Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260001
гр.Д.
15.02.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми ноември 2022 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:……………………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №520 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба вх.№4474/21.07.2020 г.,уточнена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с
молба вх.№261639/26.10.2020 г.,с която са предявени обективно съединени при
условията на чл.213 от ГПК частични искове на основание чл.49 от ЗЗД във връзка
с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД от Д.Д.А.,Е.Д.Д.,Т.Д.Д. и Д.Д.Д.,последните
трима чрез техния баща и законен представител Д.Д. ***,с които се настоява за
осъждане на ответника да заплати на всеки от четиримата ищци сума от по
100 000 лв-част от общо вземане в размер на 200 000 лв за първия ищец
Д.Д.А. и част от общо вземане от по 250 000 лв за всеки от останалите ищци
Е.Д.Д.,Т.Д.Д. и Д.Д.Д.,които суми представляват обезщетение за неимуществени
вреди,причинени от смъртта на тяхната съпруга Д. Ю. А. /на първия/ и майка /на
останалите трима/,настъпила на *** г. вследствие усложнение на здравословното й
състояние след раждане поради неправомерни действия/бездействия на длъжностни
лица при ответника,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата
на увреждането *** г.,до окончателното им изплащане.Предмет на делото е и
предявен в срока за отговор на първоначалната искова молба от ответника „МБАЛ Д.“
АД-гр.Д. с искова молба вх.№262704/03.12.2020 г. при условията на евентуалност
/ако първоначалните искове бъдат уважени/ обратен иск срещу конституираното по
делото трето лице-помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“
АД-гр.София за осъждането му да заплати на „МБАЛ Д.“ АД сума от 400 000 лв
застрахователно обезщетение по сключена между лечебното заведение и праводателя
на горното застрахователно дружество ЗАД „Виктория“ застраховка „Професионална
отговорност на хуманни лекари и медицински персонал“ по застрахователна полица
№1314 080 14 0002,която сума е формирана от дължимите от болничното заведение
на пострадалите четирима ищци по първоначалните искове обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка /претендирани по
100 000 лв обезщетение за всеки от четиримата ищци по първоначалните
искове като част от цели вземания в размер на 200 000 лв за първия ищец и
по 250 000 лв за останалите трима ищци/,ведно със законната лихва от
датата на увреждането,до окончателното плащане.
Ответникът по първоначалните искове „МБАЛ-Д.“
АД-гр.Д. изразява становище за тяхната неоснователност и настоява за
отхвърлянето им.
Третото лице-помагач на страната на
ответника по първоначалните искове „Дженерали застраховане“ АД-гр.София също
намира исковете за неоснователни,респ. като ответник по обратния иск на „МБАЛ-Д.“
АД-гр.Д. срещу него изразява становище за неговата неоснователност и настоява
за отхвърлянето му.
Контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Д. не изразява конкретно становище по основателността на
предявените от малолетните ищци срещу „МБАЛ-Д.“ АД-гр.Д. искове.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изложено е в първоначалната исковата
молба,че на *** г. около 17,30 ч. Д. Ю. А. /съпруга на първия ищец и майка на
останалите трима ищци/ постъпила в „МБАЛ Д.“ АД с контракции,спонтанно пукнат
околоплоден мехур и започнала родова дейност.Бременността била трета за
нея,като предходните били нормални и приключили с раждането на здрави
деца.Подробно е проследена хронологията на събитията до раждането и след
раждането-какви изследвания и медицински манипулации са били извършени според
медицинската документация.Наложило се спешно Цезарово сечение поради
констатирана предлежаща ръка на плода.След операцията родилката се
влошила,оплакала се от пристъпен задух и остра болка в сърдечната област,като
на *** г. в 01,11 ч. починала.Причината за смъртта била ***,развила се в
резултат на тромбоза на съдовете в левия параутеринен венозен плексус на фона
на изразена анемия,свързана с хематом в лявата широка връзка.Според ищците при
осъществяване на диагностично-лечебните дейности
/проследяване,диагностициране,навременно кръвопреливане/ били допуснати редица
нарушения,пропуски и грешки от различни медицински лица-лекари при
ответника.Налице било тежко забавяне на проследяването на състоянието и
диагностиката на пациентката,липсвала адекватна реанимационна дейност,като
последната била с редица пропуски при ненавременно кръвопреливане.Основна
причина за смъртта на родилката била прекалено закъснялата реакция на медиците
по отношение необходимостта от кръвопреливане.Подробно са изброени твърдяните
пропуски и грешки на медиците.Ответното лечебно заведение отговаряло за
настъпилите от смъртта на Д. А. неимуществени вреди като възложител на работата
на осъществилите лечението медицински лица.Претендира се обезвреда на
неимуществени вреди /болки и страдания от загубата на съпруга и майка/.До
настоящия момент ищците не били преживели загубата.Преди събитието били жизнени
и контактни,радвали се на спокоен живот.В момента били затворени и
отчуждени,избягвали срещи с други лица.Настъпилото събитие имало за последица
силно негативно влияние върху бъдещия живот на ищците.Същите били лишени от
нормално семейство,а децата от майчина грижа и опора,като третото дете дори
нямало шанса да познава майка си.
