Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 09.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3666/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД за заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500лв., претърпени от ищеца в периода
01.10.2014г. – 17.09.2019г., ведно със законната лихвата за забава от
подаването на исковата молба в съда на 17.09.2019г. до плащането на
обезщетението, както и за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500лв., претърпени от ищеца в периода 06.10.2014г. – 17.09.2019г.,
ведно със законната лихвата за забава от подаването на исковата молба в съда на
17.09.2019г. до плащането на обезщетението.
Ищецът С.Ж.П.
с ЕГН ********** *** твърди да е бил ответник по гр.д. №2963/2014г. и гр.д.
2980/2014г. и двете на РС-Пазарджик, образувани по молби за защита от домашно
насилие, подадени от ответника Е.И.Д.-П. съответно на 01.10.2014г. и
06.10.2014г. Поддържа, че в тях същата разгласила позорни за него
обстоятелства, обрисувайки го като агресивен и аморален човек, незачитащ
обществените правила и семейните ценности, преписала му престъпления, каквито
не бил извършил и го наричала с унизителни епитети. Твърдяла пред съда, че той
е опасен и психически нестабилен човек, които злоупотребява с власт; че
препятства и осуетява умишлено опитите й за контакт с детето им; че крие детето
от нея, за да го манипулира; че я клевети, че е изоставила детето си; че я
заплашва да направи престъпление и да го прикрие; че той има проблеми с нервите
и психиката, поради което страда от невродермит, пие атаракс - психолептик за
намаляване на нервното напрежение, нервни проблеми и разстройство на психиката;
че страда от безсъние, депресия, задушава се и вдига високо кръвно; че е нервен
и раздразнителен, а това което прави излиза от рамките на нормалността; че е
агресивен и лесно избухва, когато не става на неговото; че непрекъснато
заплашва всички, че ще ги съди; че навсякъде показва служебната си карта на
разследващ полицай - дори на лекарите; че превръща детето им на 2 години в
жертва на собствените си емоции и психични проблеми; че детето и тя са негови
заложници без лична свобода и права; че я е заплашвал да я застреля; че е вадил
пистолета си в присъствието на детето; че дядо му Ж.П. също бил насилник, гонил
ги да ги бие и една нощ са спали на тавана, поради което самият С. е с
нестабилна психика.
Ищецът
поддържа, че тези неверни твърдения са му причинили дълбока болка, обида,
страдание и срам от опетняване на личността и доброто му име в обществото,
накърнили са честта и достойнството му и са разстроили личния му живот. Засегнали
са оценката, която обществото има и е дала за личността му и силно са накърнили
моралния му облик. В резултат на тези позорни и унизителни думи по негов адрес
станал неспокоен, подтиснат и затворен в себе си.
Претендира от ответника обезщетение за
претърпените неимуществените вреди в посочения по-горе размер, ведно със
законната лихва за забава от момента на увреждане до плащането. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът Е.И.Д.-П. с ЕГН ********** *** оспорва
исковете като отрича противоправния характер на своите действия по делата за
защита от домашно насилие срещу ищеца. Твърди, че изнесеното в молбите за
защита от домашно насилие отговаря на истината, както и че отразява мнението й
за личността на ищеца, формирано въз основа на поведението му. Прави евентуално
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за законна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Сочи и представя доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
От
събраните писмени доказателства, сред които материалите по гр.д. №2963/2014г. и
гр.д. 2980/2014г. и двете на РС-Пазарджик се установява, че на 01.10.2014г.
ответникът Е.Д.-П. е подала в съда молба за защита от домашно насилие срещу
съпруга си – ищеца С.Ж.П.. Защитата е търсена както за самата нея, така и за
общото на страните дете Ж.Стефанов П., който към оня момент е бил на 2 г.
Според изнесеното в молбата за защита, домашното насилие е извършено чрез
поредица от действия, които са осуетили опитите на майката да осъществява лични
контакти с детето, докато то се е намирало при бащата. Заявила е, че
поведението на бащата е опасно за нея и за детето. Подкрепила е това изявление
с твърденията, че С.П. е опасен и психически нестабилен човек, които
злоупотребява с власт; че препятства и осуетява умишлено опитите й за контакт с
детето; че крие детето от нея, за да го манипулира; че я клевети, че е
изоставила детето си; че я заплашва да направи престъпление и да го прикрие; че
той има проблеми с нервите и психиката, поради което страда от невродермит, пие
атаракс - психолептик за намаляване на нервното напрежение, нервни проблеми и
разстройство на психиката; че страда от безсъние, депресия, задушава се и вдига
високо кръвно; че е нервен и раздразнителен, а това което прави излиза от
рамките на нормалността.
На 06.10.2014г. ответникът Е.Д.-П. е подала в съда
втора молба за защита от домашно насилие с аналогично съдържание, по която е
образувано отделно производство. В нея са наведени твърдения, че съпругът й С.П.
е агресивен и лесно избухва, когато не става на неговото; че непрекъснато
заплашва всички, че ще ги съди; че навсякъде показва служебната си карта на
разследващ полицай - дори на лекарите; че превръща детето им на 2 години в
жертва на собствените си емоции и психични проблеми; че детето и тя са негови
заложници без лична свобода и права; че я е заплашвал да я застреля; че е вадил
пистолета си в присъствието на детето; че дядото Ж.П. също бил насилник, гонил
ги да ги бие и една нощ са спали на тавана, поради което самият С. е с
нестабилна психика.
И двете молби са разгледани по същество и са
отхвърлени като неоснователни поради липса на извършено домашно насилие от
ищеца.
От показанията на свидетелите Р. Р. П. и Л. Г. М.
се установява, че отправените срещу ищеца обвинения в домашно насилие и
водените срещу него два съдебни процеса са се отразили неблагоприятно на
неговото душевно състояние и са оронили доброто му име сред колегите в
полицията, където е работел по това време. Чувствал се унизен и разтревожен,
спрял да разговаря с околните, изгубил желание да ходи на работа, притеснявал
се как ще се отрази всичко това на службата му. Свидетелите са категорични, че
направеното от ответника Е.Д.-П. описание на характера и поведението на ищеца в
молбите за защита от домашно насилие не отговаря на истината. Твърдят, че той
не е агресивен човек, няма проблеми с нервите, не страда от безсъние,
задушаване, депресия и не приема влияещи на психиката лекарства, не е крил
детето от майката и никога не е употребявал физическа сила спрямо съпругата си.
Липсата на психично заболяване у ищеца се установява и от приетите по делото удостоверения
и свидетелства, издадени от „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД.
От показанията на свидетелите И. Н. Д. и Г.И.Д.,
както и от събраните писмени доказателства се установява, че от началото на
2014г. отношенията между съпрузите силно са се влошили. Ответникът Е.Д.-П. и
детето за известен период са пребивавали в кризисен център. Съпрузите са водели
множество съдебни процеси един срещу друг, в т. ч. други дела за домашно
насилие пред РС - Пловдив и такива с наказателен частноправен характер. Проведен
е продължителен бракоразводен процес, по време на който са действали различни
привременни мерки за упражняването на родителските права и личните контакти на
детето с другия родител. Въз основа на тях в периода преди подаването на
процесните молби за защита от домашно насилие детето е било при бащата, а на
майката е определен режим за лични контакти с него. Основното оплакване в
молбите по ЗЗДН касаят нарушаването на този режим от бащата.
При така установените обстоятелства от правна
страна съдът съобрази следното:
Поначало сезирането на съда с неоснователно искане
/искова молба, жалба, тъжба и т.н./ от частно лице, само по себе си не поражда
деликтна отговорност за подателя по чл.45 ЗЗД за причинените на ответника
неудобства, притеснения и душевни страдания в резултат на инициирания срещу
него съдебен процес. Във всяка правова държава действат законови разпоредби,
даващи право на гражданите да се обърнат към съда за защита на накърнени
субективни права. В Конституцията на Република България това са текстовете на
чл.56 и чл.117, ал.1, които дават право на всеки гражданин, ако прецени, че са
накърнени негови права, да поиска защита от съда, без да носи друга
отговорност, освен тази за заплащането на съдебни разноски, когато се окаже, че
искането му е неоснователно. Искането за защита на накърнени права всякога
представлява правомерна дейност, дори то да се окаже неоснователно. По
отношение на частните лица не може да се прави паралел с отговорността по чл.1
и чл.2 ЗОДОВ, тъй като последният е специален закон, който изхожда от
разбирането, че държавните и общинските органи, както и органите на съдебната
власт са длъжни да обосновават своите актове и действия, които предприемат в
изпълнение на закона. Затова прокуратурата носи отговорност за вреди от
повдигането и поддържането на необосновани обвинения. За гражданите и
юридическите лица липсва такова задължение и те имат право да се обръщат към съда
за защита с искания, които погрешно са смятали за основателни и дори с такива,
чиято неоснователност са допускали изначално. Да се приеме обратното означава,
да се ограничи конституционно гарантираното право на частните лица на защита на
техните нарушени права, тъй като предварително, преди съдът да се е произнесъл,
те не биха могли да знаят дали претенцията им е основателна.
