№ 5889
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124729 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 15600 от 16.01.2025 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 22954 от 17.12.2024 г. в
частта за разноските, с искане да не бъде присъждано в полза на процесуалния представител
на ищеца – ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Излага
съображения, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което не му се следва
безплатна правна помощ. Твърди, че предявяването на процесните искове представлявало
злоупотреба с право поради това, че между същите страни имало и други съдебни
производства. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи като за един
иск, а не за всеки иск поотделно, след което да се съобразят критериите за обоснованост и
справедливост и да се намали под установения с НМРАВ минимум.
Ответната страна по молбата М. В. чрез ЕАД „Д. М.“ взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като намира, че адвокатското възнаграждение по делото е
определено под установения с НМРАВ минимум. Оспорва твърденията за злоупотреба с
права, както и липсата на затруднено материално положение на ищцата.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от страна с правен интерес. Липсата на
списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски е ирелевантен по производството доколкото се
атакуват разноските на насрещната страна по делото. Разгледана по същество молбата е
неоснователна, по следните съображения.
С решение № 22954 от 17.12.2024 г. съдът е уважил предявените искове и е признал за
установено по отношение на ищеца М. В. В., че е нищожна клаузата за заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по сключения между страните Договор за
паричен заем № 863843 от 18.05.2023 г., както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
осъдил „Сити кеш“ ООД да заплати на М. В. В. сумата от 155,92 лева, представляваща
платена сума по нищожна клауза от Договор за паричен заем № 863843 от 18.05.2023 г.
предвиждаща неустойка. По отношение на разноските съдът е намерил, че с оглед този
изход на делото разноски се следват на ищеца в размер на 100 лв. за държавна такса и 300
лв. депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, а предоставилият безплатна
правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв. ЕАД „Д. М.“ има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът е определил в размер на 480 лв. с включен ДДС по
двата предявени иска, с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС, т.е. в
минимален размер, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
1
На първо място молителят се позовава на това, че ищецът не е материално
затруднено лице, поради което не му се следва безплатна правна помощ. Съгласно трайната
практика на ВКС (Определение № 50199/04.10.2023 г. по т.д. № 1624/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 262/05.12.2018 г. по т.д. № 867/2018 г., І т.о., Определение № 442/28.06.2019
г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., Определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч.т.д. № 226/2018 г.,
II т. о. и др.) наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано
от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1
и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна
да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на
материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос
единствено на преценката на самия адвокат. Отделно от горното, по делото липсват
доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин материалната затрудненост на
ищеца.
На следващо място, молителят излага, че разноски не следва да се присъждат, тъй
като предявяването на процесните искове представлявало злоупотреба с право поради това,
че между същите страни имало и други съдебни производства. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и
кога да го упражни, поради което предявяването на иск поначало е правомерно.
Злоупотребата с право, от друга страна, е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица. В случая
по делото се съдържат данни, че между същите страни се водят и други две съдебни
производства с предмет недействителност на няколко сключени между страните договори за
кредит и връщане на недължимо платени суми във връзка с тях, което само по себе си не би
могло да обоснове злоупотреба с право. Касае се за различни правоотношения между същите
страни, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко
правоотношение поотделно, респ. в дискреционната преценка на ищеца е дали да предяви
искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Същевременно не се установява от
събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно
и с цел да увреди законни права и интереси на ответника.
Наведените от молителя доводи, че адвокатското възнаграждение следва да се
определи като за един иск, а не за всеки иск поотделно и да се намали под установения в
НМРАВ минимум, съдът намира за неоснователни. При определяне на адвокатското
възнаграждение съдът е съобразил, че е сезиран с два отделни иска, за което е определил
адвокатско възнаграждение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената
на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител
на ищеца, като е счел за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 400 лева (под
установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на
регистрация по ЗДДС на адвоката.
Наведените в молбата оспорвания на сключения между ищцата и ЕАД „Д. М.“
договор за правна защита и съдействие поради това, че липсва посочена дата съдът намира
за неоснователни. Липсва законодателна регламентация за необходимото съдържание на
договора за правна помощ, а освен това същият е уреден като неформално съглашение,
предвид което и с оглед свободата на договаряне в дискрецията на страните по
2
съглашението е дали да посочат дата на неговото сключване. Ирелевантен е и броят на
сключените договори за правна помощ и инициираните от процесуалния представител
съдебни производства.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за
разноските неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15600 от 16.01.2025 г., подадена от „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК: .., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
22954 от 17.12.2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3