Към момента на прегледа от вещото лице, ищецът споделил единствено за непостоянна
слаба болка в увредения крайник, свързана с промяна на времето или претоварване. От
приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода от датата на злополуката до 08.08.2020г.
включително.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на
чл.200 от КТ – ТПО между страните, вреда /увреждане на здравето на работника/,
неблагоприятен резултат /настъпила неработоспособност/ и причинна връзка между
увреждането и резултата /последният е пряко следствие от внезапното увреждане на
здравето, а не от други обстоятелства/, поради което правилно и обосновано е ангажирана
имуществената отговорност на работодателя-ответник.
При определяне размера на присъденото обезщетение, като преценява събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и изхождайки от указаните в ПП на ВС № 4/1968г.
критерии, съдът съобрази характера на полученото от работника травматично увреждане,
наложило болничен престой и провеждането на оперативна интервенция с поставянето на
метална остеосинтеза, неговия интензитет – силни болки при самото получаване на
увреждането, както преди и непосредствено след оперативната интервенция и впоследствие
в периода на възстановяване, въздействието им върху общото психическо състояние на
ищеца, настъпилото в процеса на възстановяване инфектиране на раната и наложилите се
5
вследствие на това допълнителни манипулации, по-продължителния възстановителен и
оздравителен период при пострадалия в сравнение с други случаи при идентично
увреждане, причинените неудобства - за период от няколко месеца ищецът се е нуждаел от
непрекъснати грижи, не е можел да се придвижва сам, да се обслужва сам, а единствено с
придружител и с помощни средства. Процесът на лечение и възстановяване при ищеца е
приключил и липсват трайни и необратими последици за физическото му здраве, но
експертът установява, че продължават да са налице, макар и непостоянни, болки при
климатични промени и физическо натоварване. Съобразявайки всички изложени
обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение, отчитайки обществено-икономическите условия в страната и съдебната
практика по сходни случаи, настоящият съдебен състав приема, че доколкото
неимуществени вреди не могат да бъдат обезщетение с паричен еквивалент, изискването за
справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в
размер на 30 000 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената от ищеца въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за
претърпени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, се явява основателна,
като намира този размер за занижен и неотговарящ на критериите за справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на действително претърпените от ищеца болки и
страдания и цялостните последици за здравето му. Това обуславя изменение на решението
на ВТРС, като същото бъде отменено в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над 20 000 лв. до размера от 30 000 лв. и искът уважен до последния посочен
размер.
В съответствие с материалния закон /чл.201 ал.2 КТ/ районният съд е приел, че не е
налице проявена груба небрежност от негова страна. Съгласно посочената разпоредба
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Следователно, правнорелевантна за
компенсацията на вини не е всяка форма на вината, а само грубата небрежност.
От установения механизъм на злополуката не може да се направи извод, че ищецът е
допуснал груба небрежност. Според представената длъжностна характеристика на заеманата
от него длъжност, част от възложените му трудови задължения ищецът следвало да
изпълнява посредством траспалетна количка. В същата не е отразено изрично, че следва да
работи само с ръчна, а не и с електрическа количка. На процесната дата ищецът е бил на
работа и е предприел преместване на палет с руло посредством електрическа палетна
количка, т.е. изпълнявал е възложената му работа в съответствие с длъжностната
характеристика. Възражението, че самоволно е ползвал такава количка и то въпреки устно
разпореждане на св.Йорданов да не работи с електрическа, а само с ръчна, не се доказва по
категоричен начин по делото. Първо, защото такива данни са налице единствено в
показанията на св.Йорданов, които съдът следва да преценява по чл.172 ГПК, доколкото
същият е в ТПО с ответното дружество, и второ, защото липсват други доказателства, които
да ги потвърждават. Освен това, в показанията на същия свидетел се съдържат данни, че
работодателят не провежда инструктаж на работниците за работа с електрически
транспалетни колички, а „просто показва кое копче за какво е и който се научи, научи...”. По
делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че ищецът е преминал такъв
инструктаж или че работодателят разполага с писмена инструкия за безопасна работа с
такива машини и му е предоставил същата. Проведените на ищеца инструктажи в деня на
сключването на трудовия договор с ответника не включват такъв инструктаж. Освен това
съдът приема, че дори самоволно да е управлявал такава количка, то в деня на инцидента
ищецът е изпълнявал задължения, пряко свързани с възложената му работа. В приложеното
разпореждане на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е призната злополуката с ищеца за
трудова не се сочи той да е допуснал неизпълнение на даденото му от работодателя
разпореждане да не работи с намиращите се в цеха електрически колички или да е допуснал
нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност при работа, а по-скоро че
намалената концентрация и невнимание са предпоставка за злополуката. От друга страна,
6
при липса на необходимото внимание или дори при осъществено някакво нарушение на
технологични правила и правилата за безопасност при работа, намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност,
която се изразява в неполагането на грижа – тази, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при идентични условия. В случая, изгубването на
равновесие от страна на ищеца и в резултат на това задействането на управлението на
електрическата транспалетна количка по невнимание, може да се квалифицира като
обикновена небрежност, която не е основание за намаляване размера на обезщетението за
претърпени вреди.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че не се доказва такова поведение от
страна на ищеца, което да бъде окачествено като груба небрежност, поради което
оплакването във въззивната жалба на ответника-работодател не намира опора в събраните
по делото доказателства и се явява неоснователно.