От своя страна деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД
изисква наличието на виновно и противоправно поведение у причинителя на вредите. Подаването
на неоснователно искане пред съда поначало не е противоправно. То ще е такова
само когато подателят е действал с ясното съзнание, че искането е напълно
неоснователно и единствената му цел е била да причини неудобства и притеснения
на другата страна. В този случай, ако последната претендира обезщетение за
причинените вреди, следва да докаже по категоричен начин наличието на
злоупотреба с правото на иск или жалба (решение №328 от 05.03.2014г. по гр.д.
№6722/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №1347 от 18.12.2008г. по гр.д.
№5006/2007г. на ВКС, ІІ г.о.).
Съдът намира, че в настоящото производство ищецът
не е ангажирал достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме за
установено, че ответникът Е.Д.-П. е извършила злоупотреба с право. Негативното
охарактеризиране на ищеца в подадените от нея молби за защита от домашно
насилие не е направено с единствена цел да се причинят душевни страдания на
ищеца, а цели да обоснове твърденията за упражнено от него домашно насилие и
наличие на опасност по смисъла на чл.18, ал.1 ЗЗДН. В основната си част
твърденията пресъздават нейната субективна оценка за личността на сочения като
извършител на насилието. Именно поради това те не могат да се подлагат на
проверка чрез доказване в настоящото производство. Дори ищецът да не притежава
посочените негативни черти на характера, това не изключва възможността
съпругата му Е.Д.-П. да го възприема по този начин. Отделен въпрос е дали това
нейно възприятие е обосновано или не и това е без значение за надлежното
упражняване на правото на иск, жалба или молба за защита пред съда. Когато лице
от кръга на посочените в чл.8 ЗЗДН се почувства застрашено и в риск от насилие,
то има право да потърси защита, без да носи отговорност за вреди, ако страховете
му се окажат необосновани.
В случая не се твърди от ищеца ответникът да е
декларирал неверни обстоятелства в подадената от последния декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, което би могло да представлява противоправно деяние, а при наличие
на вина – дори престъпление по чл.313 НК. Оплакването е само за необоснованото негативно охарактеризиране на
ищеца в молбите за защита, а по отношение на тези молби важи казаното относно предявяването
на иск или тъжба, което е винаги правомерно, освен при категорично доказана
злоупотреба с право, каквато в случая не се установява.
Ето защо предявените искове следва да се
отхвърлят.
При този изход на делото ищецът следва да заплати
на ответника направените от последния съдебни разноски в размер на 1305лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в който е удостоверено и изплащането на възнаграждението.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Ж.П. с ЕГН ********** ***
против Е.И.Д.-П. с ЕГН ********** *** за заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500лв., претърпени от ищеца в периода
01.10.2014г. – 17.09.2019г. в резултат на подадената от ответника срещу него
молба за защита от домашно насилие по гр.д. №2963/2014г. на РС - Пазарджик,
ведно със законната лихвата за забава от подаването на исковата молба в съда до
плащането, както и за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500лв., претърпени от ищеца в периода 06.10.2014г. – 17.09.2019г. в
резултат на подадената от ответника срещу него молба за защита от домашно
насилие по гр.д. №2980/2014г. на РС - Пазарджик, ведно със законната лихвата за
забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.
ОСЪЖДА
ищеца С.Ж.П. да заплати на ответника Е.И.Д.-П. съдебни разноски в размер на 1305
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: