МОТИВИ
към Решение № 1 / 08.01.2015г.,
постановено по НАХД № 479 / 2014г. на СлОС
С постановление от 13.12.2014г.
на зам. окръжен прокурор
при ОП – гр. Сливен е
направено предложение за освобождаване на обв. И.И.И. от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК и налагане на административно
наказание за извършено
престъпление по чл. 225б, ал. 1 от НК – затова, че на 19.09.2014 г., в гр.
Сливен, кв. „Речица", в качеството си на Главен енергетик във „ВиК -
Сливен" ООД - Сливен, за извършена работа и оказана услуга - монтиране на
електромерно табло за открит монтаж, получаване на временно електрозахранване и
присъединяване към мрежата на „ВиК - Сливен" ООД, получил имотна облага -
сумата от 120 лв., от И. Х.В., която не му се следва, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление.
В постановлението се твърди, че са налице всички законови предпоставки за
приложение на чл. 78а от НК.
В с.з. прокурорът поддържа предложението. Счита обвинението за
безспорно доказано и предвид наличието на основанията по чл. 78а от НК,
предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния предвиден в закона размер – 1 000 лв., а сумата от 120 лв. – да
бъде върната на свид. В..
Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание. Не се признава се за виновен. Счита, че процесната сума му се дължи
за извършената услуга по свързването и монтирането на електромерното табло на свид. В..
Упълномощеният от обвиняемия защитник твърди, че няма извършено
престъпление. Счита, че процесната сума е платена с правно основание за
извършената услуга по изготвянето, монтирането и окабеляването на уредите в ел.
таблото и моли на обвиняемия да не бъде налагано наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа
обстановка:
Обв. И.И.И. е на 48г. години, женен, с висше образование, работи,
неосъждан.
„Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД - Сливен е дружество с ограничена
отговорност, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „6-ти
септември" № 7. Съдружници във „ВиК - Сливен" ООД - Сливен са :
Държавата - с 51 % дялово участие, Община Сливен - с 30 % дялово участие,
Община Нова Загора - с 10 % дялово участие, Община Котел - с 5 % дялово участие
и Община Твърдица - с 4 % дялово участие. От 02.10.2013 г. дружеството се
управлявало и представлявало от свид. П.Т.Т..
Обв. И. *** 2000 г., като първоначално заемал длъжността
„Диспечер", а от 2004 г. бил назначен на длъжност „Енергетик район". Със
заповед № РД-07-312/21.08.2014 г. на управителя на „ВиК - Сливен" ООД -
Сливен, било наредено, обв. И. да изпълнява длъжността „Главен енергетик"
в дружеството, считано от 27.08.2014 г., до назначаване на титуляр. В тази
връзка било сключено допълнително споразумение към трудов договор №
61/27.08.2014 г. Във „ВиК - Сливен" ООД – гр. Сливен от 1990 г. като ел.
монтьор работел и свид. М. Б.М..
На 04.07.2014 г. свид. И. Х.В.,
който притежавал овощна градина в землището на кв. „Речица", гр. Сливен,
подал заявление до управителя на „ВиК - Сливен" ООД -
Сливен, с което молил да му бъде разрешено доставянето на ел. енергия -
трифазен ток до неговия имот, намиращ се близо до подстанция на „ВиК - Сливен"
ООД – гр. Сливен. Заявлението било заведено с вх.№ 3550/14 г. и същото било
разпределено за становище на тогавашния главен енергетик на дружеството.
Впоследствие, със случая се заел обв. И.И.. С
писмо изх.№ РД-04-1135/25.08.2014 г. свид. П.Т., уведомил свид. В., че
няма пречка да бъде получено захранване от подстанцията в кв. „Речица",
като за целта следвало молителят да изгради и оборудва електромерно табло за
открит монтаж, да закупи съответните силови ел. кабели, които да бъдат положени
в изкоп в земята с указани размери. Свид. В. бил също така уведомен, че
присъединяването към мрежата на „ВиК" ще бъде извършено от
правоспособни специалисти на дружеството. За извършването на тези дейности и
услуги не се дължали такси на „ВиК". Закупуването на необходимите
материали и монтажът на електромерното табло трябвало да бъдат извършени от
свид. И. В..
Няколко дни след като свид. В. получил разрешение за ел.
захранване от подстанцията, по телефона с него се свързал обв. И., за да му
каже, че той ще движи въпроса с електрозахранването, като енергетик на
„ВиК" и че трябва да се изгради електротабло и да се положи кабел от
подстанцията до имота. Обяснил му, че заплащането на потребената енергия ще
става на касата на „ВиК" по показанията на преотчитащия електромер. Свид. И.
В. закупил необходимите материали - кутия за електромерно табло, електромер,
предпазител и силов кабел и с помощта на своя баща - свид. Х. В., прокопал
канал за полагане на кабела. Свид. И. В. се свързал с обв. И., за да му съобщи,
че е подготвил всичко необходимо. В работен ден през седмицата преди
19.09.2014г. , обв. И., заедно със свид. М.
М. и още един техен колега, монтирали ектромерното табло на стената на
помпената станция. Свързали го към кабела, който свид. В.
положил в изкоп и прекарали част от кабела във вътрешността на сградата, към
главното табло. Обв. И.И. казал на свид. В., че до няколко дни кабелът ще бъде
присъединен към мрежата на „ВиК - Сливен" ООД – гр. Сливен, след което
свид. В. ще може да ползва електрическото захранване в собствения си имот.
Електромерното табло изготвили обв. И. и
свид. М., като свид. В. им предоставил материалите за него. Нито обвиняемият,
нито свид. М. не са предупредили свид. В., че изготвянето на електромерното
табло не влиза в техните служебни задължения и че за тази дейност се дължи
възнаграждение.
На 17.09.2014 г. обв. И. се обадил на свид. И. В. и му
казал, че таблото вече е под напрежение. Свид. В. благодарил, споменал че ще
почерпи и казал, че в петък - 19.09.2014 г., ще бъде в района на подстанцията,
за да довърши нещо.
На 19.09.2014 г., сутринта, свид. И. В. и свид. Х. В. отишли
до подстанцията в кв. „Речица" и възстановили засегнатата при полагането
на кабела бетонова настилка и мазилката. Когато приключили работата на обекта,
с лек автомобил там пристигнал обв. И.. Той огледал извършеното от тях и
изразил задоволството си. Тогава свид. И. В. му дал една бутилка ракия, за да се почерпи с колегите. Обв. И. оставил
бутилката в колата, в която бил и
свид. М. М., след което, без да казва на последния, се върнал и попитал свид. И. В. кога ще плати таксата за включване. Свид. В. останал изненадан,
тъй като до този момент обв. И. не го
е уведомявал, че дължи някакви такси. Той попитал колко е таксата и къде трябва да плати. Обв. И. му казал, че таксата е 120 лв., а сумата трябва да му бъде
предадена лично. Свид. В. казал, че в момента няма в себе си пари и че щом
трябва, ще плати по-късно.
Свид. В. се познавал лично с
управителя на „ВиК" и веднага след този разговор му звъннал по телефона, за да го попита
дали наистина се дължи такса от 120 лв.
Свид. Т. отговорил, че цялата услуга е безплатна и го посъветвал, след като служителят на
„ВиК" му е поискал неправомерно пари, да се обърне към полицията, като
подаде жалба.
Още същия ден, следобед, свид. И. В.
уведомил служителя от ОД на МВР, сектор „Противодействие на икономическата престъпност" - свид. В.П.. Веднага бил разпитан в качеството на свидетел и в разрпита
си свид. В. заявил, че е подготвил исканата от
обв. И. сума от 120 лв. Свид. И. В. предал на разследващия полицай с протокол за доброволно
предаване 6 бр. банкноти с номинал 20 лв., с номера, както следва: БО 0000030,
БД 5449349, БР 1096985, БМ 0027401, БС 4674250 и БС 8147274. Бил извършен оглед
на веществени доказателства, банкнотите били описани и фотографирани и отново върнати с
приемо-предавателен прококол на свид. В.. След това свид. В. се обадил по телефона на обв. И. и
двамата си уговорили среща край главния път, до пазарчето на входа за кв. „Речица".
На 19.09.2014г., около 16:30 часа,
обв. И. пристигнал на уговореното място с личния си автомобил, като с него бил
и свид. М.. Обв. И. спрял до
свид. В. и без да слезе от автомобила, взел подадените от него 120 лв., след което веднага потеглил
към гр. Сливен. В колата обв. И. дал на свид. М. 40 лв. (две банкноти по 20 лв.), като му
казал, че е получил от свид. В. пари за извършената
работа и оказана услуга.
По пътя за гр. Сливен полицейските
служители спрели за проверка автомобила, с който се придвижвал обв. И.. На
място пристигнал разследващ полицай, на когото обв. И. доброволно предал сумата
от 80 лв., като обяснил
че тази сума е получена от свид. В. на пазара срещу кв. „Речица". Свид. М. също предал
доброволно парите, получени от обв. И..
Банкнотите били описани подробно по номера в протоколите за доброволно предаване. Видно от тяхното съдържание, номерата на
доброволно предадените от обв. И. и свид. М. 6 бр. банкноти с номинал 20 лв., съвпадат с
номерата на предадените от свид. И. В. банкноти.
С постановление от 08.12.2014г. Окръжна прокуратура –
Сливен е прекратила частично наказателното производство срещу обв. М. М. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по
категоричен начин от анализа на наличния доказателствен материал, събран на
досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК, В хода на съдебното
следствие от обясненията на обв. И. не се установиха нови фактически положения, различни от
изложените в постановлението на Окръжна прокуратура. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. В., Х. В., М. М., П.Т. и В.П., тъй като са непротиворечиви, обосновани, логически свързани и
взаимно допълващи се. Те кореспондират с обясненията на
обвиняемия, който изрично заяви и пред съда, че между него и свид. И. В. не е
имало предварителна уговорка за заплащане на възнаграждение за изготвянето на
процесното електромерно табло и че сумата от 120 лв. е поискана за свързването
на таблото към мрежата.
Приобщените писмени
доказателства от досъдебното поризводство не бяха оспорени от страните, изготвени са по предвидения
процесуален ред и отговарят на законовите изисквания да бъдат годни
доказателствени средства в наказателния процес. Представените в съдебно заседание от
защитника на обвиняемия разпечатки от интернет на цени за електро услуги са
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело – касае се за
ориентировъчни пазарни цени, предлагани от различни търговци, за които няма
данни да имат нещо общо както с обвиняемия, така и с „ВиК – Сливен” ООД –
Сливен.
Съдът взе в предвид и приложените веществени доказателства, тъй като те допринасят за
изясняване на правно значимите факти и обстоятелства по делото.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието от описаната
фактическа обстановка обв. И. е осъществил състава
на престъплението по чл. 225б, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като на на 19.09.2014 г., в гр. Сливен, кв. „Речица", в
качеството си на Главен енергетик във „ВиК - Сливен" ООД – гр. Сливен, за
извършена работа и оказана услуга - монтиране на електромерно табло за открит
монтаж, получаване на временно електрозахранване и присъединяване към мрежата
на „ВиК - Сливен" ООД, получил имотна облага - сумата от 120 лв., от И. Х.В.,
която не му се следва, като извършеното не представлява по-тежко престъпление и
е маловажен случай.
За съставомерността на
това деяние
е достатъчно от обективна страна да е установено по несъмнен начин, че деецът е
получил имотна облага, която не му се е следвала. Не е необходимо да бъде
доказвано "искането" на такава облага, но по делото са налице достатъчно данни и за отправяне на искане
за конкретната парична сума
от обвиняемия. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което за определена работа или оказана услуга,
представляващи полагане на труд и постигане на конкретен трудов резултат, който
се заплаща, получи неследваща му се имотна облага, извън следващото му се
възнаграждение. Несъмнено е установено,
че на 19.09.2014 г. обвиняемият е получил сума
от 120
лв., която е
неследваща му се имотна облага за извършена от него работа в качеството му на енергетик във „ВиК – Сливен” ООД – гр. Сливен
– монтиране на
електромерно табло за открит монтаж, получаване на временно електрозахранване и
присъединяване към мрежата на „ВиК – Сливен” - ООД.
Липсват каквито и да било доказателства за
договорни отношения между обв. И. и свид. В. във връзка с изготвянето на
електротаблото. Според обясненията и на самия обвиняем, той е поискал от свид. В.
парите за свързването на таблото и не му е казал, че това е сума за изготвянето
му. За дейността си по присъединяването към електропреносната
мрежа обаче, обвиняемият е
получавал възнаграждение съгласно правата си по трудовото правоотношение, което
е имал с „ВиК – Сливен” – ООД – гр. Сливен и получената имотна облага в размер на 120 лв. е допълнителна сума, недължаща се и различна
от следващото се по силата на трудовото правоотношение заплащане. Осъщественото от обвиняемия не съставлява по-тежко престъпление.
Поведението на обв. И. е виновно. Той е извършил деянието си с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните последици от него. Обвиняемият е съзнавал, че при извършване на
служебните си задължения е поискал и получил имотна облага, която не му се следва. С оглед
на неговата възраст, житейски и социален опит, образование и съдебно минало той
е разбирал, че действията му са нередни и недопустими от закона.
С оглед всички
обстоятелства по делото отнасящи се до деянието и дееца съдът счете, че се касае за
маловажен случай. Според ТР № 53 / 86г. на ОСНК в случаите
на чл. 225б, ал. 3 от НК „деянието не е маловажен случай на престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, а е обявено за административно нарушение”.
Законодателят е дал възможност на съответния компетентен орган да прецени дали
случаят е маловажен, когато липсват вредни последици или има такива, но те са
явно незначителни, лицето не е осъждано, не е наказвано по административен ред
и не е извършило друго такова деяние. В случая извършеното
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на
престъпления от съответния вид; не са настъпили
вредни последици; размерът на процесната имотна облага – 120 лв. е под размера
на минималната работна заплата за страната; обвиняемият не е осъждан; не е
наказван по административен ред; не е извършил друго такова деяние; няма
противообществени прояви; има добри характеристични данни; липсват отегчаващи
вината му обстоятелства.
При определяне отговорността на обвиняемия, съдът отчете, че
задължително следва да приложи чл. 78а от НК. В чл. 225б, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба от сто
до триста
лева, налагана по административен ред. Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия, той не е
осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С деянието не
са причинени имуществени вреди, които да са предмет на настоящото производство.
При определяне размера на
административното наказание глоба, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, с имотното състояние на обвиняемия (видно от допълнително споразумение
към трудов договор № 61 / 27.08.2014г. и декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние), прецени като смекчаващо вината му обстоятелство добрите
характеристични данни. Чистото
съдебно минало на обвиняемия съдът не отчете като смекчаващо вината му
обстоятелство, тъй като значението му за обвиняемия в настоящото производство е
отчетено изрично в специална правна норма (чл. 78а, ал. 1, б. „б” от НК),
поради което не може да се отчита повторно. Не бяха констатирани отегчаващи
вината на обвиняемия обстоятелства. Съдът съобрази ниската степен на
обществена опасност на обв. И., който не е осъждан, няма
противообществени прояви.
Съдът, с оглед на всички изложени обстоятелства, им ащи значение за индивидуализацията на
наказанието счете, че за
извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде наложено административно
наказание глоба в размер между
средния и минималния,
предвиден в закона, а именно 180 лв. и го осъди да заплати тази сума в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт.
Съдът не отне на основание чл. 225б,
ал. 4 от НК в полза на държавата предмета на престъплението, тъй като парите –
6 бр. банкноти с номинал 20 лв. са осигурени от свид. И. В. и постанови след влизане в сила на решението да се върнат на собственика им (в този смисъл
ТР 2 / 2011г. на ОСНК) .
По делото няма направени
разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови решението
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: