Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260103
гр.
Перник, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 14.10.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00227
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от В.С. и В.М. против решение № 214/28.02.2019 г. по гр.д. №
8118/2017 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени искове с пр. осн. чл. 108 ЗС на
жалбоподателите-ищци срещу "ВМЦ" ООД за собственост на по ½ ид.част
от имот - нива от 1,5 дка, пета категория, находящ се в землището на *** - имот
пл. № *** по КРП на селото, утвърден със Заповед № *** г. при граници: улица с
ОК ***, имот пл. № ***, улица с ОК *** и имот пл. № *** в кв. **, заявен с
пореден № ** от заявлението и установен с Емлячен регистър от *** година, и
предаване на по ½ идеална част от владението на същия имот от ответника.
В жалбата по подробни
съображения и доводи се поддържа неправилност на решението които обобщени се
свежда до това, че в нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК РС е
упражнил косвен съдебен контрол върху реституционно решение на ОСЗ, от което
ищците извеждат претендиранато право на собственост, без да вземе предвид, че
същото е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение № 10/18.11.2013 г. по дело № 4909/2013 г.
на ПРС в производство по реда на чл, 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ,
което е противопоставимо и обвързва ответника като правоприемник на държавата;
направил е извод, че са били налице пречки по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване
на правото на собственост върху спорния имот, но не се е съобразил, че е приложима хипотеза по
чл. 10, ал 7 от ЗСПЗЗ
- има специфично изискване за законност на построените сгради до 1991 г. и има
самостоятелна вътрешна процедура за издаване на уд. по чл. 13 ал 4
и 5 от ППЗСПЗЗ
и се издава от Общината скица със свободните площи подлежащи на реституиране. Чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е неприложим с оглед момента на постановяване на
първоначалното решение за възстановяване на имота на С. С. К. в стари реални
граници. В имота предмет на реституция по ЗСПЗЗ са налице сгради: част от
сграда - работилница и сграда - спирка за общ. транспорт, като и за двете
сгради липсват каквито и да било строителни книжа, документи и разрешения, т.е.
не е налице нормативно установеното изискване - сградите да са изградени при
спазване на всички нормативни изисквания съобразно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. С
влязло в сила окончателно решение по реда на чл. 18ж ал. 1, 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ
на наследниците на С. С. К. е възстановена собствеността върху процесния
земеделски имот. Иска се отмяна на решението от въззивната
инстанция с уважаване изцяло на исковете.
Въззиваемият
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността
на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба и доводите на страните, и след като
прецени доказателства по делото намира от фактическа и правна страна
следното:
Ищците са наследници на С. С. К. /починал на ***г./, като с решение на ПК – с. М. от *** г. и решение № ***г. на ОСЗГ гр. П. на наследниците на С. С. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на имот - нива от 1, 500 дка, пета кат., в зем. на ***, но решенията не съдържат необходимата юридическа
индивидуализация на обекта на собственост /имотът не е индивидуализиран чрез определяне на реалните
граници/ и към тях липсва скица /за решението след ДВ, бр. 45 от 1995 г./, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ, което означава, че с тези решения фактическият състав на реституцията на имота не е финализирана, независимо от диспозитава на
решенията и посоченото основание и не се ползват с конститутивно действие. С решение № *** г. на ОСЗ гр. П. на наследниците на С. С. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на имот под т. * по подадено заявление № *** г.: нива от 1, 500 дка, пета кат., в зем. на *** имот № *** от КП от *** г. при граници (съседи): улица с ОК ***, имот пл. № ***, улица с ОК *** и имот пл. № *** в кв. **, заявен с пореден № ** от заявлението и установен с Емлячен регистър от *** г. Решението от *** г. на ОСЗГ гр. П. е
постановено въз основа на удостоверение № *** г. и решение № 10/18.11.2013 г. по
гр. д. № 4909/2013 г. на ПРС, влязло в сила на 05.12.2013 г., с което по реда
на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е отменена Заповед
№ *** г. на Кмета на Общ. Перник по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроена площ на имот № *** по плана на *** - в обжалваната й част, като вместо нея приема за
установено, че и площта попадаща в УПИ ** кв.** отреден за производствени дейности- 1500 кв. м.
подлежи на възстановяване изцяло по реда на чл. 10,ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като върху нея няма законно изградени сгради,
както и че незаконосъобразно е определена застроената площ и прилежащия терен
на посочения имот.
С нот. акт № **, т. **,рег. № ***, д. № 263 от 28.12.2001 г. "МТК-Перник " ЕООД е продал на
"ВМЦ" ООД недвижим имот в ***, състоящ се от битова
сграда - едноетажна масивна конструкция с тухлени стени със застроена площ от
96 кв. м., навес за земеделски машини - едноетажен, масивна конструкция със
застроена площ от 240 кв. м., навес за земеделски машини - едноетажна масивна
конструкция със застроена площ от 240 кв. м., навес - едноетажен, паянтова
конструкция с тухлени стени със застроена площ от 144 кв. м., заедно с
прилежащия терен с площ от 2999 кв. м., съставляващ парцел * от масив * по парцеларния план на *** при граници на парцела: от изток - асфалтов път, от
запад -земеделски имоти, от север - земеделски имоти и от юг - парцел **. Продавачът "МТК-Перник " ЕООД се легитимирал
като собственик на продадения имот и с АДЧС № ***г., препис извлечение от
инвентарна книга към ***г. на "МТК-Перник" ООД, че имотът е включен в баланса на дружеството. "МТК-Перник" ЕООД е учредено като еднолично търг. дружество с държавно
имущество чрез преобразуване и трансформация на държавна собственост от ДФ "МТК-Перник" в "МТК-Перник" ЕООД със заповед № ***г.
на Министъра на земеделието, протокол за извършена оценка на основните
материални активи по 179 ПМС. Дружеството "МТК-Перник" ЕООД е вписано в търговския
регистър с решение № 1196/6.10.1994 г. по ф. д. № 904/1994 г. на ПОС, от момента на което вписване на акта за преобразуването му внесеното в капитала на образуваното дружество
имущество от уставния фонд на ДФ "МТК-Перник" става собственост на
дружеството "МТК-Перник" ЕООД.
От ответника е оспорена валидността на горепосочените решения на ПК и ОСЗ, както и на решение № 10/18.11.2013 г. по гр. д. № 4909/2013 г. на ПРС, алтернативно възразява, че не са налице материално-правните предпоставки за реституция. С ТР № 5 от 14.01.2013 г. по
тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато върху акта на ОСЗ е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14,
ал. 3 ЗСПЗЗ, постановеното решение обвързва държавата, която чрез своя
административен орган, издал акта, е била страна в производството по
обжалването му. То обвързва и лицата, които са придобили
възстановения имот от държавата по време на висящото съдебно производство /чл.
226, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/ или след влизане в сила на решението по
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като влязлото в сила съдебно
решение е задължително за страните и техните правоприемници. Решение № 10/18.11.2013
г. по гр. д. № 4909/2013 г. на ПРС е постановено и влязло в сила след
преобразуването на ДФ "МТК-Перник" в частно юридическо лице "МТК-Перник" ЕООД и поради това е непротивопоставимо на "МТК-Перник" ЕООД и на
неговия частен правоприемник – ответникът "ВМЦ" ООД. Същото следва и от факта, че реституцията на процесния имот е финализирана
и извършена с решение № *** г. на ОСЗГ гр. П.. След
като правоприемството е настъпило преди реституцията, ответното дружеството не
е обвързано от съдебното решение по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, нито
от решение № *** г. на ОСЗГ
гр. П.. При
преценката дали е допустим косвен съдебен контрол следва да се държи сметка и
за предметния обхват на решението на административния съд - на кой акт е
проведен прекият съдебен контрол - дали това е актът, от който са възникнали реституционни права, или са
последващи актове с друг предмет /Решение № 67 от 10.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК/. Производството по чл. 11,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, несамостоятелно
и обслужващо производството по възстановяване собствеността върху земеделски земи в строителните граници на
населените места, но от акта на кмета на общината, респ. на съдебното решение по реда
на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ не възникват реституционни права за заявилите искането за
земеделска реституция, по което не е формирана
сила на пресъдено нещо по въпроса за самото възстановяване на земеделската земя,
за разлика от съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, какъвто не е настоящият случай. Следователно
ответникът "ВМЦ" ООД не е бил страна в производството по издаване и обжалване на
административния акт, нито е правоприемник на страна в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Затова постановеното съдебно решение чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и решение № *** г. на ОСЗГ гр. П. е непротивопоставимо на посочения ответник и подлежи на косвен
съдебен контрол за законосъобразност по направеното от него възражение за липса на законовите предпоставки за
възстановяване на собствеността на ищците. При
дължимата от съда проверка на материалната законосъобразност на решението на
органа на земеделска реституция, се проверява наличието на всички положителни и
отсъствието на всички отрицателни предпоставки в закона за земеделската
реституция, независимо дали са релевирани изрично от ответника, стига
последният да е направил възражение за материална незаконосъобразност на
решението на ОСЗ.
От доказателствата по делото се
установява, че след обобщестяването на процесния
земеделския имот е било
осъществено върху него застрояване - в АДЧС № ***г.
е посочено, че обект: "МТК-Перник" ЕООД -Бригаден стан с. Р., състоящ се от битова
сграда - едноетажна масивна конструкция с тухлени стени със застроена площ от
96 кв. м., година на построяване 1966г.; навес за земеделски машини
- едноетажен, масивна конструкция със застроена площ от 240 кв. м., година на построяване 1966г.; навес за земеделски машини /отдолу/ - едноетажна масивна конструкция със застроена площ
от 240 кв. м., година на построяване 1966г.; навес - едноетажен,
паянтова конструкция с тухлени стени със застроена площ от 144 кв. м. година на построяване 1966г., заедно с прилежащия терен
с площ от 2999 кв. м. съставляващ парцел * от масив *. Обстоятелството, че застрояването на реституирания имот е извършено след неговото
обобществяване се потвърждава и от показанията на всички разпитани
по делото свидетели – Б., Н., С., В. и А.. Това се установява и от първоначалната и допълнителни съдебно- технически експертизи /СТЕ/
пред РС и скици към тях, според които за имот № ***, при граници: улица с ОК ***, имот пл. № ***, улица с ОК *** и имот пл. № *** в кв. ** възстановен с решение
№ *** г. на ОСЗГ гр. П. е изготвен помощен план. Имот пл. № *** от помощен план попада в УПИ ** в кв. ** по плана на ***, с площ от 1500 кв. м., при съседи: улица с ОК ***, имот пл. № ***, улица с ОК *** и имот пл. № *** в кв. **. Имотът по нот. акт № **, т. **,рег. № ***, д. № 263 от 28.12.2001 г. попада в парцел * по парцеларния план на ***, съгласно удостоверение изх. № *** г. на общ. Перник, в имот пл. № *** по кадастралния план на *** и в УПИ ** "За произв.
дейност" в кв. ** по регулационния план на ***. От огледа на място вещото лице установява, че имот № *** не е трасиран и ограден на място. Оградена е
част от УПИ
** "За произв. дейност" в кв. ** по плана на ***, отговаряща на имот пл. № ***, в който попада и процесният имот № *** по помощния план. В
този ограден терен са изградени: навеси в северната част, нанесени на плана; метална конструкция с ламаринен покрив; бетонен под и стени частично бетонни и над бетона с
ламарини. Южно от навесите е изградена тухлена постройка с дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди, нанесена на плана, състояща се от 8 помещения – в южния и западния
ъгъл работилници, североизточно от тях – стая, навес-склад, в източния ъгъл стая,
в северния ъгъл склад, между тях – баня и коридор. Площта на стопанската тухлена сграда, която
попада в УПИ *** е 192 кв. м., от които 132 кв. м. попадат в процесния имот *** по помощния план. Общата площ на сградата и прилежащата й площ, попадаща конкретно в имот *** е 261 кв. м., а само прилежащата площ е
129 кв. м. В югоизточната част на имота, до входната врата към
имота е изградена тухлена спирка с бетонен покрив. Прилежащата площ на
спирката, попадаща в имот *** по помощния план е 51 кв.
м. включително частта от спирката, а само прилежащата площ е 43 кв. м. Около половината от терена източно от тухлената
сграда и навеса е бетонна площадка. Частта от имот ***, заета от бетонова площадка е около 1300 кв. м.
Бетоновата площадка попада и в имот *** с около 780 кв. м. Свободната от
застрояване площ на имот *** по пом. план като се има предвид бетоновата
площадка е 459 кв.м. /схема № 3 към заключението/, а като се има предвид и заповед
№ ***г. на МРРБ свободната от застрояване площ на имот *** като се има предвид
бетоновата площадка е 306 кв.м. /схема № 5 към заключението/ В устните си
обяснения /протокол от с. з. на 31.01.2019 г./ експертът разяснява, че по схема
№ 3 към заключението относно застроената и незастроената част от процесния имот
се е съобразил с Наредба № 7 от 2003 г. на МРРБ, а по схема № 5 към
заключението със заповед № ***г. на МРРБ. Основните констатации на СТЕ пред РС се потвърждават и от СТЕ пред въззивния
съд, която допълва, че процесният имот е отреден за МТС, строителството в него
не е индивидуално, то е мероприятие на МТС, съгласно нуждите за съхранение на
техния машинен парк.
Съобразно установените факти, въззивната инстанция
приема, че претендираният от ищците имот *** по помощния план, възстановен с решение № *** г. на ОСЗГ гр. П., е част от по-голям имот,
актуван с АДЧС № ***г., съставен по надлежния ред
и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който констатира
собствеността на държавата. По делото не са представени
доказателства, отричащи собствеността върху посочените в АДЧС сгради на държавата, което означава, че построените върху процесния имот сгради са държавна собственост /решение № 61 от 26.05.2014 г.
по гр.д.№ 7685/2013 г., ГК, ІІ ГО на ВКС/. По делото нито са наведени
твърдения, нито има данни имотът да е бил застроен от наследодателя С. С. К., като в заявлението № *** г. имотът е посочен като
нива, поради което следва, че застрояването на реституирания имот е извършено след
неговото обобществяване.
Процесният
възстановен имот *** по помощния план попада и е част от оградена територия от по-голям
имот държавна
собственост, в който е извършено застрояване през 1966г. и в
него съществуват сгради държавна собственост /работилници, стая за почивка, навес-склад, стая, склад, баня и коридор, спирка, бетонен фундамент/, както
и в тези граници има изградени и елементи на инфраструктура, състояща се от
бетонна площадка, които пък са част от комплексното мероприятие - обект: МТС -Бригаден стан с. Р. и е отреден за МТС, строителството в който е
мероприятие на МТС, съгласно нуждите за съхранение на МТС машинен парк. Част от
масивните постройки от това комплексно застрояване и инфраструктура попадат във
възстановената на ищците нива, а останалата част съставлява прилежащи площи към
масивните сгради, поради което има реализирано мероприятие на държавата по см.
на примерно изброените в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, от което следва извод, че е
осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя.