В отговора на първоначалната искова
молба ответникът „МБАЛ Д.“ АД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на
предявените срещу лечебното заведение искове.Подробно аргументира действията на
медицинските специалисти,за които счита,че са извършени в съответствие с
добрата медицинска практика и медицинските стандарти.Твърди,че медицинската
помощ спрямо родилката е била навременна и адекватна.Оспорва исковете и по
размер,като сочи,че претендираните обезщетения са силно завишени.Намира
претендираните вземания за законна лихва върху обезщетенията за погасени по
давност.По искане,съдържащо се в отговора на исковата молба,е конституирано по
делото трето лице-помагач на страната на ответника-„Дженерали застраховане“
АД-гр.София.Предявен е и обратен иск от „МБАЛ Д.“ АД срещу третото лице-помагач
с предмета,очертан по-горе.
В исковата молба,с която е предявен
обратният иск,се сочи,че между болницата и ЗАД „Виктория“ е сключена визираната
по-горе застраховка по цитираната застрахователна полица.ЗАД „Виктория“ било
преобразувано впоследствие чрез вливане в „Дженерали застраховане“ АД,което
било негов универсален правоприемник и следвало да отговаря по
застрахователното правоотношение.Отговорността за обезщетение на ищците тежала
в случая върху застрахователя на основание сключения застрахователен договор и
регрес,поради което именно „Дженерали застраховане“ АД следвало да бъде осъдено
да заплати вместо „МБАЛ Д.“ АД дължимите на ищците обезщетения.
В становището си като трето лице-помагач
по първоначалните искове и отговор по обратния иск „Дженерали застраховане“ АД
оспорва първоначалните искове като неоснователни /сочи липса на предпоставките
за ангажиране отговорността на лечебното заведение/ и по размер /счита размера
на обезщетенията за твърде завишен и несъответен на справедливостта и
икономическата конюнктура в страната/.Наведено е възражение за изтекла спрямо
ответника по първоначалните искове петгодишна погасителна давност относно
процесните вземания.Смъртта на родилката била настъпила на *** г.,а исковата
молба била подадена на 21.07.2020 г.,т.е. след повече от пет години.Навежда се
и възражение за изтекла спрямо претендираните лихви тригодишна погасителна
давност.Подкрепя се тезата на „МБАЛ Д.“ АД,че лечението на родилката е
извършено според медицинските стандарти,и се настоява за отхвърляне на
първоначалните искове.
По обратния иск се сочи,че същият е
неоснователен.Навежда се отново възражение за изтекла погасителна давност
спрямо застрахователя.Към датата на предявяване на обратния иск била изтекла
посочената в ОУ 5-годишна погасителна давност относно главниците и 3-годишна
такава спрямо лихвите.Ако не се приемел горният довод за основателен,се
настоява за отхвърляне на обратния иск поради това,че „МБАЛ Д.“ АД зле е водило
процеса и не е навело всички възражения и оспорвания в своя защита.
Обратният иск се оспорва от ответника по
него по основание и размер и по следните съображения:
Според ОУ за застраховане на
професионални отговорности с Приложение „Професионална отговорност на хуманни
лекари и медицински персонал“,неразделна част от договора за застраховка,застрахователят
се задължавал да обезщети увредените от застрахования трети лица до размера на
застрахователната сума /лимит/ по полицата за искове,предявени през време на
действие на застраховката за вреди,настъпили през време на действие на
застраховката и причинени на трети лица.Следователно вредите следвало да са
настъпили през време на застраховката,да са причинени от лица,с които
застрахованият се намирал в правоотношения по осъществяване на своята
професионална дейност,и искът следвало да е предявен през срока на
застраховката.Тези условия не били налице.В този смисъл се навежда
възражение,че не е налице застрахователно събитие по смисъла на т.3 от ОУ във
вр. с р.І,т.1,вкл. и за съдебни разноски.Обратният иск бил предявен след
погасяване на правата на лечебното заведение по договора за застраховка.
Ако не се приемели за основателни
горните доводи,се настоява да се разгледа възражение за „изключен риск“,защото
съгласно т.4.7 от Приложение към ОУ застрахователят не покривал отговорността
на застрахования за вреди,причинени от действия,извършени в нарушение на
Правилата за добра медицинска практика,приети от БЛС и утвърдени от МЗ.Не
съставлявала покрит риск и отговорността за вреди за административни нарушения
съгласно т.5.1 от ОУ.Освен това отговорността по застрахователната полица била
само за виновно неизпълнение на професионални задължения при упражняване
дейността съгласно Закона за здравето.Следвало да е налице действие/бездействие
в нарушение на ЗЗ,то да е извършено виновно и от него да са произлезли вреди,т.е.
да е налице виновно поведение,лицето да е признато за виновно от компетентните
органи с влязъл в сила съответен акт.По делото нямало данни и доказателства за
установена вина,нито била ангажирана наказателна отговорност на конкретно
лице-служител на болницата във връзка с конкретния случай.
Оспорва се обратният иск и по
размер.Сумата от 400 000 лв надвишавала лимитите по застрахователната
полица,тъй като отговорността на застрахователя по един иск била до
100 000 лв,а максималният лимит за всички искове бил до 200 000 лв.
Спорни са всички факти по делото,поради
което всяка от страните следва да сочи доказателства в подкрепа на своите
доводи и твърдения.
В тежест на ищците по първоначалните
искове е да докажат твърдението си,че медицински служители,на които „МБАЛ Д.“
АД е възложило работата,са осъществили виновни противоправни
действия/бездействия в нарушение на добрата медицинска практика и медицински
стандарти при лечението на родилката Д. Ю. А.;че от противоправните им
действия/бездействия са настъпили за ищците неимуществени вреди при
причинно-следствена връзка между действията/бездействията и вредите.Ищците по
първоначалните искове следва да докажат настъпването и вида на неимуществените
вреди за тях от смъртта на Д. А.,както и да обосноват размера на претендираните
обезщетения за тези вреди.
В
тежест на ответника по първоначалните искове „МБАЛ Д.“ АД е да подкрепи с
доказателства твърденията си,че действията на медицинските специалисти при
лечението на Д. А. са извършени в съответствие с добрата медицинска практика и
медицинските стандарти и че медицинската помощ спрямо родилката е била
навременна и адекватна.По обратния иск лечебното заведение като ищец дължи да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя през периода на настъпване на процесното застрахователно
събитие,както и да удостовери,че са налице всички предпоставки по
застрахователния договор и ОУ към него за ангажиране отговорността на
застрахователя.
В тежест на третото лице-помагач и
ответник по обратния иск „Дженерали застраховане“ АД е да обоснове и докаже
възраженията си за изтекла погасителна давност по първоначалните искове и
обратния иск,респ. възраженията си по обратния иск за липса на застрахователно
събитие,подлежащо на обезвреда,и относно размера на застрахователното
обезщетение.
Видно от удостоверението за наследници
на лист 13 от делото,ищците са наследници по закон на починалата на *** г. Д. Ю.
А.,като ищецът Д.Д.А. е неин съпруг,а ищците Е.Д.Д.,Т.Д.Д. и Д.Д.Д. са нейни
низходящи /съответно Е. и Т. са нейни ***,а Д. е ***/.Според препис-извлечение
от Акт за смърт на лист 12 от делото наследодателката на ищците Д. Ю. А. е
починала на *** г. в 01,11 ч.,като безспорно е установено по делото,че смъртта
й е настъпила вследствие усложнения при раждането на третото й дете Д. в
болнично заведение-МБАЛ-Д..
По делото е представена цялата
медицинска документация по случая-история на заболяването от МБАЛ-Д.,както и
съхраняваната от РЗИ-гр.Д. медицинска документация,иззета от наблюдаващия
бременността акушер-гинеколог д-р В.Д.,от личния лекар на родилката,респ.
