Решение по дело №176/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 764
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Албена Славова
Дело: 20223110200176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200176 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „МИЛТЕКС КК“ЕООД , против НП
№ 03-2100228/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.
Варна, с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./
В подадената до съда жалба се излагат твърдения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Формират се доводи, че правната квалификация
е непълна и поради това незаконосъобразна, доколкото в АУАН и НП не е посочена
законовата, а единствено е визирана подзаконова норма, която е нарушена. Излага се
становище, че поради допуснатото нарушение липсва яснота за какво за какво деяние
дружеството-жалбоподател е било привлечено към административно-наказателна
отговорност. Излагат се аргументи, че АНО не посочил отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което налагане на наказание над минималния размер се явява
несправедливо. Оспорва се фактическата обстановка, визирана в обжалваното НП, като
се сочи, че процесната машина не е била използвана в рамките на работния процес,
поради което не е съществувала опасност поради факта, че същата не е била
обезопасена. С оглед на изложеното се иска съдът да констатира обективна
несъставомерност на деянието, а при условията на евентуалност да квалифицира
1
същото като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на обществена
опасност при извършване на деянието. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Х.,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи. Пледира, че от
събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че
процесната машина не е работила към момента на проверката, с оглед на което не е
съществувал риск от настъпване на трудова злополука. Иска се НП да бъде отменено с
оглед изложените доводи, а при условията на евентуалност да се отмени същото
поради маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се съобрази и
фактът, че нарушението е отстранено веднага след установяването му.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява с от юк Боянова,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение. Излага се становище, че от
събраните по делото гласни доказателства е установена безспорно описаната в НП
фактическа обстановка, а именно, че процесната машина е могла да функционира и без
предпазните капаци, които са установени да липсват към момента на извършване на
проверката, с което се създава риск за здравето на работниците и служителите.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Д.И. и свидетеля по акта С.И.. По искане на представителя на
въззивника в качеството на свидетели са разпитани служители на дружеството-
жалбоподател, присъствали по време на проверката в хода на проверката, при която е
установено нарушението, а именно – свид. М.Д.“ и свид.Д.С., и двамата на длъжност
„машинен оператор“ . Приобщени са към материалите по делото и материалите по
административно-наказателната преписка, както и писмо от Директора на Дирекция
ПОИД при Изпълнителна агенция „ГИТ“ с приложено към същата копие на Заповед №
3-0058/11.02.2014 г. , списък с разноски и договор за правна защита и съдействие на
адв. Х., заверено копие на писмо с изх. № 9400-206-1/19.10.2021 г. на Директора на
РЗИ – Варна, както и извлечение от ел.поща на РЗИ, съдържащо сигнал въз основа на
кой.то е извършена проверката.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 01.11.2021 г. служители на ДИТ- Варна – свид. Д.И. и свид. С.И. извършили
проверка в обект – производствен цех, находящ се в Западна промишлена зона в гр.
Варна, на ул. Перун № 16 /завод Одесос/, , стопанисван от „Милтекс КК“ЕООД, с адрес
на управление : гр. Варна, район Одесос,бул. Осми приморски полк № 54, ет.2, офис 3,
2
представлявано от управителя К.Д.К. с предмет на дейност „Производство на
растителни и животински масла и мазнини без маргарин“.
В хода на проверката били установени 4 броя машини, предназначени за
пакетиране на масло. На една от тях липсвало защитно ограждение /капак/ за
осуетяване достъпа до опасната зона на движещите се части, като същата не била
включена. До машината се намирал работник – свид. Д.С., който осъществявал
техническа поддръжка на машината, като почиствал частите на същата. Свид. И.
указал на свид. С. да приведе в действие машината чрез натискане на предназначения
за включването й бутон. Свид. С. изпълнил указанието на инспектора и пуснал
машината на празен ход. Впоследствие свид. Тошкова,участваща в хода на проверката
като представляващо дружеството-жалбоподател лице, представила на инспекторите
предпазната плексигласова преграда, която се ползвала при работа с посочената
машина, която последните установили, че е с нарушена цялост и се съхранява в друго
складово помещение.
При така установените факти, свид. И. съставил на „Милтекс КК“ЕООД АУАН
№ 03-2100228/24.11.2021 г. за нарушение на чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./ за това, че на
01.11.2021 г. в обект: производствен цех, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона, ул. Перун, дружеството-жалбоподател е допуснало машина, пакетираща масло
със сериен № 13362440NAGEMq, намираща се до работното място на технолога да се
експлоатира от работещите, без предпазни устройства и защитни ограждения /капак/ за
осуетяване на достъпа до опасната зона на движещите се части, с което се създава риск
от злополуки.
Непосредствено след съставяне на акта ДИТ-Варна е уведомена, че техническата
неизправност върху заграждението на процесната машина е отстранено, с оглед на
което за визираното в АУАН нарушение, срещу въззивника е издадено НП № 03-21-
00228/01.12.2021 г. на основание чл. 415в ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
3
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-2100228/01.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с оглед
разпоредбата на чл. 416 ал.5 от КТ и видно от приложеното към АНП заверено копие
на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ от 12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че дружеството-
жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на КТ, Съдът обаче намира, че
в хода на съдебното производство не бе установена описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата в производствения цех,
стопанисван от дружеството е експлоатирана от работещите машина със съответния
описан номер, без предпазно устройство и защитни ограждения за осуетяване на
достъпа до опасната зона на движещите се части, с което е създаден риск от злополуки.
Посочения факт не се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно
заседание е заявил, че машината е „била изключена от тока“ и до същата се е намирал
работник, който е извършвал „техническа поддръжка“. От разпита на същия се
установява, че машината е пусната по негово указание, като в цитираната част
показанията му са в съответствие и с разпита на свид. С.. Идентични изводи се
формират и от проведената очна ставка между свид. М.Д. и свид.И., доколкото в
рамките на цитираното процесуално-следствено действие последният е заявил: „Не си
спомням към момента, в който започна проверката дали е работила машината“, като на
въпросът дали към момента на проверката е имало оператор до машината, същият е
заявил, че няма спомен относно посочения факт.
Фактическите твърдения в обжалваното НП се опровергават изцяло и от
показанията на свид. Дичева и свид. С., от които се установява, че към момента на
проверката са експлоатирани две от машините, но не и процесната такава, която е била
без преграда, поради нарушаване на целостта на последната, като въпросната преграда
е съхранявана в друго помещение с оглед отстраняване на повредата.
4
Единствените гласни доказателства подкрепящи обвинителната теза са
показанията на свид. И., която е заявила, че към момента на проверката процесната
машина е експлоатирана от конкретен работник. Същите обаче съдът не кредитира,
както с оглед липсата на конкретика относно релевантните факти, в т.ч. относно броя
на експлоатираните машини и конкретните действия, извършвани от работещото с
машината лице, така и предвид констатираните противоречия между показанията на И.
и изявленията на свид. И. в качеството му на свидетел, предвид и фактът, че
последният според И. е бил „водещ на проверката“.
Като взе предвид, че тежестта на доказване в административно-наказателното
производство се носи от административно-наказаващия орган, съотв. въз основа на
извършените възможни и необходими процесуално-следствени действия не се
установи безспорно осъществяване на процесното деяние, съдът намери, че издаденото
НП е необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и искането на
въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе
предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да
присъди заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото.
Видно от приложените по делото копие на договор за правна защита и
съдействие, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300/триста/ лева, която сума следва да бъде присъдена в
5
полза на въззивника.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2100228/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на
„МИЛТЕКС КК“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на „МИЛТЕКС
КК“ЕООД сумата от 300/триста/ лева, представляваща разноските по делото за
адвокатско възнаграждение осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6