Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 13.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I
- 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.съдия: ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 15663 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 7729/29.10.2019 г. на взискателя Т.С. ЕАД, срещу акт на съдебния
изпълнител – Разпореждане от 21.10.2019 г. за прекратяване на изп.дело № 196/2009 г. на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ с
район на действие – района на СГС, на основание чл.433, ал.2 ГПК -поради погасяване
на изпълняемото право – плащане на дължимите суми от длъжника.
Жалбоподателят излага правни и фактически доводи, че дължимите
по образуваното изпълнително дело суми не са заплатени в цялост от длъжника,
поради което същото не следва да бъде прекратено. Твърди се, че към датата на
подаване на жалбата е налице непогасен остатък от дълга в размер на 425.00 лв.
- главница и 2.60 лв. - законна лихва към 25.10.2019 г. Иска се отмяна на постановлението
на ЧСИ и продължаване на действията по изпълнителното дело. Претендира
разноски.
Длъжникът по изпълнението – Н.М.М./Т./ подава възражение в срока по чл.436, ал.3 ГПК срещу
жалбата, в което изразява становище за нейната неоснователност. Прилага
доказателства за изплащане на дълга и разноските в цялост. Заявява правни и
фактически доводи, че постановлението на ЧСИ е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
По делото са представени мотиви на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на
КЧСИ по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20098490400196 е образувано по молба на
Т.С. ЕАД вх. № 01767/02.12.2009 г. с приложен изпълнителен лист от 30.06.2009 г.
по гр.д. 14735/2008г. по описа на СРС за събиране на суми от длъжника Н.М.М.в размер на 2154.29 лв. - главница, законна лихва към
19.05.2009г. - 141.91 лв. и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като към
посочената сума са присъединени и разноските по изпълнението, представляващи
дължими авансови такси в размер на 108 лв. с ДДС - за заплатени такси по т. 1,
т. 5 и т. 2 от ТТР към ЗЧСИ.
Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че по
образуваното изпълнително дело са заплатени от длъжника суми в общ размер на
4168.20 лв., с които са събрани: главница 2154.29 лв., 1855.91 лв. - законна
лихва върху главницата, считано от 19.05.2009г. до 02.10.2019г. (датата на
последното плащане), разноски за юрисконсулт 50 лв., 108 лв. - платени от
взискателя авансови такси за образуване на изпълнително дело. За цитираните
преводи са наредени следните плащания:
Сумата 90.25 лв. на 04.01.2010 г.; сумата 89.21 лв. на 08.02.2010 г.; сумата 89.22 лв. на 04.03.2010
г.; сумата 100.00 лв. постъпили на 14.05.2010, преведени на взискателя на 02.10.2019г.;
сумата 89.26 лв. на 17.06.2010; сумата 100.00 лв. постъпили на 23.08.2010 г.,
преведени на взискателя на 02.10.2019г.; сумата 100 лв. – на 18.10.2010,
преведени на взискателя на 02.10.2019г.; сумата 89.30 лв. – на 17.12.2010 г.; сумата 100 лв. на 21.01.2011 г., преведени
на взискателя на 02.10.2019г.; сумата 100 лв. на 16.02.2011г., преведени на
взискателя на 02.10.2019г.; сумата 89.32 лв. – на 28.03.2011 г.; сумата 44.67
лв. на 04.07.2011 г.; сумата 90.43 лв. на 19.06.2012 г.; сумата 90.43 лв. на 09.07.2012 г.; сумата 45.22 лв. на 06.08.2012 г.; сумата 63.31 лв. на 05.09.2012
г.; сумата 45.22 лв. на 05.10.2012 г.; сумата
45.23 лв. на 30.10.2012 г.;
сумата 45.23 лв. на 05.12.2012 г.;
сумата 45.23 лв. на 08.01.2013 г.,
сумата 44.92 лв. на 05.03.2013 г.; сумата 50.00 лв. постъпили на 07.05.2013 г.,
преведени на взискателя на 02.10.2019г.; сумата 50.00 лв. постъпили на
05.06.2013 г., преведени на взискателя на 02.10.2019г.; сумата 45.30 лв. на 04.07.2013 г.; сумата 45.15 лв. на
05.08.2013 г.; сумата 45.23 лв. на 04.09.2013 г.; сумата 45.19 лв. на 06.11.2013
г. и сумата 2290.88 лв. на 16.08.2019 г.
Установява се, че преди образуване на изпълнителното дело
от страна на длъжника са били извършени следните плащания: на 26.09.2008 г.
сумата 200.00 лв., от която 138.83 лв.-за лихва и 61.17 лв. –за съдебни
разноски; на 14.10.2008 г.- сумата 100.00 лв. за дължима лихва; на 19.11.2008
г.-сумата 112.99 лв., от която за главница – 111.25 лв. и за лихва 1.74 лв.,
както и на 17.02.2009 г., на 18.03.2009 г., на 15.04.2009 г., на 17.06.2009 г.,
на 19.05.2009 г., на 25.09.2009 г. и на 14.10.2009 г. по 100.00 лв. – за
дължими лихви по делото.
С разпореждане на ЧСИ от 21.10.2019 г., изпълнителният
орган е обявил приключването на изпълнителното производство по изп. дело 20098490400196 поради погасяване чрез плащане на
дълга и разноските за събирането му.
При така установеното, съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК взискателят може да
обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез СИ
в едноседмичен срок от извършването на действието, съотв.
от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена в срок;
същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително
изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за
прекратяване на принудителното изпълнение ) и дължимата държавна такса е
внесена.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване
на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния
изпълнител.
Разпоредбите на чл. 435 ГПК изчерпателно предвиждат кои
действия на съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на съдебен контрол по
жалба на взискателя, длъжника или третото лице. Изрично в разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.3 ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване от взискателя
постановлението за прекратяване на принудителното изпълнение, каквото действие
се обжалва в случая. Предпоставки за прекратяване на изпълнението са посочени в
разпоредбата на чл.433 ГПК.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява,
че длъжникът е заплатил дълга и разноските за събирането му, поради което на
основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство правилно е приключено с
атакуваното постановление.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство е налице хипотезата на чл.
433, ал.2 ГПК.
В обобщение, съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение подадената жалба вх.№ 7729/29.10.2019
г. на взискателя Т.С. ЕАД, ЕИК *******срещу
акт на съдебния изпълнител – Разпореждане от 21.10.2019 г. за прекратяване на изп.дело № 196/2009 г. на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ с
район на действие – района на СГС, на основание чл.433, ал.2 ГПК -поради погасяване
на изпълняемото право – плащане на дължимите суми от длъжника.
ОСЪЖДА взискателя Т.С. ЕАД, ЕИК
*******да заплати на длъжника Н.М.М./Т./, ЕГН **********,
действащ чрез адв.Р.А.Х.от САК и адв.М.М.Д.от САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400.00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.