Макар и да не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба на ответното
дружество срещу обжалваното решение в частта относно уважения иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи,
че по делото е доказана необходимостта от направата на всички твърдяни разходи,
действителното им извършване и техния размер. Ето защо, този иск правилно е бил уважен
в претендирания от ищеца размер.
Поради гореизложените съображения, съдът намира въззивната жалба на „М.“ ЕООД
срещу решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като
законосъобразно и правилно в обжалваните от дружеството части, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора се налага отмяна на решението на ВТРС в частта за
присъдените на страните по съразмерност разноски. На адвокат М. следва да бъде
присъдено възнаграждение за първоинстанционното производство за оказаната на ищеца
безплатна адвокатска защита по чл.38 ЗА в размер от 1 447.07 лв., съобразно уважената част
от исковете. На основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 565.93 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Във въззивното производство и двете страни са заели позициите на въззивник и на
въззиваема страна, поради което имат право на разноски съразмерно на постигнатия
резултат. Във въззивното производство ищецът е представляван от адвокат, която му е
оказал безплатна правна помощ и защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, както във връзка с
подадената от него въззивна жалба, така и срещу подадената от насрещната страна въззивна
жалба. С оглед постигнатия резултат - отхвърляне въззивната жалба на насрещната страна с
обжалваем интерес от 20 569.10 лв. и уважаване на подадената от него въззивна жалба с
интерес от 10 000 лв., на представляващия ищеца адвокат се следва възнаграждение както
на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА, така и на основание чл.78 ал.1 ГПК, съответно в
минималния размер от 1 147.07 лв., определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в размер на 830 лв., определен
по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата.
Пред настоящата инстанция ответникът-работодател е сторил разноски за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение. Поради отхвърляне на жалбата му и уважаване
въззивната жалба на насрещната страна, не му се следва разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 361/17.03.2021г. по гр.дело № 2012/2020г. по описа на Районен
съд-Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Г. Т., ЕГН **********
срещу "М.“ ЕООД, ЕИК ....иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 20 000 лв. до
размера от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
7
трудова злополука на 26.02.2020г. и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град Варна,
район Младост, бул.“Владислав Варненчик“ № 281 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес град В.Т., ул.“Р. В.“ № 5, вх.Б, ет.5, ап.15, сумата над 20 000 лв. до 30
000 лв. – още 10 000 /десет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 26.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В., район М.,
бул.“В. В.“ № 281 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М. М., ЕГН **********, с адрес град С.,
ул.“Д. И.“ № 4, ет.2, ап.7, сума в размер на 1 447.07 /хиляда четиристотин четиридесет и
седем лева и седем стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и защита на М. Г. Т. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА "М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление град В., район М.,
бул.“В. В.“ № 281 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1 250
/хиляда двеста и петдесет/ лв., представляваща дължима държавна такса по всеки от
исковете и сумата от 225.00 /двеста двадесет и пет/ лв. – за заплатено възнаграждение на
вещото лице.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес град В.Т., ул.“Р. В.“ № 5, вх.Б, ет.5, ап.15
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лв.
– за заплатено възнаграждение на вещото лице.
ОТМЕНЯ Решение № 361/17.03.2021г. по гр.дело № 2012/2020г. по описа на Районен
съд-Велико Търново в частта, в която М. Г. Т. е осъден да заплати на "М.“ ЕООД сума над
565.93 лв. до присъдените 852.86 лв. – направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/17.03.2021г. по гр.дело № 2012/2020г. по описа на
Районен съд-Велико Търново в останалата обжалвана част за присъденото обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА "М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В.,
район М., бул.“В. В.“ № 281 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М. М., ЕГН **********, с адрес
град С.я, ул.“Д. И.“ № 4, ет.2, ап.7, сума в размер на 1 977.07 /хиляда деветстотин
седемдесет и седем лева и седем стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ и защита на М. Г. Т. във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8