РЕШЕНИЕ
№ 260159/3.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4149/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И.Б.Д.,
ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№19-0819-003202 от 18.06.2019 г., издадено от Началник
група при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лв.
Въззивникът
моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като
навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2019
г. около 12.50 ч. в гр. Варна, на бул. „Атанас Москов“, управляван от въззивника И.Д. л. а. „Опел Вектра“,
рег.№В5793НВ, собственост на трето лице Д.И.Д., бил спрян за проверка от
служители на сектор ПП при ОД МВР Варна – свидетелите С.Г. и Г.Г., при която било констатирано, че управлението се
извършва без наличие на сключен договор за застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“ и свид. С.Г. съставил спрямо въззивника АУАН №779760 от от 07.05.2019
г. за нарушение по чл.638, ал.3 Направените
с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от
наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвиденото в чл.638,
ал.3 КЗ наказание глоба в размер 400.00 лв.
В деня на отразената в процесния АУАН проверка
за превозното средство с рег.№В5793НВ била сключена от 19.07 ч. валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите С.Г. и Г.Г.,
така и от приобщените документи – НП №19-0819-003202 от 18.06.2019 г., АУАН №779760
от 07.05.2019 г., Заповед
рег.№365з-271 от 21.01.2016 г., Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018 г., Заповед
рег.№8121з-825 от 19.07.2019 г., справка
за застраховка „Гражданска отговорност“ към
08.05.2019 г. за рег.№В5793НВ, справка за нарушител-водач И.Б.Д., справка за застраховка „Гражданска отговорност“ към 07.05.2019
г. за рег.№В5793НВ,
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник група „Пътен контрол,
организация на движението и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №365з-271
от 21.01.2016 г. на Директор ОД МВР Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Правомощията за актосъставителя
С.Г. в качеството на мл. автоконтрольор в отдел
„Пътна полиция“ при ОД МВР Варна се удостоверяват от приобщените Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. и Заповед рег.№8121з-825 от 19.07.2019 г. Процесните АУАН и НП съдържат достатъчно
конкретно и ясно описание на съществените обективни признаци на нарушението и
обстоятелствата, при които се счита за извършено.
Относно материално-правната
законосъобразност на оспорения административен акт:
С чл.638, ал.3
се предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето,
което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Процесното
нарушение е констатирано на 07.05.2019 г. в 12.50 ч. при проверка на пътя. Към
този момент въззивникът И.Д. е управлявала МПС
рег.№В5793НВ, на което не е бил собственик и за което не е имало сключена и
действаща застраховка "Гражданска отговорност", с което е осъществено
нарушение на задължението по чл.638, ал.3 КЗ.
С оглед на
това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административно-наказтелната
отговорност на въззивника. При определяне на размера
на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и
е наложил санкция в абсолютния размер, посочен в санкционната част на нормата по
чл.638, ал.3 КЗ.
Съдът счита,
че не са налице условия за квалифициране на случая като маловажен по следните
съображения: Ползването на процесното МПС и участието
му в движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, доколкото
евентуални щети за трети лица се обезщетяват по реда на застрахователен договор
"Гражданска отговорност", с какъвто въззивникът
не е разполагал. Нарушението е формално, а не резултатно и защитения от закона
обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на нарушението в
степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Фактът, че след проверката за съответния автомобил е сключен застрахователен
договор, не придава по-ниска степен на вече осъщественото нарушение, при което
съдът намира за неприложим института маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Гореизложеното
налага извод за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв
до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното
производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното
възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0819-003202
от 18.06.2019 г., издадено от Началник
група при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, на И.Б.Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: