Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №943 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №20 – 0906 - 000928 от 10.09.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на Д.Х.К., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева, за това, че на 07.08.2020 год. около 11.45 часа в с. Д. на пл. Димитър Аджарски №2, с посока на движение към ул. Търговска, като водач на л.а.
При обстоятелства: управлява собствения си мотоциклет Гас – Гас с рег. *********, като извършва следните нарушения: 1. Управлява без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място; 2. Управлява без да използва защитна маска. АУАН е съставен във връзка със сигнал №295000-8230, с което е извършил:
1. Управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. Водача на мотоциклет или мотопед не използва защитна каска, с което виновно е нарушил чл.137Е от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Х.К., който го обжалва в срок и излага, НП е неправилно и незаконосъобразно и моли последното да бъде отменено. Излага, че от събраните по делото доказателства, се установявало, че се предполага, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет без поставени регистрационни табели и предпазна каска на определените места. Излага, че не ставало ясно къде точно е поставена табелата и защо това място не е определеното за това място. Сочи, че не бил описан точен регистрационен номер, издаден от чуждестранна администрация, като не било посочено и как това обстоятелство е станало известно на наказващия орган. Излага, че не било описано по преписка да е представен документ за собственост на мотоциклета, за да се установи, че действително такова МПС съществува. Сочи, и че да датата посочена в акта на посоченото място на извършване на нарушението бил извършван въвод във владение от страна на ЧСИ Р.Д., като до датата на въвода в имота били складирани МПС за ремонт, които не можели да се движат. Сочи, че част от тях били натоварени на камиони „пътна помощ“, а мотоциклетите на товарно МПС., като последните не били управлявани по смисъла на ЗДвП, а били извършвани само маневри при изключен двигател, за да могат да се натоварят. Сочи, че всички автомобили, които са годни за движение на пътя, съгласно изискванията на закона, са били с поставени регистрационни номера и изправни. На следващо място сочи, че всички маневри на МПС в т.ч. и мотоциклети са били извършени на път отворен за обществено ползване, като действията са се развили в частен имот, в този смисъл излага, че в този смисъл дори и натоварването да е извършено на собствен ход, то това не е извършено с излизане на път за обществено ползване, за да се твърди, че не е налице управление, което изисква поставяне на предпазна каска. Моли да се отмени НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. от ЛАК,
който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно. Излага, че обвинението не може да почива на предположението, че доверителят му е
управлявал мотор, като следвало АНО да събере доказателства, че същият е
управлявал точно този мотор без регистрационни табели, който е посочен в акта и
НП, както и че го е управлявал по
описания в акта и НП маршрут. Сочи, че от показанията на единия от свидетелите
очевидци – П. станало ясно, че последния дори не помнел цвета на мотора, както и бил заявил, че не различава
марките мотори, и че не бил сигурен къде трябва да стои регистрационната табела
на тази марка мотори, а само изразил предположи, че се намира отзад. Сочи, че
св. П. заявил, и че през цялото време е стоял в имота, както и че видял мотора
запален и изкаран, но не и че и видял жалбоподателят да го управлява по
улицата. Сочи, и че св. П. посочил, че пред имота имало бусове на които били
товарени различни машини и съоръжения, които били изваждани от имота, но не конкретизирал,
какво е било товарено, както и че не ставало ясно от показанията му, дали
процесния мотор, не е бил натоварен на тях. Излага, че актосъставителят не бил
положил нужните усилия за да установи обективната истина, като не бил посетил
мястото където се предполагало, че е извършено нарушението, за да се убеди дали
от мястото където е стоял св. П. е могло да се види описаното в акта. Сочи, че
в хода на делото не станало ясно и защо актосъставителят се е доверил на
показанията дадени от лицето подало сигнала, а не на втората група събрани обяснения,
които противоречали на показанията на вписаните в акта свидетели. С оглед на
гореизложеното моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и съдът
да им присъди направените разноски, за които представя списък.