история на заболяването,изготвена от „МБАЛ Д.“ АД,и становища по случая на
лекуващите родилката лекари от Отделение по акушерство и гинекология,Отделение
по анестезиология и интензивно лечение и Отделение по неонатология при МБАЛ-Д..
Следва на първо място да се посочи,че
претендираните от ищците вземания за главници-обезщетения за неимуществени
вреди не са погасени по давност.Смъртта на Д. Ю. А.-увреждането,от което произтичат
претендираните вреди-е настъпила на *** г.Разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД
установява изискуемостта на вземането като начало на погасителната давност.Деликтът
като основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на основание чл.49 от ЗЗД е причинен от служители/работници на
възложителя.Според т.7 на Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС
възложителят отговаря по чл.49 от ЗЗД за вредите,причинени от негови работници
/служители при или по повод на възложената им работа,и тогава,когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил вредите.В този случай
извършителите на деликта са известни,без да е необходимо да се установява кои
точно са те измежду всички работници/служители на възложителя.Достатъчно е да е
ясно,че вредите са причинени от работещи при конкретния възложител лица.В тази
хипотеза за начален момент на погасителната давност не се приема визираният в
разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД /от момента на откриване на дееца/,а се
прилага разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД,като погасителната давност започва
да тече от деня на увреждането.Вземанията от непозволено увреждане при ясен
извършител са изискуеми от деня на деликта,т.е. в случая от *** г. /така
решение №60318/07.01.2022 г. по гр.д.№757/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение
№287/01.11.2012 г. по гр.д.№1560/2011 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Петгодишният
срок на приложимата в случая обща петгодишна погасителна давност /чл.110 от ЗЗД/ не е изтекъл на 21.05.2020 г. предвид спирането на срока по време на
извънредното положение,обявено заради пандемията от коронавирусна инфекция,и
седем дни след отмяната му.С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в
страната беше обявено извънредно положение във връзка с горната пандемия,продължило
до 13.05.2020 г. вкл.Съгласно чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове,с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.Според пар.13
от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г. от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете,спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник",т.е. от 21.05.2020 г.Така погасителна
давност за процесните главни вземания,считано от *** г.,при спирането й по
силата на горните закони за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и продължила
да тече отново от 21.05.2020 г. е следвало да изтече на 28.07.2020 г.Същата е
прекъсната с подаване от ищците на исковата им молба на 21.07.2020 г.,т.е. към
датата на предявяване на исковете срещу „МБАЛ Д.“ АД все още не е изтекла.
Вземанията за законна лихва върху
претендираните главници са частично погасени по давност за периода,предхождащ с
три години предявяването на исковете /чл.111 б.“в“ от ЗЗД/.
Независимо от горното предявените от Д.Д.А.,Е.Д.Д.,Т.Д.Д.
и Д.Д.Д.,последните трима чрез техния баща и законен представител Д.Д. ***
искове са неоснователни поради липса на предпоставките на разпоредбата на чл.49
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя-горното болнично заведение.Когато претенциите на
ищците се основават на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,тяхна е тежестта да
докажат,че е осъществено противоправно действие/бездействие от служители на ответника,че
в резултат на същото са претърпели вреди,както и причинната връзка между
поведението на служители при ответника и вредите.С оглед специфичния характер
на спора /изследване спазването на стандартите за добра медицинска практика/
съдът може да формира крайните си изводи по същество на спора единствено въз
основа на заключение на вещи лица /решение №50076/20.12.2022 г. по гр.д.№3950/2021
г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.
По делото е допусната комплексна
съдебно-медицинска експертиза с участието на четири вещи лица-съдебен
лекар,акушер-гинеколог с хирургическа практика,специалист по анестезиология и
реанимация и специалист по клинична хематология.От епикризата,издадена на ***
г. от АГО при ответната болница /на листи 20 и сл. от делото/,се установява,че
на *** г. в 17,30 ч. родилката Д. Ю. А. е постъпила в болницата за раждане на
третото си дете при налични две нормални предхождащи раждания.Същата постъпва с
декларирана родова дейност и спонтанно пукнат околоплоден мехур.При извършване
мониторен запис се установява забавена сърдечна дейност на плода до 70 удара в
минута.Палпира се предлежаща ръка на плода.Извършен е опит да се избута
детската ръка,но безуспешно.Събран е екип за спешно родоразрешение в 17,40 ч.В
18,10 ч. започва спешно родоразрешение чрез Секцио Цезарея.Екстрахира се един
жив плод от *** в депресивно състояние,който се предава за първична
реанимация.Плацентата се отделя спонтанно от стената на матката,като при огледа
се установява отлепяне на плацентата-2/3 от площта.Целостта на матката се
възстановява с непрекъснат шев на два етажа.В 21,00 ч. пациентката е без
субективни оплаквания,хемодинамично стабилна,матката кърви оскъдно.В 23,00 ч.
