Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на дванадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3911 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ***,
със седалище и адрес на управление *** против ***, със седалище и адрес на
управление ***, в която се твърди, че в периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г.
ищеца продал на ответното дружество дизелово гориво с общо количество
9010.060л. и обща стойност 18 248,92лв., за което била издадена ***
Излага, че ответника трябвало да погаси задължението си в деня на получаване на
стоката, но не по-късно от датата на издаване на фактурата – 31.01.2018г.
Твърди се също, че ответника не извършил никакви плащания за погасяване на
задължението си. Навеждат се доводи, че поради забавата ответника дължал и
мораторна лихва в размер на 391,10лв. за периода от 31.01.2018г. до
17.04.2018г. Сочи се, че вземанията били претендирани по реда на чл.410 от ГПК
и издадена съответна заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д.№2635/2018г. по описа на ***, срещу която постъпило писмено възражение
от длъжника. С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение.
Ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника ***, със седалище и адрес на
управление ***, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в отсъствието на негов представляващ.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове, предмет на делото, при съобразяване на
представените писмени доказателства и експертно заключение се явяват вероятно
основателни. От тези доказателства се установяват съществените елементи на
осъществените търговски продажби, по които ищецът е продавач, а ответника –
купувач и изпълнението на задълженията на продавача да предаде на купувача горивото,
предмет на сключените договори за продажба. В тежест на ответника беше да
докаже изпълнението на задължението си за заплащане на уговорената продажна цена,
като доказателства в тази насока не са ангажирани.
Поради горното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК и претенцииите следва да бъдат уважени, като се признае за установено
съществуването на вземанията на ищеца.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
372,80лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 795лв. или общо в размер
на 1167,80 лв. В исковото производство са направени разноски за държавна такса
в размер на 407,61лв. и за вещо лице в размер на 200лв. или общо 607,61лв. С
оглед изхода на спора, така направените разноски са изцяло дължими от
ответника.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД че ***, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 18 248,92лв.,
представляваща неплатена продажна цена по договор за търговска продажба на дизелово
гориво, обективиран във *** и сумата от 391,10лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.01.2018г. до 17.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2018г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №1673/19.04.2018г. по ч.гр.д.№2635/2018
г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1167,80 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата
от 607,61лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: