№ 2997
гр. Благоевград , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Василка Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200500753 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Благоевград, с
административен адрес: гр.Благоевград, пл.“Георги Измирлиев“ №1, представлявана от
кмета, против Решение №2233 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№2425/2019 г. по описа
на РС – Благоевград.
С атакуваното решение в уважен изцяло предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ и с
оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят, който в жалбата
си излага подробни съображения за неговата незаконосъобразност. Настоява за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли претенцията на ищеца, без да
прави доказателствени искания. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, като също така излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на решението,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят Община Благоевград, редовно призован,
се представлява от юркГ. М.. Последната, по съществото на делото, поддържа становище за
1
незаконосъобразност на атакуваното решение. Моли за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявения иск срещу Община Благоевград се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание, за въззиваемия „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
редовно призован, явява се адв.А.. Последният, по съществото на делото, поддържа
становище за законосъобразност на атакуваното решение, като иска неговото
потвърждаване, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК,
препраща към нея, като същата се изразява в следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №*********/29.01.2018
г. по автомобилна застраховка „Каско +“, видно от която е сключен застрахователен договор
между ДСК „Оперативен лизинг“ ЕООД и ЧСИ В. Т., в качеството им на застраховани лица,
и ищцовото дружество, в качеството на застраховател, за лек автомобил марка „********* с
регистрационен *********, със застрахователно покритие „Пълно каско“, „Помощ на пътя“,
„Официален сервиз“, „Премиум“ и „Чужбина“.
В застрахователната полица е посочено, че срокът на застраховката е за периода
2
30.01.2018 г. - 29.01.2019 г., посочено е и това, че плащането на застрахователната премия
ще се извърши разсрочено на четири вноски, като са представени доказателства, че същите
са заплатени изцяло.
На 17.05.2018 г. служител на сектор ПП - КАТ – св.С .З., е съставил протокол за ПТП
№1586492, в който е констатирал, че на същата дата в 10,40 часа застрахованото превозно
средство, управлявано от св.Й. Т., е претърпяло ПТП, при което при преминаване през дупка
на пътното платно в посока от гр.Благоевград към Парк „Бачиново“ е увредена предна дясна
гума – спукана и охлузена джанта.
На 18.05.2018 г. шофьорът депозирал до „ДЗИ Общо Застраховане“ АД уведомление за
щета №********* по застраховка „Каско+“ във връзка с настъпилото увреждане на предна
дясна гума при ПТП на 17.05.2018 г. В допълнително обяснение сочи, че увреждането е
настъпило при движение от гр. Благоевград към с. Бистрица при попадане в дупка на
пътното платно. Застрахователят е оценил щетата на 1779, 59 лв. и е изплатил сумата на
официален сервиз „Силвър стар Ритейл“ ЕАД /за джантата/, а в полза на В. Т. сумата 564 лв.
/за гумата/ , т.е общо 2343,59 лв.
На 03.09.2018 г. „ДЗИ Общо Застраховане“ АД е изпратило регресна покана до
Община Благоевград за заплащане на сумата, изплатена по горната щета – 2343,59 лв. плюс
15 лв. ликвидационни разноски.
На 25.09.2018 г. Община Благоевград изпратил до ищеца отговор, с който отказва да
плати по регресната претенция.
В качеството на свидетел е разпитан Й. Т., който е управлявал МПС по време на
инцидента. Посочва, че е управлявал процесното МПС в посока към Парк Бачиново, когато е
попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно и спукал гумата и джантата. Обадил
се на тел.112 и на място дошли от полицията, като бил съставен и протокол за ПТП.
Св. С .З. посочва, че на място е съставил протокол за ПТП, видял и налична дупка на
пътното платно. Видимите увреждания по автомобила били по гумата.
Св. М. К. посочва, че работи в ответната община на длъжността Главен експерт „Пътна
мрежа и сигнализация“. Към датата на ПТП е действал договор, сключен между Община
Благоевград и „Пиринстрой инженеринг“ ЕАД за пътни настилки към Парк „Бачиново“,
като били изпълнени около 280 кв.м. кръпки. До дата 18.05.2018г. било асфалтирано до *.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на протичане на ПТП е
базиран на описаното в декларацията от водача. Пазарната стойност на имуществените щети
по автомобила /увредени гуми и джанти/ са в размер на 2559,20 лв.