започва кръвопреливане на един сак изогрупова Ер маса.Пациентката е в добро
общо състояние.В 00,00 ч. на *** г. родилката се оплаква от пристъпен задух и
остра болка в сърдечната област,става психомоторно възбудима и в 00,10 ч.
реализира тонично клоничен гърч с последваща загуба на съзнание,рязък срив на
хемодинамиката без обилно външно кървене.Започва първична реанимация и се вика
реанимационен екип.В 01,11 ч. на *** г. пациентката умира.
Вещите лица,изготвили заключението по
КСМЕ,са изследвали данните от цялата медицинска документация и аргументирано са
стигнали до извод,че смъртта на Д. Ю. А. не е в причинно-следствена връзка с
противоправни действия/бездействия на медицински служители при ответната
болница,а се дължи на сравнително рядко болестно усложнение,развило се по време
на раждане,което не е могло да бъде предотвратено чрез медицинската помощ.Експертите
са установили,че състоянието на родилката през първите два часа след
оперативното родоразрешение е проследявано през 15 минути.Отчитани са кръвно
налягане,пулс и температура.Вещото лице доц.д-р Е.И. обяснява в хода на
изслушването пред съда,че горното проследяване не е било достатъчно,а е
следвало да продължи и след втория час,като родилката след операцията е
следвало да се приведе в реанимационен сектор,а не в родилното отделение,където
се обгрижват всички останали родилки.Вещите лица са констатирали и други пропуски
на медицинските служители при ответната болница,а именно непълнота на
медицинската документация-напр. непосочване на обема на кръвозагубата при
раждането и в послеродовия период /отговор на 10-ти въпрос/;започнало късно
кръвопреливане едва в 23,00 ч. при назначено такова в 19,00 ч. и получена
еритроцитна маса в 20,00 ч.-три часа безпричинно отлагане /отговор на въпрос
12/,като еритроцитната маса при значимо по-ниския хемоглобин към 23,00 ч. била вече
недостатъчна по обем.Въпреки горните пропуски обаче експертите са
категорични,че не тези пропуски са довели до смъртта на Д. Ю. А..
Оперативната интервенция при раждането в
случая е била неизбежна поради предлежащата ръка на плода и забавянето на
сърдечната му дейност.Неуспешният опит за избутване на детската ръка и острата
интрапартална асфиксия на плода са направили невъзможно нормалното
раждане.Състоянието на родилката правилно е преценено като абсолютна спешна индикация
за Цезарово сечение поради реалната възможност за последваща смърт на плода
/отговор на въпрос 11/.Няма данни в медицинската документация за необичайно
голяма кръвозагуба по време и след операцията,макар отлепянето на плацентата да
предполага повече от стандартната кръвозагуба.Не обаче ненавременното
кръвопреливане след операцията е причина за настъпилата смърт на Д. А..В
отговора на въпрос 13 от заключението по КСМЕ вещите лица сочат,че причината за
смъртта й е ***,развила се в резултат на *** в левия параутеринен венозен
плексус на фона на задълбочаваща се анемия,свързана с ***.Налице са били
фатални тромбоемболични усложнения,блокирали значителен обем от белодробната
микроциркулация и довели до остра дясна сърдечна недостатъчност /остро
белодробно сърце/.Акушеро-гинекологичните манипулации /родоразрешение,секцио,аблация
на плацентата,септичен аборт и пр./ са на първо място в класациите на причините
за тромбоемболичен риск.Тези оперативни интервенции водят до „изръсване“ и
проникване в циркулацията на субстанции,активиращи кръвосъсирването.Тези
субстанции са във висока концентрация в урогенитални органи-матката при жените
и простатата при мъжете.Такива усложнения са непредсказуеми и драматични.Правят
се опити за известно предотвратяване на такива усложнения чрез прилагане на
профилактиращи тромбогенния риск нискомолекулни хепарини.В отговори на въпроси
9 и 15 експертите изрично подчертават,че такава антикоагулантна терапия с
хепарини се прилага стандартно едва на шестия час от края на оперативното
лечение,защото прилагането й непосредствено след операцията би довело до
повишен риск от кървене от оперативното поле.В случая при извършеното секцио
първата доза нискомолекулен хепарин е можело да бъде поставена около 12 часа
през нощта,но при Д. А. това е станало излишно и неефикасно,доколкото именно в
полунощ внезапно и рязко се влошава състоянието й.
Според експертите /отговор на въпрос 13/
не е било възможно да се докаже по-рано при родилката преди фаталното й
влошаване наличието на постоперативен тромбоемболичен процес,защото това
непредсказуемо усложнение е настъпило при нея във фаза,непокрита все още от
коагуланти.Установява се едва при изява на нарушени функции в отделните
ангажирани органи.При вече образувани тромбоемболични съсиреци /големи или
малки/ не може да се постигне премахването им чрез никакви хепарини.При тези
фатални,внезапни и непредсказуеми усложнения медицинската помощ нито от
лекуващия екип,нито от реанимационния екип /за последния се сочи от експертите,че
е провел реанимационните мероприятия в пълно съответствие с медицинските
стандарти и правила/ е можела да предотврати настъпването на смъртта на Д. А..Започването
на тромбоемболичен процес е рядко усложнение,при който дори и при нито един
пропуск на екипа не може да се гарантира благоприятен изход.В този смисъл
допуснатите от медицинските служители при ответника пропуски,изброени по-горе
/недостатъчно проследяване на състоянието на родилката след
операцията,ненавременно и недостатъчно кръвопреливане/,не са довели до смъртта
на пациентката,т.е. няма причинно-следствена връзка между тези
действия/бездействия и леталния изход.При тези констатации отговорността на
възложителя „МБАЛ Д.“ АД по чл.49 от ЗЗД не може да бъде ангажирана.Липсата на
доказан деликт и причинно-следствена връзка между деликт,причинен от служители
на ответната болница,и настъпили за ищците вреди е достатъчна да обоснове
неоснователност на първоначалните искове.По тази причина не се налага обсъждане
на събраните по делото доказателства /заключение по съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза и гласни доказателства/ относно вида и тежестта на
вредите,настъпили за ищците от смъртта на тяхната съпруга и майка.Исковете срещу
горното лечебно заведение са неоснователни и подлежат изцяло на отхвърляне.
Тъй като обратният иск на „МБАЛ Д.“ АД
срещу третото лице-помагач „Дженерали застраховане“ АД е предявен в условие на
евентуалност /да се разгледа,ако първоначалните искове бъдат уважени/,при
отхвърляне на първоначалните искове съдът не дължи разглеждане на евентуалния
обратен иск.
При този изход от спора в полза на
ответника по първоначалните искове „МБАЛ Д.“ АД следва на основание чл.78 ал.3
от ГПК да се присъдят сторените от него по повод на тези искове
съдебно-деловодни разноски,които изрично са претендирани.Следва да му се
присъдят разноски в общ размер на 3 900 лв,от които 400 лв възнаграждение
за вещите лица по КСМЕ и 3 500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от
страната в полза на упълномощения й адв.О.Т. /договор на лист 669 от делото/.Възражение
за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение не е наведено от ищците по
делото и същото се присъжда в пълен размер.Ищците по първоначалните искове
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по тях горните разноски.Същите
са освободени по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по
производството,но само от такива,дължими по сметка на съда.Ищците по първоначалните
искове са задължени на общо основание за разноските,сторени от насрещната
страна по спора.
Ответникът по първоначалните искове „МБАЛ
Д.“ АД няма право на сторените от него по предявения от същия обратен иск срещу
„Дженерали застраховане“ АД разноски в размер на 16 000 лв държавна такса
по този иск,доколкото последният не се разглежда и няма произнасяне по същество
на същия.След като се запозна с формирана константна съдебна практика по
въпроса има ли право на разноски ответникът по евентуален иск в случай на
оставяне без разглеждане на евентуалния иск,който въпрос не е законодателно
уреден в процесуалния закон,съдът намира,че такива разноски се дължат от ищеца
по обратния иск „МБАЛ Д.“ АД в полза на ответника по него „Дженерали
застраховане“ АД,който изрично ги е претендирал.В редица определения на ВКС на
РБ /определение №82/19.02.2009 г. по ч.т.д.№60/2009 г. на І т.о.,ТК на
ВКС;определение №89/22.01.2010 г. по ч.т.д.№752/2009 г. на І т.о.,ТК на
ВКС;определение №347/10.05.2013 г. по ч.т.д.№17/2013 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/ е
прието,че неразглеждането на евентуалния иск заличава с обратна сила
последиците от предявяването му,което е идентично на процесуалния ефект от
прекратяване на исковото производство-отпадане с обратна сила на
последиците,които законът свързва с подаване на исковата молба в
съда.Евентуалният ответник извършва в хода на процеса процесуални действия,по
които заплаща разноски,вкл. за защита от адвокат.В този смисъл и процесуалните
му права следва да са приравнени с тези на ответник,по отношение на когото
производството по делото е прекратено.Прилагането по аналогия на нормата на
чл.78 ал.4 от ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник в случай
на оставяне без разглеждане на евентуалния иск отговаря на целта на закона-да удовлетвори
имущественото право на страната на възмездяване за разноските по извършените
процесуални действия и за защита по инициирания срещу нея съдебен процес.В
полза на ответника по обратния иск „Дженерали застраховане“ АД следва да се
присъди на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП юрисконсултско
възнаграждение,доколкото страната е извършвала процесуални действия по делото
чрез упълномощен юрисконсулт.На основание чл.25 ал.1 от НЗПП съдът определя на
юрисконсулта на горното дружество възнаграждение в размер на 360 лв.
Като трето лице-помагач на страната на
ответника по първоначалните искове „Дженерали застраховане“ АД няма право на
разноски по повод на тези искове съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК.
С
оглед изхода от спора ищците по първоначалните искове нямат право на разноски.
Тъй като ищците по първоначалните искове
са освободени от заплащане на такси и разноски за производството,а тези искове
се отхвърлят и ответникът по тях не може да бъде осъден да заплати по сметка на
съда изплатени от бюджетните средства на съдебната власт разноски за вещи лица
по делото,тези разноски и държавната такса за водене на делото по
първоначалните искове остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ частичните искове,предявени от Д.Д.А.
с ЕГН **********,Е.Д.Д. с ЕГН **********,Т.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН
**********,последните трима чрез техния баща и законен представител Д.Д. ***,срещу
„МБАЛ-Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК ********* със седалище гр.Д.,***,с които се настоява
за осъждане на ответника да заплати на всеки от четиримата ищци сума от по
100 000 лв-част от общо вземане в размер на 200 000 лв за първия ищец
Д.Д.А. и част от общо вземане от по 250 000 лв за всеки от останалите ищци
Е.Д.Д.,Т.Д.Д. и Д.Д.Д.,които суми представляват обезщетение за неимуществени
вреди,причинени от смъртта на тяхната съпруга Д. Ю. А. /на първия/ и майка /на
останалите трима/,настъпила на *** г. вследствие усложнение на здравословното й
състояние след раждане поради неправомерни действия/бездействия на длъжностни
лица при ответника,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата
на увреждането *** г.,до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.А. с ЕГН **********,Е.Д.Д. с
ЕГН **********,Т.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********,последните
трима чрез техния баща и законен представител Д.Д. ***,да заплатят на „МБАЛ-Д.“
АД-гр.Д. с ЕИК ********* със седалище гр.Д.,*** сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 3 900 лв /три хиляди и
деветстотин лева/.
ОСЪЖДА „МБАЛ-Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК *********
със седалище гр.Д.,*** да заплати на „Дженерали застраховане“ АД-гр.София с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София 1 504,бул.“Княз
Ал.Дондуков“ №69 сторени в първоинстанционното производство по повод обратния
иск съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв /триста и шестдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
„Дженерали застраховане“ АД-гр.София с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София 1 504,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №69 като трето
лице-помагач на страната на ответника „МБАЛ-Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК ********* със
седалище гр.Д.,*** по исковете на Д.Д.А. с ЕГН **********,Е.Д.Д. с ЕГН **********,Т.Д.Д.
с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********,последните трима чрез техния баща и
законен представител Д.Д. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: