Р
Е Ш Е Н И Е
№ /11.08.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 10347 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от П.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. Валентин Донков, срещу „Б.и.к.“ ООД, ЕИК
*********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: 70 000,00 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на
11.11.2016г. на строителен обект в Република
Финландия, изразяващи се в причинени болки и страдания, както и неудобства в
ежедневието, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението; - 25 470,57 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, като общите разходи за медицински услуги,
пътувания и лекарства са в размер на 5248,00 лв. главница и 1498,60 лв. – лихва
за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., а общо
пропуснатите ползи са в размер на 14 564,88 лв. – главница за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г. и 4159,09 лв. – лихва за периода
от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.
Твърди се в исковата молба
следното: Ищецът бил назначен на работа при ответното дружество, като сключил
трудов договор с номер 1181 от 12.06.2014г. и
бил назначен на длъжност „монтажник метални конструкции“, с шифър
72142007. Поради необходимостта част от трудовите задължения да се изпълняват
във Финландия, ищецът заминал за страната. На 11.11.2016г.
по време на служебните задължения ищецът претърпял трудова злополука, при която
метално чуждо тяло перфорирало лявата му око. Извършен бил по спешност преглед
от очен специалист. Поставена била диагноза – перфорация на очна ябълка,
получена при трудова злополука. Във всички медицински документи и епикризи, издадени от длъжностни лица във Финландия, било
отразено, че трудовата злополука се случила на 11.11.2016г.
Установено било, че металното тяло се намирало в окото на ищеца, поради което
била насрочена операция. Първата операция била осъществена на 12.11.2016г., а
втората – 15.11.2016г. Трудовата злополука била регистрирана във Финландския
център за компенсация на работниците при федерацията на институциите за
осигуряване на злополука. След извършените операции последвало медикаментозно
лечение и редовна проверка на раните на окото. По време на инцидента и след
това ищецът усещал силна болка, бил в невъзможност да извърша движения на
окото, както и не разполагал със средства за заплащане на всички процедури.
Ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, лош
сън, неудобства. В България били извършени още две операции – на 24.04.2017г. и
на 13.06.2017г. Извършени били множество прегледи и консултации през месеците
август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. в гр. Русе. Финландския
център за обезщетяване на работници във Финландия обработил трудовата злополука
и разменил информация с НЗОК. НЗОК следвало да уведоми НОИ, но това не било
извършено. Сочи се, че за настъпилата трудова злополука работодателят отговаря
и поради необезпечаването на пълните безопасни условия на труд на работника. На
27.02.2018г. със Заповед работодателят прекратил трудовия договор на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
В
срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния
смисъл: Не е осъществена процедурата по реда на чл. 57 КСО за установяване на
трудова злополука. Не се спори, че страните се намирали в трудови правоотношения,
като ищецът бил командирован в чужбина. Не се спори, че на 11.11.2016г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент.
Не се спори, че след инцидента на ищеца били направени две операции във
Финландия. Признава се временната неработоспособност на работника. Признава се,
че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Твърди се, че
инцидентът настъпил извън работно време. Злополуката нямала характер на
трудова. Сочи се наличие на съпричиняване поради
груба небрежност. Оспорва се работодателят да е допуснал нарушение на трудовото
законодателство. Оспорва се, че ищецът е претърпял вреди, които са в причинно –
следствена връзка със злополуката. Оспорва се ищецът да е осъществил
балнеолечение и физиотерапия. Оспорва се твърдението, че работникът не е могъл
да чете и вижда добре. Отрича се причинно-следствената връзка между четирите
операции на ищеца. Излага се, че в подадените от самия ищец болнични листове за
временна неработоспособност е посочено, че причината е нетрудова злополука.
Ищецът нарушил техниката при пробиване на метално изделие, поради което
свредлото се счупило. През времето, в което ищецът е бил в болничен, получавал
обезщетение от НОИ, в размер, по – голям от заплатата му.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото трудов договор с номер 1181 от 12.06.2014г. се
установява, че същите са били в трудови правоотношения по силата на сключен
помежду им трудов договор. Видно от Заповед с номер 402 от 27.02.2018г.
трудовото правоотношение било прекратено.
Представени са заверени преписи
с превод на български език, от които се установява, че съответните държавни
институции в Република Финландия извършили преглед на лицето П.А., като
констатирали, че същият е претърпял трудова злополука на 11.11.2016г.,
когато при извършване на служебните му ангажименти метално чуждо тяло
перфорирало лявото му око. Предвид травмата на ищеца му била извършена операция
на 12.11.2016г. Установява се, че Финландския център за компенсация на
работниците разгледал случая на П.А. и изплатил на лечебната институция сумата
от 9239,80 евро. Изложеното се установява и от представеното медицинско
свидетелство ТИП А, издадено от Юхани Калси, специализиращ лекар.
От представените болнични листи
се установява, че ищецът е бил дълго време в болничен, поради временна
неработоспособност. Видно от представените медицински заключения от очна
клиника „Св. Петка“ – Варна, ищецът преминавал постоянни прегледи, поради
перфорираното му ляво око с метално чуждо тяло, в резултат от злополуката на
11.11.2016г.
Видно от
представеното по делото становище от АМЦСМП „Света Петка“ през периода 2018г. –
2019г. на пациента П.Х.А. били извършени два прегледа от д-р Милена Милкова,
като общо платената сума била в размер на 72,00 лв.
От представеното по делото
разпореждане на ТП НОИ – Варна се установява, че декларацията за трудова
злополука, подадена от П.Х.А., за станала с него злополука на 11.11.2016г. е оставена без разглеждане и производството е
било прекратено.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Тодор Маринов Йорданов. От неговите показания се установява, че
свидетелят познава ищеца от няколко години. Заедно работили на обект в
Република Финландия. Ищецът работил на този обект като монтажник. Работел с
всякакви видове инструменти – пробивни, режещи. На 11.11.2016г.
ищецът наранил окото си. Когато свидетелят посетил обекта и по – конкретно П.А.,
видял, че ищецът хванал пробивна машина, държейки я много близо до главата. От
прекаления натиск свредлото се огъвало. След направена забележка, че така не
следва да се монтират винтове, свидетелят сам показал на ищеца как следва да
извърши процедурата. Свидетелят сочи, че ако предпазните очила били на лицето
на ищеца, нямало как стружка (метално тяло) да попадне в окото му. Ищецът, след
като бил изписан от болницата, сам си носил багажа. На обекта имало контейнер с
предпазни облекла. Всеки работник имал възможност да ползва каквото му е
необходимо, за да се чувства в безопасност, докато изпълнява служебните си задължения.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ. Същият
урежда, че за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По този иск ищецът носи доказателствена тежест да установи в условията на пълно и
главно доказване, че
инцидентът от 11.11.2016г., случил се в Република Финландия, представлява трудова злополука, характера
и интензитета на претърпените поради трудовата злополука неимуществени вреди, видът
на претърпените имуществени вреди, както и тяхната стойност в лева, причинно -следствената
връзка между претърпените вреди и злополуката.
Българският съд приема, че за да е
налице трудова злополука то трябва да има наличие на внезапно увреждане на
здравето, което да е причинило неработоспособност или смърт и да е станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга
работа, извършена в интерес на осигурителя или предприятието.
Легалната
дефиниция на трудовата злополука като осигурен социален риск се съдържа в
нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно
изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва
приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане
на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко
въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и
нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; 2/ злополуката
да е станала с осигурено лице; 3/ функционална зависимост между изпълнението на
трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на
увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича
изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя;
4/ неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; и 5/
причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно
смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на
други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане
на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.
Съгласно
чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 4 КСО квалифицирането на злополуката за
трудова е изцяло от компетентността на
органите на НОИ, а не на органите на медицинската експертиза. (Решение № 10013 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 2359 / 2019 на Върховния административен съд)
Ако
не е издадено разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО, ищецът не може да иска
установяване на трудова злополука в рамките на съдебно исково производство за
обезщетяване на вреди от нея. (Определение
№ 366 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 1396 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение)
Наличието
на влязъл в сила акт относно наличие на трудова злополука е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ,
като установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, а е
необходимо да се осъществи предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално
осигуряване процедура. (Определение №
1208 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 2873/2013 г. на Върховен касационен съд)
Установяването на злополуката като трудова не може да се извърши по
съдебен ред, а по специален административен ред, регламентиран в КСО, съобразно който след деклариране и
разследване на злополуката, квалифицирането й като трудова се извършва по реда
на чл. 60
КСО,
а при смъртта на работника или служителя съществуването на трудово
правоотношение също така се извършва по административен ред. (Решение № 180 от
05.11.2019 г. по гр. д. № 1885 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение)
Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов
текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй
като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде
игнориран. (Решение № 319 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 204 / 2009 г. на Върховен касационен съд)
С оглед на
подробно изложената съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира,
че непредставянето по делото на административен акт от НОИ, с който процесната злополука е била приета за трудова, е достатъчно
основание да бъдат отхвърли предявените искове, като неоснователни.
За пълнота обаче следва да се сподели,
че дори съдът да игнорира изложената по – горе съдебна практика и уредения ред
в КСО за признаване на определена злополука за трудова, то в тежест на ищеца бе
да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ. Процесуалното
поведение на ищеца не позволи да бъдат събрани достатъчно доказателства, от
които да се установи характерът
и интензитетът на претърпените поради злополуката неимуществени вреди, видът на
претърпените имуществени вреди, както и тяхната стойност в лева и причинно - следствената връзка между
претърпените вреди и злополуката. Т.е. предявените искове останаха недоказани,
доколкото доказателствената тежест беше на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника сторените от дружество разноски
за процесуален представител в производството, в размер на общо 4920,00 лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде постановено решение, по
силата на което ответното дружество „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде
осъдено да заплати на ищеца П.Х.А., ЕГН ********** сумата от 70 000,00 лв. (седемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила
трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект
в Република Финландия, изразяващи се в причинени болки и страдания, както и
неудобства в ежедневието, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде постановено решение, по
силата на което ответното дружество „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде
осъдено да заплати на ищеца П.Х.А., ЕГН ********** сумата от 19 812,88 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпила трудова злополука на
11.11.2016г. на строителен обект в Република
Финландия, като същата е сбор от разходите за медицински услуги, пътувания и
лекарства в размер на 5248,00 лв. главница и пропуснати ползи в размер на 14
564,88 лв. за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Х.А., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде постановено решение, по
силата на което ответното дружество „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, да бъде
осъдено да заплати на ищеца П.Х.А., ЕГН ********** сумата от 1498,60 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., начислена върху главницата от
5248,00 лв., представляваща разходи за медицински услуги, пътувания и
лекарства, поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г.
на строителен обект в Република Финландия, както и сумата от 4159,09
лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.,
начислена върху главницата от 14 564,88 лв., представляваща пропуснати ползи за
периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., поради настъпила
трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект
в Република Финландия.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 4920,00 лв. с ДДС, представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
получаването му пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................