Първоинстанционният съд е кредитирал напълно заключението на вещото лице,
доколкото същото е отговорило в цялост на поставените въпроси, заключението е ясно и
3
обосновано и не е оспорено от страните по делото. Въззивният съд също кредитира
заключението на вещото лице, доколкото не е оспорено по надлежния процесуален ред.
При така установените факти по делото, с атакуваното решение РС – Благоевград е
осъдил Община Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, представлявана от кмета, да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул.„Витоша“ №89 Б, представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен
директор и Б. А.а В.-изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв.ГГ. Я.,
АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Хан Аспарух“ №35, ет.1 надп., офис 3,
тел.02/4401044, 02/4410944, *********, сумата в размер на 2358,59 лв. (две хиляди триста
петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета ********* за
настъпило ПТП на 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 31.12.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.
Едновременно с това, РС – Благоевград е осъдил Община Благоевград, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1,
представлявана от кмета, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Витоша“ №89 Б,
представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Б. А.а В. -
изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв.ГГ. Я., АК-Благоевград,
*********, *********, сторените по делото разноски пред първата инстанция в размер на
898,46 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки).
Решението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да
предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са
налице основанията за това.
Успешното провеждане на иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с
чл.45, ал.1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на предпоставките по чл.49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество
следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в
предмета на доказване на предявения иск.
4
В настоящия случай съдът намира, че всички посочени по-горе предпоставки са
налице.
От представения по делото договор за застраховка „Каско+“ се установява, че към
17.05.2018 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на увредения
автомобил марка „********* с регистрационен *********, със застрахователно покритие
„Пълно каско“, „Помощ на пътя“, „Официален сервиз“, „Премиум“ и „Чужбина“.
От представения протокол за ПТП по безспорен начин се установява механизмът на
ПТП. Следва да се посочи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава (вж.
в този смисъл решение №15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.д.№1506/2013 г., I т. о.). В случая
механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно
доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства
и доказателствени средства /арг. чл.12 ГПК/.
Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, поради
което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и
съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че от описания
механизъм на настъпване на уврежданията, от техническа гледна точка следва тежко
увреждане по джантата и гумата на л.а. Мерцедес, като пряка последица от описаното по
доказателствата ПТП. Вещото лице посочва, че нанесените щети по *********, които са
описани в уведомлението за щета от 18.05.2018 г. и за настъпване на застрахователно
събитие, съответстват на така констатираното от застрахователя като щета.
На следващо място се установи и плащането на застрахователното обезщетение. От
събраните по делото писмени доказателства се установява по делото, че в полза на трети
неучастващи по делото лица – застрахованото лице В. Т. и довереният сервиз действително
е било извършено такова. От представените два броя ликвидационни актове е видно по
какъв начин са изчислени размерът на вредите, както и тяхното наличие, определен са
размерите на дължимите суми, които са платени.
Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в
гр.Благоевград и представляващ местен общински път по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗП, е
5
възложено по силата чл.8, ал.3 и чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от същия закон на ответната община
като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на Община
Благоевград е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват
безопасно и удобно движение – § 1, т.14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на
чл.167, ал.1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно
собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 17.05.2018 г., настъпило при преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно – общински път, поради неизпълнение на
задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане на пътя.
Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване
необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие са
причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице предпоставките
за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск се явява
доказан по основание.
Относно размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице, което
посочва, че пазарната стойност на нанесените увреждания на процесното МПС към датата
на събитието – 17.05.2018 г., възлиза в размер на 2559, 20 лв. Тъй като заплатеното от
застрахователя обезщетение е в по-малък от претендирания размер, исковата претенция се
явявя основателна в цялост.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Изложените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на атакуваното
решение са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е приел
неправилно, че е доказано по делото наличието на предпоставките за уважаване на
предявения иск, т.е. че са доказани времето и мястото на настъпване на процесното ПТП,
настъпилите вреди и техния размер. От събраните по делото доказателства – протокол за
ПТП от 17.05.2018 г., разпитаните по делото свидетели С .З. и Й. Т. и САТЕ, се установяват
безспорно горните обстоятелства. В протокола за ПТП ясно са посочени времето и мястото
на процесното ПТП, същият не е оспорен по надлежния процесуален ред, поради което е
доказателство както за времето на ПТП, така и за мястото на настъпване на процесното
6
ПТП. От протокола за ПТП, в съвкупност с разпитаните по делото свидетели и експертното
заключение, се установяват настъпилите вреди, механизма на настъпването им и
конкретният им паричен еквивалент. Ето защо и възраженията в горния смисъл са
неоснователни, поради което съдът не ги споделя.
Неоснователни са възраженията за неяснота и непълнота на експертното заключение,
както и тези, че същото завишавало стойността на щетите. Въззивният съд не констатира
неясни и непълни констатации в експертното заключение, а отделно от това, същото не е
оспорено по надлежния процесуален ред, като не е поискано по реда на чл.201 ГПК
допълнително или повторно заключение, поради което съдът му дава вяра, а доводите за
непълнота и неяснота на заключението намира за неоснователни.
На следващо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че от
показанията на свидетелката М. К. безспорно се установявало, че пътният участък на
процесната дата бил в изправно състояние, както и че върху същия бил положен асфалт,
което било видно и от приетите като доказателство по делото Рекапитулация №1-2018 и
Справка №1 за възстановени асфалтови настилки. Тук следва да се изтъкне, че правилно
първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св.К., доколкото същата е
служител в ответната община (сега жалбоподател) и именно на нея е било възложено с
нарочна заповед да контролира изпълнението на договора за ремонт на процесния пътен
участък и в този смисъл се явява заинтересован свидетел по смисъла на чл.172 ГПК. По тези
съображения и въззивният съд не кредитира показанията на посочения свидетел, като
намира за необходимо да посочи, че по делото липсват каквито и да е данни на процесната
дата (17.05.2018 г.) свидетелката К. да е присъствала на процесното ПТП на процесния
пътен участък и съответно да е установила, че пътният участък е бил в изправно състояние.
Напротив. От разпита на незаинтересования от изхода на делото св.З., пристигнал на място
по сигнал, се установява, че на процесния пътен участък е имало необозначено препятствие
– дупка, която той посочва, че е видял. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като той е пристигнал на място на процесното ПТП, няма данни да е заинтересован от
изхода на делото, а и неговите показания съответстват на показанията на другия свидетел по
делото – св.Т., който е управлявал процесното МПС. Тези показания се подкрепят и от
експертното заключение, доколкото според същото причина за претърпените вреди
(увреждане на джантата и гумата на процесното МПС) са пряка последица от описаното по
доказателствата ПТП.
На следващо място, обстоятелството, че за процесната дата има сключен договор за
строителство между Община Благоевград и „Пиринстройинженеринг“ ЕАД има сключен
договор, не освобождава общината от отговорност, тъй като именно тя е тази, която по
силата на чл.31 ЗП следва да осъществява ремонта и поддържането на общинските пътища.
След като е налице резултата – наличието на необезопасена дупка на пътя, именно
общината ще отговаря на настъпилите от нея вреди при ПТП, като обстоятелството, че тя
има сключен договор за строителство с търговско дружество, е ирелевантно за нейната
7
отговорност по отношение на пострадалия от ПТП, респ. застрахователното дружество,
изплатило застрахователното обезщетение.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че повредата следвало да бъде
установена от официален сервиз. По силата на чл.108, ал.1, т.1 КЗ застрахователят е длъжен
да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, като същият
на основание чл.400, ал.3, изр. второ КЗ за установяване на действителната стойност на
вредите има право да извърши оглед на застрахованото имущество. В КЗ обаче липсва
норма, която да установява задължение повредата да бъде установявана от официален
сервиз, поради което и възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Ирелевантно по делото е, че лицето, което е подписало за застрахования опис –
заключението и приемно – предавателния протокол – Й. Т., не е страна по застрахователния
договор, поради което съдът няма да обсъжда доводите на жалбоподателя в тази насока.
Първоинстанционният съд е преценил правилно показанията на св.З. относно вида на
констатираните щети. Същият посочва, че била спукана гума на процесното МПС, като
относно другото увреждане – увредена предна дясна джанта, вещото лице изрично твърди,
че същото не е било видимо на място на ПТП, а е могло да бъде оценено и установено само
след демонтаж на джантата.
Не последно място, неоснователни са и изложените от жалбоподателя твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази насока не са представени каквито и да е
доказателства от жалбоподателя, върху когото тежи задължението да установи
съпричиняването. Ето защо и доводите за наличието на такова не почиват нито на закона,
нито на доказателствата по делото.
В контекста на горното, атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно,
следва да се потвърди.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 474, 12 лв. (вж.
договора за правна защита на л.30 и платежното нареждане на л.34 от делото).
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2233 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№2425/2019
г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета, да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сторените по делото разноски пред въззивната инстанция в
размер на 474, 12 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и дванадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9