№ 33
гр. Нова Загора , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100937 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "България" №81, вх. В, ет. 8, в качеството си на адвокатски пълномощник на
„ЮБЦ" ЕООД против ответника М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - с.Каменово, общ.
Нова Загора, обл. Сливен, с правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, с цена на
иска – 146.13 лева, от които: 115.85 лв., представляваща потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга и отделно мораторна лихва за забава в размер 30.36 лв.
Претендират се разноските в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М. М. С., с
ЕГН: ********** в Районен съд – Нова Загора било е образувано ч.гр.д. № 476/2020, по
описа на PC - Нова Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищецът
предявял настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си ищеца
срещу ответника в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът от фактическа страна заявява, че предявява исковата си
претенция срещу М. М. С., с ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, бил цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
1
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от които ищецът прилагал към исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********
било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по
установителния иск. Ищецът - кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15260836001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.“
В исковата молба се твърди, между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и М. М. С., с ЕГН: ********** бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15260836001 от дата -
27.04.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********. С
допълнително споразумение от 05.05.2017г. абонатът подновил условията за позлване на
мобилен номер ********** и избрал тарифен план VIVACOM Smart L+ с месечна
абонаментна такса 29,99лева. Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до
05.05.2018г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15260836001 от дата 27.04.2017г., 05.05.2017г. между
ответника М. М. С., с ЕГН ********** и „.Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
с ЕИК: ********* били издадени Фактури с №№ **********/16.05.2017 г.;
**********/15.06.2017 г.; **********/15.07.2017 г.; **********/16.08.2017 г. за периода от
16.04.2017 г. до 15.08.2017 г. на стойност 148.18 лева.
Твърди се, че абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги, за които
ищцовото дружество имало правен интерес да претендира незаплатения остатък от 115.85
2
лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г. 06/2017г.,
07/2017г. и за месец 08/2017г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност
148,18лв. обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл.42 т.1. Абонатът има
следните задължения: 4.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната М. М. С., с ЕГН **********.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Твърди се че в случая датата на деактивация на процесния абонамент била 17.08.2017г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
В исковата молба се твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се
бил съгласил и бил приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия.
Според чл.43.1.“43. Абонатът има следните задължения:43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го бил извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, , „25.Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена
3
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените
разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния
месец/или периоди/“.
Съгласно чл.35,“35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за заплащане в определения срок.“
В исковата молба се твърди, че потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаването на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи от предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка“.
Твърди се че, в конкретният случай ответникът М. М. С., с ЕГН ********** бил
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал бил мобилен номер **********, не
бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение бил изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок същият не я бил
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
В исковата молба се твърди, още че и двата договора за цесия били облигационни,
консесуални, двустранни и били породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били
елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно
за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента
му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може,
ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. От тях било видно, че същите имали за предмет съвкупност от
4
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани.
Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия::списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдърща
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.“
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
бил придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
С оглед на по-горе посоченото, ищецът заявява, че представя и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД била прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД бил собственик на
вземането спрямо М. М. С., с ЕГН ********** , което в последствие било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба ищецът представя и моли съда
да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор
5
за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ" ЕООД е собственик на
вземането спрямо М. М. С., с ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД имало качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Твърди се, че нямало никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище би застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина – професор Кожухаров А.Калайджиев – Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемали, че упълномощаването
на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било напълно допустима от
закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на длъжника. Още повече,
когато длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомявало длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М
3/16.04.2014г. по пид. № 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по пид.
№ 2352/2013г., II пио. на ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно било,
че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но
същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп" ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6
от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Твърди се, че нямало
законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че М. М. С., с ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния оператор,
нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не
6
указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането били
изпълнени. Що се касаело до уведомяването, то имало това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като
бъде известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът можел да противопоставя възражение, че не му била надлежно съобщена
цесията само ако едновременно с това твърди, че бил изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. По отношение
на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени били
множество съдебни актове, в мотивите на които била възприета гореописаната теза.
Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник М. М. С., с ЕГН **********
не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,
към кредитора, както и към момента на депозиране на исковата молба в съда, което
обуславяло правния интерес на кредитора — ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба ищецът моли съда, в случай, че ответникът не е подал отговор на
Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, да постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за установено вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
както и да му присъди направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар
и заплатена държавна такса.
С оглед изложеното в исковата молба и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,
ищецът моли съда да постановите Решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника М. М. С., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане в размер на 115.85 лв. (Сто и петнадесет лв. и 85 ст.) лева - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под
клиентски номер 15260836001 от дата 27.04.2017. г., 05.05.2017. г.., сключени между М. М.
С., с ЕГН ********** и „БТК" ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 30.36
лв. (тридесет лв. и 36 ст.) за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Ищецът претендира
да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото производство, както
направените разноски в заповедното производство. Представя списък на разноските.
Ищецът прави искане съдът да изиска и приложи по настоящото дело - образувано
по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 476/2020, по описа на PC Нова Загора, срещу длъжника-
ответник, като вземе предвид представените по делото договор и фактури - доказателство по
делото и с оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК и представения в същото
7
лист за начислени мораторни лихви за забава.
С исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства - Договор за
цесия от дата 16.10.2018г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договори за мобилни услуги с
клиентски номер 15260836001, с всички приложения и допълнителни споразумения към
използвания мобилен номер, които са предоставени с подаденото заявление; Заверени копия
на фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия, както и моли
съда да му даде допълнителна възможност да представи още доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не представил отговор на
исковата молба и не е изразил становище по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован – не изпраща представител, чрез
нарочно депозирана молба по делото моли съда да уважи предявените против ответника
искове, както и да му присъди направените по делото разноски по заповедното и исковото
производство, като моли съда ако са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да
постанови неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника, редовно призован – не се явява и не изразява
становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното:
Правна квалификация на предявените искове – чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
Съдът намира, че предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по
чл.238 ГПК са налице. На ответника са указани последиците от непредставянето на отговор
на исковата молба, неявяването в съдебно заседание, включително изрично за възможността
от постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Главните искове, предвид представените
писмени доказателства – месечна сметка № ********** от 16.08.2017г., месечна сметка №
********** от 15.07.2017г., месечна сметка № ********* от 15.06.2017г.,месечна сметка №
********** от 16.05.2017г., извлечение от 05.11.2020г. от приложение № 1 към Договор за
цесия от 01.10.2019г., уведомление за цесия, Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
01.10.2019г., Договор № ********** от 16.10.2018г., приложение № 2 – пълномощно, общи
условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на дружеството,за
прехвърляне на вземания/цесия/, потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от
Закона за задълженията и договорите и ч.гр.д. № 476/2020г. по описа на РС-Нова Загора, са
вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба факти и обстоятелства, както и
събраните по делото доказателства.
8
Поради това, съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да уважи
исковите претенции и да признае за установена дължимостта на сумите произтичащи от
Договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
15260836001 от дата 27.04.2017г. и от 05.05.2017г., за които е издадена заповед № 264 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2020г. по ч.гр.д. № 476/2020г.
по описа на РС-Нова Загора, а именно: сумата 115,85/сто и петнадесет лева и осемдесет и
пет стотинки/лева – главница – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор/и с
клиентски номер 15260836001 от дата 27.04.2017 г., 05.05.2017 г., сключен/и между
длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,ЕИК:
*********, за което са издадени фактури № **********/16.05.2017 г.,
**********/15.06.2017г., **********/15.07.2017 г., **********/16.08.2017 г., за периода от
16.04.2017 г. до 15.08.2017 г.; 30,36/тридесет лева и тридесет и шест стотинки/лева –
мораторна лихва за забава за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
С оглед направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по
частното гражданско дело № 467/2020г. по описа на РС-Нова Загора разноски в общ размер
на 205,00лева, от които, както следва: 25,00лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00лева, както и направените по настоящото производство
разноски в общ размер на 205.00 лева, от които: 205.00 лева - държавна такса и 180.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.238 - 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. М. С., с ЕГН **********, с адрес -
с.Каменово, общ. Нова Загора, обл. Сливен ДЪЛЖИ на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София, п.к. 1404
р-н „Триадица“ , бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров – управител сумата: 115,85/сто и петнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/лева
– главница – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор/и с клиентски номер
15260836001 от дата 27.04.2017 г., 05.05.2017 г., сключен/и между длъжника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,ЕИК: *********, за което са
издадени фактури № **********/16.05.2017 г., **********/15.06.2017г.,
**********/15.07.2017 г., **********/16.08.2017 г., за периода от 16.04.2017 г. до 15.08.2017
г.; 30,36/тридесет лева и тридесет и шест стотинки/лева – мораторна лихва за забава за
периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - с.Каменово,
общ. Нова Загора, обл. Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, с
адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София, п.к. 1404 р-н „Триадица“, бул.“България”
9
№ 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров – управител направените по
настоящото производство разноски, в общ размер на 205.00/двеста и пет/лева, от които:
25.00/двадесет и пет/лева – държавна такса и 180.00/сто и осемдесет/лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - с.Каменово, общ. Нова Загора, обл.
Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на
управление/ - гр. София, п.к. 1404
р-н „Триадица“ , бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров – управител направените разноки по частното гражданско дело № 476/2020г. по
описа на РС-Нова Загора в общ размер на 205.00/двеста и пет/лева, от които: 25.00/двадесет
и пет/лева – държавна такса и 180.00/сто и осемдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Неприсъственото решение не може да се обжалва.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10