Решение по адм. дело №2310/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на О. И. А. от с.Планиница, Община Руен, с [ЕГН], против Заповед № РД-08-831/21.11.2024 г., издадена от кмета на Община Руен, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Масивна едноетажна сграда“, с приблизителна площ от 98 кв.м., ситуирана в североизточната част на урегулиран поземлен имот ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница, Община Руен. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че процесната сграда е допълващо застрояване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Ангажира гласни доказателства и съдебно –техническа експертиза. Пледира за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на сторените по делото разноски. В писмени бележки излага съображения, че се касае за основен ремонт, както и за търпим строеж, тъй като сградата е съществувала преди 1987 г.

Ответникът – кмет на Община Руен, редовно призован, в първото по делото съдебно заседание се представлява от адв.В.Ч., а в следващото от адв. П., преупълномощена от адв.Ч., която оспорва жалбата. Ангажира гласни доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена. Представя подробно писмено становище.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод постъпила жалба с вх.№Ж-36/30.04.2024 г. от живущите в с.Планиница, [улица]и [улица]/л.8/, в която се заявява, че е започнало изграждане на съоръжение, изкопани са основа и е положен материал, който излиза от имотните граници на урегулиран поземлен имот ХI-531, кв.38, като строителните дейности не позволяват нормалното използване на уличното пространство по предвиденото предназначение.

С оглед постъпилата жалба, на 10.05.2024 г. кметът на Община Руен издал Заповед №РД-08-317/10.05.2024 г., с която назначил комисия, която да извърши проверка на всички факти и обстоятелства. Във връзка с изложените в жалбата данни, служители на Община Руен извършили проверка по документи и на място на 13.05.2024., при която установили наличието в южната и в източната част на имота на кофраж и положена армировка, както и извършването на строително –монтажни дейности .

С писмо с изх.№Ж-36-2/03.06.2024 г. на кмета на Община Руен жалбоподателят е уведомен, че в 3-дневен срок от получаване на писмото следва да представи в деловодството на Общината документи за собственост, разрешение за строеж, нотариални актове, като и всички други документи, които притежава /л.20/.

Писмото е връчено лично на А. на 07.06.2024 г., като съгласно докладна записка, изготвена от началник отдел УССД /л.22 гръб – л. 23/, А. не е депозирал доказателства в посочения по-горе смисъл.

С писмо с изх.№ Ж-36-5/04.07.2024 г. /л.24 гръб/ жалбоподателят е уведомен за предстоящата проверка, както и че следва да осигури достъп до обекта. Резултати от проверката са обективирани в протокол от 12.07.2025 г., видно от който постройката е ситуирана в североизточната част на УПИ и е залепена към съществуващата сграда, находяща се в гореописания УПИ и представлява масивна едноетажна постройка без покрив-изпълнена от тухлени зидове и стопанобетонни носещи елементи, находяща се УПИ ХI, кв.38 по плана на с.Планиница.

Констатациите на проверяващите са отразени в констативен акт /л.45-46 от делото/. От съдържанието му се установява, че постройката е с приблизителни размери от прилежащия терен -2.80 м. на едната и 3.60 на другата част. Реализирани са външни ограждащи стени, изпълнени с керамични тухлени зидове и стопанобетонни носещи елементи. Изпълнени са външни ограждащи стени от тухли и блокчета. Има залята плоча, частично монтирана топлоизолация и монтирана входна врата. Няма ВиК и ел.инсталаци, както и покрив. Посочено е, че не са налични строителни книжа. В резултат на констатациите е направен извод, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж– нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

На 01.08.2024 г., на основание чл.225а от ЗУТ и чл.61, ал.3 от АПК, копие от констативния акт е публикуван на интернет страницата на Община Руен, като възражения не са постъпили.

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-08-831/21.11.2024 г. на кмета на Община Руен, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Масивна едноетажна сграда“, с приблизителна площ от 98 кв.м., ситуирана в североизточната част на урегулиран поземлен имот ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница, Община Руен. В заповедта установената масивна едноетажна сграда е описана по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт. В заповедта едноетажната постройка е определена като „строеж“ V категория, изпълнен без издадено по надлежния ред разрешение за строеж и без одобрени проекти.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е разпитан св. К. А. К., живущ в с.Планиница. Свидетелят заявява, че познава О. А., защото са израснали заедно. Познава имота, в който живее А., като сочи, че в двора, в който се намира строежа, е имало стопански сгради, които са били на мястото именно на сегашни строеж. Към момента сградата се полза от А. като гараж. Постройката е изградена с нови тухли и бетон, но основата е същата.

Свидетелят Б. Б., участвал при извършване на проверката, сочи, че към момента на проверката са установили строителни материали, но не са забелязали останки от старо строителство.

По искане на О. А. по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, в разгледаната графична част –извадка от ПУП, както и геодезическото заснемане не съдържа наличието на допълващо застрояване, селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница. В приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 4, дело №637/1991 г. на РС Айтос /л.69/ също няма отразена селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38. В заключението вещото лице посочва, че по време на огледа жалбоподателят е представил снимки, от които се вижда, че на мястото на процесния строеж е съществувала от север на УПИ ХI-531 бетонова стена по дължината на [улица], както и от запад на границата със съседния УПИ ХIV-532. Вещото лице обаче изрично заявява, че не може да отговори дали тези бетонови стени са били част от селскостопанска сграда. Според експертното заключение, от разгледаните снимки –бетонова стена по вида на бетона, изграждането на кофража от стари метални платна и начина на изливане на бетона, дават основание за определянето като стар бетон, т.е от 80 и 90 години на миналия век. Процесният строеж на място представлява пристройка от север по дължината на [улица]към основното застрояване в имота – жилищна сграда. Касае се за масивна конструкция с трапецовидна форма в план с размери дължина ~18.75м. и ширина ~6.34/4.76 м с hсв~2.50м. и разпределение: помещение 3 –гараж за три броя автомобили, помещение 1 – битово предназначение , помещение 2 – бани с WC и общ коридор. Степен на изграждане – груб строеж и частични довършителни работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт. Процесната заповед е надлежно връчена на жалбоподателя на 25.11.2024 г. /л.52 гръб/, а жалбата е подадена по пощата на 09.12.2024г. /лист 3 от делото/.

Доколкото жалбата съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-08-831/21.11.2024 г., издадена от кмета на Община Руен, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Масивна едноетажна сграда“, с приблизителна площ от 98 кв.м., ситуирана в североизточната част на урегулиран поземлен имот ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница, Община Руен

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – кмет на Община Руен, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт.

Не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила при издаването на заповедта, както се твърди в жалбата. В акта и в заповедта спорният обект е описан с пространствените си характеристики, с материалите, от които е изграден, както и с точното си местоположение. В този смисъл за страните няма никакво съмнение относно точното местоположение на обекта, чието премахване е разпоредено.

Изпълнена е предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е съставен констативен акт от служителите по чл.225, ал.2 от ЗУТ. В административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – индивидуализация на сградата, точното й местоположение, характеристики и размери. В мотивите на заповедта за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване – установеният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съгласно чл.137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Според чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От данните по делото безспорно се установява, че нареденият за премахване обект „Масивна едноетажна сграда“ с приблизителна площ от 98 кв.м., ситуиран в североизточната част на урегулиран поземлен имот ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница, Община Руен, несъмнено притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и за извършването му на общо основание е необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За строежа безспорно липсват предвидените в ЗУТ документи и същият е изпълнен без да е разрешен по предвидения ред, с което несъмнено е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

На следващо място, от доказателствата по делото, в т.ч. заключението на съдебно-техническата експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че за обекта няма строителна документация, става въпрос за нов строеж, като вещото лице е категорично че строежът е изпълнен след 2001г. В заключението на вещото лице изрично е отбелязало, че в разгледаната графична част –извадка от ПУП, както и геодезическото заснемане не съдържа наличието на допълващо застрояване, селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница. В приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 4, дело №637/1991 г. на РС Айтос също няма отразена селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38

Настоящият съдебен състав приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел и административния орган. Процесният строеж не попада сред изключенията по чл.147 и чл.151, ал.1 от ЗУТ. Дори да се приеме тезата, че се касае за постройка на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, а за такава, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ да не се изиска одобряване на инвестиционен проект, то съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че процесната заповед не е адресирана и до съпругата на жалбоподателя. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че ако същата счита, че е засегната от разпоредителната част на обжалваната заповед, може да оспори заповедта на собствено основание при спазване на преклузивните срокове за обжалване.

Досежно възражението, изложено в писмени бележки, че строежът е търпим, съдът съобрази следното:

В тежест на жалбоподателя е доказването, че въпросния строеж е в режим на търпимост, като построен, съответно деклариран в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУДЗУТ, както и че са налице останалите, кумулативно дадени в разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ предпоставки. Въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни на основанието на чл.225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Съдът намира за нужно да посочи, че собствеността на терена, върху който е изграден незаконния строеж, няма пряко отношение към определянето на неговата законност и търпимост. Дори правото на собственост на страната да е съпроводено със съответно право на строеж в урегулирания поземлен имот, каквото не е доказано по делото, притежанието на ограничено вещно право или друго вещно право в имота не освобождава носителят му от задължението да се сдобие с разрешение за строеж за изграждането на процесния обект. /Решение № 2561 от 05.03.2024 г. постановено по адм. дело № 11574/2022 г. по описа на ВАС/. Ето защо, обстоятелството дали жалбоподателят е собственик на ПИ, в който е изграден процесния незаконен строеж, е ирелевантно, както по отношение правния му интерес, така и относно изследването на търпимостта.

В настоящият случай са налице противоречия относно момента на извършване на строителството, за да бъде той отнесен към някоя от приложимите хипотези на търпимостта. Административният орган е приел, че процесния обект „Масивна сграда“ е построен през 2024 г. Предвид това, органът е счел, че не може да намери приложение хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не попада във времевия и обхват. Жалбоподателят за първи път в писмените бележки заявява, че това е станало преди 1987 г., но доказателства в тази връзка не са ангажирани, а и вещото лице изрично посочва, че не може да отговори дали тези бетонови стени са били част от селскостопанска сграда. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира, от разгледаната графична част –извадка от ПУП, както и геодезическото заснемане, не се съдържа наличието на допълващо застрояване, селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38 по плана на с.Планиница. В приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 4, дело №637/1991 г. на РС Айтос също няма отразена селскостопанска сграда в УПИ ХI-531, кв.38, като св.К. А. К. не посочва година на изграждане на бетоновите стени, за които жалбоподателят твърди, че са били част от селскостопанската сграда.

Разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ са действащи и след изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г., съответно те се отнасят за предвидените в тях три времеви периода. Новата разпоредба на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ не обхваща всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г., и не изключва приложението на § 16, ал. 1-3 ПР на ЗУТ, а въвежда четвърти период между 02.01.2001 г. и 31.03.2001 г. за изследване търпимостта на строежите. Предвид обстоятелството, че не може да се установи с точност коя е датата на изграждане на процесния строеж, следва да се изследва дали обектът попада единствено в хипотезите на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ или в тази на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не са налице каквито и да е данни за извършване на строителството в периода на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е до 7 април 1987 г.

Според § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., каквито доказателства по делото няма.

Съгласно ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Предпоставките в §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ са дадени в условията на кумулативност и поради липса на данни и твърдения строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ /02.01.2001г./, съгласно ал. 3, то тази предпоставка не е налице и безпредметно се явява изследването на другата предпоставка - дали процесният строеж е бил допустим съобразно правилата към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ.

Според § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

От събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че строежът не отговаря на условията за търпимост и на изискванията на ЗУТ за извършване на строеж, като липсва валидно издадено разрешение за строеж, както към момента на извършване на строителството, така и към настоящия момент.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответната страна има право на разноски, които съобразно представения списък на разноските в съдебно заседание и платежно нареждане възлизат на сумата от 1250 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. И. А. от с.Планиница, Община Руен, с [ЕГН], против Заповед № РД-08-831/21.11.2024 г., издадена от кмета на Община Руен.

ОСЪЖДА О. И. А. от с.Планиница, Община Руен, с [ЕГН], да заплати на Община Руен направените по делото разноски в размер на 1250 лв.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.