Ответникът – Сектор ПП Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.П.Д., К.К.П. и М.Г.М., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020 год. бил съставен АУАН с бл. №829127 за установяване на административно нарушение от св. Г.П.Д. в присъствието на св. К.К.П. и св. М.Г.М. срещу Д.Х.К., ЕГН ********** ***, за това, че на 07.08.2020 год. около 11.45 часа в с. Д. на ул. Димитър Аджарски №2, с посока на движение към ул. Търговска, управлява собствения си мотоциклет Гас – Гас с рег. №4488FTZ, като извършва следните нарушения: 1. Управлява без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място; 2. Управлява без да използва защитна маска. АУАН е съставен във връзка със сигнал №295000-8230, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.137е от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: АУАН серия GA №229759. В акта е вписано в графа възражения „Имам възражения. Мотора винаги е имал номер и регистрация. Не съм го карал по улицата.”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д., който към датата на съставяне на АУАН е бил ПИ при Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков на длъжност Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/27.01.2018 г. От така цитираната, приета и вложена като доказателство по делото заповед издадена от Министъра на МВР, се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон.
От показанията на св. Д. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че не е свидетел очевидец на нарушението, както и че е съставил процесния АУАН въз основа на извършена от него проверка по сигнал от св. К.П. за това, че жалбоподателят на 07.08.2020г. в с. Д. управлявал мотоциклет без регистрация и без поставена защитна каска. Установява се, че в хода на проверката свалил сведения от подателя на сигнала – св. К.П., от св. М. М., от жалбоподателят, както и от други лица, посочени в сигнала на св. П.. Установява се, че в хода на проверката жалбоподателят му представил снимков материал и документи, с които бил закупил мотоциклета, както и че не бил виждал талонът на мотоциклет, като по документи мотоциклетът бил регистриран, но че той въпреки това съставил акта базирайки се на свидетелските показания. Установява се, че в хода на проверката били събрани противоречиви доказателства, като той дал вяра на сведенията, „в унисон със сигнала“, тъй като лицата, които ги дали били повече на брой, както и че не е имал други съображения съставяйки процесния АУАН на името на жалбоподателят.
От показанията на свидетелят по акта – св. М. се установява, че на процесната дата присъствал на въвод във владение в имот находящ се в с. Д., на ул. „Димитър Аджарски“, където служебно отишъл към 10 ч. сутринта. Установява се, че в процесния ден жалбоподателят изкарал „един кросов мотор“, който „запали в помещението вътре, излезе навънка и си го форсира и си го кара. Закара си го донякъде и се върна. Не съм гледал къде отива.“. Установява се, и че в това време той самия се намирал „вън на плаца, до портала“, както и че жалбоподателят тръгнал в посока „нагоре по ул. „Димитър Аджарски“..“. Установява се, че не знае и че не може да посочи марката на мотоциклета, както и че знае къде трябва да стои регистрационния му номер, че „..би трябвало да е отзад, на калника..“, както и че въпросния мотоциклет бил без регистрационни номера.
От показанията на св. П. се установява, че на
описаната в акта дата жалбоподателят изкарал „въпросния мотоциклет от сградата
без регистрационни табели, запали го и си го прибра“, като в този момент на
мястото присъствали и други лица, в това число и св. М.М.. Установява се, че той
се намирал в този момент вътре в двора, че не знае, каква марка е мотоциклета, но
че в акта това било записано. Установява
се, че мотоциклета нямал регистрационна табела отзад, че жалбоподателят
избутал мотоциклета от халето на двора, привел го в движение и излязъл с него
от двора, тръгвайки посока с. Д..
Установява се, и че именно той депозирал жалба в РУ Ловеч за това, че
жалбоподателя управлява мотоциклет без регистрационна табела, както и че не бил
съобщавал марката на мотоциклета на полицая който го бил разпитал, и че не знае
полицейският служител каква проверка е извършил, за да установи това
обстоятелство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е
и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973
год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение,
като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно -
наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването
на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на
нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП
обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може
да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вменените
му нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като и двете вменени във вина на нарушителят нарушения се явяват недоказани. От свидетелските показания на актосъставителят Д. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а първия вписан като свидетел по акта свидетел - св. П., е лицето депозирало жалбата инициираща образуването на административно наказателното производство и станала повод за съставяне на процесния АУАН, и като такъв се явява заинтересовано от изхода на делото лице. На следващо място от свидетелските показания на вписаните в акта свидетели – очевидци – П. и М., се установява, че не могат да посочат марката на мотоциклета, за който твърдят, че бил управляван от жалбоподателят на процесната дата, без регистрационна табела, както и без поставена каска. И двамата в съдебно заседание завяват, че не знаят къде е следвало да бъде поставена табелата с регистрационния номер на процесния мотоциклет, но че същата не била на мястото си, което противоречи на нормалната човешка логика. На следващо място и двамата свидетели завяват, че не са излизали от двора на имота, от което следва извод, че няма как да са възприели управление на