Следа като
процесните сгради и
инфраструктура са били държавна собственост преди и към влизане в сила на реституционния закон – ЗСПЗЗ, а не на трети лица, то приложимата
норма е не чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а тази на чл. 10б, ал.1
ЗСПЗЗ, която изключва възстановяването на земеделските земи в реални
граници. Различното приложното поле на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ
е подробно обосновано в константната практика на ВКС /напр. решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 183/1.11.2016 г.
по гр. д. № 702/2016 г. на ВКС, І г. о. и цитираните в последното множество
други съдебни актове/, в които е прието, че чл. 10, ал.7
ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо
лице въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани
със застрояване за жилищни нужди и в този случай се следи дали сградата е била
започната или е била законно построена. За разлика от чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по
отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за
законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено
изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина
им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено
строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници
по реда на ЗСПЗЗ, поради което възраженията на жалбоподателите-ищци в противен смисъл са неоснователни. Посоченото от допълнителната СТЕ пред РС, че останалата незастроена част,
непредставляваща прилежаща площ към сградите и бетонна площадка на процесния
имот *** по помощния план е 459 кв.м., респ. 306 кв. м. /което според аритметичните
изчисления на въззивния съд е 408 кв. м., съставляващи
разликата между площта на процесния възстановен имот *** от 1500 кв. м. минус общо 1092 кв. м., от които 261 кв. м.+ 51 кв. м. + 780 кв. м. - общата площ на сградата, спирка и прилежащата им
площ и бетонна площадка/ не променя горните изводи, тъй като не са достатъчни
за обособяване на нов УПИ, съгласно чл. 19, ал.
1, т. 4 ЗУТ - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност.
Освен
горното и на самостоятелно основание, материалната незаконосъобразност на решение № *** г. на ОСЗГ гр. П. следва и поради противоречието му с чл. 10б от
ЗСПЗЗ, вр. § 11 от ПР
ЗПСПК - Обн., ДВ, бр. 28
от 19.03.2002 г. /преди това § 6, ал. 6 от
ПЗР на ЗППДОбП - изм., бр. 12 от 1999 г. /отм./, съгласно който в
случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в
активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско
участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите
по ЗСПЗЗ,
последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на ЗОСОИ. В случая, преди
датата на реституцията /решение № *** г. на ОСЗГ гр. П./ имотът (върху който се ситуира и процесният
претендиран от ищците) е бил внесен в капитала на "МТК-Перник" ЕООД /праводател на ответника/ - дружество с изцяло
държавно имущество и не е подлежал на възстановяване в реални граници. По
силата на ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и настъпилите
впоследствие правоприемства, това имущество е станало собственост на ответника
"ВМЦ" ООД.
Като краен извод -
въззивният съд намира, че решение № *** г. на ОСЗГ гр. П. по реда на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразно и не е
произвело конститутивно действие, тъй като са били налице пречки по чл. 10б, ал.1
ЗСПЗЗ, както и по § 11 от ПР
ЗПСПК за възстановяване на процесния имот ***
по помощния план, застроен от сгради и изградени елементи на инфраструктура и
прилежащата към тях площ, поради което ищците като наследници на С. С. К. не се легитимират като собственици на този имот и
същевременно обуславя отсъствието на конститутивния му ефект по отношение на
трети лица. По тези съображения, искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане между изводите на въззивната
инстанция и тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между
страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. Въззивната
жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият доказва разноски по въззивното дело
общо 960 лв. – платено адв. възнаграждение (съгласно представените
доказателства като възнаграждението е платено по банков път, удостоверено с
приложена вносна бележка по банкова сметка и преводно нареждане, и списък по
чл. 80 ГПК), които на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 80 от ГПК му се дължат
от жалбоподателите изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 214/28.02.2019 г. по гр.д. № 8118/2017 г. по
описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
В.С.С., ЕГН ********** и В.С.М., ЕГН ********** – и
двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на "ВМЦ" ООД, ЕИК *********, ***, разноски по въззивното
дело в размер на 960 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.