въпросния кросов мотор от страна на жалбоподателят извън имота по път от републиканската пътна мрежа. Още в хода на проверката жалбоподателят е заявил, видно от писменото му сведение /л.24 от делото/, че действително е изкарал кросов мотор от имота, но че го е придвижил до отвън, където е бил натоварен в паркирано за целта МПС, както и че мотора е бил с поставен заден регистрационен номер, което се установява и от приложения към преписката снимков материал. В тази връзка в хода на проверката са били снети обяснения и от посочени от жалбоподателят свидетели, на които актосъставителят видно от показанията му не е дал вяра, тъй като същите били по – малко на брой от тази група свидетели дали показания в обратния смисъл. На следващо място съдът намира, че липсват, каквито и да било доказателства от които да се установява, че на процесния ден и час жалбоподателят е управлявал именно посочения в акта и НП мотоциклет. Видно от показанията и на двамата свидетели очевидци последните са категорични, че не могат да посочат марката на мотора, както и че не са давали подобна информация на актосъставителят, който видно от показанията му не е очевидец на нарушенията. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нито актосъставителят, нито АНО са провели разследване на спорните факти, а са се доверили единствено на това, че жалбоподателят в депозираното от него сведение е посочил, че на процесната дата е придвижил до отвън мотоциклет с испанска регистрация №4488FTZ. По мнение на съда – въпросното сведение не представлява годно доказателствено средство, въз основа на което според правилата на административнонаказателното право да могат да се направят изводи за извършено административно нарушение. Обяснението/сведението по съществото си представлява самопризнание, като други доказателства относно това, че на процесната дата жалбоподателят е изкарал от имота и се е движил по посочения в акта и НП маршрут именно посочения в акта и НП кросов мотор, както и че същия е бил без поставен заден регистрационен номер, и че с него се е движил по улицата без поставена каска не са събирани. В случая обяснението/сведението е единственият материал, въз основа на който наказващият орган е изградил своите изводи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал собствен мотоциклет м. Гас – Гас с рег. №4488FTZ, който е бил без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място, както и че го е управлявал без да използва защитна маска. Този подход за събиране на доказателства и изграждане на изводи относно наличие на нарушение, авторството му и неговите обективни и субективни признаци противоречи на основен принцип в наказателното производство регламентиран в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, забраняващ повдигането на обвинение и осъждането на лице, само на база на неговите самопризнания. Самото съставяне на АУАН (ако същият условно бъде наречен „обвинение”, каквато роля на практика и изпълнява) е недопустимо единствено въз основа самопризнанията на обвиненото лице, още повече че в случая липса и направено от страна на жалбоподателят самопризнание в този смисъл, а единствено твърдение от страна на жалбоподателят, че на процесния ден е изкарал от имота процесния мотоциклет. Разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не следва да се тълкува в тесния смисъл на това понятие, а като задължение на наказващият орган да изследва всички неизяснени моменти (в случая каква марка мотоциклет е управляван, къде е управляван, имал ли е същия поставена табела с регистрационен номер и едва тогава да се произнесе със своя краен акт. В случая нито актосъставителя (който е работил по сигнала), нито АНО са предприели каквито и да е действия в тази насока, а са се позовали само на това, че жалбоподателят е заявил, че в процесния ден е придвижил от имота до отвън мотоциклет м. Гас – Гас с рег. №4488FTZ, нарушавайки основен принцип при ангажиране на отговорността на субектите - осъдителното решение не може да почива единствено и само на самопризнания (Решение 601/30.03.2018г. по КАНД № 286/2018г. на АдмС-Бургас). В този смисъл е разпоредбата на чл.116 ал.2 от НПК съгласно която самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират други доказателства, което тълкувано с разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН очертава задължение за АНО да събере и други доказателства извън него. Неизпълнението на тези регламентирани процесуални задължения е довело до недоказаност на обжалваното наказателно постановление, тъй като в хода на административнонаказателното постановление не са безспорно установени съставомерни факти от сочените за нарушени законови разпоредби.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител
на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено
до пълния размер от 300.00 лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.18,
ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН,
следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един
адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, е в размер общо на 100.00
лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 300.00
лева се явява основателно, тъй като там е фиксиран размер от 300 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща
към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Ловеч като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №
7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ
бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр. Ловеч следва да заплати на Д.Х.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 300.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата,
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20 – 0906 - 000928 от 10.09.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на Д.Х.К., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.137Е от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на Д.Х.К., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: